№ 181
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Здравка Иванова
Михаил Малчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20241000502816 по описа за 2024 година
и взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивни жалби на
ищеца Н. С. Г. и ответника Гаранционен фонд срещу решение № 2135 от 11.04.2024 г.
на СГС, ГО 22 състав по гр.д. 12696 /2022 г.
С обжалваното решение на основание чл. 557, ал. 4 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е осъден да заплати на Н. С. Г., ЕГН ********** и като
наследник на В. С. Г., ЕГН **********, починала на 26.04.2022 г. сумата от 44 800
(четиридесет и четири хиляди и осемстотни) лева, обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие на ПТП от 01.12.2017 г. (около 15: 10 ч. в с. Зафирово, обл. Силистра
по ул. „Богдан Хмелницки” до дом № 1 – делинквент Т. С. Г., ЕГН **********,
управлявал на мотоблок марка „WM 900 WEMA", с двигател № WM170F/P17В131094,
без регистрационен номер, с прикачено към него ремарке, без регистрационен номер,
при което починал баща му С. Г. И., ЕГН **********), ведно със законната лихва,
считана от 30.11.2022 г. до окончателното ù изплащане, като е отхвърлена претенцията
за горницата до пълния предявен размер от 180 000 (сто и осемдесет хиляди) лева,
като НЕОСНОВАТЕЛНА; - сумата от 16 725,33 (шестнадесет хиляди седемстотин
двадесет и пет лева и тридесет и три стотинки) лева лихва за периода от 28.03.2019 г.
до 30.11.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен
размер от 67 200 (шестдесет и седем хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА; - сумата
от 96 000 (деветдесет и шест хиляди) лева, обезщетение за неимуществени вреди
(болки и страдания, но претърпени от сестра му, вследствие на същия инцидент, ведно
със законната лихва, считана от 30.11.022г. до окончателното ù изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 180 000 (сто и
осемдесет хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА; - сумата от 35 840,01 (тридесет и
пет хиляди осемстотин и четиридесет лева и една стотинка) лева, лихва за периода от
1
28.03.2019 г. до 30.11.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния
предявен размер от 67 200 (шестдесет и седем хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника - Т.
С. Г., ЕГН **********.
Във въззивната жалба на ищеца, насочена срещу отхвърлителната част на
решението, се съдържат оплаквания за несправедливо занижено обезщетение и
неправилно преценено съпричиняване.
Няма подадени отговори от ответника и третото лице-помагач.
Във въззивната жалба на ответника срещу осъдителната част на решението се
излагат оплаквания за неправилност и необоснованост. Неправилно било прието, че
ГФ носи отговорност за поведението на водача на земеделска техника, неправилно е
определено обезщетение за вредите на В. Г.. Приетият принос е занижен, а
обезщетението – завишено. Иска се от съда служебно да назначи експертиза за
доказване на възражението за принос поради знание на факта, че водачът е алкохолно
повлиян, за изчисляване на мощността в kW на двигател с мощност 7 конски сили и да
изиска за прилагане НОХД 155/2018 г. по описа на ОС Силистра.
Искането за назначаване на СМЕ е оставено без уважение с определение на
състава от 02.12.2024 г. Въззивният съд, като е счел, че знанието на пострадалия за
алкохолното повлияване на водача не е от категорията факти, за които въззивният съд
следва да назначи експертиза служебно и като е съобразил, че СГС правилно е указал
в доклада по делото, че ответникът носи тежестта да докаже възражението си, е
оставил искането без уважение.
Процесуалните представители на главните страни в с.з. поддържат изложените в
жалбите и отговорите си аргументи и искат произнасяне съответно с тях.
Процесуалният представител на третото лице-помагач оспорва жалбата на ищеца и
моли за уважаване на жалбата на Гаранционния фонд.
Неоснователен е доводът на процесуалния представител на третото лице-помагач
в о.с.з. във връзка с оставянето без уважение на доказателственото искане на ГФ от
въззивния съд. Вярно е, че в отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за принос на пострадалия поради това, че се е качил при алкохолно
повлиян водач, но във връзка с това възражение няма направени искания в отговора.
Поисканата с въззивната жалба СМЕ е за пръв път в процеса. В първата инстанция е
искана и назначена СМЕ за ефекта на алкохола върху самия пострадал, а не на водача.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира,
че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния
съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу
процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Пред въззивната инстанция е спорно основанието за отговорност на ГФ,
допустимостта на иска за вредите на сестрата на ищеца, справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди и наличието на принос на загиналия за
настъпване на вредите.
Не е спорно, че третото лице-помагач е осъден за причиняване на смърт по
непредпазливост на бащата на ищеца при управление на мотоблок марка WM 900
Weima с двигател WM170F/P17B131094 на 01.12.2017 г.
Въззивният съд намира за неоснователно възражението на ГФ, че няма основание
за ангажиране на отговорността му по следните съображения. На първо място, с
присъда № 15 от 10.09.2018 г. на ОС Силистра по НОХД 155/2018, потвърдена с
решение на АС Варна по ВНОХД 395/2018 Т. С. Г. е осъден, че при управление на
2
ППС мотоблок марка WM 900 Weima с двигател WM170F/P17B131094 с прикачено
двуколесно ремарке изгубил контрол върху управляваното от него ППС и допуснал
ПТП, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на С. Г. И., поради
което и на основание чл. 343, ал. 3, предл.първо б. Б, предл. първо, във вр. с чл. 343,
ал. 1, б. В, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 54 и чл. 36 от НК, е осъден на
лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца. Наказателният съд е приел,
че осъденият е управлявал „пътно превозно средство“ и е причинил „пътно-
транспортно произшествие“.
Съгласно чл. 3 и § 3 от преамбюла на транспонираната чрез КЗ Директива
2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно
застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни
средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка всяка
държава – членка при спазване на чл. 5 е длъжна да предприеме всички подходящи
мерки, за да гарантира, че гражданската отговорност при използването на моторни
превозни средства на нейната територия е покрита със застраховка, като покритите
вреди, условията и правилата на застрахователното покритие се определят в рамките
на тези мерки. Съобразно чл. 10 и § 14 от преамбюла на горепосочената Директива
задължение на всяка държава – членка на ЕС е да предвиди, че определен орган ще
гарантира, че пострадалият няма да остане без обезщетение, когато превозното
средство, което е причинило пътнотранспортното произшествие не е застраховано или
не е идентифицирано, като държавите – членки имат възможност да приемат
определени ограничени изключения по отношение на изплащане на обезщетението от
този орган. Нормите на чл. 554-562 от КЗ изпълняват това изискване на Директивата.
Предпоставките за ангажиране на отговорността на Гаранционния фонд за
заплащане на обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите са 1/ пътнотранспортното произшествие да е настъпило на
територията на Република България, на територията на друга държава – членка или на
територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по
Многостранното споразумение; 2/ пътнотранспортното произшествие да е причинено
от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България; 3/ виновният водач да няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно чл. 481, ал. 1 и ал. 2, т.2 от КЗ, за целите на задължителното
застраховане по тази глава моторно превозно средство е всяко превозно средство за
движение по суша, задвижвано със собствен двигател (т.е. без изключение), както и
трамваите, тролейбусите и самоходната техника по Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника, включително къмпинг-автомобилите. За моторни
превозни средства се смятат и ремаркетата и полуремаркетата по Закона за
движението по пътищата, включително къмпинг-ремаркетата. За целите на
задължителното застраховане по тази глава не се смятат за моторни превозни средства:
2. самоходната техника по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на
Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника с мощност на
двигателя до 10 kW. (чл. 11 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и
горската техника). Деликвентът е не е имал задължение да регистрира
селскостопанската техника, тъй като мощността на двигателя ù е под долния праг (т.е.
доводът на третото лице помагач е неоснователен – относно приложението на чл. 557,
ал. 3, т. 2 от КЗ). Според определението на ЗДвП моторно превозно средство е пътно
превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите
превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства (§ 6 т. 11 ДР на
закона в редакцията му към деня на ПТП).
3
По изложените съображения правилно е прието от СГС, че е налице основание на
отговорността на ответника.
По повод иска за вредите, изживени от сестрата на ищеца, съдът намира следното.
Безспорно е в доктрината и съдебната практика, че вземането за обезщетение за
неимуществени вреди е ненаследимо, тъй като зависи от личната преценка. Правото на
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане от една страна има
имуществено измерение, тъй като носителят му добива възможността да получи
определен имуществен актив, а от друга страна поради естество на накърнените от
блага, има личен характер. Ето защо, поради личния му характер е изключено
правото на преценка дали да го упражни да се наследява.
В конкретния случай обаче носителят на субективното право на обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане е изявил личната си преценка, като е
предявил претенцията си пред Гаранционния фонд. В Решение № 1528 от 20.VI.1972 г.
по гр. д. № 567/72 г., I г. о. ВС е приел, че аналогично на хипотезата на вече предявен
иск срещу възложителя по чл. 49 от ЗЗД е положението, при което пострадалият
наследодател е осъдил с влязло в сила решение прекия извършител на непозволеното
увреждане да му заплати определено обезщетение за причинени неимуществени
вреди, но приживе не е потърсил гаранционно-обезпечителната отговорност на
предприятието, в което е работил извършителят и за което е изпълнявал възложената
му работа, при която е причинено непозволителното увреждане. Искът по чл. 49 ЗЗД
срещу предприятието, след като е бил осъден вече прекия извършител, няма личен
момент, а е обикновен имуществен иск. Настоящият състав счита, че това разрешение
следва да се приложи и за гаранционно-обезпечителната отговорност на Гаранционен
фонд. В този смисъл е и цитираното от СГС решение № 60170 от 13.05.2022 г. на ВКС
по т.д. № 1435/2020г., II т.о., ТК: когато приживе пострадалият е предявил пред
застрахователя претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вече
упражненото от него право на обезщетение се наследява от наследниците му, които
при отказ на застрахователя могат да го предявят с иск по чл.226 КЗ /отм./.
СГС е правилно е приел, че искът за вредите на В. Г. е допустим, след като тя е
предявила претенцията си извънсъдебно пред ГФ.
По справедливия размер на обезщетението съдът намира следното. Пред вещото
лице-психолог ищецът е разказал, че е работил в сферата на туризма и общественото
хранене, като барман, сервитьор, готвач, камериер. От година и половина работи на
рибарски кораб, като екипаж - рибар. Когато починал баща му, бил в затвора в Гърция
за трафик на хора през 2015 г. Според вещото лице са налице изцяло разтормозени и
засегнати психични процеси, при запазено интелектуално функциониране. Липсват
достатъчно обективни анамнестични данни, за да може да се даде пълна и ясна
интерпретация за причините, отключили разстройството в минал период. Волевите
процеси са засегнати и отслабени. От психологичното изследване се наблюдава
депресивно състояние и състояния на изчерпаност в психиемоционален план, но по
психоорганични причини. Затормозено е емоционалното, психичното и социалното
функциониране. Касае се за органична промяна на личността. Фамилната анамнеза
дава данни за дисхармонични семейни интеракции. Семейната динамиката през
периода на израстването предполага психологичен терен с по-високо
предразположение към стрес, страхове по повод социални ситуации. Данните от
изследването стигат до извода, че понастоящем оформената личност е под динамиката
на органичната мозъчна увреда, което се интерпретира под названието органично
разстройство на личността. Промяната на личността може да бъде резидуално
(остатъчно) или съпътстващо разстройство през целия живот на лицето преживяло
черепно-мозъчна травма/и с изводими от същото личностни и поведенчески симптоми
4
и прояви. Органичната личностна промяна засяга предимно и в дълбочина израза на
емоциите, подтиците и потребностите. Познавателната дейност може да търпи
увреждане в сферата на поведенческите прояви, на критичността от последиците от
поведението в личен и социален план. В динамиката на заболяването са характерни
следните промени: променено емоционално поведение, емоционална лабилност, лесни
преходи към раздразнителност, краткотрайни изблици на гняв и раздразнителност;
изразяването на потребности и подтици става без съобразяване с последствията или
социалните норми - диссоциални дейности. Когнитивните нарушения са под формата
на мнителност и параноидни нагласи или свръх[1]ангажираност с някаква абстрактна
тематика. Темпът и потокът на речта също са променени. При постравматичния
органичен мозъчен синдром са налице редица несистематизирани симптоми:
главоболие, световъртеж, уморяемост, раздразнителност, трудности при
концентрацията при изпълнение на умствени задачи, безсъние, с намалена поносимост
към стрес, емоционална възбуда, страхове, употреба алкохол/ ПАВ (психоактивни
вещества). Изпитваните симптоми на синдрома са мъчителни за понасяне, както се
наблюдават в случая при ищеца. Налице е прекъсване на образованието поради нисък
успех и липса на мотивация. Съобщава за прием на лекарствени препарати със
специален режим, като не може да цитира наименованията им. Отрича да се е лекувал
в психиатрични клиники. Всички тези симптоми са описани в МКБ-10 в рубриката
Разстройства на личността и поведението дължащи се на мозъчно заболяване, увреда,
дисфункция. Смъртта на бащата е затруднила и без това затормозеното емоционално и
социално функциониране и така ищецът за продължителен период от време е загубил
опора и подкрепа. От запознаването с някои данни става ясно, че лицето е израснало в
среда с дисхармонични фамилни интеракции. Липсват подробни данни за динамиката
в развитието в ранна детска възраст, но прави впечатление, че той не е в състояние да
формира и да поддържа трайни и хармонични отношения с близки и по-далечни хора.
От друга страна средата с дисхармонични такива също допринася за обостряне на
симптомите съпътстващи заболяването му. Изначално интеракциите с хора страдащи
от посттравматичен мозъчен синдром или органично афективно разстройство, са
трудни и дисхармонични, както и на страдащите от същия е трудно да общуват, като
възприемат акта на интеракция като себеотносен и застрашаващ. Паметовите
нарушения, трайната социална дезадаптация със загуба на интереси, характерните
симптоми и поведенчески прояви, които са характерни за травмено променената
личност, за хора преживели мозъчно заболяване с увреда и дисфункция, са описани в
МКБ-10 в рубриката Разстройства на личността и поведението дължащи се на мозъчно
заболяване, увреда, дисфункция. Характерно за лицата страдащи от коментираното в
експертизата заболяване е поведението с диссоциални характеристики и прояви. Тук
на преден план е голямото несъответствие между социалните норми и поведението на
лицето. При описаните симптоми изводими от синдрома на разстройството, прояви на
травмено променената личност става ясно, че ищецът вече има съществуващ
психоорганичен терен, при който липсва ясна преценка за действителността или е
налице задоволителна такава, за собствените действия и преживявания. Критичността
и преценката са занижени, занижен е прага на фрустрация, от което следва да е
занижена и поносимостта към ситуации на стрес. Всичко това е на фона на ясно
съзнание, на правилна ориентация в реалната действителност, при средно добри към
ниски резултати на изследвания за мнестични процеси, на фона на разстроени
показатели на вниманието и скъсен контрол над импулсите с афективна готовност,
гневно дифорични изживявания, нисък толеранс към нива на стрес и изолация. Ето
защо е напълно възможно описаните преживявания и симптоми от смъртта на бащата
при процесното ПТП да са ескалирали на фона на житейската ситуация, в която се е
намирал ищеца. Beднъж съществуващи в психиката на ищеца на фона на мозъчно
5
травмено заболяване с оформен от минал период психоорганичен терен, развиващи се
в динамика и с напредъка на възрастта, на фона през годините на: употреба на
психоактивни вещества, на нерегулярна употреба и с прекъсвания на медикаменти
предписани от лекари. Ищецът съобщава само за прием на антихипертензивна (за
високо кръвно налягане) терапия. Налице са описаните в данните от интервюто и
некоментирани поради естеството на професионална компетенция соматични
сърдечно-съдови промени - повишено артериално налягане. Напълно възможно и
прага/толеранса на фрустрация и капацитета на психичните ресурси за справяне в
ситуации на преживяване на стрес да бъде много нисък/ниски и така описаните
преживявания и ескалацията им да дават своя възходящ симптоматичен отговор въз
основа на динамиката на неговото заболяване и на така оформения психичен строй,
който е болестно променен, на фона на личностна незрялост. Симптомите, преживени
от ищеца по повод смъртта на баща му, са актуални към момента на изследването.
Изследването не може да даде категорични данни относно начина на развитието в
ранна детска възраст и в юношеските години. Става ясно от разказа на Н., че има
тежка фамилна история: обремененост с вредна алкохолна употреба, хромозомни
аномалии. Не е постигнал социална вградимост. Работил е ниско квалифициран труд.
Наблюдава се понастоящем нисък контрол на волевата активност, както и за минал
период. Обективното психологично изследване достига до изводи, че се касае за
органично разстройство на личността, което включва следните дефицити в динамиката
на личността в минал и в настоящ период: - не постигане на стабилен образователен
ценз - по време на обучението във военното училище е прекъснал образованието си
поради нисък успех и липса на мотивация; - налице са генетични обременености; -
семейната среда по време на ранно детско развитие и по време на формиране на
личността; съвместно израстване с болна сестра изискваща специфични грижи; на
седем[1]годишна възраст следва загуба от насилствена смърт на майката; в периода на
личностното оформяне следват употреби на психоактивни вещества; девиантни
прояви, задържане/излежаване в затвор. С оглед актуалното психично и емоционално
състояние, тежката и дисхармонична фамилна история в семейството на родителите,
период (неуточнен) на психоактивни вещества, не на последно място симптомите на
органично разстройство на личността, при ищеца се установява нужда от регулярни
консултации със специалист психиатър. Преди да почине, бащата е помагал финансово
на престоя му в затвора. След смъртта му е затруднено ежедневното му
функциониране свързано с ежедневните основни нужди. Засегнат е и емоционалния
статус поради факта, че преди да почине, бащата се е грижил за болната си дъщеря
(сестра на ищеца). След смъртта му не е било ясно тя какви ежедневни грижи е
получавала. Според ищеца те са били под екзистенциалния минимум относно
състоянието й. Изследването констатира налични данни са депресивни изживявания,
но на фона на психоорганичен терен. Изследването установява, че съществуващите
симптоми на разстроено психоемоционално състояние от преди процесното ПТП са
актуални и ескалирали към момента на изследването. Това затруднява и изпълнението
на трудовите задължения на ищеца. Изследването констатира данни за клинично
значими симптоми в тесния смисъл на психиатричното понятие, които изискват
дълготрайно и регулярно проследяващо лечение. Изследването не установява
категорични декомпенсации и категорични данни за депресивитет.
Вещото лице е представило и изводите си относно сестрата на ищеца: има данни
за изпадане в състояние на остра стресова реакция при лицето В. И.. Болните със
синдром на Даун са с изоставане в развитието и с хромозомни аномалии, които засягат
и забавят интелектуалното и двигателното развитие на страдащия индивид от
синдрома. Поради тази причина те силно се привързват към значимите и
обгрижващите ги хора. В случай на внезапна раздяла и това, че престават да виждат
6
човека, от когото зависят, те изпадат в силна фрустрация и безпокойство, до
декомпенсация и влошаване. Наблюдаваните симптоми са завишени и клинично
изявени за разлика от симптомите на нормалната траурна реакция.
Заключението на СПЕ е компетентно изготвено, не е оспорено от страните и
изводите му се възприемат от съда.
Свидетелят А. Р. Х., разпитан в с.з. от 05.12.2023 г., разказва, че се познава с Н. от
2001 г. – 2002 г.Двамата с баща му държали връзка като баща и син, с майката били
разведени отдавна, а тя била починала също отдавна. Н. живеел във Варна, като е
ходил и в чужбина, а баща му в село Зафирово, област Силистра. В. (сестрата на Н.)
първо била в дом. След загубата на баща си Н. изпаднал в депресия. След като
починала сестра му, това го му подействало още по-лошо. Свидетелят, по молба на
приятеля си, ходел да наглежда сестрата. Тя била болна с Даун, все едно малко дете.
Иначе разбирала и познавала хората. Усмихвала се и питала за батко си и татко си.
Първоначално криели, че баща ù е починал. Когато случайно разбрала обаче, реагирала
остро - взела да търси постоянно брат си и да плаче. Свидетелят я водил на психиатър.
Гледали я една жена и дъщеря й в къщата на дядото на Н. в гр. Силистра, които
живеели там, като не плащали наем, за да я обгрижват. Много пъти виждал Н. с баща
му, последният искал да го вземе Н., в Зафирово, да вземат и В. - там да я гледат.
Искал да се занимават заедно със земеделие. Като ходели на сбора и той питал кога
синът му ще дойде пак. Имали емоционална връзка. Н. отслабнал драстично, сринал
се след смъртта на баща си. Когато баща му загинал, Н. бил в Гърция.
От значение за определяне на обезщетението за вредите на В. Г. са генетичното й
заболяване, а оттам и силната й привързаност към бащата, независимо че не е живеела
с него - той е отговарял тя да бъде обгрижвана, доколкото възможностите на
семейството са позволявали. Тя е била на 40 години, а баща й на 67 години, но в
случая възрастта й не е решаваща, тъй като емоциите й са като на дете. Справедливият
размер на обезщетението правилно е определен от първоинстанционния съд, като се
съобрази и датата на инцидента – 01.12.2017 г. и съдебната практика по сходни случаи.
Предвид заболяването на В. Г. и силната емоция в резултат на него, обезщетението не
е завишено. Обезщетението не е занижено, каквито са доводите на ищеца, доколкото
тя е живяла кратко време с реакцията от загубата на баща си, поради което страданията
й са ограничени времево. Неоснователни са оплакванията, че поради отказа на ГФ да
изплати обезщетение на сестра му, тя е приела по-тежко смъртта на баща си и е
починала в резултат на това. Няма никакви данни какво е било отношението на В. Г.
към парите и дали е осъзнавала възможността да получи такова обезщетение.
По повод вредите на Н. Г. от значение са възрастта на бащата – 67 г. и на ищеца –
39 години, факта, че не са живели заедно, макар да са имали емоционална връзка,
както и че майката е починала отдавна и след 2001 г. той е имал подкрепата и обичта
само на единия си родител. Поради трудното си детство и юношество, свързано
отчасти с болестта на сестра му, липсата на подкрепяща среда, ищецът не е могъл да
се интегрира в обществото и няма психическа устойчивост. Тези фактори са
допринесли за по-интензивна негативна реакция след смъртта на баща му, която
според заключението на СПЕ продължава и към момента – той все още не е намерил
цел и смисъл на живота. Основателни са оплакванията за занижен размер на
обезщетението, като се има предвид отражението на загубата на неговия близък.
Справедливият размер е 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева. Като съобрази годината
на събитието и възрастта на ищеца, която не е детска или младежка, съдът счита, че не
може да определи по-голям размер.
По повод оплакванията на ГФ във връзка с приноса на загиналия за настъпване на
вредите въззивният съд излага следните мотиви.
7
Вярно е, че Т. Г. е осъден, че е управлявал ППС в пияно състояние и за този факт
гражданският съд е обвързан, но за знанието на пострадалия за това пияно състояние
няма доказателство по настоящото дело. В жалбата си ГФ твърди, че следва да се
приеме за доказано записаното в мотивите на присъдата, че пострадалият е имал 6,56
промила. Правилно е прието от СГС, че гражданският съд не е обвързан от приетото в
мотивите. Това е изрично посочено в доклада по делото: експертизите и свидетелските
протоколи по наказателната преписка не са доказателства за гражданския процес.
Съответно на този доклад и като е съобразил указаната тежест на доказване на
съпричиняването на ответника, съдът е постановил решението си. Искания за СМЕ във
връзка с алкохолното опиянение на водача не са отправяни към първата инстанция,
няма и искания за изслушване на свидетели за знанието на пострадалия, че водачът е
пил или че самият той е бил опиянен. Неоснователни са въззивните оплаквания в тази
връзка.
Неоснователен е и доводът, че съдът е следвало да обсъди възражението за
принос на пострадалия поради това, че е употребил алкохол преди инцидента.
Заключението на СМЕ е изготвено при изходни данни, поставени от ответника, че
пострадалият е бил с определено съдържание алкохол в кръвта, но по гражданското
дело няма събрани доказателства за това съдържание. Наред с това, качването в
превозно средство след употреба на алкохол не е противоправно, поради което няма
как да бъде прието за принос на пострадалия.
Правилно е прието от СГС, че е налице принос на пострадалия, тъй като
починалият е бил в ремаркето, а то не е било предназначено за возене на пътници, бил
и без поставен колан, тъй като такъв не е бил предвиден, но ако такъв е имало, той би
ограничил движението на тялото и това би го спасило, съобразно становището на в.л.
по СТЕ. Основателно е оплакването на ГФ, че приносът, определен от първата
инстанция, е занижен. Като съобрази, че пострадалият е бил без колан в ремарке в
превозно средство, което изобщо не е било предназначено за превоз на пътници,
въззивният съд намира, че приносът поради това поведение на бащата на ищеца е 50
%.
При съобразяване на 50 % принос на загиналия, обезщетенията подлежат на
намаляване, като дължими на ищеца са 60 000 (шестдесет хиляди) лева за неговите
лични вреди и 60 000 (шестдесет хиляди) лева за вредите на сестра му В., предявени в
извънсъдебната фаза.
Обезщетенията се дължат със законната лихва от датата, приета от СГС, срещу
която няма въззивни доводи - 28.03.2019 г. Тъй като има отделен диспозитив за
законната лихва до деня на подаване на исковата молба, въззивният съд ще съобрази
своя диспозитив с това. Законната лихва върху главница от 60 000 лева за периода
28.03.2019 г. до 30.11.2022 г. е 22 400 лева.
Решението следва да бъде отменено в частта, в която искът на Н. Г. за неговите
лични вреди от смъртта на баща му е отхвърлен за разликата от 44 800 до 60 000 лева
и вместо това да бъде присъдено допълнително обезщетение от 15 200 (петнадесет
хиляди и двеста) лева със законната лихва от 28.03.2019 г. до плащането. Решението
следва да бъде потвърдено в частта, в която е присъдено обезщетение от 44 800 лева и
в отхвърлителната част от 60 000 лева до 180 000 лева. Решението следва да бъде
отменено в частта, в която претенцията за законна лихва за периода 28.03.2019 г. –
30.11.2022 г. е отхвърлена от 16 725,33 лева до 22 400 лева.
Решението следва да бъде отменено в частта, в която искът на Н. Г. като
наследник на сестра му В. Г. е уважен в частта от 60 000 лева до 96 000 лева със
законната лихва от 30.11.2022 г. до плащането и вместо него искът за разликата от
36 000 лева със законната лихва от 30.11.2022 г. до плащането да бъде отхвърлен.
8
Решението следва да бъде потвърдено в осъдителната част за 60 000 лева и в
отхвърлителната от 96 000 лева до 180 000 лева. Решението следва да бъде отменено в
частта, в която претенцията за законна лихва за периода 28.03.2019 г. – 30.11.2022 г. е
уважена от 22 400 лева до 35 840,01 лева.
Разноските за първата инстанция следва да се променят. Дължимата от ГФ
държавна такса е 4 800 лева и решението следва да бъде отменено за разликата до 8
280,61 лева. Дължимото адвокатско възнаграждение на адв. А. С. по чл. 38 ЗАдв е
15 067 лева и решението следва да бъде отменено за разликата до 17 678,87 лева
(17678,87х164800/193365,34).
Разноските за въззивната инстанция според изхода от спора са в полза на ГФ.
Въззивният съд определя юрисконсултско възнаграждение от 400 лева за въззивната
инстанция и според уважаването на жалбата дължими от ищеца са 680 лева за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение (20800х4267,30/140800).
По изложените съображения, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2135 от 11.04.2024 г. на СГС, ГО 22 състав по гр.д.
12696/2022 г. в следните части:
искът на Н. С. Г. срещу ГФ за обезщетение за неимуществени вреди, вследствие
на ПТП от 01.12.2017г. (около 15: 10ч. в с. Зафирово, обл. Силистра по ул.
„Богдан Хмелницки” до дом № 1 – делинквент Т. С. Г., ЕГН **********,
управлявал на мотоблок марка „WM 900 WEMA", с двигател №
WM170F/P17В131094, без регистрационен номер, с прикачено към него ремарке,
без регистрационен номер, при което починал баща му С. Г. И., ЕГН **********)
е отхвърлен за разликата от 44 800 (четиридесет и четири хиляди и осемстотни)
лева до 60 000 (шестдесет хиляди) лева.
претенцията за законна лихва за обезщетението за личните вреди на ищеца за
периода 28.03.2019 г. – 30.11.2022 г. е отхвърлена от 16 725,33 лева до 22 400
лева.
искът на Н. С. Г. срещу ГФ за обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени от сестра му В. С. Г. вследствие на същото ПТП, е уважен в частта
от 60 000 (шестдесет хиляди) лева до 96 000 (деветдесет и шест хиляди) лева със
законната лихва от 30.11.2022 г. до плащането
в която претенцията за законна лихва за периода 28.03.2019 г. – 30.11.2022 г. за
обезщетението за вредите на сестра му В. С. Г. е уважена от 22 400 лева до 35
840,01 лева
в която ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е осъден да плати по сметка на бюджета на
съдебната власт за държавна такса за разликата от 4800 лева до 8 280,61 лева
в която ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е осъден да плати на основание чл. 38 ЗА на адв.
А. С. адвокатски хонорар за разликата от 15 067 лева до 17 678,87 лева
и вместо това:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр. София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, да
заплати на Н. С. Г., ЕГН ********** г. 15 200 (петнадесет хиляди и двеста) лева
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 01.12.2017 г. (около 15:10
ч. в с. Зафирово, обл. Силистра по ул. „Богдан Хмелницки” до дом № 1 – делинквент Т.
С. Г., ЕГН **********, управлявал на мотоблок марка „WM 900 WEMA", с двигател
9
№ WM170F/P17В131094, без регистрационен номер, с прикачено към него ремарке,
без регистрационен номер, при което починал баща му С. Г. И., ЕГН **********) със
законната лихва от 28.03.2019 г. до плащането.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. С. Г., ЕГН ********** г. за вредите, търпени от сестра
му В. С. Г. вследствие на същото ПТП за сумата от 36 000 (тридесет и шест хиляди)
лева, представляваща разлика между дължимото обезщетение от 60 000 лева и
присъденото от СГС обезщетение от 96 000 лева със законната лихва от 30.11.2022 г.
до плащането.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2135 от 11.04.2024 г. на СГС, ГО 22 състав по
гр.д. 12696/2022 г. в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Н. С. Г., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. и ал. 8 ГПК да заплати на
Гаранционен фонд разноски за въззивната инстанция от 680 (шестстотин и осемдесет)
лева.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника - Т.
С. Г., ЕГН **********
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10