Р Е Ш Е Н И Е
№ 79 17.11.2022 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- гр.Търговище
На осемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година
в публично съдебно заседание, в
следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ–Красимира
Тодорова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар- Стоянка Иванова
Прокурор- Васил Ангелов
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КАХД № 74 по описа за 2022 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл. 348
от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Е.Б.Е., ЕГН ********** ***,
подадена чрез адвокат Н.С. ***, с посочен по делото адрес: : гр.Търговище, ул. „Лилия №4, вх.А,
ет.1, офис 8 против Решение №145/22.07.2022г. по АНД № 303/2022г. по описа на
Районен съд-Търговище, с което е потвърдено
НП №22-1292-000388/15.03.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция“-Търговище
към ОДМВР-Търговище. С посоченото НП на Е.Б.Е., ЕГН ********** *** за
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на основание чл.175а,ал.1,пр.3 от ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 3000 лева и „ лишаване от право да управлява МПС“
за 12 месеца.
В касационната жалба като основания се навеждат
неправилно приложение на материалния закон. Излага се становище, че първоинстанционният съд по неправилен начин е обсъдил и
ценил събрания по делото доказателствен материал,
като е дал вяра само на показанията на полицейските служители. Навежда се, че Е. е
управлявал за първи път процесното МПС. Излага се
становище за неспазване от страна на наказващия орган на изискването на чл.52,
ал.4 от ЗАНН. Излагат се доводи, обосноваващи липсата на умисъл в касатора Е. при управлението на автомобила за извършването
на каквито и да било неправомерни действия, в т.ч и на „дрифт“,
като последния е неволно предизвикан. Моли се въззивното решение да
бъде отменено като незаконосъобразно, като се постанови ново, с което НП също
да се отмени като такова.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат Н.С. ***, който поддържа жалбата на
наведените в нея основания. Допълнително излага доводи за несъразмерност на
наложените наказания.
Ответникът по касационната жалба
– Началник сектор „Пътна полиция“-Търговище към ОДМВР-Търговище, в съдебно
заседание не се явява и не изпраща представител.
Представителят на Окръжна
прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице
касационни основания за отмяна на решението. Дава заключение, че оспореното решение следва
да бъде оставено в сила, като законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол
приема същата за допустима.
На 15.02.2022 г.в 21.10ч.
полицейски автопатрул в състав полицейските служители
М. Ст. и С. Х. се намирал на паркинга пред магазин „Кауфланд“
на бул.“Александър Стамболийски“ в гр.Търговище. Там контролните органи забелязали как лек автомобил марка „БМВ 330 Д“ с рег. № ...
съзнателно превърта задни гуми и същият се превежда в странично приплъзване. При извършената проверка било установено, че
автомобилът се управлява от лицето Е.Б.Е., ЕГН ********** ***.
За констатираното на Е.Б.Е. бил
съставен АУАН № GА553137/15.02.2022 г. за
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Актът бил предявен на Е. на 15.02.2022г.,
който го подписал с възражения. Писмени такива са подадени от Е. на 16.02.2022г. с вх.№363000-4694. Приемайки
възраженията за неоснователни на
15.03.2022г. Началникът
на сектор „Пътна полиция“-Търговище към
ОДМВР-Търговище издал НП №22-1292-000388/15.03.2022г., с което за нарушение на чл.104б, т.2
от ЗДвП наложил на Е.Б.Е. на основание чл.175а,ал.1,пр.3 от ЗДвП административните наказания
„глоба“ от 3000 лева и „ лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
При така установеното от
фактическа страна въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание и
при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Първоинстанционният съд е извел извод, че от
така събраните по делото писмени
и гласните доказателства безспорно по делото
се доказват всички елементи от състава на
описаното в НП административно
нарушение, както от обективна, така
и от субективна страна. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства
като е изложил мотиви относно преценката си –защо кредитира дадени свидетелски показания пред други.
Районният съд е приел, че
не са налице предпоставките за квалифициране на случая като „маловажен“ и за прилагане
на чл.28 от ЗАНН като е изложил подробни мотиви.
На основание така направените фактически
констатации и правни изводи въззивният съд е потвърдил обжалваното НП, като правилно и
законосъобразно.
Настоящият съд, в рамките на касационната
проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:
От изложените в касационната жалба доводи за
неправилно ценене на събраните по делото доказателства се извлича, че се
оспорва обосноваността на въззивното решение.
Необосноваността на въззивното решение обаче не е
касационно основание по чл.348
от НПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН. Съгласно чл.220 от АПК касационният съд не
може да прави нови фактически установявания въз основа на нова преценка на
събраните пред първоинстанционния съд доказателства.
Независимо от гореизложеното, изводите на въззивния съд, че при така събраните по делото писмени и
гласни доказателства, елементите от състава на описаното в НП административно
нарушение се явяват доказани по несъмнен начин се споделят от настоящата
инстанция, като касационния съд намира, че на основание чл.221, ал.2 от АПК
мотивите на първоинстанционния съд не следва да се
преповтарят. По отношение на доводите в жалбата относно субективния елемент,
съгласно съдържанието на административно-наказателната разпоредба на чл.175а, ал.1
от ЗДвП и на основание чл.7 от ЗАНН, състав на административното нарушение в
конкретния случай е налице и при форма на вина – престъпна самонадеяност или
небрежност. Така установените и доказани
фактически положения, изцяло покриват състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на касатора. Деянието на
последния е правилно правно квалифицирано като нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и подведено под административно-наказателната
разпоредба на чл.175а,ал.1,пр.3
от ЗДвП. Наложените на касатора административни наказания са във фиксираните от
закона размери, под които съдът не може да се слезе, съгласно чл.27, ал.4 от ЗАНН и разпоредбите на ЗДвП.
Нарушението е типично за вида си, като не са налице обстоятелства разкриващи
по-ниска обществена опасност на деянието или дееца. Изводите на въззивния съд, че по отношение на конкретния случай на
административно нарушение не са налице предпоставки за приложение на чл.28 ал.1
от ЗАНН изцяло се споделят от настоящата инстанция.
На основание гореизложеното съдът
намира въззивното решение за постановено при правилно
приложение на материалния закон.
Оспореното решение е подробно и обстойно мотивирано. В
хода на въззивното производство не са допуснати
такива съществени нарушения на съдопроизводствените
правила по смисъла на чл. 348 ал.3 от НПК, които да обосноват касационно
основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК.
При извършената служебна проверка,
съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или
недопустимост на оспореното решение.
По изложените съображения,
касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното Решение и следва
същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Воден от
горното и на основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН, касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №145/22.07.2022г. на Районен съд-Търговище
постановено по АНД № 303/2022г. по
описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване, на
основание чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.