№ 111
гр. Радомир, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20231730100262 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86
ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил като „о.р.“ в ответното дружество „Б.
1“ ЕООД, гр. Р. по силата на трудов договор от 09.05.2022 г., като със заповед № . г.
трудовото му правоотношение с ответника е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т.
3 КТ.
Твърди, че към момента на прекратяване на трудовия договор не му било заплатено
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван платен годишен отпуск за периода от м. май
2022 г. до м. януари 2023 г. в размер на 526,50 лева.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 526,50 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от м. май 2022 г. до м.
януари 2023 г., мораторна лихва за забава в размер на 5,00 лева за периода от 04.02.2023 г.
до 30.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 30.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
сочи, че след получаване на препис от исковата молба, на ищеца е било преведено по
банкова сметка дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, както и лихвата за забава.
Твърди, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което моли да не бъде ангажирана
отговорността на ответното дружество за направените от ищеца разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, чрез управителя К. К.
1
оспорва предявения иск, с твърдения че всички претендирани с исковата молба суми за били
погасени след образуване на делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Страните не спорят, че ищецът е изпълнявал длъжността „о.р.“ в ответното дружество
„Б. 1“ ЕООД по силата на трудов договор № . г.
Със заповед № . г. е прекратено трудовото правоотношение между ответното дружество
и ищеца на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 04.02.2023 г. Заповедта е връчена на
ищеца на 04.02.2023 г. В заповедта е посочено, че на лицето следва да бъде изплатено
обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 526,50 лева.
По делото са представени и 2 бр. платежни документи от 27.04.2023 г. и от 03.05.2023 г.,
от които е видно, че ответникът е превел по банкова сметка на ищеца С. П. сумата в размер
на 526,50 лева, представляваща обезщетение по чл. 224 КТ и сумата в размер на 12,14 лева,
представляваща лихва за забава върху дължимото обезщетение по чл. 224 КТ.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Видно от
разпоредбата, фактическият състав на това обезщетение включва два елемента: 1)
прекратяване на трудовото правоотношение и 2) наличие на неизползван платен годишен
отпуск.
Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ по силата на нарочната законова регламентация - чл.
224, ал. 2 КТ (в отклонение от правилото на чл. 228 КТ), се изчислява от полученото
среднодневно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ
ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10
работни дни. По делото е установено, че трудовото правоотношение на ищецa е прекратено,
считано от 04.02.2023 г., като с процесната заповед № 144/04.02.2023 г. е разпоредено на
ищецa да се изплати и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 526,50 лева.
Наред с това, по делото са налице доказателства за извършено плащане от страна на
ответното дружество по банкова сметка на ищеца на сумата в общ размер на 538,64 лева, с
посочено основание за плащане „обезщетение по чл. 224 КТ и лихва за забава“. С оглед на
изложеното и съобразявайки разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, т. е. наличието на
извършено плащане след предявяване на иска, което се явява правопогасяващ вземането
факт, релевантен за спорното право, съдът намира, че така предявените искове следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
Ищецът поддържа искането си за присъждане на разноски. Обстоятелството, че
претендираната сума в общ размер на 531,50 лева е погасена чрез плащане в хода на
2
процеса, не обуславя извод за отхвърляне на предявените искове като неоснователни, а за
отхвърлянето им, като погасени чрез плащане, водещо и до различни правни последици по
отношение на разноските. Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от
кумулативното наличие на установените в чл. 78, ал. 2 ГПК две изисквания - с поведението
си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за
това дали тези изисквания са изпълнени е винаги конкретна - с оглед на фактите по делото.
Във връзка с понасяне отговорността за разноските, релевантно е кога точно е направено
плащането и в този смисъл подлежи на изследване въпросът дали направените разноски са
предизвикани от поведението на ответника. От събраните по делото доказателства се
установи, че в хода на съдебното производство ответникът е внесъл по сметка на ищеца
сумата от 538,64 лева. В случая следва да се приеме, че с поведението си ответникът е
оспорил иска и с това е станал причина за завеждане на делото. Тъй като ответникът не е
погасил дълга си преди процеса, очевидно е, че е станал повод за завеждане на делото,
поради което настоящият състав приема, че отговорността за разноските следва да бъде
възложена на него - арг. от противното на чл. 78, ал. 2 ГПК и същият следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата в размер на 400,00 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на РС - Радомир дължимата държавна такса в размер 100,00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. К. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „Л.“, бл. .,
вх. ., ет. ., ап. . искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответното дружество „Б. – 1“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. Р.,
пл. „С.“ № . да заплати на ищеца сумата в размер на 526,50 лева (петстотин двадесет и шест
лева и петдесет стотинки), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за периода от м. май 2022 г. до м. януари 2023 г., мораторна лихва за забава в размер
на 5,00 лева (пет лева) за периода от 04.02.2023 г. до 30.03.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.03.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Б. – 1“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. Р., пл. „С.“
№ . ДА ЗАПЛАТИ на С. К. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „Л.“, бл. ., вх. ., ет. .,
ап. . сумата в размер на 400,00 лева (четиристотин лева) – направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „Б. – 1“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. Р., пл. „С.“
№ . ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Радомир в полза на бюджета на съдебната
власт сумата от 100,00 лева (сто лева) - държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4