№ 1120
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20251110200361 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Т. Р., с ЕГН: ********** срещу наказателно
постановление (НП) № КПК-НП-435/28.11.2024 г. на председателя на Комисия за
противодействие на корупцията, с което на основание чл.115, ал.1 от Закона за
противодействие на корупцията /ЗПК/, на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1600.00 /хиляда и шестстотин/ лева, за
нарушение на чл.52, ал.1, т.2, вр. чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК.
Жалбата е бланкетна и с нея се поддържа, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както и неправилно приложение на материалния закон. С
оглед на това, се моли за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно и
неправилно.
В съдебното заседание, проведено по делото на 04.03.2025 г., жалбоподателят,
след редовно призоваване, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна- Административно наказващият орган (АНО), чрез своя
процесуален представител – юрк. А. оспорва жалбата. Моли съда да потвърди
обжалваното НП. Поддържа, че в хода на производството не са допуснати нарушения
на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, както и че правилно е приложен материалният закон. Счита се, че в
НП детайлно са описани нарушените правни норми и доказателствата, въз основа на
1
които АНО е приел, че лицето е задължено да подаде процесната декларация. Сочи се,
че в конкретния случай не се установяват никакви смекчаващи отговорността
обстоятелства, поради което се счита, че не са налице основания за приложение на
разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Акцентира се на това, че процесната декларация не е
подадена и към настоящия момент, с оглед на което се счита, че наложената глоба в
размер над минималния, предвиден от законодателя, се явява съответстващ на
цялостното поведение на лицето. Поради това се моли за постановяване на решение, с
което обжалваното НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно, както и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КПК.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление,
съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок /НП е връчено на 18.12.2024 г., а
жалбата е подадена на 02.01.2025 г. – първия работен ден след изтичане на срока,
който изтекъл в почивен ден/, от надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ
на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е
неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 06.10.2023 г. влиза в сила Закон за противодействие на корупцията /ЗПК/. Към
този момент жалбоподателят А. Т. Р. заемал длъжността ликвидатор на
„***************, чийто едноличен собственик на капитала е Община Дупница.
На 09.07.2024 г. в дирекция „Публичен регистър“ на КПК е направена проверка
на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и
интереси на лицата, които са задължени по ЗПК да подават декларации за имущество
и интереси по чл. 51, ал. 1, т. 1-12 от ЗПК, в срок до 15-ти май на текущата година.
При проверката е установено, че А. Т. Р. – задължено лице в качеството на
ликвидатор на „***************, чийто едноличен собственик на капитала е Община
Дупница, не е подал в законоустановения срок /до 15-ти май на текущата 2024 година/
ежегодна декларация по образец на основание чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т.
2 от ЗПК.
С оглед на така констатираното и като приела, че А. Т. Р. е задължено лице да
подава горепосочената ежегодна декларация, на осн. чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК,
актосъставителя **************** /главен инспектор в Дирекция „Публичен
регистър“ на КПК/ изпратила до г-н Р. покана за съставяне на АУАН с изх. №КПК-
8462/09.07.2024 г., която е връчена на адрес гр. Дупница п.к.2600, ул.
„****************, на неговата майка – **************** на 10.07.2024 г. С
посочената покана А. Т. Р. е поканен да се яви на 24.07.2024 г. в 10:00 часа в Дирекция
„Публичен регистър“ на КПК за съставяне и връчване на АУАН. Тъй като на
2
посочената дата Р. не се явил, с него е осъществена връзка по телефона, на номер
**************** като при проведения разговор г-н Р. обяснил, че не е получавал
поканата за съставяне на АУАН. След като му било разяснено съдържанието на
поканата и причината за изпращането на същата, жалб. Р. изявил желание актът да
бъде съставен в негово отсъствие, на датата, за която е бил поканен, а именно
24.07.2024 г. и да му бъде изпратен за връчване чрез органите на общинската
администрация. Така проведеният телефонен разговор е бил удостоверен в съставен
констативен протокол на 24.07.2024 г. в 11:55 часа.
С оглед на така извършеното уведомяване на жалб. Р., както и изразеното от него
желание актът да бъде съставен в негово отсъствие, на 24.07.2024 г. срещу него при
условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН бил съставен АУАН №КПК-АУАН-1839/24.07.2024 г.,
за това, че в качеството на задължено лице на основание чл. 6, ал. 1, т. 50 ЗПК, като не
е подал ежегодна декларация за имуществото и интереси в КПК в срок до 15.05.2024
г., в гр. София, КПК, където е следвало да подаде декларацията, е нарушил
разпоредбата на чл.52, а.1, т.2, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
Така съставеният АУАН е изпратен за връчване чрез Община-Дупница и е
връчен на А. Р. на 10.09.2024 г., с вписано в акта възражение, че същият не попада в
обхвата на закона.
Въз основа на съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и при дадена му аналогична правна
квалификация, съобразно разпоредбата на чл.52, ал.1, т.2, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК,
наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление №КПК-НП-
435/28.11.2024 г., с което на основание чл. 115, ал. 1 ЗПК наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 1 600 лв.
При приложение на разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН в НП наказващият орган е
отстранил констатирана нередовност в АУАН, като е посочил, че А. Т. Р. в качеството
на ликвидатор на „***************, чийто едноличен собственик на капитала е
Община Дупница е задължено лице да подава процесната ежегодна декларация, на
осн. чл.6, ал.1, т.51 от ЗПК, а не на осн. чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК, както е посочено в
АУАН.
Доколкото между страните по делото липсва спор по фактите, обективирани в
АУАН и НП, а спорът касае единствено правилното приложение на процесуалния и
материалния закон, не е провеждан разпит на актосъставителя и не са събирани гласни
доказателствени средства. Констатираният в АУАН отрицателният факт, а именно, че
А. Т. Р. не е подавал в КПК в срок до 15.05.2024 г. декларация по чл.52, ал.1, т.2, вр.
чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК не се оспорва от жалбоподателя, поради което съдът го прие
за доказан с оглед естеството на съставомерния факт, а именно отрицателен такъв,
като при оспорването му, именно оспорващият следва да доказва осъществяването на
3
положителния факт, а именно, че декларацията е подадена.
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства, приложени към административнонаказателната преписка, а именно: известия
за доставяне; извлечения от ТРРЮЛ за актуално състояние на „***************;
покана за съставяне на АУАН /л.25/; известие за доставяне; констативен протокол за
проведен телефонен разговор; писмо до кмета на Община Дупница, с приложен АУАН
№КПК-АУАН-1839/24.07.2024 г. за връчване; писмо-отговор от Община Дупница;
Заповед №ПКП-РД-06-305/23.07.2024 г. на председателя на КПК за възлагане
компетентност на актосъставителя; пълномощно и други.
От извлеченията от ТРРЮЛ за актуално състояние на „***************, е
видно, че едноличен собственик на капитала на посоченото дружество е Община-
Дупница, че дружеството е в ликвидация, както и че А. Т. Р., в качеството на
управител на дружеството е вписан като негов ликвидатор, на осн. чл. 156, ал.2 от
Търговския закон.
Компетентността на актосъстваителя следва от заповед №ПКП-РД-06-
305/23.07.2024 г. на председателя на КПК, а на наказващия орган – пряко от
разпоредбата на чл.120, ал.1 ЗПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, в предвидените от закона съдържание и форма, при спазване на
установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Същите са надлежно
връчени на жалбоподателя и отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и
чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН като съдържат конкретно описание на твърдяното
нарушение, мястото и времето на извършването му и правната му квалификация.
Обстоятелствата, при които се твърди да е извършено нарушението, са точно и ясно
конкретизирани, и изрично е посочено мястото на извършването му - гр. София,
където подаването на декларацията е било дължимо. Налице е и съответствие между
фактическото описание и дадената цифрова квалификация на деянието, съобразно
разпоредбата на чл.52, ал.1, т.2, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК.
Предвид това, настоящият съдебен състав прие, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на
жалбоподателя и да се явяват формални основания за отмяна на санкционния акт.
При съставянето на АУАН при условията на чл.40, ал.2 ЗАНН не са били
ограничени процесуалните права на жалбоподателя, доколкото при проведен с него
разговор по телефона, след като заявил, че не е получавал поканата за съставяне на
4
АУАН, която е била връчена на неговата майка, същият е бил уведомен по телефона за
насрочената дата за съставяне на АУАН, при което е направил изрично изявление
АУАН да се състави в негово отсъствие и да му се изпрати за връчване чрез органите
на общинска администрация.
Съдът намира, че правилно е приложен и материалният закон, поради следните
съображения:
Съгласно чл.52, ал.1, т.2, вр. чл.51, вр. чл.49, ал.1, т.2 ЗПК, лицата, заемащи
публични длъжности, подават ежегодно в срок до 15 май декларация за имущество и
интереси пред Комисия за противодействие на корупцията. Сред лицата, заемащи
публични длъжности по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, са управителите и
управителните органи на общинските предприятия, а съгласно чл.6, ал.1, т.51 от ЗПК -
представителите на държавата или на общините в органите на управление или контрол
на търговски дружества с държавно или общинско участие в капитала.
От доказателствата по делото се изясни, че едноличен собственик на
капитала на „*************** е община – Дупница, т.е. същото се явява общинско
дружество.
Към 06.10.2023 г. /датата на влизане в сила на ЗПК/, както и към 16.05.2024 г.
/твърдяната дата на извършване на нарушението/, а също и към 27.09.2024 г. и месец
ноември 2024 г. /когато е издадено обжалваното НП/ жалбоподателят е заемал
длъжността ликвидатор на „***************.
Ликвидацията е уредена в гл. ХVІІ на ТЗ – чл. 266-274. От една страна
ликвидацията се разглежда като система от действия (производство), а от друга страна
ликвидацията се означава като етап от съществуването на ТД – всъщност това е
последния етап от съществуването на ТД, когато то продължава да съществува като
юридическо лице, но е престанало да осъществява търговска дейност и да сключва
търговски сделки.
По време на ликвидацията дружеството се управлява от т. нар. ликвидатор,
който има правата и задълженията на управителен орган в зависимост от вида на
дружеството. Ликвидаторът не само управлява дружеството, но и го представлява
пред третите лица. Следователно и отговорността на ликвидатора е като управителен
орган както към дружеството, така и към третите лица.
С оглед на това, настоящият съдебен състав достигна до извода, че
ликвидаторът с оглед правата и задълженията му на управителен орган на
дружеството, обявено в ликвидация, както и отговорностите му като управителен
орган както към дружеството, така и към третите лица, представлява задължено лице
именно по смисъла на чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК, както е било посочено в АУАН, а не по
смисъла на чл.6, ал.1, т.51 от ЗПК, както се сочи в обжалваното НП.
5
Обстоятелството дали същият се явява задължено лице по т.50 или т.51 от
чл.6, ал.1 от ЗПК представлява правен извод и не рефлектира пряко върху правото на
защита на санкционираното лице, като меродавен е фактът, че същият дължи подаване
на ежегодна декларация в качеството му на ликвидатор на търговско дружество с
едноличен собственик на капитала Община-Дупница, като адресат на разпоредбата на
чл.52, ал.1, т.2, вр. чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК. Фактите, които обосновават извода за това
/заеманата длъжност ликвидатор на общинско дружество/, че той е задължено лице да
подава такава декларация са ясно посочени, както в АУАН, така и в НП, като правото
на защита се упражнява срещу тези факти на първо място и едва на последващо - по
отношение на дадената им правна оценка.
На следващо място, както в АУАН, така и в НП правилно е издирена и
приложена относимата материалноправна разпоредба, като жалбоподателят с
бездействието си, изразило се в неподаване на процесната декларация в срок до
15.05.2024 г. е нарушил именно разпоредбата на чл.52, ал.1, т.2, вр. чл.49, ал.1, т.2 от
ЗПК. Нарушението, както правилно е посочено в АУАН и НП е извършено чрез
бездействие на 16.05.2024 г. в г****************, сградата на КПК – мястото, на
което е следвало да бъде подадена декларацията.
Нарушението е извършено умишлено, доколкото незнанието или
неправилното тълкуване на закона не са основания за освобождаване от
административно-наказателна отговорност.
Така извършеното нарушение на закона е обявено за състав на
административно нарушение с разпоредбата на чл.115, ал.1 от ЗПК, съгласно която:
„Лице, заемащо публична длъжност, което не подаде декларация по този закон в срок,
се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв.“ В конкретни случай на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1600 лева, като е НП е
посочено, че нарушението е извършено за първи път, както и че за него се налага
наказание в законоустановения минимум. В действителност обаче е наложено
наказание над законоустановения минимум, без да са изложени конкретни отегчаващи
отговорността на нарушителя обстоятелства. Такива са изложени от процесуалния
представител на АНО в пледоарията по същество по делото, а именно, че
декларацията не е била подадена и към този момента. Предмет на проверка за
законосъобразност от страна на съда обаче, не е становището по същество на
процесуалния представител на АНО, а изложените мотиви в обжалваното НП, а такива
липсват, в нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, съгласно която
разпоредба НП следва да съдържа отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и
другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието.
Такива мотиви не се дължат от АНО само при налагане на административно наказание
в минималния размер, предвиден от законодателя, като в конкретния случай е
6
наложена глоба над минималния размер без да са посочени отегчаващите
отговорността обстоятелства, които са обосновали същия.
С оглед на това, както наказаното лице, така и съдът е поставен в невъзможност
да разбере мотивите на административния орган за определяне на административното
наказание в този му размер, което пък лишава съда от възможността да извърши
ефективен контрол по законосъобразност на тези мотиви. Допуснатото процесуално
нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН обаче не е съществено, поради
което не обуславя цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление, но
води до ревизиране на наложената глоба в нейния минимум.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че в настоящия случай не са налице
основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото самото деяние
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
извършени нарушения от този вид (по смисъла на чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 НК и §1,
т.4 от ДР на ЗАНН), доколкото се касае за формално нарушение /на просто
извършване/, тъй като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е
съставомерни негативни правни последици от същото. Посочената разпоредба на
чл.28 ЗАНН е неприложима и с оглед на обстоятелството, че процесната декларация
не е била подадена, включително и до момента на приключване на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд, т.е. периодът на бездействието е
изключително дълъг.
С оглед изхода на делото – изменение на обжалваното НП само по отношение на
размера на наложената глоба и потвърждаване в останалата част и направеното
изрично искане, в полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева, на осн. чл. 63д, ал.4 от ЗАНН,
който съдът счита, че съответства на фактическата и правна сложност на делото и
обема на осъщественото представителство от юрисконсулт.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2, т.4 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № КПК-НП-435/28.11.2024 г. на
председателя на Комисия за противодействие на корупцията, с което на основание
чл.115, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията /ЗПК/, на А. Т. Р., с ЕГН:
**********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1600.00
/хиляда и шестстотин/ лева, за нарушение на чл.52, ал.1, т.2, вр. чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК,
като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНАТА ГЛОБА на 1000.00 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА А. Т. Р., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за
противодействие на корупцията сумата в размер на 80.00 /осемдесет/ лева,
7
представляваща присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- гр.София в 14-
дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8