Решение по дело №1630/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 261554/07.12.2020г.; гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               Районен съд - Варна, 10-и състав, на пети ноември две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:  

                                         

                                                                                            Районен съдия:  Пламен Танев

 

               при секретаря Гергана Найденова, като разгледа докладваното от съдията Танев гражданско дело № 1630 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството е образувано по предявена искова молба от Л.Ф.П., ЕГН **********, с адрес ***, срещу М.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 3269 евро, представляваща неизплатена част от задължение по сключен между страноите Договор за заем с общ размер от 3525 евро, сключен на 05.03.2014г., с падеж 05.03.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендира се и заплащане на сумата от 1945,65 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главница за периода от 06.02.2017г. до 06.02.2020г.

               Твърди се в исковата молба следното: На 05.03.2014г. между страните бил сключен договор за заем, по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата от 3525,00 евро. Ответникът се задължил да върне сумата до 05.03.2015г. Като обезпечение на договора бил подписан запис на заповед. До настъпилия падеж сумата не била върната. Едва на 17.01.2020г. ответникът заплатил сумата от 500,00 лв. Други суми не са погасявани. Договорът за заем служи като разписка. От 06.03.2015г. ответникът е изпаднал в забава, поради което за периода от 06.02.2017г. до 06.02.2020г. се дължи лихва в размер на 1945,65 лв.

               В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника в следния смисъл: Искът е допустим, но неоснователен. Сочи се, че сумата не е била преведена в полза на ответника. Не се установява отношение на издадения запис на заповед към каузалното правоотношение.

               С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

               От представения по делото договор за паричен заем се установява, че на 05.03.2014г. Л.Ф.П. и М.С.К. се споразумели, че П., в качеството си на заемодател, се задължава да предаде на К., като заемател, сума от 3525,00 евро. В чл. 3 от Договора е посочено, че същият има роля на разписка, установяваща, че сумата е предадена в брой на ответника. В чл. 4 от Договора е уговорен и падеж – 05.03.2015г. В чл. 6 от Договора е посочено, че връщането на сумата следва да се осъществи в брой чрез разписка. В чл. 7 от Договора е посочено, че наемната сума ще бъде обезпечена чрез запис на заповед. Ответникът е положил подписа си в договора, като в настоящото производство авторството не е оспорено.

               По делото е представен и записът на заповед, издаден на 05.03.2014г., от чието съдържание се установява, че същият е издаден за сумата от 3525 евро, дължима от М.К. на Л.П., с падеж до 05.03.2015г. Издателят на заповедта, настоящ ответник, не е оспорил авторството на документа.

               Установява се от приложената разписка от 17.01.2020г., че К. е заплатил на П. сумата от 500,00 лв., като е посочил, че основанието за превода е заем.

               Съдебната практика възприема разбирането, че договорът за заем е реален договор. Той се счита за сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие едната да заеме, а другата да получи в заем пари или други заместими вещи, а едва когато въз основа на това съгласие, парите бъдат предадени на заемателя. В съдебното производство съществуването на договора за заем се установява от страната, която търси изпълнение по него. Заемодателят трябва да установи по пътя на пълно главно доказване, както наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, така и предаването на обещаната сума. Съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната сума, а изявлението за нейното получаване в текста на договора, подписан от двете страни, има свидетелстващ характер. (Решение № 128 от 18.10.2017 г. по гр. д. № 5372 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение).

                В настоящият договор за заем е изрично посочено от страните, че същият има роля на разписка, установяваща, че сумата е предадена в брой на ответника. Това изявление има свидетелстващ характер. Същото е подкрепено от останалите по делото доказателства, както и от остатъчното съдържание на самия договор. Именно в чл. 7 от Договора е посочено, че наемната сума ще бъде обезпечена чрез запис на заповед. Такъв запис на заповед е издаден от ответника, от чието съдържание може да се направи обоснован извод, че същият служи като обезпечение на сключения между страните договор за заем. Макар и като индиция за договорни отношения между страните, приложената разписка от 17.01.2020г. следва да се обсъди в съвкупност с останалия доказателствен материал.

                Следователно настоящият съдебен състав достига до извод, че в действителност страните са сключили Договор за заем на 05.03.2014г. за сумата от 3525,00 евро. Писмената му форма е била необходима с оглед уговореното между заемателя и заемодателя, че същият служи като разписка и доказва предаването на сумата. За обезпечение на този договор е издаден и запис на заповед от ответника. Всякакви други изводи, въз основа на представените по делото доказателства, биха били несправедливи. Ответникът не доказа, че е изпълнил поетото задължение да върне заемната сума на ищеца в срок.

                Предявеният иск е основателен и следва да бъде изцяло уважен. Акцесорният иск следва главния иск, поради което същият се явява основателен и следва да уважен изцяло.

                По разноските:

                Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца сторените от последния разноски в производството в размер на 1033,58 лв.

 

                 Воден от горното, съдът

Р   Е   Ш   И:

 

                  ОСЪЖДА М.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на Л.Ф.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 3269,00 евро, представляваща неизплатена част от задължение по сключен между страните Договор за заем с общ размер от 3525,00 евро, сключен на 05.03.2014г., с уговорен падеж на 05.03.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.02.2020г., до окончателното изплащане на задължението.

 

                 ОСЪЖДА М.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на Л.Ф.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1945,65 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главница от 3269,00 евро, представляваща неизплатена част от задължение по сключен между страните Договор за заем с общ размер от 3525,00 евро, сключен на 05.03.2014г., с уговорен падеж на 05.03.2015г., за периода от 06.02.2017г. до 06.02.2020г.

 

                  ОСЪЖДА М.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на Л.Ф.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1033,58 лв., представляваща сбор от сторените в производството разноски.

 

                 Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му.

      

 

                                                                 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................