Решение по адм. дело №674/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 147 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С. Б. Б. от гр. Пазарджик срещу принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 5, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“ – лек автомобил „Ланчия“ с рег. № [рег. номер], приложена по Докладна записка рег. № 2372р-10203 от 14.04.2025 г., издадена от младши инспектор И. Д. М. – старши полицай в сектор „Общинска полиция“ – Пловдив към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Пловдив.

В жалбата се излагат обстоятелства в насока, че макар управляваният от жалбоподателя автомобил да е бил в зоната на действие на знак В27 не е създавал пречки на никого, че там е имало паркирани и други автомобили и процесната ПАМ е избирателно наложена, като я оспорва като незаконосъобразна и нищожна. В съдебно заседание поддържа изложеното в жалбата, искането му към съда е наложената ПАМ да бъде отменена, тъй като глобата с фиш е достатъчна санкция в случая.

Ответникът – младши инспектор И. Д. М. – старши полицай в сектор „Общинска полиция“ – Пловдив към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, в писмено становище моли да се потвърди наложената ПАМ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.04.2025 г. в 09,50 часа с оспорения индивидуален административен акт е приложена ПАМ с разпореждане от инспектор И. Д. М. – старши полицай в сектор „Общинска полиция“ – Пловдив към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, изразяваща се в „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“ – лек автомобил „Ланчия“ с рег. № [рег. номер]. Автомобилът е оставен на съхранение на паркинг на ул. „Найчо Цанов“ №24. ПАМ е наложена на жалбоподателя, затова, че МПС е било неправилно паркирано на ул. „Иван Вазов“ в нарушение на правилата за паркиране по ЗДвП – наличието на пътен знак В27 и табела за репатриране Т-18.1, и на основание чл. 171, т.5, б. „б“ от ЗДвП автомобила бил натоварен на специализиран автомобил и преместен на горепосочения паркинг. За освобождаването на МПС на 13.04.2025 г. жалбоподателят заплатил сумата от 84 лева, включваща принудителното преместване и престой на МПС на паркинга. Отделно от това на жалбоподателя е наложена глоба с фиш в размер на 20 лева.

По делото са приети като доказателства представените с жалбата и по административната преписка, а именно: Писмо изх. № 237200-5776 от 23.04.2025 г.; Докладна записка рег. № 2372р-10203 от 14.04.2025 г.; Заповед № 8121з-1215 от 27.10.2016 г. на министъра на вътрешните работи; Заповед № 25ОА-1151 от 08.04.2025 г. на кмета на гр. Пловдив; Ежедневна ведомост за разстановката на силите и средствата на сектор „Общинска полиция“ – Пловдив за 13.04.2025 г.; Схема на пътните знаци на ул. „Иван Вазов“ гр. Пловдив; снимков материал относно местоположението на паркирания автомобил на пътния участък, фискален бон.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт, подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, поради което същата се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

С оглед на тази проверка, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма – устна, по аргумент за противното от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при неговото издаване, същият е съобразен с целта на закона.

Оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган – от младши инспектор в сектор „Общинска полиция“ – Пловдив към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Пловдив. Съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. По силата на сочената разпоредба в кръга на лицата, които могат да прилагат мярка на административна принуда по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП са включени и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. Следователно законодателят е оправомощил не само министъра на вътрешните работи да определя длъжностни лица, които да налагат ПАМ „преместване на пътно превозно средство“, но е дал това право и на собственика на пътя и на администрацията, която управлява пътя. За всеки един от тези правни субекти съществува правната възможност да определи и оправомощи съответните длъжностни лица, които да налагат визираната ПАМ. В тази връзка законодателят не е въвел ограничения или изисквания досежно собственика на пътя, респективно всеки собственик на път по смисъла на §6, т. 1 от ДР на ЗДвП има законовата възможност да оправомощи лица, които да налагат принудителната мярка, но те следва да бъдат изрично определени и оправомощени. По този начин собственикът на пътя упражнява организационно-управленско правомощие, като делегира изрично предоставена му материална компетентност за налагане на ПАМ от посочения вид, към която се добавя допълнителна персонална компетентност по косвен начин чрез конкретизация на титуляра на правомощието. Точният смисъл и правилното приложение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП не изисква титулярът на правомощието да има качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК, понеже липсва изрична препратка към тази разпоредба. Действащата нормативна уредба не съдържа изискване службата за контрол да бъде част от структурата на общинската администрация, нито съдържа ограничения досежно правноорганизационната форма на правния субект, когото кметът на общината ще определи за служба за контрол, респективно липсва изискване длъжностното лице по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП да бъде в структурата на общинската администрация или да се намира в каквато и да било йерархическа зависимост от кмета. Под „длъжностни лица“ в случая следва да се разбират лицата, на които е възложена материална и персонална компетентност от собственика на пътя да преместват МПС по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП и с това се изчерпват условията за валидност на учредената компетенция. В този смисъл със Заповед № 25ОА-1151 от 08.04.2025 г. на кметът на община Пловдив е определил конкретни служители на в сектор „Общинска полиция“ – Пловдив към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Пловдив за длъжностни лица, които да прилагат или нареждат прилагането на ПАМ от вида на процесната, измежду които по т.17 е И. Д. М.. Така направеното възлагане на функции и правомощия, указани в чл. 168, ал. 1, чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП обуславя компетентност на съответните служители от сектор „Общинска полиция“ – Пловдив към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, включително и на И. Д. М..

Ето защо доводите на жалбоподателя за нищожност на ПАМ са неоснователни както поради липса на компетентност, така и поради липса на форма. По силата на изричната законова разпоредба на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, за процесната ПАМ не е валидно общото изискване за писмена форма на индивидуалния административен акт. Мярката е валидна и при устното й постановяване. Тъй като мярката е в устна форма, нейните мотиви следва да бъдат изведени от фактите, предхождащи и/или съпътстващи прилагането й. Законодателят не е ограничил доказателствените средства за установяване на релевантните факти с оглед на разпоредбата на 39, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Поради това съставеният от органа към момента на прилагане на мярката протокол, в който са отразени релевантни за прилагането й факти, както и изготвения снимков материал, разписка и докладна записка следва да бъдат приети като доказателства за фактическите основания на органа по прилагането на процесната ПАМ. Не на последно място, от изложеното в жалбата и в съдебно заседание жалбоподателят сам потвърждава фактическата обстановка обусловила налагането на ПАМ.

От приложените по делото доказателства се установява безспорно, че процесното превозно средство е паркирано в нарушение на правилата – наличието на пътен знак В27 и табела за репатриране Т-18.1, което жалбоподателят потвърждава.

Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на административния орган е да установи наличието на посочените фактически основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспорения акт. Производството по делото е по повод наложена принудителна административна мярка – принудително преместване на неправилно паркирано ППС, като в случая е осъществена хипотезата на чл. 171, т. 5, б. „б“, предл. първо от ЗДвП. За да се приложи процесната ПАМ следва мястото, където е бил паркиран автомобилът да е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване.

От всички доказателства по делото се установява точното местоположение на паркираното в нарушение на ЗДвП моторно превозно средство, което е на ул. „Иван Вазов“ гр. Пловдив при наличие на пътен знак В27 и табела за репатриране Т-18.1. Следователно релевантните за налагането на мярката факти и обстоятелства, са доказани по начин изясняващ в достатъчна степен наличието на визираните в разпоредбата на чл. 171, т. 5 б. „б“, предл. първо от ЗДвП хипотеза. В конкретния случай процесното МПС безспорно е паркирано в нарушение на правилата за движение на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.

В случая са налице законово регламентираните предпоставки на една от трите хипотези на чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП по налагане на спорната ПАМ, която следва да се използва като крайна и лимитативно приложима мярка за едностранно въздействие върху правната сфера на собствениците и ползвателите на МПС. Процесното паркиране на лекия автомобил очевидно изпълва състава на цитираната разпоредба. Това правило е императивно и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Преценявайки законосъобразността на оспорения акт, съдът приема, че ответникът е изпълнил задължението си по чл. 170, ал. 1 АПК да установи, че превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, поради което наложената ПАМ не се явява засягаща адресата в по-голяма степен от необходимото за целта й.

По отношение на изложеното от жалбоподателя досежно обстоятелствата поради които е паркирал автомобила си следва се каже, че принудителните административни мерки целят предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Актът за налагане на принудителна административна мярка има самостоятелен характер. Органът, който налага мярката, редът за налагане, предпоставките за това и обжалването на акта са законово уредени и защитата се осъществява самостоятелно и независимо от тази при административно-наказателната отговорност, която в случая е наложена с издаването на фиш.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспорената принудителна административна мярка е издадена в съответствие с целта на закона, представлява законосъобразен административен акт, постановен при липса на отменителните основания, предвидени с разпоредбата на чл. 146 от АПК, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Б. Б. от гр. Пазарджик срещу принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. „б“ от Закона за движение по пътищата – „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“ – лек автомобил „Ланчия“ с рег. № [рег. номер], издадена от младши инспектор И. Д. М. – старши полицай в сектор „Общинска полиция“ – Пловдив към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Пловдив.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.