№ 14856
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20251110103037 по описа за 2025 година
Производството е исково по молбата на „П.“ ЕООД, ЕИК ....,
представлявано от управителя чрез юрисконсулт К. спрямо И. М. И., с
ЕГН:********** адрес: п.к. 1720 гр.Б.... с искане за постановяване на
установително решение спрямо ответника, за това, че дължи на ищеца по
договор за потребителски кредит с № 40016703983/ 11.04.2023г., сключен с
ищеца при следните параметри: сума на кредита от 4000.00 лв. за главница,
срок на кредита от 36 месеца при размер на месечната вноска по кредита от по
193.49 лева и дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема
на 10- то число на месеца при Годишен процент на разходите (ГПР %) 48.99,
годишен лихвен процент: 41.00 и лихвен процент на ден: 0.11 като общото
задължение е от 6965.93 лв.
Отделно се излага, че са се договорили за закупуване на допълнителна
услуга с възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ на стойност
от 1600.00 лева, възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“
на стойност от 2800.00 лева и размер на вноската по закупена допълнителна
услуга от 122.22 лева като така общото задължение по кредита и по и
закупена допълнителна услуга е от 11365.93 лева с общ размер на месечна
вноска по договора от 315.71 лева, дата на погасяване на 10-ти ден от месеца.
Излага се, че за тези суми ищецът е сезирал съда със заявление за
1
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по което е било образувано ч.гр.дело № 66272/2024г. и по което съдът е
отхвърлил заявлението на дружеството в частта, касаеща възнагражденията за
закупени услуги Фаст и Флекси и е издал за останалите вземания, които обаче
са възразени от ответника, с оглед на което се предявява установителен иск за
сумите по заповедта в общ размер на 6310,33 лева, от които: главница в
размер на 4000 лева, договорно възнаграждение от 1523.25 лева, дължимо за
периода от 10,05,2023 г. до 09,05,2024г., лихва за забава от 341.52 лева от
11,05,2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 09,05,2024 г.
предсрочна изискуемост и законна лихва: 445.56 лева, дължима от 09,05,2024
г. - датата на предсрочна изискуемост до 29.10.2024 г. ведно със законовата
сума върху тях от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца стойността
н а възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 1555.56 лева и
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 2722.22 лева.
Претендира се и законна лихва от датата на подаване на заявлението в Съда до
изплащане на вземането. Търсят се лихви и разноски като се ангажират
доказателства.
В срока за отговор не е депозиран такъв, а възражението спрямо
заповедта е бланкетно.
Искът е с правно основание по чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД, чл.
240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и по чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД.
Съдът след като обсъди събраните доказателства и изложените
твърдения на страните намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Няма спор и се установява от приложеното ч.гр.дело № 66272 /2024г. по
описа на СРС, че ищецът ‘П.“ ЕООД е със заповед по чл.410 от ГПК спрямо
ответника за сумата от 4 000,00 лева за главница по Договор за кредит с №
40016703983/11.04.2023г. ведно със законна лихва за период от 30.10.2024 г. до
изплащане на вземането, 645,56 лева, представляваща лихва за период от
09.05.2024 г. до 29.10.2024 г., 341,52 лева , представляваща мораторна лихва за
период от 11.05.2023 г. до 11.11.2024 г., 1 523,25 лева, представляваща
неплатено договорно възнаграждение за период от 10.05.2023 г. до 09.05.2024
г. и 80,00 лева, представляваща задължение за подготовка на документи, както
2
и разноските по делото и е отказал да издаде заповед по чл. 410 от ГПК за
сумата от 1 555,56лева, представляваща неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга фаст , 2 722,22 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга флекси, 500,00 лева, представляваща
неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава
с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит за
период от 09.08.2023 г ведно със законовата лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане по Договор за кредит с №
40016703983/11.04.2023г.
Страните нямат спор по фактите, а и те се установяват от стандартен
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити,
допълнителна преддоговорна информация към, ЕЕФ, Договор за
потребителски кредит Стандарт, декларация с подпис за потребителя, ОУ към
договора и погасителен план въз основа на които съдът приема, че ищецът е
предоставил по Договора заем в полза на ответника за сумата от 4000 лева за
срок от 36 месеца, при вноска от 193.49 лева и ГПР от 48.99 % и лихвен
процент на ден от 0.11 % и обща дължима сума от 6965.93 лева. Не се спори,
че с този договор ищецът е задължил ответника заемополучател да върне
освен сумата за главница и лихва и суми за допълнителни услуги ‚фаст“ и
‚флекси“ при подробни ОУ към Договора, а именно за услугата Фаст сума от
1600 лева, и за услугата флекси сума от 2800 лева с размер на вноски от 122.22
лева, която е дължима заедно с месечната погасителна вноска.
Страните нямат спор, че към датата на сезиране на съда дадената в заем
сума не е възстановена нито част от нея, нито изцяло на заемодателя.
При тези факти, установени на база на събраните доказателства и
липсата на спор по тях съдът намира следното от правна страна:
Договорът за заем е реален такъв като заемното правоотношение
възниква в момента, в който заемополучателят получи в заем уговорената
между страните сума. Страните нямат спор, че уговорената и поискана в заем
сума от 4000 лева е била дадена на кредитополучателя, което води до
възникване на твърдяното заемно правоотношение между ищеца и ответника
и тъй като в тежест на ответника бе да докаже, че я е върнал в срока по
Договора същата се дължи и искът за главницата е доказан и основателен.
Досежно иска за присъждане на договорна лихва, то съдът намира
3
следното:
Възнаградителната лихва е цената за предоставеното ползване на
заетата сума. Когато едната престация е предоставяне в собственост на
парични средства, то насрещната престация заплащане на възнаградителна
лихва следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и
със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума и с обстоятелството,
дали заемът е обезпечен.
В чл.VI от процесния договор за заем са посочени размерите на ГЛП
по кредита и същият възлиза на 41 %, както и ГПР – 48, 99 %.
От ПП км договора се установява още, че месечната лихва е в размер
от 133.79 лева за първите вноски за главница до 6.40 лева за последната като
обаче размера на вноската за главница и лихва е винаги от 193.49 лева.
Размерът на такава лихва не е обясним нито с разходите, които прави
заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно
очакваната от сделката печалба. Висока възнаградителна лихва е типична за
дългосрочни кредити ( над 15 години, в конкретния случай е само три години),
когато, независимо от обезпечението, рискът на заемодателя е увеличен
поради възможните инфлационни процеси и процеси, които биха намалили
стойността на даденото обезпечение. В настоящия случай такива
обстоятелства не са налице.
Освен това за потребителския кредит като самостоятелен, обособен
вид договор, уреден в Закона за потребителския кредит, действащ през
процесния период, са приложими правилата на ЗПК и по – конкретно чл.21,
ал.1 от ЗПК, според която всяка клауза в договора, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. В чл.22, ал.1 от ЗПК по
императивен начин е предвидено, че когато с договора за потребителски
кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и,
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен, а според чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение начин. Според текста на
чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
4
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Нормата на
чл.19, ал.4 от ЗПК сочи, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС на Република България.
Съгласно легалните дефиниции в § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК, "Общ разход
по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия (т. 1); "Обща сума, дължима от потребителя" е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя (т. 2).
Във всички случаи, когато е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена се нарушава принципът на
добросъвестност в облигационните отношения още повече, че размерът на
ГПР е почти половината – в конкретния случай този размер е от почти 50 %,
което мотивира съда да приеме, че размерът на възнаградителна лихва и ГПР
са предвидени в противоречие с добрите нрави. Посочените клаузи нарушават
принципа на справедливост и еквивалентност на престациите и създават
условия за неоснователно обогатяване на ответника.
Договорната лихва в случая противоречи на добрите нрави. Затова и
клаузата за такава лихва е нищожна. От изложеното следва, че процесният
договор е недействителен на основание чл.22 от ЗПК тъй като не отговаря на
всички изисквания на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК като в този случай потребителят (
ответник) следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи
лихви или други разходи по кредита – чл.23 от ЗПК т.е само сумата за
получената и невърната главница в заем по договора в размер на 4000 лева.
5
Относно сумите за 1 555,56 лева представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „фаст“ и 2 722,22 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „флекси“,
които се търсят със законовата лихва върху тях от датата на сезиране на съда
със заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.10.2024г. до изплащане на вземането
по Договор за кредит с № 40016703983/11.04.2023г. съдът намира и излага
мотивите, с които е отказал да издаде заповед по чл. 410 от ГПК в
разпореждането си от 20.11.2024г., а именно, че тези договорки са в
противоречие със закона или с добрите нрави с оглед качеството на заемателя
и вида на договор за заем, сключен с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР
на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите
на ЗПК. А съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага
и чл. 143- 148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е предвидена
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и
комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. В
конкретния случай не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.
1 ЗПК тъй като допълнителни са тези услуги, които са извън основната
престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение,
възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и
управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на
чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Същите не представляват и реално предоставени допълнителни
възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да
може да се възползва и да носят допълнителни ползи за него, а това не се
установява. Напротив видно е от договора за потребителски кредит, че
длъжникът дължи възнаграждението за допълнителни услуги от момента на
подписване на договора, като плащането е разсрочено и включено като част от
погасителната вноска по кредита или в случая се касае за уговорки по
6
сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същите са
инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната вноска включва
освен главница и възнаградителна лихва, и възнаграждение по тези
допълнителни услуги, поради което следва да се включат в годишния процент
на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за
потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, съдът
намира, че изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в
договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на
възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлява плащане
за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се
стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
Това води до нищожност на клаузите за уговорените възнаграждения за
допълнителни услуги на основание чл. 19, ал. 5 и чл. 21 ЗПК и осъдителните
претенции за тези суми следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора и на основание и съобразно чл.78, ал.1 от
ГПК и вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да
присъди с решението си и разноските в заповедното производство, то в тежест
на ответника следва да се възложат разноските по исковото и заповедното
производства съобразно уважената част от исковите претенции или сумата от
129.7 0 лева – сбор от две държавни такси – 51 лева в гр.дело с № 66272/
2024г. и 191.90 лева в гр.дело с № 3037/2025г., 100 лева възнаграждение за
юрисконсулт – по 50 лева за всяко едно от производствата.
Мотивиран от горното Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. М. И., с ЕГН:
********** адрес: п.к. 1720 гр.Б...., че в полза на „ П.“ ЕООД, ЕИК ....,
представлявано от управителя чрез юрисконсулт К. със седалище в С/адрес/
съществува вземане по договор за потребителски кредит с № 40016703983/
11.04.2023г., за сумата от 4000.00 лв. за главница ведно със законна лихва от
30.10.2024г. до изплащане на вземането и
7
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване на вземания за сумата за
договорно възнаграждение от 1523.25 лева, дължимо за периода от 10,05,2023
г. до 09,05,2024г., за лихва за забава от 341.52 лева от 11,05,2023 г. - дата на
изпадане на длъжника в забава до 09,05,2024 г. - предсрочна изискуемост и за
законна лихва от 445.56 лева за периода от 09,05,2024 г. - датата на
предсрочна изискуемост до 29.10.2024 г. ведно със законовата сума върху тях
от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и за
ОСЪЖДАНЕ на И. М. И., с ЕГН: ********** адрес: п.к. 1720 гр.Б...., да
заплати на „П.“ ЕООД, ЕИК ...., представлявано от управителя чрез
юрисконсулт К. със седалище в София, бул.България 49, бл.53 Е, вх.В
стойността на възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 1 555.56
лева и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 2722.22 лева
ведно със законовата лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК – 30.10.2024г до окончателното плащане, които суми са предмет на
издадена в полза на „П.“ ЕООД, ЕИК .... заповед по чл.410 от ГПК от
20.11.2024г. по ч.гр.дело с № 66272/ 2024г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА И. М. И., с ЕГН: ********** адрес: п.к. 1720 гр.Б...., да
заплати на „П.“ ЕООД, ЕИК ...., представлявано от управителя чрез
юрисконсулт К. със седалище в С/адрес/ на основание чл.78, ал.1 от ГПК и ТР
4/2013г. на ОСГКТ съдебно - деловодни разноски по ч.гр.дело № 66272/ 2024г.
и гр.дело № 3037/2025г. по описа на СРС в общ размер на 129.70 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8