№ 272
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда Махмудиева
Членове:Камелия Първанова
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502081 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на Л. П., М. К.-П. и М.
П., последните две чрез пълномощника си Л. П. срещу Решение №
260734/01.03.2022г. по гр.д.№ 16359/19 по описа на СГС 1-10 състав с което
са отхвърлени предявените от тях срещу Окръжен съд- Бургас, Апелативен
съд –Бургас и Върховен касационен съд искове, какато следва:
- иск с правно основание чл. 2в ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 4, параграф 3
от ДЕС за сумата от 102 456,38 лв. за всеки ищец, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби от отчуждаване на
имоти, настъпило в следствие на допуснати съществени нарушения на
правото на ЕС при разглеждане на гр.д. № 1713/2016 г. на ОС – Бургас и
инстанционния му контрол – в.гр.д. № 10/2018 г. на АС – Бургас и гр.д. №
4385/2018 г. на ВКС;
- иск с правно основание чл. 2в ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 4, параграф 3
от ДЕС за сумата от по 183 333,33 евро за всеки ищец, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от ползването на
отчуждените имоти, настъпили в следствие на допуснати съществени
1
нарушения на правото на ЕС при разглеждане на гр.д. № 1713/2016 г. на ОС –
Бургас и инстанционния му контрол – в.гр.д. № 10/2018 г. на АС – Бургас и
гр.д. № 4385/2018 г. на ВКС;
- иск с правно основание чл. 2в ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 4, параграф 3
от ДЕС за сумата от по 100 000 лв. за всеки ищец, претендирана от
ответниците разделно и поравно, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, понесени в следствие на допуснати съществени
нарушения на правото на ЕС при разглеждане на гр.д. № 1713/2016 г. на ОС –
Бургас и инстанционния му контрол – в.гр.д. № 10/2018 г. на АС – Бургас и
гр.д. № 4385/2018 г. на ВКС;
- иск с правно основание чл. 2в ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 4, параграф 3
от ДЕС за сумите от 484 лв. срещу първия, 500 лв. срещу втория и 333,33 лв.
срещу третия ответник или общо по 1 317,33 лв. за всеки ищец,
представляваща имуществени вреди за съдебни разходи, претърпени в
следствие на допуснати съществени нарушения на правото на ЕС при
разглеждане на гр.д. № 1713/2016 г. на ОС – Бургас и инстанционния му
контрол – в.гр.д. № 10/2018 г. на АС – Бургас и гр.д. № 4385/2018 г. на ВКС.
В жалбата си твърдят, че решението е неправилно, немотивирано, в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърдят, че искът им с
посоченото правно основание е основателен и доказан, като са доказали
настъпилите за тях вреди, както и вредоносните действия на ответниците,
както и причинната връзка между двете. Твърдят, че по по в.гр.д.№ 10/18г. и
Решение № 8/14.03.2018г.,влязло в законна сила на 20.06.2019г. е издаден от
БОС, ИЛ от 23.07.19г. ,като процесиите имоти са присъединени към ИД №
20168400400707/2016г., по което е започнало изпълнение с Покана за
доброволно изпълнение от 12.11.2019г. от ЧСИ М. Ц., ***, в която са описани
възбранените вече процесии имоти.Към настоящият момент, имотите,
предмет на актовете на ответниците са продадени, без да са изготвяни и и
представяни сметки, след всяко действие по изпълнението, както е по закон,
не им е съобщен даже размера на дълга - преди, по време и след извършената
им продажба. Твърдят, че описват движението на изпълнителното дело, за да
докажат имуществените си вреди.
Твърдят, че основния порок на воденото срещу тях гр.д. №
1713/2016 г. на ОС – Бургас, както и делта по инстанционния му контрол, се
2
състои в това, че то е образувано по исковата молба на ищцата К. Б., която е
нелегитимен ищец, представяща се с договор за цесия, който е
недействителен и е по вземане, каквото не се дължи, тъй като е с изтекла
погасителна давност по чл.110 ЗЗД, на което са се позовали пред съд.
Твърдят, че тези факти са били изложени от тях, но не са били обсъдени от
съда по гр.д. № 1713/2016 г. на ОС – Бургас или въззивната или касационна
инстанция.
Твърдят, че в обжалваното решение, СГС не е взел отношение по
наведените от тях пороци и неправилност на решението по гр.д. № 1713/2016
г. на ОС – Бургас. Считат, че съдът не се е произнесъл по основния проблем, а
именно дали договора за цесия е породил ефект спрямо тях, кога и за какъв
размер на задължението става въпрос и след като не е направил това,
решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че процесът е
проведен формално и не са обсъдени или не са направени правилни изводи
относно това дали са налице предпоставките за уважаване на иска. По тази
причина, счита че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав.
Относно размера на претърпените от тях неимуществени вреди,
излага подробни съображения, които най-общо се състоят в твърдения, че за
задължението, което ищците имат към К. Б. са продадени от няколко ЧСИ
имоти, които по цени към настоящия момент значително надвишават размера
на дълга, като при тяхната оценка и продажба на публична продан не са
спазени законовите изисквания за провеждането на такава, като са допуснати
нарушения на закона и в резултат на това са им причинени неимуществени
вреди от следното: за дълг от 110 000 евро, или 215 141,30 лв. и законна
лихва в размер 85 085,35лв. + 27 009,29 лв. или общ дълг 372 235,9 лв. ,
взискателката К. Б. била продала четири имота с реална цена към края на
2021г.: 604 366,75 лв. цена за *** № *** за 2021г.- 78 759,54 лв.-постигната
тръжна цена за имота на ул. *** № ***, 166 023 лв. - цена за ресторант в
гр.***, продаден за 56 000 лв. и 408 377,30 лв. - цена за УПИ в
гр.Черноморец, продаден иначе за 140 800 лв. или продадени имоти на обща
стойност 1 257 527 лв. за задължение от 327 235,90 лв., или разлика от 930
290,70 лв.( 475 650,1 евро), която се явява имуществена щета за ищците.
Твърдят, че решението е незаконосъобразно в частта, в която са
3
осъдени да заплатят на ответника ВКС, юрисконсултско възнаграждение, тъй
като ответниците са държавни органи, на бюджетна издръжка, като
юрисконсултите получават възнаграждание за труда си и ако се присъди и
такова по делото ще е налице двойно плащане за едни и същи труд, което е
недопустимо, неморално и води до неоснователно обогатяване от страна на
държавния орган.
Твърдят, че са поискали в иска си по ЗОДОВ и произнасяне от съда
относно нищожността на произнесените актове по гр.д. № 1713/2016 г. на ОС
– Бургас и инстанционния му контрол – в.гр.д. № 10/2018 г. на АС – Бургас и
гр.д. № 4385/2018 г. на ВКС, като произнесени по искането на нелегитимен
кредитор по аналогия начл. 204 ал.3 от АПК, по което искане няма
произнасяне в обжалваното решение. Молят решението да бъде отменено и
делото върнато на друг състав с указания за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В срок са подадени отговори от ответниците ОС-Бургас и ВКС, в които
се оспорва въззивната жалба, като се твърди, че постановеното решение е
правилно и законосъобразно. Вззиваемата страна ВКС, оспорва жалбата в
частта относно разноските, като твърди, че същите са дължими. Претендира
разноски за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.
В откритото с.з. жалбоподателите, чрез представителя си по
пълномощие, поддържат жалбата си като сочат нови доказателства, за които
твърдят, че са относими към предмета на доказване.
Въззиваемите ОС-Бургас и АС-Бургас, редовно призовани не се
представляват в с.з.
Въззиваемата страна – ВКС, чрез представителя си по пълномощие –
служител с юридическо образование С., оспорва жалбата и моли да бъде
потвърдено решението на СГС. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на АП-София моли да бъде потвърдено обжалваното
решение, като правилно и законособразно.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо.
По наведените в жалбите основания за неговата неправилност, приема
следното:
4
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното
от фактическа страна:
Гражданско дело № 1713/2016 г. по описа на ОС-Бургас е образувано по
иск, предявен от К. Н. Б. срещу Л. П., М. К.-П. и М. П.. Предявен е иск с
правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителен по
отношение на ищцата на сключения между ответниците договор за дарение на
недвижими имоти, находящи се в град ***, ул.„***“ № ***, вх.***, -
самостоятелен обект на етаж - партер, с площ 56.00 кв.м. и самостоятелен
обект на етаж - партер, с площ 14.00 кв.м., както и имот в град Черноморец,
община Созопол, ул. „***“, с площ от 597 кв.м., а по нотариален акт с площ
от 580 кв.м. Ищцата е твърдяла, че с влязло в сила съдебно решение Л. П. и М.
К.-П. са осъдени да й заплатят сумата от 100 000 евро, представляваща
задължение по договор за поръчка от 01.10.2007 г., заедно с мораторни лихви
и разноски. Твърди, че след образуване на изпълнително производство
длъжниците не са погасили никаква част от задължението си, а с
притежаваните от тях недвижими имоти са се разпоредили, като са дарили на
дъщеря си М. П. описаните по-горе имоти. Моли договорът за дарение да
бъде обявен за относително недействителен спрямо нея, тъй като сделката е
увреждаща и при сключването й ответниците са знаели за увреждането.
Съдът е разменил книжа и е разгледал делото в открито съдебно заседание, в
присъствие на страните, като след като е събрал допуснатите доказателства на
14.07.2017 г. е постановил съдебно решение, с което е уважил предявените
искове – обявил е за недействителен по отношение на ищцата договор за
дарение на недвижими имоти, по силата на който Л. П. и М. К.-П. са
прехвърлили на дъщеря си М. П. недвижимите имоти.
Срещу съдебното решение е подадена въззивна жалба от ответниците,
по която е образувано гр.д. № 10/2018 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.
С определение от 15.01.2018 г. въззивният съд е приел жалбата за допустима
и е внесъл делото за разглеждане в открито съдебно заседание. На 14.02.2018
г. е проведено открито съдебно заседание, за което жалбоподателите са били
редовно призовани, явил се е лично Л. П.., който е участвал в заседанието и в
качеството на пълномощник на другите жалбоподатели. Съдът е изслушал
доказателствените искания на жалбоподателите, отхвърлил е същите с
мотивиран съдебен акт, в който е обосновал настъпила преклузия и
5
неотносимост и е дал ход на устните състезания, в рамките на които е
изслушал устната пледоария на жалбоподателя П., а в последствие е
приложил по делото и писмените му бележки. Със съдебно решение от
14.03.2018 г. въззивният съд е потвърдил обжалваното решение.
Срещу съдебното решение е подадена касационна жалба от всички
ответници, по която е образувано гр.д. № 4385/2018 г. по описа на ВКС. След
отстраняване на нередовности, касационната жалба е разгледана и с
определение от 12.06.2019 г. ВКС е обсъдил изложените от касаторите
основания и е приел, че същите не обосновават допускане на касационно
обжалване. С тези съображения ВКС не е допуснал касационно обжалване на
въззивно решение № 8/14.03.2018 г., постановено по гр.д. № 10/2018 г. на
Апелативен съд – Бургас. С това решението от 14.07.2017 г. по гр.д. 1713/2016
г. на БОС е влязло в сила.
При изложените фактически констатации и при направените искания,
първоинстанционният съд правилно е определил правното основание на
предявения иск на такова по чл. 2в ал.1 от ЗОДОВ във вр. чл. 4 §3 от ДЕС,
като от нарушаване правото на ЕС се претендират от ищците имуществени и
неимуществени вреди.
Искът с посоченото правно основание е средство за защита на страна,
която твърди, че е нарушена норма от правото на ЕС, която предоставя права
на частноправни субекти, като нарушението следва да е достатъчно
съществено и да е налице причинно-следствена връзка между него и
причинените вреди. В конкретния случай се твърди, че такова нарушение на
норма от правото на ЕС е извършено от правораздавателните органи –
ответниците БОС, БАС и ВКС, които са разгледали и решили гр.д. №
1713/2016 г. на ОС – Бургас и инстанционния му контрол – в.гр.д. № 10/2018
г. на АС – Бургас и гр.д. № 4385/2018 г. на ВКС, като са нарушили правото на
ищците, прогласено в чл. 6 §1 от КПЧОС на справедлив процес.
Съгласно чл.6, §1 КПЧОС всяко лице, при решаването на правен спор
относно неговите граждански права и задължения има право на справедливо
и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и
безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Аналогична е и
разпоредбата на чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз -
„Всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били
6
нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в
съответствие с предвидените в настоящия член условия. Всеки има право
неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от
независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки
има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван.“ В този
смисъл макар и нормата на чл. 6 §1 от КПЧОС да не е право на ЕС в тесния
смисъл, тя е част от основите, на които се основава други актове, имащи
характер на право на ЕС.
Ищците не сочат коя конкретна правна норма от правото на ЕС е
нарушена, но от твърденията им в исковата молба следва да се направи извод,
че същите твърдят, че при разглеждането на посоченото гражданско дело е
налице нарушение на правото на достъп до правосъдие; нарушение е
принципа на равнопоставеност на страните и на дирене на обективната истина
и нарушение на изискването за независим и безпристрастен съд, като се
претендират вреди от правораздавателната дейност на съдилища при
разглеждане на гражданскоправен спор.
От събраните по делото доказателства не може да се направи извод за
наличието на такива нарушения при разглеждането на делото и при
постановяване на решението.
Не е нарушен принципа за достъп до правосъдие, провъзгласен в член
6, § 1 КПЧОС, който гарантира на заинтересованото лице правото да
представи всякакво искане, свързано с неговите права и задължения, пред съд
или трибунал. По този начин посоченият член включва „право на съд“, един
от аспектите на което е правото на достъп, тоест правото на иницииране на
производство пред съд по гражданскоправни въпроси. Не е нарушен член 47
от Хартата на основните права на Европейския съюз, според който всеки,
чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени,
има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с
предвидените в настоящия член условия. Всеки има право неговото дело да
бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и
безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има
възможността да бъде съветван, защитаван и представляван.
В конкретния случай ищците са били конституирани в качеството си на
ответници в производството т.е. те не са инициирали производството
7
първоначално, поради което в първата инстанция по разглеждането на делото
този принцип не може да бъде нарушен за тях. Съответстващото право, на
правото да се инициира гражданско производство за ответниците е правото
им на жалба и отнасянето на спора по реда на обжалването пред друга
инстанция. От събраните доказателства не се установява това право на
ответниците да е било нарушено, като те са го упражнили надлежно, като са
използвали всички законови възможности за обжалване на постановеното
първоинстанционно решение. Въззивната жалба на ищците е била разгледана
от съответния съд, установен със закон, който я е разгледал по същество и се е
произнесъл в разумен срок. Във въззивна си жалба, жалбоподателите твърдят,
че първоинстанционния съд разбирал правото на достъп до правосъдие, като
„възможност да влезеш в съд“ и не е изложил задълбочени мотиви по
доводите им. Оплакването е неоснователно, като изложените мотиви от СГС
относно липсата на нарушаване на правото на достъп до правосъдие са
задълбочени и разглеждат всеки аспект на това право.
Не е нарушен и принципа на равнопоставеност на страните. Този
принцип, според приетото в съдебната практика, включва правото на всяка
страна да бъде предоставена възможност да изложи своя случай –
включително своите доказателства – в условия, които не я поставят в
съществено по-неизгодно положение по отношение на другата страна, като в
това число не е приемливо едната страна да извършва процесуални действия
пред съд без знанието на другата страна, която няма и възможността да ги
коментира.
В конкретния случай на страните, респективно на ответниците по гр.д.
№ 1713/2016 г. на ОС – Бургас и делата по неговото обжалване, е дадена
възможност да изложат становището си в отговор и да посочат и съберат
доказателства, които са били надлежно обсъдени. За проведеното по делото
съдебно заседание ищците са били призовани, като в първото редовно
съдебно заседание ход на делото не е даден по искане на ищците в
настоящото производство, като им е бил предоставен допълнителен срок да
организират защитата си, макар формално основание за отлагане на делото да
не е съществувало. Съдът се е позовал именно на спазването на
равнопоставеността на страните. В първото заседание, в което е даден ход на
делото, ищците са били редовно уведомени, като първият от тях се е явил
лично и като представител на другите двама. В съдебното заседание са
8
изслушани изложените съображения по доклада на делото и
доказателствените искания. По тях съдът се е произнесъл с мотивиран акт.
След приключване на събиране на доказателствата съдът е изслушал устните
състезания и е предоставил възможност за писмена защита, от която
възможност ищците са се възползвали. На 14.07.2017 г. е обявено решението
по делото, което също е било съобщено на страните. Ищците са депозирали
въззивна жалба срещу постановеното решение, по която е образувано гр.д. №
10/2018 г. на Апелативен съд – Бургас. При разглеждане на същото отново е
спазен принципът на осигуряване на равни права на страните – от подадения
от насрещната страна отговор е връчен препис на ищците, делото е
разгледано в открито заседание с призоваване на страните, изслушани са
становищата и на въззивниците и на въззиваемата страна, постановените
актове на съда, включително съдебното решение, са връчени на страните.
Срещу съдебното решение е подадена касационна жалба, по която е
образувано гр.д. № 4385/2018 г. на ВКС. Ищците са получили преписи от
всички постановени актове във връзка с отстраняване на нередовност,
жалбата е разгледана и с окончателния си акт по делото акт ВКС не е
допуснал касационно обжалване на въззивно решение №8/14.03.2018 г.,
постановено по гр.д. №10/2018 г. на Апелативен съд – Бургас. В нито една от
съдебните инстанции не е допуснато неравенство между правата на страните
в процеса, напротив – и двете страни в процеса са получили преписи от
всички книжа по делото, участвали са в съдебните заседания, предоставена
им е еднаква възможност да направят искания, да изразят становище по
исканията на насрещната страна, като спрямо тях са приложени еднакви
процесуални срокове. Изложеното обосновава извода, че по делото не се
установява нарушение на принципът на равенство на страните.
От събраните доказателства, не се установява също така да е нарушено
правото на независим и безпристрастен съд.
Независимостта се преценява с оглед липсата в състава на съда
разглеждащ делото на лице, което да бъде в условия на подчинение или друга
зависимост от страна по делото. Такива доказателства не са събрани.
Липсват доказателства и за липса на безпристрастност при разглеждане
на делото. Липса на безпристрастност се констатира в случаите, когато едно и
също лице осъществява различни функции в рамките на съдебния процес или
9
е в йерархична или друга връзка с друг участник в производството или когато
съдия, разглеждал делото има личен интерес по делото или професионални
или лични връзки със страна или адвокат по делото. Твърдението на ищците
е, че тъй като се касае за дело на техен колега, съдиите от ВКС не са били
безпристрастни. На първо място страна по делото е била сестрата на съдия
във ВКС, а не самият той. Въпреки това, самият факт на разглеждане на дело
от колеги на засегнат съдия от същи съд не е абсолютно основание за отвод
на същите. За да се приеме, че е налице предубеденост и липса на
безпристрастност следва да бъде установено, че при разглеждане на делото са
налице такива нарушения на правата на страната, за които да може да се
направи обосновано предположение, че се дължат именно на личните
отношения между съдебния състав и насрещната страна. Следва да се
отбележи също така и че в нито един момент ответниците по делото не са
привили искания за отвод на членове на съставите, разглеждащи делото,
което е тяхното средство за процесуална защита срещу нарушаване на
принципа на безпристрастност на съда.
Ищците обосновават оплакването си с твърдението, че липсва
произнасяне по сочени от жалбоподателите факти и доказателства, както и
наличие на „неистини“. Посочените твърдения от ищците не се установяват –
видно от постановения съдебен акт, в същия са изложени подробни и
пространни мотиви, в които са разгледани и обсъдени всички изложени от
жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване, така
както са посочени в изложението. По делата са налице и доказателства, че
докладчиците и съдебните състави по тях са избрани на случаен принцип.
По наведените във въззивната жалба оплаквания:
Жалбоподателите твърдят, че основния порок на воденото срещу тях
гр.д. № 1713/2016 г. на ОС – Бургас, както и делта по инстанционния му
контрол, се състои в това, че то е образувано по исковата молба на ищцата К.
Б., която е нелегитимен ищец, представяща се с договор за цесия, който е
недействителен и е по вземане, каквото не се дължи, тъй като е с изтекла
погасителна давност по чл.110 ЗЗД, на което са се позовали пред съд.
Твърдят, че тези факти са били изложени от тях, но не са били обсъдени от
съда по гр.д. № 1713/2016 г. на ОС – Бургас или въззивната или касационна
инстанция. Оплакването е неоснователно. Възражението за нищожност на
10
договора за цесия и изтекла погасителна давност е коментирано от
инстанциите, като е прието, че тези възражения не са относими към предмета
на делото. Така в решение № 271/14.07.2017г. на БОС: „в производството по
иска по чл.135 от ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения, които се
основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор.
Защитата си като длъжник по тези отношения ответникът може да осъществи
само по иска за вземането, което следва от всичко изложено по-горе относно
предмета на иска с правно основание чл.135 от ЗЗД /така и в определение №
626 от 13.05.2015 година на ВКС по гражданско дело №1406/2015 година/.
Поради това именно не следва да бъдат обсъждани по същество направените
от ответниците възражения, свързани със съществуването на вземането на
ищцата и по-специално за недействителност на договора за цесия, както и за
погасяване на вземането по давност. Освен това, при отчитане на развитието
на съдебния спор, свързан именно с установяване съществуване вземането на
ищцата от сочените от нея факти и разрешен със сила на пресъдено нещо,
всички тези техни възражения са и напълно преклудирани от последната.
Необходимо е само да се посочи с оглед твърденията на ответниците, че в
постановените в този процес съдебни актове подробно и обстоятелствено са
разгледани и обсъдени всички техни възражения, свързани с твърдяната от
тях недействителност на договора за цесия. При това положение и с оглед
събраните, обсъдени по-горе доказателства и тяхната доказателствена сила
следва безспорният извод, че качеството на длъжник на първите двама
ответника по отношение на ищцата е безспорно установено.“
В решението на БАС на стр. четвърта „ По горните съображения всички
възражения на въззивниците касаещи…оспорването на извършената от
кредитора Б. цесия на вземането по същия в полза на К. Б., изтекла
погасителна давност за вземането …не могат да бъдат предмет на
разглеждане по настоящия спор. Качеството на кредитор на Б. е закрепено съ
сила на присъдено нещо по влъзлото в сила съдебно решение и не може да
бъде пререшавано при разглеждане на иска по чл. 135 от ЗЗД.“
И в Определение № 512/12.06.2019г. на ВКС на стр. пет същите
възражения са обсъдени, като касационни основания и е намерено от ВКС, че
те не съставляват такива.
Следва да се отбележи, че в производството по настоящото дело не
11
може да се иска пререшаване на правен спор или ревизиране на фактическите
констатации или правни изводи на инстанциите по същество, доколкото
спорът между страните е решен с влязло в сила съдебно решение,
постановено в законосъобразно водено производство.
Неоснователно е искането в жалбата за произнасяне от съда относно
нищожността на произнесените актове по гр.д. № 1713/2016 г. на ОС – Бургас
и инстанционния му контрол – в.гр.д. № 10/2018 г. на АС – Бургас и гр.д. №
4385/2018 г. на ВКС, като произнесени по искането на нелегитимен кредитор
по аналогията на чл. 204 ал.3 от АПК, по което искане няма произнасяне в
обжалваното решение. Дори да бъде уважен предявения от ищците в
настоящото производство иск, не са налице предпоставки в същото да бъдат
обявени за нищожни съдените решения, респ. определение. Аналогията с
цитирания текст е недопустима, тъй като за обявяването на нищожност на
съдебни решения е предвиден изричен ред в ГПК и той е отделно исково
производство. Двете производства не могат да бъдат съединени за общо
разглеждане, тъй като се разглеждат по различен процесуален ред
(производството по ЗОДОВ има отлики от общия исков процес).
Възраженията в жалбата относно начина на определяне на
имуществените вреди и тяхната връзка с воденето дело не следва да се
обсъждат, доколкото не се установява първата предпоставка, а именно
нарушаване на правна норма на ПЕС.
Изложените от жалбоподателите твърдения за незаконосъобразни
действия на съдебни изпълнители при провеждане на изпълнителния процес
не са предмет на настоящото дело, доколкото същите не са страна и от тях не
се търси отговорност за вреди.
Пред настоящата инстанция са представени писмени доказателства, за
които се твърди, че са нови и че са относими към спора и част от тях са
приети от съда. В писмената си защита, жалбоподателите обосновават
тяхната относимост с това, че те доказват лошото познаване и ползване на
български език, което формира обосновано предположение за функционално
неразбиране и невъзможност за прилагане на върховенството на закона, въз
основа на доказателства, релевантни с обективната истина. По същество тези
писмени доказателства не касаят нито процесното дело, нито дела, които са в
пряко отношение с него, нито съдии изготвили такива актове, поради което
12
въз основа на тях не могат да бъдат формирани относими правни изводи.
В отговора си на исковата молба ответникът БАС е навел възражение,
че не е надлежен ответник по иска, доколкото според установената практика
на СЕС по такъв иск следва да отговаря единствено съдът, който се е
произнесъл по делото, като последна инстанция.
Практиката на СЕС, обективирана в Решението от 30.09.2003 г. по дело
C-224/01 – Gerhard Köbler, съдът приема, че претендираните по реда на чл. 4,
пар. 3 ДЕС вреди следва да произтичат от решение на окончателна съдебна
инстанция. Съобразно посоченото решение на СЕС обаче обстоятелството,
дали искът е предявен срещу съд, който е действал като окончателна
инстанция, трябва да се прецени с оглед основателността на претенцията, но
не и при проверката за нейната допустимост. Изискването актът, с който на
ищеца са причинени вреди от нарушение на правото на ЕС, да е постановен
от окончателна съдебна инстанция е материалноправно условие за уважаване
на иска, но не и процесуална предпоставка за допустимост на производството.
В този мисъл, искът срещу БОС е неоснователен, а не недопустим. Тъй като
обаче, като краен резултат обжалваното решение срещу този ответник е
правилно, макар и по други съображения, то следва да бъде потвърдено в тази
си част.
Цитираната практика на СЕС визира окончателна инстанция, разгледала
спора по същество. В този смисъл, когато дадено гражданско дело е
приключило с окончателно определение на ВКС, с което касационната
инстанция не допуска касационното обжалване на въззивното решение, искът
за вреди от нарушение на правото на ЕС следва да бъде предявен срещу
въззивния съд, който е постановил окончателния акт, разрешил спора по
същество, какъвто в настоящи случай е Апелативен съд - Бургас. Ето защо
правните последици на определението по чл. 288 ГПК, с което касационното
обжалване не се допуска, се изразяват преди всичко във влизане в сила на
въззивното решение.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
СГС относно основателността на иска срещу БАС следва да бъде потвърдено
обжалваното решение.
Искът срещу ВКС също следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
в тази част решението следва да бъде потвърдено.
13
По разноските:
Жалбоподателят е обжалвал решението в частта в която е осъден да
заплати на ВКС направените разноски за юрисконсултско възнаграждение,
като счита, че такива изобщо не се дължат. Жалбата е неоснователна.
Въпросът за дължимостта на разноски за юрисконсултско възнаграждение на
страна (държавен орган или друго юридическо лице), защитавана от
юрисконсулт, е намерил разрешение в Решение № 10 София,
29 септември 2016 г. по конституционно дело № 3/2016 г., където е прието, че
присъждането на такова възнаграждение на основание чл. 78 ал.8 от ГПК не е
противоконституционно. Нормата на чл. 78 ал.8 от ГПК не е в колизия със
специалната процесуална норма на чл. 10 ал. 4 от ЗОДОВ, която предвижда,
че съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза
на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. В този смисъл обжалваното решение следва да
бъде потвърдено и в частта за разноските.
Относно размера на същото правилно е приложена Наредбата за
правната помощ. Пред първата инстанция пълномощникът на ответника ВКС
е бил упълномощен в качеството му на юрисконсулт.
Пред въззивната инстанция същия заявява, че има качеството на
служител на ответника с юридическо образование. На ответника ВКС се
дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение и защитата от лице,
което има качеството на служител с юридическо образование, които
настоящата инстанция определя в размер на 150лв.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260734/01.03.2022г. по гр.д.№ 16359/19
по описа на СГС 1-10 състав.
ОСЪЖДА Л. П. П. ЕГН **********, М. Г. К.-П. ЕГН ********** и М.
Л. П. ЕГН ********** да заплатят на Върховен касационен съд направените
14
разноски пред въззивната инстанция в размер на 150лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15