Решение по адм. дело №376/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуалния кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „М. К. “ ЕООД, [населено място], общ. Д., обл. К., чрез адв. И. М., срещу ревизионен акт (РА) № Р-22001024004637-091-001/15.04.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – [населено място], изменен и потвърден с решение № 643/01.07.2025 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - София относно установения резултат по ЗДДС за данъчен период м. май 2024 г. – данък за внасяне в размер на 4 654,01 лв., като е определен данък за внасяне в размер на 3 654, 01 лв., ведно със съответните лихви и установения резултат по ЗДДС за данъчен период м. юни 2024 г. в размер на 1 684,56 лв., ведно със съответните лихви в размер на 171,41 лв. и установените лихви за данъчен период м. юли 2024 г. в размер на 39,59 лв.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, потвърден в обжалваната част и изменен в посока намаление на установеното задължение за м. 05.2024 г., по съображения за издаването му при допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията, неправилно установяване на фактите и непълен анализ на събрания доказателствен материал, както и в резултат на неправилно прилагане на разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Иска се неговата отмяна. Претендират се направените разноски.

Ответната страна - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Л. Х., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Кюстендил, след като взе предвид наведените в жалбата доводи, изразеното становище на процесуалния представител на ответника по оспорването и се запозна с приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия № Р-22001024004637-020-001/13.09.2024 г., изменена със заповеди № Р- 22001024004637-020-002/20.11.2024 г., № Р-22001024004637-020-003/20.12.2024 г., № № Р-22001024004637-020-004/23.01.2025 г., издадени на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК, със срок за завършване на ревизията, съобразно последната заповед - 26.02.2025 г. Възложената ревизия на „М. К.“ ЕООД е за определяне на задълженията му по ЗДДС за данъчни периоди от 01.05.2024 г. до 31.07.2024 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, са връчени екземпляри от заповедите за възлагане на ревизия. В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, от проверяващите органи по приходите е изготвен Ревизионен доклад (РД) № 22001024004637-092-001/11.03.2025 г., връчен по електронен път на ревизираното дружество, същият съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК.

Ревизионното производство е приключило с издаването на процесния РА № Р-22001024004637-091-001/15.04.2025 г. на органи по приходите при ТД на НАП – [населено място]. РА е връчен на ревизираното лице по електронен път на 22.04.2025 г.

РА е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП, с жалба вх. № Ж-22-400/02.05.2025 г. по регистъра на Дирекция „ОДОП“ - [населено място] (л. 91). По повод на жалбата е постановено и решение № 643 от 01.07.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, с което РА е изменен в частта на установения резултат по ЗДДС за данъчен период м. май 2024 г. – данък за внасяне в размер на 4 654,01 лв., като е определен данък за внасяне в размер на 3 654, 01 лв., ведно със съответните лихви и потвърден относно установения резултат по ЗДДС за данъчен период м. юни 2024 г., ведно със съответните лихви и установените лихви за данъчен период м. юли 2024 г.

Решението е връчено на оспорващото дружество на 08.07.2025 г., видно от приложеното по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път (л. 20).

В хода на ревизионното производство са извършени редица процесуалния действия с цел установяване на относимите факти и обстоятелства, подробно изброени в ревизионния доклад, който на основание чл. 120, ал. 2 от ДОПК се явява неразделна част от ревизионния акт.

В хода на ревизията е установено, че през ревизираните периоди основната дейност на дружеството жалбоподател е свързана с покупко – продажба на употребявани автомобили, резервни части и аксесоари за моторни превозни средства, като за осъществяването й стопанисва нает имот – автокъща, находяща се в [населено място], м. Б.в. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, на ревизираното лице е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р-22001024004637-040-001/01.10.2024 г., в отговор на което са представени оборотни ведомости, счетоводни регистри, договори за заеми, фактури, заявки, спецификации, международни товарителници, потвърждения за извършени вътреобщностни доставки, справки за стоков поток и други доказателства, подробно описани в РА.

От проверяващия екип, на основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК са изискани документи и писмени обяснения от трети лица – „П. Д.“ ООД, „А. **“ ООД, и „Н. А.“ ООД. Също така, с протокол № 1998039 от 03.02.2025 г. са присъединени доказателства, представени при предходна проверка и при ревизия на жалбоподателя за установяване на задължения по ЗДДС за периодите от м. ноември 2023 г. до м. април 2024 г. вкл., приключила с РА № Р-22001024001815-091-001/25.03.2025 г. в т.ч. обяснение от управителя на „Д. И.“ ЕООД, VIN ********, Г. молба за административно сътрудничество до данъчната администрация на Г. и получен отговор банкови извлечения.

Органите по приходите са направили проверка в информационната система за данни, събрани от Агенция „Пътна инфраструктура“ за регистрирано движение на моторни преводни средства с рег. № [рег. номер] и № [рег. номер] на територията на България през периодите май и юни 2024 г.

При проверка и анализ на събраните доказателства органите по приходите са констатирали, че „М. К.“ ЕООД е декларирало вътреобщностни доставки към „Д. И.“ ЕООД, за което е издал фактури № 20…015 от 22.05.2024 г., № 20…16 от 30.05.2024 г. и № 20…017 от 04.06.2024 г., с данъчна основа в общ размер на 75 870,60 лв., като доставчици на стоките, предмет на ВОД, са „А. **“ ООД и „Н. А.“ ООД. При извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че ДДС номерът на гръцкия контрагент е валиден и същият е декларирал придобивания от „М. К.“ ООД в размер на 38 792,00 евро, съответстващ на декларираните от българското.

След съвкупна преценка на събраните доказателства и установените в хода на ревизията обстоятелства и факти, органите по приходите са направили извод за недоказаност на фактурираните вътреобщностни доставки. Посочено е, че същите констатации са били налице и в предходно ревизионно производство, приключило с посочения по – горе РА, обхващащо периодите от 01.11.2023 г. до 30.04.2024 г. Отбелязано е наличие на системно формално документиране на ВОД за Г. от страна на жалбоподателя. Посочено е също така, че в клетка 3 на товарителниците – „разтоварен пункт“ не е конкретизирано мястото на разтоварване; оспорена е достоверността на приложените пътни листа от „П. Д.“ ЕООД, вписаните в ЧМР превозни средства са се движили по автомагистрала „С.“, но липсват данни да са напускали страната; в документите за платени пътни такси в Република Г. не са индивидуализирани МПС с регистрационен номер, т.е. не е възможно да се определи и проследи за кои конкретни превозни средства са относими. Също така е посочено, че вписаното време за издаване на касовите бонове за платена пътна такса в Г. е в диапазона от 15,40 часа до 16,39 часа, а автомобилите в този часови диапазон са се движили на територията на Б., според данните от АПИ. Регистрираните преминавания на А. С. са в диапазона от 13,07 часа до 14,30 часа.

Направен е и анализ на фактурите за зареждане на газ пропан бутан, издадени от „Н. Г.“ ЕООД, като е посочено, че същите не удостоверяват закупуване на гориво за МПС с рег. № [рег. номер] и рег. № [рег. номер]. Посочено е, че фактурите са издадени във време, което е след периода, за който се твърди, че автомобилите са се движили посока М. – К., като по данни на АПИ на датите 22.05.2024 г., 30.05.2024 г., 04.06.2024 г. за МПС са регистрирани преминавания на автомагистрала С. в посока М. – К. в диапазона 7,57 часа – 8,29 часа. Отбелязано е също, че посочената бензиностанция се намира в [населено място] – преди автомагистрала С., както и че за посочените МПС видът на горивото е бензин, а не газ пропан бутан.

От проверяващия екип е установено, че по отношение на Б. П. П., който е собственик и управител на гръцко дружество, притежава 50 % от дяловете на „П. Д.“ ООД и 50 % от дяловете на „Счетоводна кантора И.“ ООД, която извършва счетоводното обслужване на всички субекти, имащи отношение в процеса по движението и реализацията на стоките, като е посочено, че е налице заобикаляне на данъчното законодателство чрез регистриране на ВОД на стоки с участието на счетоводителя на двете дружества. Посочено е, че издадените фактура за доставки на стоки, потвърждения и ЧМР, не отразяват вярно сделките и събитията в съответствие с тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност.

В тази връзка, ревизиращият екип е приел, че са представени документи, които не отговорят на изискванията на чл. 45 от ППЗДДС, поради което не са изпълнени изискванията на разпоредбата. Прието е, че след като не е установено стоките да са транспортирани до Г., то е приложима разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС. При условие, че не е доказано превозването на стоките и получаването им на територията на друга държава членка е обоснован извод, че доставките са с място на изпълнение на територията на Република Б., поради което и на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 и чл. 82, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 12 и чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е начислен ДДС, както следва: за месец май 2024 г. – 11 383, 67 лв. и за месец юни 2024 – 4 790,45 лв.

По делото е изслушано и прието без оспорване заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно, компетентно и професионално изготвено. На въпроса дали издадените фактури за процесния период с получател „D. I. [интернет адрес]“ с ДДС номер EL ******отговарят на изискванията на ЗДДС, ППЗДДС и ЗСч., вещото лице сочи, че същите отговорят на изискванията на действащата нормативна уредба, като органите по приходите не са констатирали несъответствия и/или пропуски. По отношение на въпроса за чия сметка е транспорта на процесните фактури, експерта сочи, че транспортът е за сметка на получателя. На въпроса дали са налице транспортни документи и/или писмени потвърждения от „D. I. [интернет адрес]“ с ДДС номер EL *****за получена стока, вещото лице дава отговор, че са представени международни товарителници за извършен сухоземен транспорт, декларации – потвърждение от гръцкото дружество по смисъла на чл. 45 от ППЗДДС и във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и сочи също, че е фактурите са платени по банков път на 08.07.2024 г. и на 11.07.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК и от надлежна страна и след като е осъществено обжалването по административен ред съобразно изискванията на чл. 156, ал. 2 ДОПК. Разгледана по същество жалбата е основателна.

В настоящото производство, съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган, в съответната форма и спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, съдът намира за установено следното:

Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото заповед № РД-01-404/27.05.2024 г. на и.д.директора на ТД на НАП - София, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл. 112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл. 113, ал. 3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел "Ревизии" към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София. В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия – С. Т. К., с оглед на заеманата длъжност - началник сектор „Ревизии“ в отдел "Ревизии" към дирекция "Контрол" при ТД на НАП, е сред органите, посочени в т. 1 от заповедта, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР.

Съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК ревизионния акт се издава съвместно от органа възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, определен със заповедта за възлагане на ревизия. В процесния случай това са С. Т. К., надлежно овластена с правомощие по възлагане на ревизии по силата на посочената по-горе заповед на директора на ТД на НАП – София и ръководителят на ревизията Д. С. С., определен със заповед за възлагане на ревизия № Р- Р-22001024004637-020-001/13.09.2024 г.

РА е издаден в рамките на законоустановените срокове и в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад. Изложение на фактическите основания за установяване на процесните задължения се съдържа и в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА (чл. 120, ал. 2 от ДОПК). Съгласно константната съдебна практика, мотивите на ревизионния доклад, когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия ревизията акт.

Не се констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация. На задълженото лице е била предоставена възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на извършената му ревизия, същото е било редовно уведомявано за откриването на ревизионното производство и за всички последващи действия на органите по приходите. Органите по приходите са попълнили преписката с необходимите според тях доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните във връзка с определянето на съответните задължения обстоятелства.

По съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон, съдът намира следното:

Спорът между страните се заключава в това дали през ревизирания период по процесните фактури дружеството жалбоподател е извършил ВОД на стоки за държава в ЕС – Република Г. по реда на чл. 7 от ЗДДС, които по силата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС се облагат с нулева ставка.

Понятието вътреобщностна доставка (ВОД) е дефинирано в чл. 7, ал. 1 ЗДДС, според който тя представлява доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. В чл. 53, ал. 1 ЗДДС е предвидено, че вътреобщностните доставки по чл. 7, с изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл. 38, ал. 2 са облагаеми с нулева ставка на данъка.

Вътреобщностното придобиване на стоки по смисъла на чл. 20 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност означава придобиването на правото на разпореждане като собственик на движима материална вещ, изпратено или превозено до лицето, придобиващо стоките от или от името на продавача, или от лицето, придобиващо стоките в държава-членка, различно от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоките, т. е ВОД е извършено, когато доставчикът докаже, че стоката е била изпратена или превозена в друга държава –членка и физически е напуснала територията на отправната държава-членка.

В чл. 7 от ЗДДС изчерпателно са посочени отделните хипотези, при които са налице ВОД, а в ал. 5 са посочени изключенията от режима.

Според чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, вътрешнообщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документите са определени с Правилника за прилагане на закона. Нормата на чл. 45 от ППЗДДС, в зависимост от подлежащите на установяване правно релевантни факти разграничава изискуемите се документи за доказване в две групи - доказателства за доставката и доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Първият правно релевантен факт се установява с представянето на фактура за доставката, в която се посочва издаденият при регистрация за целите на ДДС от друга държава-членка идентификационен номер по ДДС на получателя. Следващите правно релевантни факта са изпращането или транспортирането на стоката, които са посочени алтернативно, а необходимите доказателства за установяването им са определени в зависимост от това от кого е извършен транспортът.

Според разпоредбата на ППЗДДС за доказване на ВОД доставчикът следва да разполага със следните документи: документ за доставката - фактура за доставката, в която следва да е посочен идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, в зависимост от лицето, извършило транспорта. С разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност са определени следните документи, доказващи транспортирането на стоките: а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество и б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.

Според постоянната съдебна практика, освобождаването от ДДС на вътреобщностната доставка на стоки става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата членка на доставката (вж. по-специално решение T. и др., C-409/04, EU: C: 2007: 548, т. 42). /т. 22, т. 23 и т. 24 от мотивите на Решение на СЕС от 09.10.2014 г. по дело С- 492/13 Т./. СЕС подчертава, че Директива 2006/112/ЕО оставя в правомощията на държавите членки да определят условията, при които освобождават ВОД от ДДС, като разпределението на доказателствената тежест в процеса се регулира изцяло от националното право и е в зависимост от обичайната практика, установена за сходни операции /т. 35 - 38 от решение на СЕС от 6.09.2012 г. по дело № С-273/11 и т. 26 - 30 от решение на СЕС от 9.10.2014 г. по дело № С-**/2013 "Т." ЕООД/. В решението по дело С-**/04 г. T. и др., е уточнено, че в случай, че доставчикът е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена ВОД, е недопустимо впоследствие националните органи да го задължат да заплати ДДС върху тези стоки, когато доказателствата се окажат с невярно съдържание, без да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама /т. 68/. Посочените разяснения на СЕС сочат, че отказ да се признае правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустим, само когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен.

Съдът намира, че за процесния случай е приложима разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, която обвързва доказването на изпращането или транспортирането на стоките с представянето на транспортен документ или с писменото потвърждение от получателя или от упълномощено от него лице, удостоверяващи че стоките са получени на територията на друга държава - членка, което потвърждение е със задължителни реквизити: дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспорта й, име на лицето предало стоките, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. От събраните по делото доказателства, се установява, че са представени документи, които се изискват алтернативно (транспортен документи или писмено потвърждение от получателя) и доказват вътреобщностни доставки - налице са ЧМР и потвържденията-декларации, което се установява и от заключението на вещото лице по приетата без оспорване ССЕ. Установява се също така, че е налице извършено плащане по фактурите, като вещото лице е категорично, че фактурите са платени по банков път на 08.07.2024 г. и на 11.07.2024 г.

В случая, не е доказано наличие на предпоставките за отказ за прилагане на нулева ставка на данъка за процесните периоди. От съдържанието на представените международни товарителници за извършен сухоземен транспорт, декларации – потвърждение от гръцкото дружество, се установява, че стоките са транспортирани от територията на Република България до територията на Република Г. и са получени от „D. I. [интернет адрес]“.

Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обосноват крайния извод, че жалбоподателят е извършил вътреобщностни доставки на стоките по процесните фактури.

При това положение необосновано е прието от органите по приходите, че неправилно от страна на дружеството е приложена нулева ставка и на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 и чл. 82, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 12 и чл. 17, ал. 2 от ЗДДС за доставките по процесните фактури е начислен ДДС в горепосочения размер.

Жалбата е основателна и ревизионният акт в оспорената му част като незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон, следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото и на основание направеното искане и чл. 161, ал. 1 ДОПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски доказани по делото в общ размер [рег. номер]., от които 350 лв. за вещо лице, 50 лв. заплатена държавна такса [рег. номер]. заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК Административен съд – Кюстендил,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-22001024004637-091-001/15.04.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – [населено място], изменен и потвърден с решение № 643/01.07.2025 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централно управление на НАП, [населено място].

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централно управление на НАП - София, да заплати в полза на „М. К.“ ЕООД, [населено място], общ. Д., обл. К., разноски по делото в размер на 2080 (две хиляди и осемдесет) лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.