Решение по дело №445/2025 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 94
Дата: 11 юни 2025 г.
Съдия: Даниел Псалтиров
Дело: 20251630200445
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 май 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Монтана, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20251630200445 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 007384/ 14.04.2025 г., издадено от
Началник ТО Монтана при КЗП, на „ЮБ” АД, ЕИК: ХХХХХХХХХ, с адрес
на управление: гр. София, ул. „ОП № ХХХ, за нарушение на чл.10а, ал.2 от
Закона за потребителския кредит, на основание чл.45, ал.1 от Закона за
потребителския кредит, е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер
на 3000 лв. /три хиляди лева/.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление „ЮБ” АД,
ЕИК: ХХХХХХХХХ, обжалва същото с оплакване за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи.
Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно
заседание представител не се явява. Постъпила е молба делото да бъде
разгледано в отсъствие на жалбоподателя.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява,
представлява се от старши юрисконсулт П. По делото е постъпило Писмено
становище, в което моли съда да постанови решение, с което да потвърди
изцяло издаденото НП, като правилно и законосъобразно, тъй като от
събраните по делото доказателства административното нарушение е доказано
по безспорен и категоричен начин.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
1
поотделно и в съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на
страните, намери за установено следното:
Свидетелката по производството В. Б. Ц. е служител на ТО Монтана при
Комисия за защита на потребитЕ.те на длъжност старши инспектор. На
04.12.2024 година, заедно със свидетелката Р. П. И. - старши инспектор в КЗП
ТО Монтана извършили проверка в офис на „ЮБ“ АД в гр. Монтана, бул.
„ТМ“ № ХХ Монтана.
Проверката в горепосочения офис на „ЮБ“ АД е извършена, във връзка
с изпълнение на план програма на КЗП по спазване на изискванията на Закона
за потребителския кредит /ЗПК/. По време на същата е изискано от кредитора
„ЮБ“ АД да предостави договор за потребителски кредит, сключен през
месец септември 2024 г. с потребител в офиса в гр. Монтана, както и цялото
досие към него.
След запознаване със съдържанието на предоставените документи
установили, че в него било изрично посочено:
В чл.1, ал.1 „Банката предоставя на Кредитополучателя потребителски
кредит в размер на 6432.00 лв. за текущи нужди...“, а в чл.1, ал.3 ,,В случай че
Таксата за обработка на документи при кандидатстване, дължима от
Кредитополучателя съгласно действащата Тарифа на Банката, не е заплатена в
пълен размер от Кредитополучателя със собствени средства при подаването
на искането за кредит, страните се съгласяват, че необходимата сума за
заплащане на остатъка от дължимата такса е за сметка на отпуснатия кредит,
като се удържа служебно от Банката от сметката по чл.2, ал.1 Съгласно чл.2,
ал.1: ,,Разрешеният кредит се отпуска по разплащателна сметка за обслужване
на кредит, открита в Банката на името на Кредитополучателя .... .."
В чл.5, т.1 „Такса за обработка на документи при кандидатстване“ -
200.00 лв., както и в съдържанието на предоставената Тарифа за таксите и
комисионите, прилагани от „ЮБ“ АД по извършвани услуги на клиенти -
физически лица, в сила от 16.10.2024 г. В Тарифата в раздел ХV Кредитни
сделки, В. Потребителски кредит с/без поръчител(и), т. 1, е записано
следното: „Такса за обработка на документи при кандидатстване за нов
потребителски кредит - в зависимост от исканата сума:“ като е посочено в
колона „стандартен“ до 5000 лв. - 100 ВGN, от 5 001 до 10 000 лв. - 200 ВGN и
т.н. - „Таксата е платима на два етапа - 20 лв. при кандидатстване за кредит,
останалата част от сумата в срок до два месеца след подаване на искането за
кредит.“
Предвид посоченото в договора, е изискано на кредитора със съставения
Протокол за проверка на документи /ППД/ № К- 0121994, да представи
извлечение от сметката на потребителя, от което да е видно кога е усвоена
сумата по кредита и кога е удържана таксата за обработка на документи.
Изискано е също становище, в което да бъде изяснено за какви действия се
удържа таксата за обработка на документи.
На 11.12.2024 г. на електронната поща на КЗП е получено становище от
2
кредитора вх. № 2772229, в което е посочил, че всички такси са описани в
Тарифата на банката, към която договорът за кредит препраща и потребителят
е предварително, и надлежно уведомен за тях.
Същият е представил Бордеро от 18.09.2024 г. за внесена сума в размер
на 20,00 лв., в което като основание е записано: „Такса за обработка на
документи за нов потребителски кредит“. Представил е още извлечение от
сметката на потребителя за периода 18.09.2024 г. - 18.11.2024 г., от което е
видно, че непосредствено след усвояване на кредита е удържан остатъкът от
таксата за обработка на документи, като е записано следното:
- 18.09.2024 г. - Усвояване на кредит – 6432- Kt
- 18.09.2024 г. - Доплащане на такса за обработка на документи – 180
ВGN - Dt.
От така установеното, свидетелките Ц. и И. приЕ., че на 18.09.2024 г.
кредиторът „ЮБ“ АД, при сключване на Договор за потребителски кредит с
потребител му е изискал заплащане на парична сума за „Такса за обработка на
документи при кандидатстване“ в размер на 200.00 лв., като действие,
свързано с усвояване и управление на кредита, с което е нарушил забраната в
Закона за потребителския кредит /ЗПК/, да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Установеното отразЕ. в съставен Акт № 007384/27.02.2025 година. Същият
бил връчен на представител на банката кредитодател. В законоустановения за
това срок срещу съставения акт било подадено възражение с вх. № М-03-
589/06.03.2025 година.
Въз основа на съставения акт било издадено атакуваното Наказателно
постановление № 007384/ 14.04.2025 г., издадено от Началник ТО Монтана
при КЗП, с което на „ЮБ” АД, ЕИК: ХХХХХХХХХ, с адрес на управление:
гр. София, ул. „ОП № ХХХ, за нарушение на чл.10а, ал.2 от Закона за
потребителския кредит, на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския
кредит, е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 3000 лв. /три
хиляди лева/.
При обжалването на НП пред РС Монтана са допуснати до разпит
свидетЕ.те, посочени в АУАН.
При гореустановената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок,
от лице имащо право да обжалва и същата е процесуално ДОПУСТИМА.
От процесуална страна атакуваното НП отговаря на изискванията на
закона. От приложената по делото Заповед на Председателя на КЗП се
установява, че актосъставителят по делото е оправомощен по реда на чл. 233,
ал. 1 ЗЗП със Заповед № 1114 ЛС/19.12.2016 година, да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗЗП. НП също е издадено от
компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на чл. 233, ал. 2 ЗЗП от
3
Председателя на КЗП с приложената по делото заповед № 1138/29.01.2025
година.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение. От своя страна, обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
от формална страна.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са съобразени
императивните процесуални правила при издаването и на двата
административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно
съвпадение между приетите за установени от органите фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Описанието на релевантните към фактическия състав на нарушението факти е
изчерпателно, отразява надлежно всички признаци на ангажираната като
нарушена правна норма, като удовлетворява напълно изисквания за пълнота
на обвинителната теза и позволява адекватното упражняване на реципрочното
и право на защита. Изразената в санкционния акт властническа воля е
логически и достъпно структурирана.
При разглеждане на делото по същество съдът намира, че въззивната
жалба се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От установената по безспорен и категоричен начин фактическа
обстановка се установява, че на 18.09.2024 г., в офис в гр. Монтана, бул. „ТМ“
№ ХХ, стопанисван от жалбоподателя, във връзка с отпускане на
потребителски кредит, същият е изискал заплащане на парична сума за „Такса
за обработка на документи при кандидатстване“ в размер на 200.00 лв., като
действие, свързано с усвояване и управление на кредита, с което е нарушил
забраната в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Това обстоятество се доказва по безспорен начин от предоставените
от самия жалбоподател документи - Бордеро от 18.09.2024 г. за внесена сума в
размер на 20,00 лв., в което като основание е записано: „Такса за обработка на
документи за нов потребителски кредит“, както и извлечение от сметката на
потребителя за периода 18.09.2024 г. - 18.11.2024 г., от което е видно, че
непосредствено след усвояване на кредита е удържан остатъкът от таксата за
обработка на документи.
От гореизложената фактическа обстановка се установява, че
жалбоподателя, че таксата за обработка на документи при кандидатстване се
събира за действия, които трябва да се извършват от банката, преди
подписването на договора за кредит и неговото усвояване, а се изисква с
4
договора за кредит, като се начислява, и събира едва с усвояването на кредита.
Видно е, че таксата фигурира в чл.1, ал.3 от договора се събира на два
етапа от потребителя една част – 20 лева при кандидатстване за кредита, а
останалата много по- голяма част до два месеца след подаване на искането,
което в конкретния случай е направено след усвояване на кредита, което само
по себе си означава, че кредиторът задължава с плащане на таксата само
потребитЕ., на които вече е отпуснат кредит, а не всички, кандидатствали за
кредит лица.
В случая кредиторът е изискал таксата за обработка на документи със
сключване на договора за кредит, поради което не може по никакъв начин да
се приеме, че е такава по чл.10а, ал.1 от ЗПК, за да бъде събирана от
потребителя, тъй като регламентираните в чл.10а, ал.1 от ЗПК допълнителни
услуги се отнасят за тези, които нямат пряко отношение към насрещните
задължения на страните по договора.
Така установеното безспорна налага извода за извършено нарушение на
разпоредбата на член 10а от ЗДП, забраняваща заплащането на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде
обсъждан, тъй като отговорността на юридическото лице е обективна и
безвиновна. От това следва и изводът, че при реализирането й не следва да се
анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия
дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му,
нито да се определя нейната форма.
Правилно е приложена санкционната норма на чл. 45, ал. 1 ЗПК,
съгласно която „За нарушение на чл. 5, 6, чл. 7, ал. 2, чл. 10, чл. 10а, чл. 11, чл.
18, ал. 1 и 2, чл. 19, ал. 2, чл. 25, ал. 1-5, чл. 26, ал. 1, чл. 29, ал. 1, чл. 34, ал. 1,
3 и 5, чл. 36, ал. 3, 4 и 5 и чл. 41, ал. 4 на виновните лица се налага глоба в
размер от 700 до 2000 лв. - за физическите лица, и имуществена санкция в
размер от 3000 до 8000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица“.
В конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че размерът на
определената имуществена санкция е правилно индивидуализиран. С
обжалваното наказателно постановление е наложена имуществена санкция в
минимално предвидения размер от 3000,00 лева. В конкретния случай с оглед
естеството на нарушението, обстоятелството че не се ангажираха отегчаващи
вината обстоятелства, настоящият съд намира, че наложената санкция
правилно е определена в минимален размер, съгласно предвиденото в
санкционната разпоредба на член 45, ал.1 от ЗПК.
Не може да се обсъжда приложение на чл. 28, б. А ЗАНН, тъй като,
макар да не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, извършеното
не се явява с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения
от същия вид. При това правилно е издаването на НП с налагането на санкция.
При този изход на делото и след съобразяване с Тълкувателно решение
№3 от 08.04.1985 по н.д. № 98/1984г, ВС,ОСНК и юрисконсултското
5
възнаграждение се дължи от страна на жалбоподателя. Видно е, че се
претендира възнаграждение в размер на 150,00 лв., която сума се явява
съразмерна и отговаряща на сложността на делото. Ето защо искането следва
да се уважи.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен
съд Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 007384/ 14.04.2025 г.,
издадено от Началник ТО Монтана при КЗП, с което на „ЮБ” АД, ЕИК:
ХХХХХХХХХ, с адрес на управление: гр. София, ул. „ОП № ХХХ, за
нарушение на чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит, на основание
чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит, е наложена
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/.
ОСЪЖДА „ЮБ” АД, ЕИК: ХХХХХХХХХ ДА ЗАПЛАТИ на Комисията
за защита на потребитЕ.те, Република България, сума в размер на 150,00 (сто
и петдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________

6