Р
Е Ш Е Н И Е
№ 403
Гр.
Перник, 21.09.2020 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на шестнадесети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар Анна Манчева и с
участието прокурора Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа,
докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД
№ 444/2020 година по описа на Административен съд – Перник, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във
връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) против
решение № 140/16.03.2020 година, постановено по АНД № 01057/2019 година по описа на
Районен съд Перник, с което е отменено наказателно постановление (НП) № НП – 255/07.06.2019
година, издадено от министъра на земеделието, храните и горите, с което на
основание чл. 41, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на земеделските
земи (ЗОЗЗ) на „****“ ЕООД, ЕИК ****, е наложена имуществена санкция в размер
на 1 000 (хиляда) лева.
Наведени са
оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради неправилно
приложение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Касаторът счита, че районният съд неправилно е
приел, че административнонаказателното производство е образувано при съществено
нарушение на императивни процесуални правила, което е довело до засягане
правото на защита на санкционираното юридическо лице. Сочи, че не са нарушени
нормите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН, тъй
като управителят на търговското дружество е бил надлежно поканен за връчване на
акта за установяване на административно нарушение (АУАН), а в АУАН и НП, като
дата на нарушението е посочен денят, в който същото е установено. Моли съда да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди
наказателното постановление.
В проведеното
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.
В проведеното
съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се
представлява.
В проведеното
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник, дава заключение
за неоснователност на касационната жалба и е предлага обжалваното съдебно
решение да бъде оставено в сила.
Административен
съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото
доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови
обжалваното решение Районен съд Перник е приел, че във връзка с подадени
сигнали от кметовете на с. Д. и на с. Л., община Перник, свидетелите Ц.В.– ****
на ****– Перник, М.А. – **** в Главна дирекция „Аграрно развитие“ при Областна
дирекция „Земеделие“ Перник и Веселин Манчев – старши експерт в Главна дирекция
„Аграрно развитие“, на 14.03.2019 година извършили проверка за спазване на
изискванията за опазване на земеделските земи, находящи се в землищата на двете
села. С GPS устройство заснели площите, засегнати от изкопни дейности. При
съвместяването им с графичните данни от КККР установили, че изкопните работи са
засегнали земеделски земи, сред които и имот с идентификатор ****по КККР на с. Д.,
община Перник. Констатациите си отразили в протокол от 14.03.2019 година.
На 25.03.2019
година свидетелката В., в качеството си на **** на ОС „Земеделие“ – Перник, в
отсъствието на представител на „****“ ЕООД, съставила АУАН № 17/25.03.2019
година за нарушение по чл. 3, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ (ППЗОЗЗ)
и чл. 41, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с ал. 3 от ЗОЗЗ, в който
отразила, че посоченото дружество използва земеделска земя – имот с
идентификатор ****по КККР на с. Д., VІІ категория, с площ от 7.101 дка, за
неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й, като
извършва изкопни дейности за добив на полезни изкопаеми – въглища. С нотариална
покана, адресирана до управителя на „****“ ЕООД, връчена на 07.05.2019 година
било указано, че в 7-дневен срок следва да се яви в ОС „Земеделие“ – Перник, за
получаване на съставения срещу юридическото лице акт за установяване на
административно нарушение. Така даденото указание не било изпълнено.
Въз основа на
съставения АУАН, министърът на земеделието, храните и горите издал обжалваното
наказателно постановление № НП – 255/07.06.2019 година, с което на основание
чл. 41, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ наложил на „****“ ЕООД, ЕИК ****,
имуществена санкция в размер на 1 000 лева.
Въз основа на
установената фактическа обстановка районният съд е направил извод, че при
образуване на административнонаказателното производство е нарушена
императивната норма на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Приел е, че АУАН е съставен при
условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – в отсъствие на нарушителя, без да са
налице предпоставките за това. Изложил е аргументи и за неизпълнение на
задълженията на актосъставителя за предявяване и връчване на съставения АУАН на
нарушителя, регламентирани в чл. 43, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, респективно за
неспазване на задължението на административнонаказващия орган, посочено в чл.
52, ал. 2 от ЗАНН – да върне АУАН. Счел е, че допуснатите нарушения на
процесуалните правила са съществени и са довели до ограничаване процесуалното
право на защита на санкционираното юридическо лице, което е основание за отмяна
на издаденото наказателно постановление. В допълнение е посочил, че АУАН не
съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 47, т. 3 и т. 4 и т. 5 от ЗАНН, съответно
НП не отговаря на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Прието от
районния съд е, че в акта и НП не е отразена датата на извършване на
нарушението, което препятства проверката относно спазване на сроковете по чл.
34 от ЗАНН. Прието също е, че в АУАН и НП липсва и пълно и точно описание на
нарушението, което на свой ред препятства както правото на защита на
нарушителя, така и преценката съответстват ли изложените фактически
обстоятелства на правната квалификация на нарушението и правилно ли е приложена
санкционната норма, на основание която е ангажирана отговорността на наказаното
лице. С решението е прието също, че в акта за установяване на административно
нарушение не са посочени и приетите за нарушени законови разпоредби, като
вместо това са посочени законови норми, на основание които следва да се наложи
наказание, които не очертават конкретен състав на административно нарушение,
съответен на приетите за установени
фактически обстоятелства, а правна оценка за установените факти е
извършена едва с НП, но неправилна.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното
решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, след
сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.
Същото е и
правилно, по следните съображения:
Решаващият съд е
събрал гласни и писмени доказателства, относими към всички факти, предмет на
доказване по делото. Изводите са формирани при спазване принципите на чл. 13 и
чл. 14 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, след обективно, всестранно и пълно
обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. При
разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и законът е приложен правилно.
Съответстващ на
установената фактическа обстановка и обоснован е изводът на Районен съд Перник,
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство. От събраните по делото доказателства
е видно, че не е спазена императивната норма на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН за
съставяне на АУАН в присъствието на нарушителя. Не е била налице и някоя от
предпоставките, предвидени в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за образуване на
административнонаказателно производство в негово отсъствие. Алтернативите, при
които законът допуска това, са: нарушителят да е известен, но да не може да
бъде намерен или след покана да не се е явил за съставяне на акта. В конкретния
случай нито едно от визираните условия не е изпълнено. Нарушителят не е търсен,
за да бъде поканен да присъства при съставянето на АУАН. Независимо от това и в
нарушение на императивите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН
административнонаказателното производство е образувано в негово отсъствие. Впоследствие
не са изпълнени и изискванията на чл. 43, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН – за
предявяване и връчване на препис от АУАН на лицето, срещу което е съставен.
Изпратената до него нотариална покана удостоверява, че последният е бил поканен
от ****а на ОС „Земеделие“ – Перник, за получаване на актове за установяване на
административно нарушение, сред които и такъв с № 17/25.03.2019
година. Не са представени доказателства, а и не е спорно между страните, че
АУАН не е предявяван и връчван на представляващ юридическото лице. При това положение
административнонаказващият орган е бил длъжен на основание чл. 52, ал. 2 от ЗАНН да върне преписката на актосъставителя за предявяване и връчване на АУАН.
Вместо това, той е издал наказателното постановление, предмет на съдебен
контрол.
Нарушените норми
на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, чл. 43, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН и чл. 52, ал. 2
от ЗАНН са императивни и са предвидени, за да гарантират правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Неизпълнението им
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като води до
невъзможност на нарушителя да разбере, че срещу него е образувано
административнонаказателно производство и да упражни процесуалното си право на
защита. До същият извод е достигнал и Районен съд Перник, поради което
постановеното решение е законосъобразно и не страда от изложените от касатора
касационни основания за отмяната му, съответно на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.
1, изр. второ от ЗАНН настоящият касационен състав на Административен съд –
Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение
Решение № 140/16.03.2020 година, постановено по АНД № 1057 по описа за 2019
година на Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ:
/п/
/п/