Определение по дело №397/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК. Образувано е по жалба, подадена от К. К. Б. от гр. Д., против постановление на ДСИ при Районен съд гр. Момчилград от 05.06.2014 г. по изп. д. № 93/2014 г., с което е намалено договореното адвокатско възнаграждение и е определено минимално възнаграждение. Поддържа се в жалбата, че атакуваното постановление на ДСИ при Районен съд гр. Момчилград е незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че ДСИ при Районен съд гр. Момчилград намалил договореното адвокатско възнаграждение под минималните размери за съответното възнаграждение по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. като не е съобразил приетите от законодателя изменения в разпоредбите на чл. 10 и чл. 7 от Наредбата в ДВ бр. 28/28.03.2014 г. Посочва се в жалбата, че изпълнителното производство е образувано по издаден на 19.05.2014 г. изпълнителен лист по гр. дело № 352/2013 г. по описа на Момчилградския районен съд след измененията в чл. 7 и чл. 10 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. ДСИ при Районен съд гр. Момчилград определил по чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения- 100 лв., а след изменението на чл. 10 т. 1 от Наредбата, минималния размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело бил 200 лв. По чл. 10 т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, възнаграждението било Ѕ от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7 ал. 2, което по т. 1 било 300 лв., при което минималното адвокатско възнаграждение било 150 лева, а не определените от ДСИ 50 лв. Така определените от ДСИ размери били неправилни и постановлението- незаконосъобразно, тъй като противоречало на разпоредбите на чл. 78 ал. 5 от ГПК и чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата. Искането е да се отмени атакуваното постановление, с което е намален договорения адвокатски хонорар по изпълнителното дело и е определено възнаграждение под минималните размери по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Длъжникът по изпълнителното дело не е представил писмено възражение на основание чл. 436 ал. 3 от ГПК.

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 436 ал. 3 ГПК, в които излага съображения за основателност на жалбата.

Окръжният съд, след като обсъди представените по делото доказателствата, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Изпълнително дело № 93/2014 г. по описа на ДСИ при Момчилградския районен съд, е образувано по молба на взискателя К. К. Б. от гр. Д. срещу К. И. Б. от с. гр. по приложен изпълнителен лист, издаден от РС- Момчилград, видно от който К. И. Б. е осъден да заплати на К. К. Б. сумата в размер на 144 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение и 18 лв. разноски за въззивна инстанция.

Към делото е приложен „договор за правна защита и съдействие” със страни: клиент- К. К. Б. за образуване и защита по изпълнително дело при ДСИ гр. Момчилград, с договорено и заплатено възнаграждение в размер на 350 лв.

По делото се установява и това, че е подадена молба с вх. № 245/05.06.2014 г., с която К. И. Б. на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК е поискал да се намали размера на дължимия адвокатски хонорар към законовия минимум.

С постановление от 05.06.2014 г., ДСИ при Момчилградския районен съд е намалил договореното адвокатско възнаграждение, като го е определил в размери, както следва: по чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.- 100 лв. и по чл. 10 т. 2 във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредбата- 50 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 2 и 3 от ГПК взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, както и спирането и прекратяването на принудителното изпълнение. Правната уредба на разноските е регламентирана в Общите правила на ГПК и тези правила се отнасят и за изпълнителното производство, поради което страните в изпълнителното производство имат право да повдигат въпроса относно разноските пред съдебния изпълнител, който е длъжен да се произнесе по едно такова искане и актът на съдебния изпълнител подлежи на съдебен контрол. С оглед на това и предвид направеното искане в изпълнителното производство от адвоката- пълномощник на длъжника на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК, по което ДСИ се е произнесъл с атакуваното постановление като го е уважил, съдът приема жалбата за допустима.

По същество жалбата е основателна. Изхождайки от разпоредбите на чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и чл. 10 т. 2 във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 1, от размера на дължимата по изпълнителния лист сума, както и приетото с ТР № 6/2013 г. на ОСГТК, съдът приема, че договореното и платено адвокатско възнаграждение, не се явява прекомерно завишено. Тази инстанция намира, че в случая следващото се адвокатско възнаграждение за взискателя, възлиза на сумата общо в размер на 350 лв. /200 лв.- за образуване- по чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/2004 г. и 150 лв.- възнаграждение, определено съобразно чл. 10 т. 2, във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/2004 г./, до който размер е договорено и платено възнаграждението за пълномощника на взискателя по изпълнителното дело. Поради това, ДСИ като е намалил договореното адвокатско възнаграждение до размер общо на 150 лв., без да съобрази измененията в Наредба № 1/09.07.2004 г., изменена с ДВ бр. 28 от 28.03.2014 г., е постановил незаконосъобразно постановление, което следва да се отмени.

Водим от изложеното окръжният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА изцялопостановление от 05.06.2014 г., постановено от ДСИ при Районен съд- Момчилград по изпълнително дело № 93/2014 г., вместо което постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. И. Б. от гр. Д. по изпълнително дело № 93/2014 г. по описа на ДСИ при РС- Момчилград на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК за намаляване размера на адвокатското възнаграждение в полза на взискателя К. К. Б. от гр. Д.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/