№ 268
гр. Плевен, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600892 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 313, вр. чл. 306, ал. 1,т. 1 от НПК.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба, депозирана Е. С.
И., ЕГН:********** чрез защитника й адв. П. Е. срещу Определение № 1090
от 10.11.2025г., постановено по ЧНД №1940/2025г. по описа на РС – Плевен.
С обжалваното определение съдът на основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл.
23 ал.1 НК е определил на осъдената Е. С. И. от град Кнежа, ЕГН **********
едно общо наказание по постановените спрямо същата и влезли в сила
съдебни актове по НОХД № 1858 от 2025 година, НОХД № 1690 от 2025
година, НОХД № 1948 от 2024 година, НОХД № 391 от 2025 година, НОХД №
117 от 2025 година, НОХД № 826 от 2025 година, всички по описа на Районен
съд Плевен и НОХД № 653 от 2025 година по описа на Окръжен съд - Плевен,
най-тежкото от тях, а именно две години лишаване от свобода, което да се
търпи при първоначален общ режим.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване за неправилност на
постановения съдебен акт. Изразява се становище, че неправилно съдът е
постановил ефективно изтърпяване на определеното най-тежко наказание.
Сочи се, че при постановяване на кумулираните присъди осъденото лице Е. С.
не е била осъждана към момента на извършване на деянията по тях. В
заключение се прави искане съдът да измени обжалвания съдебен акт в частта,
в която е определен режимът на изтърпяване на наказанието, като приложи
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
1
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа изцяло от защитника
адв. П. Е.. Развива се тезата, че се касае се касае за деяния в един определен
период от време, за които има доказателства какви са причините за
извършване на деянията, както и че всички деяния са извършени в условията
на чл.26 от НК. Посочва се, че съдът неправилно е определил ефективно
изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание. Посочва се, че
осъденото лице към настоящия момент е бременна, полага труд на
територията на ФРГ, както и че се въздържа от извършване на
противообществнени прояви. Прави искане съдът да отмени обжалвания
съдебен акт и да постанови нов, с който да постанови определеното общо най-
тежко наказание да се отложи с изпитателен срок, определен по преценка на
съда.
В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на
Окръжна прокуратура – Плевен излага становище за неоснователност на
въззивната жалба. Сочи, че първоинстанционният съдебен акт е правилен и
законосъобразен, поради което моли съдът да го потвърди изцяло.
Съдът, като съобрази изложените доводи и служебно провери
изцяло правилността на определението, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт от активно легитимирано лице, поради което е
процесуално допустима и редовна.
Разгледана по същество, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е ОСНОВАТЕЛНА,
но не по посочените в нея причини.
Е. С. И. е осъждана както следва:
1. С Определение на Районен съд - Плевен, постановено по НОХД
№1858 от 2025 година по описа на Районен съд – Плевен осъдената И. е
определено и наложено наказание лишаване от свобода за срок от 7 месеца,
чието ефективно изтърпяване било отложено с тригодишен изпитателен срок
за деяние, извършено на 04.10.2024 година. Определението влязло в сила на
15.10.2025 година.
2. С Определение на Районен съд - Плевен, постановено по НОХД
№1690 от 2025 година по описа на Районен съд – Плевен осъдената И. е
определено и наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца,
чието ефективно изтърпяване било отложено с тригодишен изпитателен срок
за деяние, извършено през периода от 16.09.2024 година до 22.09.2024 година.
Определението влязло в сила на 23.09.2025 година.
3. С Определение на Районен съд - Плевен, постановено по НОХД
№1948 от 2024 година по описа на Районен съд – Плевен осъдената И. е
определено и наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца,
чието ефективно изтърпяване било отложено с тригодишен изпитателен срок
за деяние, извършено на 30.07.2024 година. Определението влязло в сила на
02.12.2024 година.
4. С Определение на Районен съд - Плевен, постановено по НОХД №391
2
от 2025 година по описа на Районен съд – Плевен осъдената И. е определено и
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца чието ефективно
изтърпяване било отложено с тригодишен изпитателен срок за деяние,
извършено през периода 25.07.2024 година – 23.09.2024 година.
Определението влязло в сила на 10.03.2025 година.
5. С Определение на Районен съд - Плевен, постановено по НОХД № 117
от 2025 година по описа на Районен съд – Плевен осъдената И. е определено и
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца чието ефективно
изтърпяване било отложено с тригодишен изпитателен срок за деяние,
извършено на 03.07.2024 година.
Определението влязло в сила на 11.03.2025 година.
6. С Определение на Районен съд - Плевен, постановено по НОХД №826
от 2025 година по описа на Районен съд – Плевен осъдената И. е определено и
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, чието
ефективно изтърпяване било отложено с тригодишен изпитателен срок за
деяние, извършено на 24.09.2024 година.
Определението влязло в сила на 02.07.2025 година.
7. С Определение на Окръжен съд - Плевен, постановено по НОХД
№653 от 2025 година по описа на Районен съд – Плевен осъдената И. е
определено и наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години,
чието ефективно изтърпяване било отложено с петгодишен изпитателен срок
за деяние, извършено за времето от 03.10.2024 година до 08.10.2024 година.
Определението влязло в сила на 09.09.2025 година.
При постановяване на атакувания с въззивната жалба съдебен акт
контролираният съд е допуснал отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
осъденото лице Е. И.. Поради това съдебният акт следва да бъде изцяло
отменен, а делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния
съд.
Съгласно чл.39, ал.1 от НПК, когато трябва да се определя общо
наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди,
постановени от различни съдилища, компетентен е съдът, които е постановил
присъдата, която последна е влязла в сила. В настоящия случай видно от
приложените по делото писмени доказателства, в това число електронно
свидетелство за съдимост на осъденото лице Е. И., се установява, че
последното осъждане е с Определение на Районен съд - Плевен, постановено
по НОХД №1858 от 2025 година по описа на Районен съд – Плевен, с което е
одобрено Споразумение №413/15.10.2025г. и с което на осъдената И. е
определено и наложено наказание лишаване от свобода за срок от 7 месеца,
чието ефективно изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок за
деяние по чл.195,ал.1, т.4, предл.3 и т.7 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК,
извършено на 04.10.2024 година. Определението влязло в сила на 15.10.2025
година.
3
На дата 20.10.2025г. по НОХД №1858/2025г. по описа на РС-Плевен е
депозирано предложение от РП-Плевен по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, с
което е отправено предложение съдът на осн.чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК
да определи на осъдената Е. И. едно общо най-тежко наказание по влезлите в
сила съдебни актове по НОХД № 1858 от 2025 година, НОХД № 1690 от 2025
година, НОХД № 1948 от 2024 година, НОХД № 391 от 2025 година, НОХД №
117 от 2025 година, НОХД № 826 от 2025 година, всички по описа на Районен
съд Плевен и НОХД № 653 от 2025 година по описа на Окръжен съд - Плевен,
а именно две години лишаване от свобода, което да се търпи при първоначален
„общ“ режим.
Съгласно разпоредбата на чл.382, ал.2 от НПК, когато делото е
инициирано със споразумение по реда на Глава 29 от НПК съдът разглежда
споразумението еднолично. Съгласно чл.383, ал.1 от НПК одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда. В настоящия случай именно постановеното по НОХД №1858/2025г.
по описа на РС-Плевен Определение, с което е одобрено Споразумение
№413/15.10.2025г., се явява последната влязла в сила присъда. С оглед това на
осн.чл.39, ал.1 от НПК компетентен да разгледа делото по реда на чл.306, ал.1,
т.1 от НПК е именно съдът, постановил Определението по НОХД
№1858/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е одобрено Споразумение
№413/15.10.2025г. в същия състав. В настоящия случай делото е било
разглеждане не еднолично, а в състав от един съдия и двама съдебни
заседатели, което е довело до незаконен състав, тъй като същият не отговаря
на действащата към момента законова регламентация. Правната уредба
съдържа строги императивни правила, така че и най-малките отклонения
представляват съществено процесуално нарушение, тъй като членовете на
съдебния състав са законово определени и не подлежат на промяна, в който
смисъл неспазването на изискуемата численост се приема за категоричен
повод за отмяна на съдебния акт. Щом броят на членовете на състава не е
съобразен със закона, то всякога е налице абсолютно процесуално нарушение
/в този смисъл са и Решение №81 тот 16.02.2001г. по н.д.№773/2001г. на 2ро
НО на ВКС; Решение №143 от 21.04.1982г. по н.д.№136/1982г. на ВС, 2-ро
НО; Решение №574 от 17.12.2012г. по н.д.№1850/2012г. на ВКС, 2-ро НО;
Решение №58 от 01.03.2012г. по н.д.№3057/2011г. на ВКС, 3-то НО/.
Освен това, в първоинстанционния съдебен акт липсват мотиви относно
приложението на чл.25, ал.4 от НК. Всеки съдебен акт следва да отговаря на
изискванията на чл.34 от НПК, а част от същите се явява мотивите. Липсата на
фактически и правни съображения винаги представлява абсолютно
процесуално нарушение, когато касае основни въпроси от предмета на
конкретното производство. Отсъствието на правни съображения относно това
защо съдът е приел, че е целесъобразно да постанови ефективно изтърпяване
при кумулацията на наказания, изпълнението на които е отложено със
съответния изпитателен срок по чл.66, ал.1 от НК, води до липса на мотиви по
смисъла на чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК.
4
Липсват мотиви на контролирания съд защо следва определеното общо
най-тежко наказание от единадесет месеца да се търпи ефективно след като до
този момент съдилищата еднозначно са приели, че не е необходимо
изолирането на осъдения в местата за лишаване от свобода. Отсъствието на
съображения не може да бъде заместена от аналитичната дейност на
въззивния съд, а и това ограничава съществено осъденото лице и
процесуалния му представител при изграждането на защитната им позиция по
този въпрос.
В този случай липсата на мотиви касае порок в дейността на решаващия
съд, който рефлектира от една страна на правото на страните да получат
обоснован отговор на поставените от тях въпроси, а от друга страна - на
възможността да се разбере действителната воля на съда по същество.
Мотивите към съдебния акт следва да са ясни, пълни и непротиворечиви и да
разкриват начина, по който съдът е изградил вътрешното си убеждение и е
стигнал до взетото решение. При липса на мотиви относно тези основни
въпроси на съдебното производство, се касае за изначална липса на мотиви,
при което положение въззивният съд фактически няма какво да проверява. В
този смисъл е налице абсолютно съществено процесуално нарушение, което
налага отмяна на постановения първоинстанционен съдебен акт и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
При този изход от процеса оплакванията, съдържащи се във въззивната
жалба, не следва да се коментират по същество. Те следва да се имат предвид
при новото разглеждане на делото, ако са основателни.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, във връзка с
чл. 335, ал. 2 НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1090 от 10.11.2025г., постановено по ЧНД
№1940/2025г. по описа на РС – Плевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5