№ 300
гр. Видин, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20251320200740 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от М. М. Т.
от с. Н.С., ЕГН:**********, с адрес с. Н.С., ул. „ Ч.“ №14, против
Наказателно постановление № 24-0953 - 000975/ 19.05.2025 г. на ВПД
Началник сектор към ОДМВР Видин,сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.
177,ал.1, т. 2 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 200 лв. за извършено нарушение по
чл. 150 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител. В жалбата се излагат съображения за
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до опорочаване на
процесното наказателно постановление.
По същество моли съда да отмени наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно.
Процесуалният представител на ответната страна, редовно призована, не
се явява в съдебно заседание
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 06.12.2024 г. в 11:50ч. в с. Н.С. на ул. „ А.И.П.“ с посока на движение
от стадиона към центъра на селото жалбоподателят управлявал личния лек
автомобил „Ф. Ш.“, с рег. № ВН***АВ. При извършената проверка водачът не
представил валидно СУМПС, издадено от Р.България или страна от ЕС. Т.
представил СУМПС с № ***/23.11.2021 г., издадено от Украйна. Същото било
предадено с протокол за доброволно предаване за извършване на експертиза
за автентичност. С протокол № Тс – 31//19.05.2025 г. на научно-техническа
1
лаборатория при ОДМВР Видин било извършено техническо изследване със
заключение със заключение, че СУМПС е фалшиво.
Бил съставен АУАН № 1444754/06.12.2024 г. за извършено нарушение по чл.
150 ЗДвП. АУАН е връчен на жалбоподателя лично срещу подпис. В
законоустановения срок не постъпило възражение.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с
констатираното нарушение на чл. 150 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал.1, т.2
от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 200 лева.
Изложената фактическа обстановка Съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства – протокол за доброволно
предаване, писмо с рег. № 953р-8581/11.12.2024 г., писмо с рег. № 953р-
3582/16.05.2025 г. , писмо с рег. № 953р-3588/16.05.2025 г., експертна справка
с рег. № 398р-5744/19.05.2024 г. , ЗППАМ № 24-0953-000311/06.12.2024 г., и
гласни доказателства – разпита на свидетеля Б. Е. Б.– съставил АУАН
№1444754, серия GA. Съдът кредитира показанията на актосъставителя като
последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението,
визирано в ЗДвП, за което е санкциониран по административен ред.
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН
относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено
лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е
връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания
към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и
от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е
налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и
НП.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –С.Г. –
ВПД Началник Сектор към ОДМВР Видин,сектор „Пътна полиция“, който
към дата 19.05.2025г. е бил оправомощен да издава НП. Вмененото нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в
какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното производство против него.
Жалбоподателят не ангажира никакви доказателства, които да обосноват
извода, че отразената в акта фактическа обстановка не отговаря на
действителната. Напротив - същата се подкрепя от показанията на разпитания
в хода на делото актосъставител и другите писмени доказателства, приложени
по делото.
В настоящото производство Съдът следва да извърши проверка на
2
законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва
да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с
оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на
приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП „Всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато
превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.
152, ал. 1, т. 4.“ Съдът намира, че от събраните и проверени по делото
доказателства по категоричен начин се установява,че жалбоподателят М. Т. е
извършил административното нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
От обективна страна се доказа, че на посочените в НП време и място –
на 06.12.2024г. в 11:50 часа в с.Н.С., на ул.“А.И.П.“ с посока с посока на
движение от стадиона към центъра на селото М. М. Т. е управлявал лек
автомобил „Ф. Ш.“ с рег. № ВН ***АВ. Авторството на деянието е също
категорично установено, тъй като автомобилът е бил управляван от
жалбоподателя. Субект на нарушението по чл. 150 от ЗДвП е водачът на
превозното средство, без да е необходимо той да съвпада с неговия
собственик, т. е. въпросът за собствеността е ирелевантен за нарушението.
Изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез поведението на
жалбоподателя по привеждане на лекия автомобил в движение, при което той
се е придвижвал с него по пътното платно и е боравил с уредите му за
управление, когато е бил спрян за проверка от полицейските служители.
Доказа се на следващо място, че към момента на извършване на деянието
жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство като е бил
неправоспособен водач предвид неистинското СУМПС, което е представил. В
тази връзка Съдът намира, че правилно е определена правната квалификация
на нарушението по чл. 150 от ЗДвП, тъй като от доказателствата по делото се
установи, че се касае за хипотеза на управление на МПС от неправоспособен
водач, както е приел и наказващият орган. Съгласно трайната съдебна
практика правоспособността се извежда от фактически състав, регламентиран
с разпоредбите на чл. 150 – чл. 152 от ЗДвП и неправоспособен ще бъде всеки
водач, по отношение на когото не се е осъществил този фактически състав.
Съгласно чл. 151, ал. 2 от ЗДвП лицето следва да е завършило X клас, да
отговаря на изискванията за минимална възраст на водача, да е физически
годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, да е
преминало обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на
първа долекарска помощ и успешно да е издържало изпит за водач на моторно
превозно средство. Доказа се от изготвената и приобщена към
доказателствения материал по делото експертиза за автентичност, че към
момента на извършване и установяване на нарушението жалбоподателят М.в
не е разполагал с валидно свидетелство за правоуправление, следователно
спрямо него не се е осъществил фактическият състав по чл. 150 - чл. 152 от
3
ЗДвП и той е неправоспособен водач. Нарушението е формално и с факта на
осъществяване на изпълнителното му деяние, същото е било довършено.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е
формирал представа относно проявлението на всички елементи от състава на
нарушението, но въпреки това е пристъпил към неговото осъществяване.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение съгласно
разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е предвидено административно
наказание "глоба" от 100 до 300 лева.
При определяне на размера на наказанието Съдът следва да вземе
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя по аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния
случай административнонаказващият орган е наложил наказание „глоба“ в
размер на 200 лева. Съдът счита, че налагане на административно наказание
около предвидения от закона среден размер ще спомогне в най-пълна степен
да се изпълнят целите на административното наказание по смисъла чл. 12 от
ЗАНН – да се поправи и превъзпита нарушителя към спазване на установения
правен ред и ще въздейства възпитателно и предупредително и върху
останалите членове на обществото.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН за квалифициране на административното нарушение като маловажно.
Касае се за формално нарушение, с което всякога се явяват засегнати
обществените отношения, които се регулират с нарушената материална норма.
Не са установени и обстоятелства, които да сочат за отсъствие или
незначителност на обществената опасност на деянието.
Съдът намира, че с оглед извършеното нарушение правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателят
на основание чл.177, ал. 1,т. 2 ЗДвП, съгласно която „Наказва се с глоба от 100
до 300 лв. , който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4
или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство
е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено“.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №24 -0953 -000975/ 19.05.2025г., с което на М. М.
Т. от с. Н.С., ЕГН:**********, с адрес с. Н.С., ул. „ Ч.“ №14 е наложено
4
административно наказание „глоба” в размер на 200лв. на основание чл.177,
ал.1, т. 2 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Видински
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5