РЕШЕНИЕ
№ 4672
гр. София, 26.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20251110215807 по описа за 2025
година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ОБЖАЛВАНО Е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 25-
4332-019684 от 04.08.2025г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР,
ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ - СДВР, упълномощен с писмена Заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на Н. М. Ч., с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „парична глоба“ в размер на 50.00 (петдесет)
лева за административно нарушение по чл.104а от ЗДвП вр. чл.183, ал.4, т.6
от ЗДвП.
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Н. М. Ч. обжалва наказателното
постановление. Излагат се във въззивната жалба инвокирани доводи за
неговата незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено
административно нарушение. Посочват се в жалбата и в съдебно заседание
(лично) подробни съображения за допуснати съществени процесуални
нарушения. Иска се отмяната на санкционния акт. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ
РАЗНОСКИ.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА - НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ
„ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ - СДВР, редовно призована, чрез упълномощен
процесуален представител, в съдебно заседание и в писмена защита пред съда,
релевира доводи за неоснователност и недоказаност на подадената въззивна
жалба. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по
1
фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 23.10.2025г. (представени
са надлежни доказателства за изпратена пощенска пратка), в
законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на
наказателното постановление на 20.10.2025г. (до 03.11.2025г. включително) -
чрез Системата за сигурно електронно връчване, на основание чл.59, ал.2
от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя
Ч., с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон
реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
III.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 25-4332-019684 от 04.08.2025г., издадено от
НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ - СДВР,
упълномощен с писмена Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра
на вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Н. М. Ч., с
ЕГН: ********** е наложено административно наказание „парична глоба“ в
размер на 50.00 (петдесет) лева за административно нарушение по чл.104а от
ЗДвП вр. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.
На 30.03.2025г., около 15:07 часа жалбоподателят Н. М. Ч. управлявал
товарен автомобил, тип „влекач“ - марка „Мерцедес Актрос“, с рег.
№********* (собственост на дружеството „Ф. В.“ ЕООД) в гр.София по ул.
„Околовръстен път“ с посока на движение от бул. „Ломско шосе“ към Северна
Скоростна Тангента, като не държал волана на МПС едновременно с двете си
ръце, а само с една ръка, доколкото в другата си ръка използвал телефонен
апарат. Жалбоподателят Ч. не използвал техническо средство, което не
изисква държането на телефона в ръката му, докато управлявал товарното
МПС. Същият бил спрян за проверка от свидетелите В. И. С. и М. Г.
В., служители на ОПП при СДВР на длъжност - „мл.автоконтрольори“. По
време на проверката жалбоподателят Ч. не изложил възражения, като отказал
да подпише съставеният АУАН серия GA с № 3605709 от 30.03.2025г.,
съставен от свидетеля С. В същия АУАН били отразени имената на свидетеля
М. Г. В. като свидетел очевидец на нарушението жалбоподателя Ч.
ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от
събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетелите В. И. С. и М.
Г. В., служители на ОПП при СДВР на длъжност - „мл.автоконтрольори“.
Съдът няма основания да се съмнява по никакъв начин в достоверността на
2
показанията на свидетелите С. и В. само, защото например са редови
служители към контролен полицейски орган. Показанията на свидетелите С.
и В., изложени пред съда в условията на устност и лична непосредственост, не
са заинтересовани, преднамерени или умишлени. Те са обективни,
безпристрастни и независими във висока степен. Фактите по делото се
установяват от друг безспорен доказателствен източник - и това са
свидетелските показания по делото и събраните писмени доказателства.
Липсват индикации за проява на злоупотреба с административни правомощия
по ЗМВР при прилагането на ЗДвП от двамата свидетели. Фактическите
констатации от показанията на свидетелите С. и В. намират пряка опора в
писмените доказателства по делото. Тези свидетели са също така и
чистосърдечни, дори и да нямат детайлни спомени за случая, относно
изложението на възприятията им пред съда за опасностите, които
съществуват, докато водач на МПС говори по телефон, държейки го в едната
си ръка, а с другата - движейки волана на МПС с другата си ръка, при което
доказателствената стойност на показанията на свидетелите С. и В. е висока и
достоверна в значителна степен, съгласно принципите на непосредствеността
и устността. СПОРЕД РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СЪДА със
свидетелски показания могат да бъдат установени релевантните факти от
значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК и ЗАНН няма
изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване
по чл.102 от НПК или по реда на ЗАНН да се обосновава и доказва чрез
показанията на двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк
свидетел, след като изложените от него възприятия са правдоподобни и
конкретизирани, поради което в този смисъл е възможно съдът да основе
изводите си за виновно поведение към извършено престъпление или
административни нарушения и само въз основа на тях, а в настоящото
административно-наказателно производство те не са единственото
доказателствено средство (визират се показанията на свидетелите С. и В.).
Събрани са и писмени доказателства. Реализирани са по делото способи на
доказване, дефинирани в разпоредбата на чл.136 от НПК. Необходимо е да се
изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия
на конкретната личност е нормално всеки отделен разпитан свидетел по
делото да описва някои детайли от събитието по различен начин, според
собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка
перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от
обективни фактори, основани например на изминало време, но и от
субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед
неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си
факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или
цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата
на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията
на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са
неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради
фактора време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н.
д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова,
3
според което установяването на обикновени факти е дейност, строго
индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе
от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и
специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални
възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във
възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в
условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното
престъпление. Съдът намира, че свидетелите С. и В. излагат в показанията си
не предположения, а преки възприятия за настъпили факти за субекта на
административното нарушение, но и за неговите (на дееца) противоправни
действия и бездействия. Нито измислят факти. Нито придават друг смисъл на
същите, какъвто нямат. Свидетелите С. и В. не излагат интерпретация на
факти, а обективни възприятия за такива, като проявили се в обективната
действителност. Показанията им са достоверни. Съдът кредитира събраният
по делото доказателствен материал. Доказателствената стойност и
релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства и
доказателствени средства по делото обуславят извеждането на фактическите
обстоятелства от предмета на доказване в производството като пълни,
последователни, изчерпателни и детайлни. Поради еднопосочността и
непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни
доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага допълнителни
съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a
contrario”.
V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни
постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което
дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на въззивния
жалбоподател. Липсва допуснато от актосъставителя В. И. С. процесуално
нарушение при изготвянето и връчването на съставения АУАН. Правото на
защита на въззивния жалбоподател Н. М. Ч. не е било нарушено. АУАН и НП
са съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно
приложените в съдебното производство заповеди, длъжностни
характеристики, актове за назначение и други. Въззивната инстанция намира,
че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на
изискванията по чл. 42 от ЗАНН, респективно по чл. 57 от ЗАНН. Издадени
са от надлежни органи и в рамките на техните законови пълномощиия, като
констатираното нарушение по състава на чл.104а от ЗДвП вр. чл.183, ал.4, т.6
от ЗДвП, е изчерпателно, ясно и подробно описано в АУАН, като по идентичен
начин е отразено и в НП. Нарушението е подведено правилно и обосновано
под съответната норма на материалния закон. Съдът намира, че
административно-наказващия орган не е извършил и процесуални
пропущения при провеждането на процедурата по съставянето на
обжалваното НП. Административно-наказателното производство е било
4
образувано в сроковете по чл. 34, ал.2 от ЗАНН. НП е издадено в 6 (шест)
месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като същото по
съдържание и реквизити е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото в
отговорност на санкционирания правен субект Н. М. Ч. административно
нарушение по състава на чл.104а от ЗДвП вр. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е
индивидуализирано в степен, позволяваща формираното на обосновано
мнение върху какви факти се основава административно-наказатеното
обвинение, въз основа на кои доказателства се извеждат тези факти и какво
следва да е приложението на закона. Нарушената материалноправна норма е
посочена правилно и прецизно. Описанието на нарушението позволява
неговата индивидуализация и отграничаване, доколкото се състои в
извършване на различни действия и бездействия, съставомерни по хипотеза на
чл.104а от ЗДвП вр. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП. Нарушението е установено при
осъществен текущ административен контрол по ЗМВР и ЗДвП, поради което
правилно като дата на извършването му е посочена датата на проверката.
Посочването на друг период на извършването му би представлявало
недопустимо и недоказуемо в санкционния процес хипотетично
предположение. По изложените съображения и макар описанието на
нарушението в АУАН и НП формално да възпроизвежда съдържанието на
нарушената разпоредба, то е напълно достатъчно, за да разбере уличеното
лице Н. М. Ч. повдигнатото му административно-наказателно обвинение,
респективно да организира защитата си срещу него, а на съда – да осъществи
съдебен контрол за законосъобразност.
Съгласно нормата на чл.104а от ЗДвП на водача на моторно превозно
средство е забранено да използва мобилно устройство за комуникация или
друго мобилно устройство по време на управление на превозното средство
освен чрез устройство, позволяващо използването без участие на ръцете му
или чрез системите за комуникация и управление, с които е оборудвано
превозното средство.
Санкционният административно-наказателен състав на чл.183, ал.4, т.6 от
ЗДвП вр. чл.2, ал.2 от НК урежда към датата на административното
нарушение, че наказва се с глоба 50.00 лева (преди последните изменения на
закона с ДВ бр.64 от 2025г.) водач, който използва мобилен телефон по време
на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участието на ръцете му.
Следва изрично да се посочи, че са забранени не само разговори с
мобилен телефон при управление на МПС, но и всякакви други физически
действия с него, при липсата на техническо безжично или кабелно устройство,
позволяващо ползването на телефона без участие на ръцете му, включително
при използването на телефона като навигация. Предвиденото
административно наказание за това нарушение е във фиксиран размер от 50.00
лева към датата на административното нарушение като по-благоприятен
санкционен закон, поради което за съда не съществува възможност да го
намали, отмени и/или измени.
5
От субективна страна административното нарушение е извършено
виновно при пряк умисъл, поради това че жалбоподателят Ч. е следвало
стриктно да спазва вменените му от ЗДвП задължения, което не е сторил, след
като е държал и е използвал мобилен телефон, докато управлява МПС в
движение, без устройство позволяващо, ползването му без участие на ръцете
му. Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, доколкото случаят не се различава с по-ниска степен на обществена
опасност от сходни такива, дори напротив биха могли да възникнат по-големи
рискове от настъпване на ПТП, поради разсейването на водача и/или при
неправилното боравене със средствата за управление на МПС с една ръка,
докато с другата се държи и се ползва телефонен апарат, което винаги и
всякога застрашава останали участници в движението, тъй като управлението
на МПС изисква използването и на двете ръце от съответния водач при ясна и
сериозна концентрация.
С ОГЛЕД ИЗЛОЖЕНОТО СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ подадената жалба се
явява неоснователна, поради което обжалваното НП в цялост следва да се
потвърди като законосъобразно и обосновано.
ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ НЕ СПОДЕЛЯ изводите на
жалбоподателя Ч. от жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената
пълнота обслужват упражняваната негова защитна функция в процеса и като
най-заинтересована страна да избегне инициираното срещу него
административно-наказателно обвинение. Съдът намира, че с приемане на
неоснователността на тезите от въззивната жалба и представените в хода на
съдебните прения, с изложените от съда изводи от фактическа и правна страна
в настоящото съдебно решение, се опровергават обратните по съдържание
доводи на жалбоподателя Ч. от жалбата му, поради което съдът приема, че на
същите е отговорено и не следва отново да им се противопоставят
допълнителни аргументи (извън посочените от съда) за тяхната
неоснователност, с цел процесуална икономия.
VIII.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото разноски не са дължими в полза на въззивния
жалбоподател Ч. Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител
претендира изрично разноски в настоящото административно-наказателно
производство. Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно
обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната
създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе
санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното
мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, които имат действие занапред, според които
съдът присъжда на страните разноски по реда на АПК, поради което като на
основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (с последни
изменения, в сила от 01.10.2025г.), санкционираният жалбоподател следва да
понесе разноски за юрисконсулт в размер на 130.00 лева, определени от съда в
пределите от 130.00 до 190.00 лева по негова преценка и с оглед обема на
6
осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата
страна.
IX.). ТАКА МОТИВИРАН И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 63, АЛ. 2, Т.5 ОТ
ЗАНН, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-
ТИ СЪСТАВ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 25-4332-019684 от
04.08.2025г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ“ - СДВР, упълномощен с писмена Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 53
от ЗАНН на Н. М. Ч., с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „парична глоба“ в размер на 50.00 (петдесет) лева за
административно нарушение по чл.104а от ЗДвП вр. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКЪТ Н. М. Ч., с ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СДВР - ОПП ЧРЕЗ
ЗАКОННИЯТ Й ПРЕДСТАВИТЕЛ с адрес гр.София, ул. „Лъчезар
Станчев” № 4 на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78,
ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (с
последни изменения, в сила от 01.10.2025г.) вр. чл. чл.63д от ЗАНН, сумата от
130.00 лева за дължимо възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7