РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. гр.Мадан, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20235430200009 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу Наказателно постановление № 22-0298-000057 от
10.02.2022 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Смолян, РУ Мадан, с което на Т. З. И., ЕГН
********** на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за това, че
на 05.11.2021 г. около 10:47 в общ. Мадан, на път РП II-86, км 122+700, с посока на движение от с.
Средногорци към кръстовище „Черна“ е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №
***, който не е регистриран по надлежния ред – със служебно прекратена регистрация на
19.10.2021 г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗдВП, като е извършил административно нарушение по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в депозираните писмени бележки от пълномощника на жалбоподателя се
излагат съображения, че наказателното постановление е издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят счита, че нарушението по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП не е извършено от субективна страна. Твърди, че в случая не е налице уведомяване на
собственика на процесното МПС.
Постъпили са писмени бележки от пълномощника на въззиваемата страна, с които
жалбата се оспорва като неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал.
2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 05.11.2021г. за времето от 10.05 часа до 11.35 часа мл. автоконтрольор В. Д.
осъществявал контрол за скорост с АТСС TFR1-M № 639 на РП II 86, км. 122+700, като
контролираното ограничение на скоростта било 40 км/ч за извън населено място, с посока на
движение от с. Средногорци към кръстовище „Черна“. На 05.11.2021 г. в 10.47 часа МПС – лек
автомобил „Фолсваген Пасат“, рег. № *** бил управляван с измерена скорост от 63 км/ч, за което
на собственика му Т. З. И. от с. Е., общ. Р. от АИС ЕЦОН бил издаден електронен фиш серия К №
*** за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и електронен фиш серия Г № *** за нарушение по чл.
1
483, ал. 1, . 1 от Кодекса за застраховането. На 13.12.2021 г. от ПИ „Пътен контрол“ Д. Г. била
извършена справка по история на регистрацията в АИС – КАТ по отношение на МПС „Фолсваген
пасат“ с рег. № ***, от която се установило, че посоченият автомобил е със служебно прекратена
регистрация от 19.10.2021 г., вкл. и към 05.11.2021 г. Електронния фиш серия Г № ** за нарушение
по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането бил анулиран, като била образувана проверка по
преписка 298 ЗМ – 251 / 14.12.2021 г. по описа на РУ Мадан за евентуално извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. На 16.12.2021г. Полицейски инспектор Гаджалов
провел разговор по телефона със собственика на процесното МПС Т. З. И., който заявил, че към
момента се намира в чужбина, тъй като работи като международен шофьор. На 05.01.2021 г.
отново бил проведен разговор по телефона с Т. З. И., който заявил, че се намира в Унгария. В
проведена електронна кореспонденция с ПИ Д. Г., Т. З. И. заявил, че е управлявал процесното
МПС, но не е знаел, че няма сключена застраховка гражданска отговорност, не бил осведомен и че
към 05.11.2021 г. процесното МПС било със служебно прекратена регистрация. С постановление
№ 3368-21/09.02.2022 г. на РП Смолян, ТО Мадан било отказано да се образува досъдебно
производство и била прекратена преписка № 3368/2021 г. по описа на РП-Смолян ( № 298-ЗМ-
251/2021 г. по описа на РУ Мадан). Постановено било преписката да се изпрати на Началника на
РУ Мадан за налагане на административно наказание на виновното лице Т. З. И.. С оглед
установяването на нарушението, административно-наказващият орган е издал и обжалваното НП, с
което на жалбоподателя му е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от приетите по делото доказателства - Наказателно постановление № 22-0298-
000057/10.02.2022 г.; Разписка за връчване на НП на Т. З. И. от 05.04.2021 г.; Заповед 812з-
1632/02.12.2021 г.; Писмо на РП - Смолян, ТО – Мадан до Началника на РУ на МВР гр. Мадан,
ведно с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 09.02.2022 г.; Писмо от
ОД на МВР-Смолян Сектор „Пътна полиция“ до Началника на РУ на МВР гр. Мадан; Писмо от ОД
на МВР гр. Смолян Сектор „ПП“ с рег. № 105800-12277/26.10.2021 г. до Т. З. И.; Приемо-
предавателен протокол от 27.10.2021 г., както и изисканата за послужване от РУ Мадан преписка
№ 298-ЗМ-251/2021 г. по описа на РУ Мадан.
В случая обжалваното наказателно постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН при отказ на прокурора да образува наказателно производство. Издаден е електронен фиш
серия Г № 39270 за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, който не е
връчен на жалбоподателя, тъй като е бил анулиран. НП е издадено на осн. чл. 36, ал. 2 от ЗАНН
след връщане на преписката по отказа на прокурора да образува производство. В процесния случай
е изпълнен фактическият състав на посочената правна норма, която не поставя други изисквания,
освен наличието на прокурорско постановление за отказ да се образува ДП. В тази хипотеза
наказващият орган е обвързан от фактическите и правни изводи направени в Постановление на РП
Смолян за отказ да се образува досъдебно производство от 09.02.2022 г. по преписка № 3368/2021
г. на РП Смолян. По тези причини съдът не намира да е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до
накърняване правото на защита на жалбоподателя. Нарушението е описано надлежно в НП от
фактическа страна, като наказващият орган е посочил подробно в обстоятелствената част всичките
му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени),
като от съдържанието му става ясно, жалбоподателят е бил санкциониран за управление на МПС
със служебно прекратена регистрация. Собствеността върху процесното МПС – лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № *** и връчването на наказателното постановление не се оспорва от
страните.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че нарушението се
явява доказано от обективна страна. Налице е неизпълнение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП регламентираща изискването, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. За управление на МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но без табели с регистрационен номер, в
нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че съответния водач се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500
лева.
Ангажирането на административнонаказателната отговорност по горепосочената
санкционна норма обаче изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да е управлявал
2
съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация, вкл. служебно прекратена такава
или, че пътното средство е регистрирано, но без поставени регистрационни табели. В тази връзка
релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на процесната дата жалбоподателят е
управлявал процесното превозно средство, описано в НП, знаейки, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
В разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е регламентирано, че служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния
фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на пътното
превозно средство. Следователно и за разлика от други предвидени в ЗДвП и в Наредба № 45 от
24.03.2000 г. случаи на прекратяване на регистрацията на МПС, при служебно прекратяване на
регистрацията в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, администрацията дължи уведомяване на
собственика на автомобила. Задължението за уведомяване по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, е различно
от уведомлението по чл. 574, ал. 10 от Кодекса на застраховането. В настоящия случай няма
никакви данни жалбоподателят, като собственик на процесния автомобил да е бил надлежно
уведомен за извършеното на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно прекратяване на
регистрацията на МПС. По делото не се установява изпратеното писмо с рег. № 105800-12277 от
26.10.2021 г. на ОД на МВР Смолян, сектор ПП да е достигнало до жалбоподателя. Липсват
каквито и е доказателства жалбоподателят, към датата на извършване на вмененото му нарушение
на чл. 140 от ЗДвП, да е знаел, да е допускал, да е могъл да знае или да е бил длъжен да
предположи за прекратената регистрация на автомобила, и съответно да съобрази поведението си с
това обстоятелство. По делото липсват каквито и да е било доказателства за наличието на
субективната страна на нарушението под формата на умисъл или непредпазливост - неустановени
са както интелектуалният, така и волевият момент на вината, като субективен елемент на соченото
противоправно деяние. В случая се касае за незнание на факт от обективната действителност /за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП/, т. е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното
нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо във вр. с 140, ал. 1 от ЗДвП. Поради това по отношение
на санкционираното нарушение се изключва не само умисълът на дееца, но и извършване на
деянието при форма на вината "непредпазливост". При липсата на уведомяване на собственика на
МПС по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, същият към датата на извършване на вмененото
нарушение на чл. 140 от ЗДвП, нито е можел да предвиди, още по-малко е бил длъжен да знае за
факта на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС в хипотезата на чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не е доказано виновно извършване на
деяние по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Деянието на жалбоподателя осъществява състава на нарушението по
чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Съгласно чл. 483, ал. 1 от КЗ Договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение, а съобразно чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ на физическо лице по чл. 483, ал. 1, т. 1,
което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв.
Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът изменя акта по чл. 58д от ЗАНН, когато се налага
да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 8 от
16.09.2021 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, в което се прие, че в производството по реда на
раздел пети, глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. В случая съдът намира, че са налице законовите предпоставки да упражни
правомощието си да преквалифицира деянието, за което е наказан жалбоподателят, като приложи
закон за по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. Както се посочи, деянието на жалбоподателя осъществява състава на нарушението
по чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което е предвидено административно наказание
глоба в размер на 250 лева. За нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП се предвижда административно наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. Съгласно Тълкувателно
решение № 57/1984 г. на ОСНК на ВС: "кое престъпление е по-тежко наказуемо се определя от
вида и размера на предвиденото за него наказание". Изведените указания по приложението на
закона следва да намерят съответно приложение в производството по ЗАНН, като в случая по-леко
наказуемо е нарушението по чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, тъй като за него е
3
предвидено единствено наказание глоба във фиксиран размер.
Не е налице и съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, тоест на
обстоятелствата, които описват обективната страна /време, място, начин на извършване и автор/.
Не се променят фактите, по които жалбоподателят се е защитавал в хода на
административнонаказателния процес, а именно че нарушението е извършено на 05.11.2021 г.
около 10:47 в общ. Мадан, на път РП II-86, км 122+700, с посока на движение от с. Средногорци
към кръстовище „Черна“ при управлението на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***,
който бил с прекратена регистрация на осн. чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на сключена
задължителна застраховка Гражданска отговорност за процесното МПС. От находящата се по
преписка № 298 ЗМ -251/14.12.2021 г. на РУ Мадан справка в АИС относно история на
регистрацията на МПС с рег. № *** е видно, че на 19.10.2021 г. регистрацията на процесното МПС
е прекратена на осн. чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Регистрацията на автомобила е възстановена едва на
08.11.2021 г. – на осн. чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от гаранционния фонд за валидна
ГО. Обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС не се отрича от
последния, като в тази връзка следва да се посочи, че в момента на извършване на нарушението по
чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ жалбоподателят е извършил и нарушение по чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП, за което отделно е санкциониран с електронен фиш серия К № ***. Липсват данни
за подадена декларация от жалбоподателя по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която жалбоподателят да е
посочил друго лице, управлявало процесното МПС на 05.11.2021 г. около 10:47 ч. Деянието по чл.
638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е доказано и от субективна страна. В Кодекса за
застраховането или в друг нормативен акт няма правна норма, която да изключва
съставомерността на непредпазливо извършеното нарушение по чл.638, ал.1, т. 1 от КЗ.
Следователно това нарушение може да бъде извършено и по непредпазливост, какъвто е и
настоящия случай. Като водач на моторното превозно средство жалбоподателят, преди да поеме
управлението му е следвало да се убеди, че за автомобила има сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност” за автомобилистите, което обстоятелство може да бъде установено от
водача посредством залепения в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно
стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Нещо повече - нормата на чл.100, ал.3 от ЗДвП вменява в задължение на водача
на моторно превозно средство, което не е било спряно от движение, освен да залепи в долния ляв
ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и да носи контролен
талон към знака, както и застрахователната полица.
По тези съображения съдът приема, че следва да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 7,
т. 1 от ЗАНН, като преквалифицира извършеното деяние от нарушение по на осн. чл. 175, ал. 3, пр.
1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП в такова по чл. 638, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което преквалифициране е напълно допустимо и не ограничава
правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият се е защитавал по релевантните факти.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от законодателя във фиксиран размер
от 250 лева. По аргумент от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН в случая липсва процесуална възможност за
определяне на наказанието под предвидения най-нисък размер.
В случая не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е
налице „маловажен случай” на административно нарушение. Съгласно пар. 1, т. 4 от ДР към ЗАНН
маловажен е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В настоящия случай
се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да
бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други
смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да се измени, като бъде
ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за това, че на 05.11.2021 г. около 10:47 ч. в общ. Мадан, на път РП II-86, км
122+700, с посока на движение от с. Средногорци към кръстовище „Черна“ е управлявал
собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *** при липса на сключена
задължителна застраховка Гражданска отговорност за автомобилистите, като му бъде наложено
административно наказание глоба в размер на 250 лева (двеста и петдесет лева).
Доколкото не е налице хипотезата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК разноски в
4
полза на жалбоподателя не следва да се присъждат, тъй като наказателното постановление не е
отменено, а е приложен закон за по-леко наказуемо нарушение на осн. чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН. По
изложените съображения съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на осн. чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН Наказателно постановление № 22-0298-000057 от
10.02.2022 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Смолян, РУ Мадан, с което на Т. З. И., ЕГН
********** на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като
НАЛАГА на Т. З. И., ЕГН ********** на осн. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за
това, че на 05.11.2021 г. около 10:47 ч. в общ. Мадан, на път РП II-86, км 122+700, с посока на
движение от с. Средногорци към кръстовище „Черна“ е управлявал собствения си лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. №*** при липса на сключена задължителна застраховка Гражданска
отговорност за автомобилистите, административно наказание глоба в размер на 250 лева (двеста и
петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, пред Административен съд Смолян.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
5