Решение по дело №2915/2025 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 672/03.09.2025 година по НАХД № 2915/2025г. на
БРС.

Производството е по реда на чл.375 НПК и е образувано по повод постановление от
15.08.2025г. на прокурор при БРП, с което е внесено мотивирано предложение обвиняемият
М. К. Д. - ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Бургас, кв.*, ул.„*“ №4, ет.5, ап.5, ВНЖ *,
валиден до **.**.****., да бъде освободен от наказателна отговорност за престъпление по
чл.313, ал.1 от НК и да му бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а НК.
В съдебно заседание за БРП се явява прокурор р. Г., която поддържа внесеното
предложение. Моли съда да признае обвиняемия за виновен по отношение извършването на
вмененото му във вина деяние, като го освободи от наказателна отговорност и му определи
административно наказание „Глоба” в рамер на 1000лв.
Обвиняемият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Същият се
представлява от адв.М., която изцяло се солидаризира със заявеното от представителя на
държавното обвинение.

От събраните в хода на наказателното производство доказателства -
материалите по Досъдебно производство №251 ЗМ 289/2024г. по описа на ОД МВР -
Бургас, пор. №2058/2024г. на РП-Бургас, се установява следната фактическа
обстановка:
Обвиняемият М. К. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Бургас, кв. *, ул. „*“
№4, ет.5, ап.5, е с ВНЖ *, валиден до **.**.****..
От справка за съдимост на Д. се установява, че същият не е осъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда
на раздел IV на глава VIII от общата част на НК.
На 23.06.2023г. М. Д. се явил в Сектор Пътна полиция на ОД МВР Бургас пред
свидетелкат Д. Л. - системен оператор, на която заявил, че шофьорската му книжка е
изгубена и желае да му бъде издадена нова такава. Свидетелката Л. предоставила за
попълване на обвиняемия празни бланки на Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за
издаване на българските лични документи и Декларация във връзка с чл.151, ал.5 и ал.7 от
ЗДвП. Д. се отдръпнал от гишето и ги попълнил, като в Декларация по чл.17, ал.1 от
Правилника за издаване на българските лични документи /л.19/ и чл. 160 ал.1 от Закона за
движение по пътищата собственоръчно изписал, че декларира като факти и обстоятелства за
изгубването на документа за самоличност: „Вчера на 22.06.2023г. не намерил шофьорска
книжка в чантата ми. Предполага, че паднула някъде случайно кога аз извадил банковата
карта или ключове“.
Д. предоставил за обработка документите на свидетелката Л., след като саморъчно ги
подписал. Свидетелката обработила Заявление № 7608/23.06.2023г., което обвиняемият
лично подписал и написал имената и датата, както и отбелязал по надлежен ред верността
на данните му. След това свидетелката Л. променила статуса на Свидетелството да
управление на МПС с категории , AM, В1, В ,С1, С,Д1 ,Д, Ткт - № *********, издадено на
08.03.2022г. от МВР Бургас на името на Д. на „невалиден документ“ и обработила
информацията за издаване на ново свидетелство за правоуправление.
С Писмо изх. № Ко-31-379/17.05.2024г. Посланика на Република България в
Букурещ, Република Румъния изпратил чрез Дирекция „Консулски отношения“ на Главна
дирекция „Национална полиция“ Опис № 04/17.05.2024г., в който под № 31 е описан случая
на обвиняемия М. Д. и оригинала на СУМПС № *********, издадено на 08.03.2022г. от МВР
Бургас на негово име. По служебен път Свидетелството е постъпило в С“ПП“ ОД МВР
1

Бургас.
Видно от заключението на извършената по досъдебното производство съдебно -
графическа експертиза подписът, положен в графа „подпис на заявителя“ на оригинал на
Заявление за издаване на СУМПС с вх. №7608/23.06.2023г. е изпълнен от обвиняемия М. Д..
Експертът посочва също така, че подписът и текстът в оригинал на Декларация по чл.17,
ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи от името на обвиняемият,
също са изпълнени от обвиняемия М. Д..
Гореизложената фактическа обстановка се установява от материалите по Досъдебно
производство №251 ЗМ 289/2024г. по описа на ОД МВР -Бургас, пор. №2058/2024г. на РП-
Бургас: протокол за разпит на свидетеля – * /л.30-31 от ДП/, изготвения по делото: Протокол
за извършване на графическа експертиза №24/ДОК-202/14.11.2024г. /л.38-46 от ДП/, писмо
от посолството на Република България в Букурещ ведно с опис №04/17.05.2024г. за отнети
СУМПС /л.15-17 от ДП/, СУМПС /л.18 от ДП/, Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за
издаване на българските лични документи, Декларация във връзка с чл.151, ал.5 и ал.7 от
ЗДвП, СУМПС и заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС /л.19-22 от
ДП/, справка за съдимост и останалите писмени доказателства по делото.
Посочените доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се,
поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода
на проведено досъдебно производство. Събраните писмени доказателства, в съвкупност с
гласните такива допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа
обстановка. Показанията на разпитаната свидетелка са последователни, логични и водят до
установяване на процесната фактическа обстановка. По делото не се събраха доказателства,
които да поставят под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че обвиняемият Д. е
осъществил от обективна страна състава на чл.313, ал.1 НК, като на 23.06.2023г. в гр.Бургас,
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас пред орган на властта - * - служител в Сектор
„Пътна полиция“ ОД МВР Бургас, потвърдил неистина в писмена декларация по чл.17, ал.1
от Правилника за издаване на българските лични документи към Заявление вх.
№7608/23.06.2023г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ ОД МВР Бургас, която по силата
на Закон - чл. 160 ал.1 от Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно за това че свидетелство за
управление на моторно превозно средство № *********, издадено на 08.03.2022 година от
МВР Бургас е изгубено, а не отнето.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА, изпълнителното деяние е било извършено с активно
действие, а именно подаване на декларацията пред служителя от Сектор „ПП“ – св. Д. Л.. На
следващо място, въпросната декларация се изисква от водачите по силата на изричен закон -
чл.160, ал.1 от ЗДвП във връзка с чл.16, ал.2 от Наредба № I-157 от 01.10.2002г. за условията
и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, във връзка с чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на
българските лични документи, приет с ПМС № 13 от 08.02.2010г. Декларацията се поддава
пред орган на власт по смисъла на чл.93, т.2 от НК - Началник на Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР-Бургас, като на последно място в нея обвиняемият обективно е потвърдил
неистина – декларирал (заявил е), че притежаваното от него българско СУМПС е било
изгубено, когато в действителност същото е било предадено на контролните органи в
Република Румъния и той е бил наясно с това. Горепосочената декларация има
удостоверителен характер и е годен предмет за невярно деклариране. По своята правна
природа тя е истинска, тъй като е съставена от обвиняемото лице, посочено като неин автор.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА престъплението е извършено при форма на вина „пряк
умисъл“ по смисъла на чл.11, ал.2 НК, доколкото Д. е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
2

настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че
СУМПС му е предадено на румънските власти, както и че съгласно чл. 160 ЗДвП, вр. с чл.
17, ал. 1 ПИБЛД, за да му бъде издаден дубликат е длъжен да декларира пред българските
власти, че документът му е откраднат/изгубен/унищожен и че тези обстоятелствата се
удостоверяват именно с подаването на Декларацията по чл.17, ал.1 ПИБЛД. Същият е
съзнавал, че подавайки декларацията - волеизявленията му ще станат достояние на орган на
власт, като е предвиждал, че в следствие на лъжливото деклариране съответният орган на
власт ще бъде заблуден относно действителното положение, но въпреки това от волева
страна обвиняемият е искал именно това, за да може по този начин да се снабди с дубликат
на СУМПС, въпреки че е бил предупреден, че ако декларира неверни обстоятелства ще бъде
наказан по НК, под който текст, съдържащ се в инкриминираната декларация, същият е
положил подпис.

По вида и размера на наказанието:
За извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до три
години. Не са настъпили имуществени вреди. Обв. Д. не е осъждан или освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел четвърти, глава VІІІ от НК. Предвид изложеното
съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК.
При определяне конкретното наказание по чл.78а, ал.1 НК, съдът съобрази ниската
степен на обществена опасност на дееца, добрите му характеристични данни и липсата на
предходни противоправни прояви. В същото време се констатира, че обвиняемият е
съдействал на органите по разследването, има добро процесуално поведение и макар да е на
зряла възраст до момента е имал поведението на съвестен гржданин. Това навежда към
извода, че процесната проява се явява инцидентна в живота му и той не е склонен като цяло
да върши противообществени деяния. Нещо повече, обстоятелството, че Д. е пенсионер
навежда към извода, че той вероятно няма да има финансовата възможност да заплати глоба
във висок размер. Не се констатираха отегчаващи вината на дееца обстоятелства.
Ето защо, съдът намира, че целите на наказанието по чл.36 НК ще бъдат постигнати в
пълна степен, като на обвиняемия бъде наложено административно наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно глоба минималния предвиден в чл.78а,
ал.1 НК размер - 1000 лв. По този начин ще се постигнат както целите на индивидуалната
превенция спрямо обвиняемия, така и тези на генералната такава, а именно превенция на
сходни прояви от останалите членове на обществото.

По разноските:
Накрая съдът се произнесе по разноските в следния смисъл:
осъди на основание чл.189, ал.3 НПК обвиняемия М. К. Д. - ЕГН **********, да
заплати разноски в размер на 222,78 лв. /двеста двадесет и два лева и седемдесет и
осем стотинки/ по сметка на ОД на МВР гр. Бургас.
осъди на основание чл.190, ал.2 от НПК обвиняемия М. К. Д. - ЕГН **********, да
заплати 5,00 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Бургас.

Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал.4, т.1 НПК, съдът постанови
решението си.

3

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	672
Дата:	3 септември 2025 г. (в сила от 19 септември 2025 г.)
Съдия:	Яна Дичева Атанасова - Митева

Дело:	20252120202915
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	18 август 2025 г.

Решение по дело №2915/2025 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите