Присъда по дело №602/2020 на Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ

 

към Присъда № 260025 от 10.06.2021 г., постановена по НОХД № 602 по описа за 2020 г. на Окръжен  съд – Хасково

 

         Съдебното производство е образувано по внесен от Окръжна прокуратура – Хасково обвинителен акт против подсъдимия М.А.А., роден на *** ***, ****, живущ *** ***, ****, *** гражданин, с ***образование, ****, работи като **** със седалище в *****, ***, притежаващ ****паспорт № ******, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 18.02.2019 г. на ПП I-8 на километър 301 в землището на гр. Хасково при управление на моторно превозно средство – влекач „Волво FH 420“ с рег. № **** с полуремарке „KRONE“ с рег. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2, изр. 1-во от ЗДвП – „водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с …… конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, с което по непредпазливост е причинил смъртта на Г.Д.И. на **** години – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1  от НК.

         Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково поддържа обвинението във вида, в който е повдигнато. Смята, че изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства. Акцентира се основно върху индивидуализацията на наказанието, при което следвало да бъдат взети предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, дългогодишен професионален водач на МПС без нарушения на ЗДвП на територията на страната, поведението на подсъдимия – признаване на вина и пълно съдействие при провеждане на досъдебното производство, както и  сериозна степен на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на крайния резултат. Предлага наказанието да се определи при изключителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства – при условията на чл. 54 ал. 1 от НК, като му се наложи „лишаване от свобода” в предвидения от закона минимум, изпълнението на което, на основание чл. 66 ал. 1 от НК, да бъде отложено, както и кумулативно предвиденото в закона наказание „лишаване от право да управлява МПС” за същия срок.

         В съдебното производство са конституирани като частните обвинители – В.Г.А., Д.Г.И. и И.Г.И. и И.Д.И.. В последното съдебно заседание се явяват първите трима, като в хода на съдебните прения искат от съда подс. А. да бъде признат признат за виновен и да му бъде наложено наказание по преценка на съда.  

         Повереникът на същите – адв. Ш., изразява несъгласие с тезата на прокурора, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като било необходимо същият да е нарушил конкретна правна норма, каквато не била посочена в обвинителния акт и не било задължение на съда да сочи конкретното нарушение от негова страна, а не следвало абстрактно да се заяви такова. Недопустимо било да се вмени във вина на пешеходеца, че не е съобразил поведението си на пътното платно с несъобразената скорост на водача на МПС. Въпреки че е възприел движещото се МПС, пострадалият е предприел пресичане на платното за движение като е считал, че скоростта  му на движение ще позволи да пресече безпрепятствено. Акцентира се върху това, че поведението на пешеходеца не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат. Иска сот съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказания при условията на чл. 54 от НК.

         Защитникът на подсъдимия – адв. З., в заключителната си пледоария поддържа, че категорично е налице съпричиняване на вредоносния резултата от страна на пострадалия И., което се установявало и от всички назначени на ДП експертизи. Акцентира се върху поведението на пострадалия и предприетото пресичане на пътното платно на път с изключително интензивно движение, който е и международен. Иска се от съда наказанието „лишаване от свобода“ да се определи при условията на чл. 55 от НК, като съдът приеме, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ да не се налага, на основание чл. 55 ал. 3 от НК.

         Подсъдимият А. се явява в разпоредително заседание при първоначалното разглеждане на делото, както и в РЗ в настоящото съдебно производство. Същият заявява, че се признава за виновен. Делото се разгледа по общия ред и поради неявяване на подсъдимия без да сочи уважителна причина бе разгледано в негово отсъствие по реда на чл. 269 ал. 3, т. 3 от НПК, доколкото процедурата по чл. 247, ал. 1 от НПК е изпълнена.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните приема за установено от фактическа страна следното:

 

         Подсъдимият М. А. е **** гражданин. Същият е дългогодишен **** на товарен автомобил, за което притежавал съответна правоспособност още от *** година. През последните десетина години работел като **** на влекач с прикачно ремарке към **** фирма „******". Осъществявал непрекъснато международни превози, многократно пътувал през РБългария.

         Не са установени нарушения на правилата за движение по пътищата на територията на страната.

         В изпълнение на възложена му работа да осъществи курс на товари от Р Турция за Р Босна и Херцеговина, на 18.02.2019 година около 17.30 часа подс. А. преминал през през ГКПП „Капитан Андреево“, след което продължил по първокласен път I-8 с поверената му товарна композиция - влекач  марка „Волво FН 420", с рег. № ***** и полуремарке марка „KRONE", с рег. № *****. Малко след 18.45 часа преминавал през прав участъка от пътя, разположен северно от гр. Хасково. Асфалтовата настилка била суха, а композицията се движела със скорост от около 88 км/ч, с включени къси светлини, които осветявали пътното платно и десния банкет на разстояние от 75 м. пред влекача с ширина на осветеното пространство от 17 метра. На около 200 метра преди указателната табела за предстояща отбивка на пътя в направление Димитровград, управляваната от подс. А. композиция се разминала с насрещно движещ се автомобил.  Когато се намирал в рамките на 301 километър от пътя, от дясно по посока на движение на товаярната композиция, към пътното платно се приближил Г.Д.И., ***-годишен. Той навлязъл в лентата за движение на подсъдимия в посока от дясно наляво, като се е движел перпендикулярно по платното за движение Последвал удар между пешеходеца и МПС на 39 м. източно и 2,70 м. южно от ориентира /виж разпита на вещото лице в с.з., проведено на 10.06.2021 г./, т.е. на 2,70 м. от банкета. От последвалия удар между пешеходеца и предна дясна част ан влека, управляван от подс. А., пострадалият е отхвърлен напред и надясно по посока на движението на камиона, а тялото му се е позиционирало върху асфалта.

         Когато водачът А. забелязал пресичащия пътното платно мъж, задействал спирачната система на транспортната композиция и се опитал да отклони в ляво по посока на движението, за да избегне удара на пешеходеца, но не успял с така предприетата маневра. След  последвалия удар, подс. А. отново преминал в дясната пътна лента и преустановил движението му. Слязъл от шофьорското място и се върнал до пешеходеца, който лежал върху платното за движение. Непоследствено зад управлявания от подс. А. автомобил се движел св. М., който бил преустановил движението на управляваното от него МПС и вече бил до пострадалия. Той подал сигнал на ЕЕН 112 в 19,01 ч., като съобщил за произшествието, като изрично е заявил, че до него е и ****, но не останал на мястото до пристигане на екип на Спешна помощ. В 19,07 е подаден втори сигнал на ЕЕН 112 от друг водач на МПС, който се е представил като З. Б.. Малко след това на мястото пристигнали полицейски служители и екип от ЦСМП, който констатирал смъртта на пострадалия И.. Трупът бил откаран в отделение „Съдебна медицина“ към МБАЛ „Хасково“АД.

         Вещото лице д-р Е. е изготвил заключение по назначената  съдебно-медицинска експертиза, от което се установява, че смъртта на Г.И. е настъпила в резултат на съчетана травма, съдържаща: черепно мозъчна травма изразяваща се в отломъчно счупване на костите на черепа в лявата предна част и кръвоизлив под меките обвивки на мозъка, охлузвания и разкъсно контузии рани по лицето и окосмената част на главата; травма на шията, изразяваща се в разкъсване на предната надлъжна връзка на гръбнака и разчленяване между 3-ти и 4-ти шийни прешлени; гръдна травма, изразяваща се в счупване на множество ребра двустранно, разкъсване на сърдечната торбичка, контузия на средностението, контузия на белите дробове, разкъсване на гръдната аорта, кръвоизлив в гръдната кухина. подкожни кръвонасядания в задните отдели на гръдния кош в зоната на счупване на ребрата и коремна травма, изразяваща се в разкъсване на слезката, на черния дроб и на задстомашната жлеза, контузия на левия бъбрек и кръвоизлив в коремната кухина. Налице било и счупване на малкия пищял на десния крак. В същата експертиза е било определено, че в момента на удара на тялото на пешеходеца с автомобила, тялото на първия е било обърнато със задната си лява повърхност към возилото, като десния крак е бил стъпил върху пътната настилка, а левия крак се е намирал във въздуха.. След тоя удар тялото е било отхвърлено напред по посока на движение на автомобила и е последвал удар върху асфалта. Смъртта е настъпила за секунди.

         Изготвената на ДП автотехническа експертиза е дала заключение, че управлявания от подс. А. влекач, представлява МПС от категория  3, за която позволената максималната скорост извън населено място е 70 км/ч. Непосредствено преди произшествието композицията се е движела със скорост от 88 км/ч, като опасната зона за спиране при така установената скорост е била 123,87 м.  Осветеното пространство от късите светлини пред влекача е било с дължина 75 м. пред десния фар и ширина 17,1 м. вдясно от него. Скоростта, с която е следвало да се движи товарния автомобил за да може да спре при възникване на опасност на пътя в рамките на осветеното от късите светлини пространство е била до 60,77 км/ч. Пешеходецът е започнал да пресича пътното платно, когато камионът се е намирал на около 87 м от него и ако камионът се е движел със съобразена скорост е можел да спре и да предотврати сблъсъка с пресичащия пътното платно пешеходец. Предвид гореизложените обстоятелства и изводи следва да се приеме, че сблъсъкът на МПС и пешеходеца е настъпил както поради това, че последния е предприел пресичане на пътното платно без да се съобрази с приближаващото се превозно средство, така и поради това, че водачът на товарната композиция я е управлявал със скорост, надвишаваща максимално позволената, но и която не му е позволявала да спре в рамките на осветеното от късите светлини пространство и по този начин се е поставил в невъзможност да възприеме опасността на пътя и да реагира за предотвратяването на удара и настъпване на смъртта на пострадалия.

         От изготвената химическа експертиза от взетата от подс. А. кръвна проба е видно, че същият не е употребил алкохол.

         Видно от изготвената по делото Справка за съдимост рег. № *****г. от Централно бюро за съдимист към МП /л. 110,  том І на ДП/, подсъдимият М. А.  ****.

         Така възприетата от съда фактическа обстановка  е на база събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал, а именно от показанията на  разпитаните  свидетелите, вещи лица, от представените и приети като доказателство по делото писмени документи и приобщените такива чрез прочитането им от ДП, в т.ч. приетите експертни заключения, които съдът прие за професионално изготвени – базирани на ясни научни методи, които специалистите са приложили при обосноваване на своите изводи, а устните им доклади в с.з. запълват с допълнителна аргументация /в това число доуточнения/ изпълнените задачи, без да създават противоречия в с писмените изложения. Следва да се отбележи, че при установяване на фактическата обстановка по делото не са констатирани такива противоречия между показанията на разпитаните свидетели, които да поставят под съмнение достоверността на гласните доказателствени източници.

         При така установената фактическа обстановка съдът намира, че  въз основа на събраната доказателствена съвкупност, обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което призна подс. М.А. А. за виновен в това, че на 18.02.2019г. на ПП I-8 на километър 301 в землището на гр. Хасково при управление на моторно превозно средство – влекач „Волво FH 420“ с рег. № *** с полуремарке „KRONE“ с рег. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2, изр. 1-во от ЗДвП – „водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с …… конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, с което по непредпазливост е причинил смъртта на Г.Д.И. на **** години, престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

         От обективна страна нормата на чл. 343, ал. 3, вр. ал. 1 вр. чл. 342 ал. 1 от НК е бланкетна и нейното съдържание следва да бъде попълнено с относимата в случая норма на чл. 20, ал. 2, изр. 1-во от ЗДвП: „Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.”

         По делото по безспорен начин е установено, че на 18.02.2019 г.  подс. А. управлявал товарен автомобил - влекач „Волво FH 420“, с рег. № ****, с полуремарке „KRONE“, с рег. № *****,  по ПП I-8 със скорост от около 88 км./ч., при максимално допустима такава за категорията МПС, управлявано от А.,  от 70 км./ч.  Това се установява както от заключенията по назначените автотехнически експретизи и от приобщената към делото тахошайба на влекача, управляван от А.. Времето е било ясно, но вече в тъмната част на денонощието, сух асфалт и прав участък от пътя, при движение с включени къси светлини на влекача. Осветената зона при къси светлини е 50 метра пред левия и 75 метра пред десния фар, като светлинното петно е представлявало конус. Както и самият подсъдим обяснява, пешеходецът се е движел с „бърз ход“, което за хора над ***годишна възраст е прието около 4,2 км./ч. = 1,17 м./с. От заключението на вещите лица се установява, че водачът е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца на разстояние 75 м. пред автомобила, тъй като същият навлиза в платното за движение от дясно наляво. Опасната зона за спиране е изчислена на 124 м. при скорост на движение от 88 км./ч., при което водачът не е имал техническа възможност да предотврати настъпилия удар с пешеходеца. Както бе посочено по-горе максимално разрешената скорост за движение в конкретния пътен участък на управляваното от А. МПС, категория 3, е 70 км./ч. В тази връзка следва да се отбележи, че константната съдебна практика е приела, че максимално допустимата скорост за движение на ППС за съответен пътен участък е съобразена такава само ако всички фактори, обуславящи движението са само благоприятстващи. По делото е безспорно установено, че подсъдимият е управлявал МПС на къси светлини, в тъмната част на денонощието. Същият е могъл да възприеме пешеходеца като опасност на пътя от разстояние 75 м. – зоната на осветеност от фаровете в дясно. В конкретния случай подс. А. не е съобразил скоростта на движение, която е 88 км./ч., с всички фактори на пътната обстановка, в случая с конкретните условия на видимост на къси светлини на фаровете. При тази скорост на движение опасната зона за спиране е изчислена, че е 124 метра, а скоростта при която водачът е имал техническа възможност да спре в зоната на видимост на осветеността от фаровете е била 61 км/ч. От изложеното се налага извод, че опасната зона за спиране на товарната композиция е била по-голяма от реалната далечина на видимост, което е попречила на подсъдимия при избраната от него скорост от 88 км./ч. да спре пред възникналото препятствие на пътя – пешеходецът И.. Разпоредбата на чл. 20 ал. 2, изр. 1-во от ЗДвП вменява на водачите на МПС безусловно задължение при управление на автомобила да съобразят скоростта си на движение в зависимост от разстоянието на видимост, т.е. при възприемането на всяка възникваща опасност на пътя в осветеното пространство да има възможност да се спрат управляваното ППС в тези граници. В случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 15 НК /“случайно деяние“/, тъй като водачът не е могъл да преодолее възникналата опасност поради несъобразената скорост, т.е. А. не е изпълнил всички предписания на закона за движение по пътищата и по този начин сам се е поставил в такава невъзможност, поради собственото си противоправно поведение В следствие на това поведение е и настъпил общественоопасният резултат, поради като съдът прие, че е налице причинноследствената връзка между тях.

         Настоящия състав приема, че от страна на пострадалия И. е налице съпричиняване на вредоносния резултат, при това същото е в изключително висока степен. Това е така, защото от фактическите констатации по делото е категорично установено, че пешеходецът И. е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 108, ал. 1 от ЗДвП, който текст ги задължава да се движат по банкета на пътното платно. Нарушена е и разпоредбата на чл. 113, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която предвижда, че извън населените места,…когато няма пешеходна пътека, пешеходците могат да пресичат платното за движение, като преди да навлязат в същото са длъжни да се съобразят с приближаващите ППС. Поради изложеното, съдът прие, че движението на пострадалия по платното за движение, в тъмната част на денонощието и при наличие на интезивен трафик на МПС в двете посоки на движение по път извън населено място е основна причина за настъпване на произшествието и е създал обективна възможност да настъпи увреждането.

         От субективна страна, подс. А. е действал при условията на несъзнавана непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. 1 от НК. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици – че ще причини ПТП, в резултат на което ще настъпи смъртта на пострадалия И., но е бил длъжен съгл. чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, в съответствие с особеностите на конкретната пътна обстановка и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не беше допуснал посоченото нарушение на правилата за движение и бе предприел съответните своевременни  действия по намаляване на скоростта на движение.

        

         По вида и размера на наказанието:

         За престъплението по чл. 343, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода” от три до петнадесет години. Съгласно чл. 343г НК се предвижда и „лишаване от право да се управлява МПС”.

           При определяне на вида и размера на наказанието, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, трудовата му заетост, изказаното съжаление за стореното и признаване на вина в разпоредително заседание, както и продължителния период от време, който е минал от датата на извършване на деянието – месец февруари 2019 година. Подс. А. е **** в *** фирма, няма нарушения на правилата по пътищата в страната. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита и формата на вина – несъзнавана непредпазливост, която е основание за по-малка укоримост в сравнение с престъпната самонадеяност, както и високата степен на съпричиняване на общественоопасния резултат от страна на пострадалия.

            От друга страна, съдът отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства завишената степен на обществена опасност на деянието /престъпление против транспорта/, тъй като с общественоопасните му последици е засегната най – висшата ценност – човешкият живот.

         След преценка на съотношението и относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът прие, че  са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, което да обуслови прилагането на чл. 55 НК при определяне на наказанието. В този смисъл, наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Ето защо съдът определи наказание „лишаване от свобода“ в размер  на 1 година.

         При преценката относно приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът взе предвид наличието на двете задължителни предпоставки – подс. А. не е осъждан и наложеното наказание „лишаване от свобода” е в размер до 3 години, като намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко поправянето на осъдения не е наложително да го изтърпи ефективно. Съображенията в тази насока са следните: Ръстът на престъпленията по транспорта е безспорен факт, но за постигане целите на чл. 36 от НК отговорността на дееца следва да съответства на степента на обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. Дали следва да се приложи института на условното осъждане във всички случаи е строго индивидуален въпрос и преценката за личната обществена опасност на извършителя не може да се основава единствено върху тежестта на съставомерния резултат, в каквато насока е и константната съдебна практика. Положителните характеристични данни, трудовата му ангажираност, наред с искрено и недвусмислено изразеното критично отношение към извършеното и съжаление за неговите последици, дават основание да се приеме, че е налице възможност подс. А. да се поправи и без да е необходимо изолирането му от обществото в място за лишаване от свобода, като биха се постигнали и целите на личната и генералната превенция на закона, още повече, че същият е *** гражданин.

         Поради изложеното, съдът прецени, че поправянето и превъзпитаването на подс. А. е възможно с отлагане на изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода”  за срок от 3 години. Така ще се реализира напълно предупредителният потенциал на условното осъждане, тъй като през целия 3-годишен период е реална заплахата да изтърпи отложеното наказание.

         Съдът му наложи и предвиденото кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година, на осн. чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. А. е **** към ***** фирма и с това заработва прехраната на семейството си.

         С оглед признаването на подсъдимия за виновен и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът осъди подсъдимия А. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата от 1 564,30 лева, представляваща направени разноски в досъдебното производство, а по сметка на ОС-Хасково сумата от 61,22 лева за направени разноски в съдебното производство.

 

         Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                        Председател :