РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Кърджали, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20255140200345 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № **/24.04.2025 г., издадено от Началник на
РУ-Кърджали, с което на основание чл.45, ал.2 от ЗЗкД е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. на Х. С. Х. от ******************, с ЕГН
**********, за извършено нарушение по чл.45, ал.2 от ЗЗкД.
Жалбоподателят Х. С. Х. намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно. Твърди, че при издаването му наказващият орган допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които опорочили производството по установяване на
административното нарушение и налагане на съответното наказание. В „Лафем“ ЕООД
имало създадена организация на работа, според която назначени на трудов договор
длъжностни лица отговаряли за пропускателния режим в клуба, с цел недопускане на
непълнолетни без придружител. Сочи, че не е извършил вмененото му нарушение по ЗЗкД.
Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, както и да му се присъдят
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата. Сочи, че не се установило от обективна и субективна
жалбоподателят с действия или бездействия да е осъществил състава на административното
нарушение по чл.45, ал.2 от ЗЗкД. Не били събрани доказателства, че на Х. С. Х. са
възложени контролни функции по отношение допускането на посетители ненавършили 18
години. В случая наказателноотговорен следвало да е управителят на „Лафем“ ЕООД или
самото дружество, стопанисващо търговския обект. Жалбоподателят не присъствал в
1
търговския обект на процесната дата и не можело да му се вмени във вина, че той със свое
бездействие е допуснал и е осъществил административно нарушение, наказуемо по смисъла
на чл.45, ал.2 от ЗЗкД. Моли наказателното постановление да бъде отменено, като на
жалбоподателя се присъдят и направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание не се явява и не се
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и
моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за
неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. Прави и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 23.02.2025 г. на територията на гр.Кърджали се провеждала специализирана
полицейска операция за проверка на нощни барове и заведения, при която било проверявано
и допускането на непълнолетни лица без придружител след определения вечерен час. В
провеждането на проверките участвали и свидетелите Ш. М. и Й. М. - служители в РУ-
Кърджали. По този повод на посочената дата двамата полицейски служители посетили
нощен клуб „*****“, намиращ се в ******************. Около 00.40 часа на 23.02.2025 г. те
установили в нощния клуб непълнолетните В. Я. К. с ЕГН **********, Н. А. Д. с ЕГН
**********, Б. В. Г. с ЕГН **********, Х. А. К. с ЕГН ********** и И. К. С. с ЕГН
**********, които не били придружавани от родител, настойник или друго пълнолетно
дееспособно лице. Непълнолетните били изведени и придружени до РУ-Кърджали, където
още на същата дата срещу техните родители били съставени актове за установяване на
административни нарушения по чл.8, ал.3 от ЗЗкД. По този повод на 02.04.2025 г.
полицейският служител К. Г. съставила акт за установяване на административно нарушение
срещу Х. С. Х., в качеството му на салонен управител на нощния клуб за допуснато на
23.02.2025 г. около 00.40 часа нарушение по чл.45, ал.2 от ЗЗкД. Жалбоподателят подписал и
получил акта без възражения. Въз основа на така съставения акт, на 24.04.2025 г. било
издадено обжалваното наказателно постановление, с което на Х. С. Х. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл.45, ал.2 от
ЗЗкД.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Ш. М.,
Й. М., К. Г. и Р. Х., както и от писмените доказателства - Акт за установяване на
административно нарушение от 02.04.2025 г.; Докладна записка от 02.04.2025 г.; Докладна
записка от 23.02.2025 г.; Писмо на ТД на НАП-Пловдив Офис Кърджали от 10.03.2025 г.;
Справка за актуално състояние на трудови договори- 3 бр.; Заповед № *****/20.04.2022 г. на
директор на ОД МВР-Кърджали; Справка за гражданско състояние от НБД „Население“- 5
2
бр.; Договор за наем от 22.06.2021 г.; Допълнително споразумение към Договор за наем от
22.06.2021 г.- 3 бр.; Справка от Търговски регистър за дружеството „Лафем“ ЕООД; Акт за
установяване на административно нарушение от 23.02.2025 г.- 5 бр.; Допълнително
споразумение към трудов договор от 23.02.2023 г.; Длъжностна характеристика от
01.02.2024 г.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за нарушение на чл.45,
ал.2 от ЗЗкД. В същата разпоредба е посочено, че който допусне от 22.00 ч. до 6.00 ч. дете в
управляван от него търговски обект в нарушение на чл.8, ал.3 и 4, се наказва с глоба или
имуществена санкция от 2 000 до 5 000 лв., а при повторно нарушение - с глоба или
имуществена санкция от 5 000 до 8 000 лв. Съдът, след анализ на събраните доказателства
намира, че не е доказано жалбоподателят да е осъществил състава на така вмененото му
административно нарушение. Действително на 23.02.2025 г., около 00.40 часа, в нощен клуб
„*****“, находящ се в ******************, стопанисван от „Лафем“ ЕООД с.Габрово, с
управител Р. Ф. М., са се намирали непълнолетните В. Я. К., Н. А. Д., Б. В. Г., Х. А. К. и И.
К. С., които не били придружаван от родител или друго дееспособно лице, в нарушение на
чл.8, ал.3 от ЗЗкД. Неправилно обаче в случая е прието от актосъставителя и наказващия
орган, че жалбоподателят следва да носи отговорност и да бъде санкциониран за процесното
нарушение. В разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗАНН е регламентирано, че за административни
нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и
организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и
ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. В настоящата
хипотеза субект на деянието е не самото лице, което в конкретния случай е позволило в
нощния клуб да присъства, респ. не е отстранило детето, а управителят - представляващият
търговеца, който стопанисва търговския обект, в който е допуснат непълнолетният. Това
деяние се осъществява чрез бездействие при установено в закона задължение за действие от
страна на ръководителя на стопанисвания обект, а именно да осъществява контрол върху
лицата, при дейността на които е извършено нарушението, и които обективно е могъл да
предотврати чрез създаване на система от мерки за недопускане извършването на определен
вид деяния. Стопанин на заведението е дружеството „Лафем“ ЕООД с.Габрово, което по
закон се управлява и представлява не от жалбоподателя, а от Р. Ф. М., който е носител на
задължението да контролира извършваната дейност в проверения обект. Макар и да е
назначен като „салонен управител“ в посоченото дружество, не се доказа на жалбоподателя
са възложени задължения да отговаря за пропускателния режим в нощния клуб. Според
представената длъжностна характеристика, той има задължения да организира посрещането
на клиенти в заведението, съставя съвместно с управителя график за работа на сервитьорите
3
и контролира работата им, урежда спорове между персонала и клиенти на заведението и др.
подобни, но няма задължения да контролира кои лица да бъдат допуснати в обекта. Не на
последно място, дори и да бъде възприета тезата на наказващия орган, че жалбоподателят
следва да отговаря като салонен управител, то няма данни дали само той е назначен в
дружеството на такава длъжност. В тази връзка, Х. С. Х. не би могъл да отговаря в
конкретния случай за извършеното нарушение и доколкото не се доказа да е имал лично
поведение, изразило се в допускане на непълнолетните лица да присъстват в нощен клуб
„*****“, тъй като не се установи той да е бил на работа и да се е намирал там към момента
на извършване на нарушението. Предвид изложеното, издаденото наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото,
а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая
е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено
договореното възнаграждение в размер на 600 лв. с ДДС. Това възнаграждение е минимално
предвиденото в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,
поради което направеното от представителя на ответната страна възражение за
прекомерност е неоснователно. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в
качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.
При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат и не
следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **/24.04.2025 г., издадено от Началник на
РУ-Кърджали, с което на основание чл.45, ал.2 от ЗЗкД е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. на Х. С. Х. от ******************, с ЕГН
**********, за извършено нарушение по чл.45, ал.2 от ЗЗкД.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на Х. С. Х. от
******************, с ЕГН **********, сумата от 600 лв., представляваща направени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
4
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5