Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                 Година 12.06.2020                      Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                  Първи  граждански състав

На втори юни                                                                   Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове: 1.

                                                                                                                  2.

 

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 4620 по описа за 2019 година.

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „ЦЕНТЪР ЗА ИЗПИТВАНЕ И ЕВРОПЕЙСКА СЕРТИФИКАЦИЯ“ ЕООД, гр. Стара Загора твърди в исковата си молба, че на 16.01.2008 година между него, като изпълнител, и ответника "КОЕМ" ООД, като възложител, бил сключен Договор за оценяване на съответствието и продължаване действието на сертификат за съответствие на строителен продукт, съгласно НСИСОССП № 59R/16.01.2008 г. Съгласно договора ищецът поел задължение срещу заплащане да извърши оценяване на съответствието на заявените от възложителя строителни продукти - бетони, изготвени в заводски условия, от подробно посочени в договора класове, както и да поддържа издадения сертификат за съответствие. Годишната такса за поддръжка на сертификата съгласно Договора била в размер на 1990 лева през първата година и по 1440 лева за следващите години, като съгласно чл. 7, ал. 3 от договора възложителят дължал нейното заплащане най-късно до две седмици от датата на изтичане на предходната година, считано от датата на издаване на сертификата. С Анекс №01/18.01.2008 година към Договора възложителят допълнително възлагал, а изпълнителят се съгласявал да извърши оценяване на строителен продукт срещу допълнително заплащане в размер на 360 лева при първоначалното оценяване и по 180 лева допълнителна годишна такса за поддържане на сертификата. Със споразумение от 10.12.2013 г. за заместване на страна към Договор № 59R/16.01.2008 г. страните се съгласили, че „КОЕМ ГРУП“ ЕООД замества „КОЕМ“ ООД като възложител по Договора от 16.01.2008 г. и поема всички негови права и задължения по договора. В изпълнение на задълженията си съгласно подписания договор и анекса към него, „Център за изпитване и европейска сертификация“ ЕООД извършило съответните услуги и издало фактура №**********/17.01.2017 година за сумата от 2136 лева с вкл. ДДС, представляваща възнаграждение за извършено от ищеца оценяване и издаване на сертификат за заявени продукти заедно с направените от ищеца командировъчни разходи за извършен одит. Възнаграждението следвало да бъде платено в двуседмичен срок от издаване на сертификата за 2017 година, а именно в двуседмичен срок от 31.01.2017 година. Тъй като ответното дружество не заплатило задължението си към ищеца в уговорения срок, то дължало и обезщетение за забавено изпълнение общо в размер на 557,72 лева, изчислено върху сумата от 2136 лева, по фактура №**********/17.01.2017 година, за периода от деня, следващ падежа на задължението, т.е. от 14.02.2017 година до 11.09.2019 година. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата, общо в размер на 2693,72 лева: главница в размер на 2136 лева, представляваща неплатена цена за предоставени услуги съгласно фактура №**********/17.01.2017 година и обезщетение заради забавено изпълнение на задължението в размер на 557,72 лева за периода от 14.02.2017 година до 11.09.2019 година. Моли съда да осъди ответника да заплати и законната лихва върху главницата за периода от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Моли да присъди в тежест на ответника и всички съдебни и деловодни разноски, направени в производството. По делото е постъпила допълнителна молба от ищеца, в която сочи, че след подаване на исковата молба, установил, че на 17.11.2017 година ответникът «КОЕМ ГРУП» ЕООД му заплатил сумата от 1136 лева за частично погасяване на задължението му по процесната фактура №**********/17.01.2017 година. След извършеното частично плащане, неизплатената част от главницата на задължението по фактура №**********/17.01.2017 година обективно било в размер на 1000 лева. Предвид извършеното плащане посоченият в исковата молба размер на главницата се явявал неоснователно завишен, както и дължимото обезщетение за забавено изпълнение - некоректно изчислено. В действителност дължимото обезщетение за забавено изпълнение от падежа на задължението до подаване на исковата молба в съда било в размер на 348,53 лева: 164,36 лева - законна лихва върху главницата от 2136 лева за периода от падежа на задължението 14.02.2017 година до 17.11.2017 година, когато е извършено частичното плащане на 1136 лева; 184,17 лева - законна лихва върху неизплатения остатък от главницата по фактура №**********/17.01.2017 година в размер на 1000 лева, за периода от деня, следващ частичното плащане - 18.11.2017 година - до датата на подаване на исковата молба в съда - 11.09.2019 година. Заявява, че се отказва от иска за присъждане на главница, представляваща неизплатено възнаграждение по фактура №**********/17.01.2017 година в размера, надхвърлящ обективно дължимите 1000 лева и от иска за присъждане на законна лихва - обезщетение за забавено изпълнение на задължението по фактура №**********/17.01.2017 година за периода от падежа на задължението до подаване на исковата молба в съда, в размера надхвърлящ обективно дължимите 348,53 лева. С определение от 17.10.2020 г. съдът е прекратил производството относно предявения иск за главница в частта над размера 1000 лева и за обезщетение за забавено плащане в частта над размера 348,53 лева, поради отказ от исковете.

Ответникът „КОЕМ ГРУП“ ЕООД, гр. София счита, че всички предявени искове са неоснователни. Видно от Вносна бележка от 17.11.2017 г. по фактура № ********** от 17.01.2017 г. било постъпило частично плащане в размер на 1136 лева, а видно от Вносна бележка от 15.10.2019 г. по фактура № ********** от 17.01.2017 г. постъпило допълнително плащане в размер на 1000 лева, което представлявало остатъчният размер на процесното задължение. С двете извършени плащания било погасено изцяло задължението по фактура № ********** от 17.01.2017 г., а оттам и задължението за лихва. Поради пълно погасяване на задължението по процесното дело моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Моли да му бъдат присъдени и направените съдебно-деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение. 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното.

По делото е представен договор за оценяване на съответствието и продължаване действието на сертификат за съответствие на строителен продукт, съгласно НСИСОССП № 59R/16.01.2008 г., сключен между ищеца и „КОЕМ“ ООД, с който това дружество е възложило на ищеца срещу възнаграждение да извърши оценяване на съответствието на заявения от възложителя строителен продукт със съществените изисквания към строежите и с българските технически спецификации, както и с посочени стандарти. Размерът на уговореното възнаграждение е 1990 лв. първоначално и 1440 лв. за всяка следваща година.  С анекс № 01/18.01.2008 г. е разширен предметът на договора, като е уговорено допълнително възнаграждение както следва: 360 лв. за първоначалното оценяване и 180 лв. допълнителна годишна такса. Със споразумение от 10.12.2013 г. възложителят  „КОЕМ“ ООД е заместен в правоотношението от  ответника „КОЕМ ГРУП“ ЕООД.

С оглед съдържанието на правата и задълженията по горепосочения договор от 16.01.2008 г. съдът намира за установено, че между страните е възникнало правоотношение по договор за изработка. По силата на договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение – чл.258 от ЗЗД. Основното задължение на възложителя по договора за изработка съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ЗЗД е да изплати на изпълнителя възнаграждението за приетата работа. За дължимото по процесния договор възнаграждение е издадена фактура № ********** от 17.01.2017 г. на стойност 2136 лева. По делото не е спорно, че е ответникът е заплатил по посочената фактура следните суми: на 17.11.2017 г. - сумата 1136 лева и на 15.10.2019 г.  - сумата 1000 лева. С извършеното от ответника в хода на процеса /на 15.10.2019 г./  плащане вземането на ищеца за възнаграждение е погасено изцяло. Касае се за обстоятелство, настъпило след предявяване на иска, което на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде взето предвид от съда при постановяване на решението.

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.266, ал.1  ЗЗД за сумата 1000 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за оценяване на съответствието и продължаване действието на сертификат за съответствие на строителен продукт, съгласно НСИСОССП № 59R/16.01.2008 г. и фактура № ********** от 17.01.2017 г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. Тъй като с предявяване на иска ответникът е поставен в забава, следва в полза на ищеца да бъде присъдена законната лихва върху сумата 1000 лева за периода от датата на подаване на исковата молба до датата на плащането, т.е. от 11.09.2019 г. до 14.10.2019 г.

Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая в договора от 16.01.2008  г. е посочено, че възнаграждението, предмет на делото, се дължи в двуседмичен срок от издаване на сертификата. Представеният по делото сертификат е издаден на 31.01.2017 г., което означава, че ответникът е изпаднал в забава на 14.02.2017 г. Тъй като искът е доказан по основание, определянето на размера следва да се извърши по преценка на съда – чл.130 от ГПК. Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.единствен, ал.1, т.1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, както и размера на основния лихвен процент за периода на забавата, намира, че размерът на лихвата за забава възлиза общо на 348,53  лв.

               По тези съображения съдът смята, че предявеният иск за сумата 348,53 лева, представляваща обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на възнаграждението по договор за оценяване на съответствието и продължаване действието на сертификат за съответствие на строителен продукт, съгласно НСИСОССП № 59R/16.01.2008 г. и фактура № ********** от 17.01.2017 г., е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

               На основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 524,72 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, без да се отчита частичното отхвърляне на иска, тъй като същото е обусловено от частично плащане от ответника, извършено след предявяване на иска. Не следва в полза на ищеца да се присъждат разноски за налагане на обезпечителна мярка, тъй като според т. 5 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на присъждане в исковия процес  подлежат единствено разноските, направени в производството по допускане на обезпечението. 

Воден от горните мотиви, съдът

                                           

Р  Е  Ш  И :

         

ОСЪЖДА  „КОЕМ ГРУП” ЕООД, гр.София, район Сердика, ул. „Козлодуй” 10, ЕИК *********, представлявано от Лъчезар Светославов Лазаров, да заплати на „ЦЕНТЪР ЗА ИЗПИТВАНЕ И ЕВРОПЕЙСКА  СЕРТИФИКАЦИЯ” ЕООД, гр. Стара Загора , бул. „Патриарх Евтимий” 23, ЕИК *********, представлявано от Благовеста Христова Шинева, сумата 348,53 лева, представляваща обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на възнаграждението по договор за оценяване на съответствието и продължаване действието на сертификат за съответствие на строителен продукт, съгласно НСИСОССП № 59R/16.01.2008 г. и фактура № **********/17.01.2017 г. за периода от 14.02.2017 г. до 10.09.2019 г., законната лихва върху сумата 1000 лева, представляваща възнаграждение по договор за оценяване на съответствието и продължаване действието на сертификат за съответствие на строителен продукт, съгласно НСИСОССП № 59R/16.01.2008 г. и фактура № **********/17.01.2017 г.,  за периода от 11.09.2019 г. до 14.10.2019 г., както и сумата 524,72 лева, представляваща разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЦЕНТЪР ЗА ИЗПИТВАНЕ И ЕВРОПЕЙСКА  СЕРТИФИКАЦИЯ” ЕООД, гр. Стара Загора , бул. „Патриарх Евтимий” 23, ЕИК *********, представлявано от Благовеста Христова Шинева, против „КОЕМ ГРУП” ЕООД, гр.София, район Сердика, ул. „Козлодуй” 10, ЕИК *********, представлявано от Лъчезар Светославов Лазаров, иск за заплащане на сумата 1000 лева, представляваща възнаграждение по договор за оценяване на съответствието и продължаване действието на сертификат за съответствие на строителен продукт, съгласно НСИСОССП № 59R/16.01.2008 г. и фактура № **********/17.01.2017 г.,  като неоснователен.  

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :