№ 3993
гр. София, 30.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110107162 по описа за 2022 година
При извършената проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът констатира:
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Искането по чл. 190 ГПК на ищеца следва да бъде уважено.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач „M.E.“
ООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да
извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на
това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.
По искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна и съдебно–техническа
експертиза, съдът отлага произнасянето си за открито съдебно заседание, предвид
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-
помагач – „M.E.“ ООД, с посочен в исковата молба адрес на управление.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 ГПК третото лице - помагач „M.E.“ ООД, в срок
до съдебното заседание да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане
на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба.
НАСРОЧВА о.с.з за 28.03.2023 г. – 14:00 часа, за когато да се призоват страните и
вещите лица.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на третото лице
помагач и препис от исковата молба, уточняващите молби и доказателствата към тях.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
1
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена
топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в
плащането на цената.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията, а след 12.03.2014 г. по новите общи условия – в същия срок
след публикуване на цената в профила на купувача на интернет страницата на доставчика.
Обосновава правния си интерес от водене на установителен иск с постъпилото възражение
от длъжника против издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с предмет процесните
суми. Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца следните суми: Г. И. Х. 2/4
от дълга - сумата от 1156.52 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от
14.2.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 224.89 лв. за
периода от 15.9.2019 г. до 14.1.2022 г., главница за дялово разпределение в размер 14.28 лв.
за периода м.12.2018 г. – м.04.2020 г., мораторна лихва за забава върху главница за дялово
разпределение в размер на 3.20 лв. за периода от 30.1.2019 г. до 14.1.2022 г., И. Х. Л. ¼ от
дълга - сумата от 578.26 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 14.2.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 112.45 лв. за периода от
15.9.2019 г. до 14.1.2022 г., главница за дялово разпределение в размер 7.14 лв. за периода
м.12.2018 г. – м.04.2020 г., мораторна лихва за забава върху главница за дялово
разпределение в размер на 1.60 лв. за периода от 30.1.2019 г. до 14.1.2022 г., И. Х. Г. 1/4 от
дълга - сумата от 578.26 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 14.2.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 112.45 лв. за периода от
15.9.2019 г. до 14.1.2022 г., главница за дялово разпределение в размер 7.14 лв. за периода
м.12.2018 г. – м.04.2020 г., мораторна лихва за забава върху главница за дялово
разпределение в размер на 1.60 лв. за периода от 30.1.2019 г. до 14.1.2022 г. Претендира
разноски.
Ответниците не са подали отговори на исковата молба.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че
по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е
престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена /включително цената на
предоставената услуга за дялово разпределение/ в претендирания размер.В тежест на
ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване
на дълга.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава, за което не сочи доказателства. В тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга на падежа.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2