№ 194
гр. Шумен, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20243630100404 по описа за 2024 година
Предявен иск, с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ .
Искова молба, от ЗД “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. “***” № 87, срещу М. П. М., ЕГН : **********,
с адрес – гр. Шумен, ул. “***” № 49, с посочено правно основание чл. 500, ал.
1, т. 3 от КЗ и цена от 25025 лева – главница.
Ищецът сочи, че заплатил сумата от 25000 лева на трето лице
/застрахован, по застраховка „Гражданска отговорност“/, пострадал при
ПТП/, причинено от ответника, който управлявал автомобил със застраховка
„Гражданска отговорност“ сключена с него. Иска осъждане на ответника да
му заплати сумата 25000 лева /23474,43 лева неимуществени вреди и 1525,57
лева имуществени вреди/, както и ликвидационни разноски от 25 лева, в едно
със законната лихва върху главницата от предявяване на иска и разноските в
производствата.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен
подава отговор. Счита иска допустим и основателен, признава го и иска
отхвърлянето му поради плащане след получаване на исковата молба, при
приложение на чл. 78, ал. 2 от ГПК, като разноските в производството се
възложат на ищеца, който и да заплати сторените от него такива за адвокатско
1
възнаграждение.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Ответното признание на иска и приетите писмени доказателства
установяват твърдените в исковата молба факти – причиняване от ответника
на ПТП на 11.03.2018г., в периода на действие на застрахователен договор
между страните по застрахователна полица № BG/02/117000867689, като по
непредпазливост причинил на трето лице средна телесна повреда; с влязло в
сила определение по НОХД № 1988/2018г., по описа на ШРС, било утвърдено
споразумение и наложено наказание на ответника за извършено престъпление
по чл. 343, ал. 3, предл. 1, б. „а“, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“ и чл. 342, ал. 1
от НК; след постигнато споразумение с пострадалата от ПТП,
застрахователят заплатил обезщетение в размер на общо 25000 лева,
представляващи 23474,43 лева неимуществени вреди и 1525,57 лева
имуществени вреди; на 30.08.2019г. изпратената от него, до ответника
регресна покана му била върната, като непотърсена; след получаване на
препис от настоящата искова молба на 02.01.2024г., ответникът, на
15.01.2024г. внесъл по сметка на ищеца исковата сума, а в подадения отговор
признал иска.
Така приетото за установено от фактическа страна доведе до следните
изводи :
За уважаване на предявените искове с правно основание ч. 500, ал. 1, т.
1 от КЗ е необходимо да се установи изплащане на застрахователно
обезщетение и встъпване, съобразно закона; установяване причинителя на
вредата и размера и; противоправно поведение на причинителя и причинна
връзка, между поведението му и вредите; виновния водач е управлявал
моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. В случая независимо от
наличието на посочените, предвид извършеното плащане от ответника,
исковете макар и основателни следва да се отхвърлят, поради погасяване на
вземанията с плащане.
Поради това, че ответникът, не е дал повод за завеждане на делото/ не
2
е оспорвал ищцовото право, нито извънсъдебно, нито в процеса, нито то е
било изискуемо преди завеждане на делото /регресната покана не е
получавана//, признал е исковете и е погасил претендираните вземания,
веднага след узнаване на претенциите, следва разноските в производството да
се възложат върху ищеца, който и да заплати на ответника извършените
такива за адвокатско възнаграждение в размер на 3180 лева /Определение №
381 от 30.05.2023г на ВКС по ЧТД № 645/2023г., Iт.о., ТК/. Евентуално
заявеното възражение за прекомерност на ответното адвокатско
възнаграждение е неоснователно - претендираната, посочена сума, е по-ниска
от минималния размер, за предявените искове, с ДДС.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗД “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и
адрес на управление – гр. София, бул. “***” № 87, срещу М. П. М., ЕГН :
**********, с адрес – гр. Шумен, ул. “***” № 49, искове, с правно основание
чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, за сумата от 25000 лева /23474,43 лева
неимуществени вреди и 1525,57 лева имуществени вреди/, изплатено
обезщетение на трето лице пострадало при ПТП, причинено от ответника
както и ликвидационни разноски от 25 лева, в едно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска, поради погасяване на вземанията с
плащане.
ОСЪЖДА ЗД “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. “***” № 87, да заплати на М. П. М., ЕГН :
**********, с адрес – гр. Шумен, ул. “***” № 49, сумата от 3180 лева
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – Шумен, в
двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3