Решение по дело №1170/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройството на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба от Г. Т. Т. [ЕГН], В. Ж. Т. [ЕГН], С. Н. Г. [ЕГН], Г. Г. С. [ЕГН], С. А. МЕРКУЛОВ [ЕГН], С. Д. Й. [ЕГН], Н. Х. Й. [ЕГН], К. А. С. [ЕГН], М. Б. Б. [ЕГН], М. П. П. [ЕГН], Д. Ц. К. [ЕГН], ТИНА Р. Б. [ЕГН], РУСИЛЕН Б. Б. [ЕГН], П. Е. С. [ЕГН], Д. В. Д. [ЕГН], С. Н. Г. [ЕГН] и Й. К. А. [ЕГН], чрез адв. С. К. против Заповед № Г-178/24.03.2023 г. на главен архитект на Община Варна, с която на основание чл.135, ал.3, вр. чл. 134, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и чл. 134, ал.1, т.1 от ЗУТ, вр. чл.134, ал.2 от ЗУТ е одобрен Подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ за УПИ ІІ – 15 „за жилищно строителство“ /[ПИ]/ в кв. 30 и улична регулация от о.т. 3794 до о.т. 3800 на плана на 26 м.р., район „Приморски“, [населено място], общ. Варна, така както е показано с черен, червен, син, зелен и кафяв цвят в графичната част, представляващ неразделна част към заповедта /Приложение №1 и Приложение №2/.

Жалбоподателите посочват, че не са налице основанията за изменение на ПУП по чл. 134, ал.2, т.1 ЗУТ, защото отчуждаването е извършено и ответникът, чрез процесуален представител го е заявил в съдебното производство. Не е налице хипотезата на чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ. Между имотните и кадастралните граници на УПИ І в обхвата му от 1994 г. и 2018 г. няма разминаване. При одобряване на кадастралната карта 2008 г. това не е взето предвид и е нанесен [имот номер], идентичен с имот 3963а по КП от 1956 г., който е в обхвата на УПИ І, но е бил отчужден, а дължимото за него обезщетение заплатено. Нанасяне имота в КККР е дало възможност за придобиването му и намира, че само на това основание следва оспорената заповед да се отмени. Не са налице и предпоставките по чл.134, ал.1, т.1 ЗУТ, като в тази част заповедта е немотивирана. Намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения относно заповедите, с които е допуснато изменение на ПУП, които счита за самостоятелно основание за отмяната на оспорената заповед. В условията на евентуалност, ако се приеме, че допуснатите процесуални нарушения не са съществени посочва, че има нарушение на материалния закон, изразяващо се в несъответствие между текстова и графична част, защото се променят границите на УПИ І. На основание чл.103а, ал.1 ЗУТ в редакцията, към момента на влизане сила на ОУП е било предвидено, че ПУП одобрени до влизане в сила на нов ОУП или неговото изменение запазват действието си. Дори и да се приеме, че ОУП отрежда за УПИ І за жилищно строителство, то следва да се приеме, че е за комплексно застрояване по см. на §5, т.23 ДР ЗУТ. Това е отразено в Заповед № 307/07.07.2020 г. на гл. арх. на Община Варна, тъй като е посочено, че е допуснато изменение на ПУП по реда на чл. 22 ЗУТ. Относно уличната регулация сочи, че след като част от [ПИ] попада върху улица, съгласно ПУП – ПРЗ 1994 г. не следва да се допуска изменение на ПУП, а ако се допусне да се съобрази с приложената улична регулация. Счита, че се изменя уличната регулация не само от о.т.3794 до о.т.3800, а в по-голям обхват, защото отпада [улица] до ул. Хр. Смирненски. С процесната заповед е променен и броя на местата за паркиране в частта, попадаща в ПИ10135.2553.15. Следователно с оспорената заповед е приет ПУП – ПУР, което е несъответствие между обективираната воля на административния орган и правните последици, и е основание за отмяна. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторени разноски, съобразно представен списък.

Ответник – главен архитект на Община Варна, чрез юрисконсулт оспорва жалбата. Счита оспорената заповед за законосъобразна и издадена от компетентен орган. По същество на спора в писмено становище от 28.02.2025 г. е изложено, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и материалния закон и е отправено искане за присъждане на сторените разноски и възнаграждение за юрисконсулт.

Заинтересовани страни: П. Б. П., М. С. С., М. Б. Б., З. Е. З., Д. З. Д., Е. П. М., А. С. П., Н. Г. Б., П. Д. М., Ю. Д. Н., С.Д. Н., Р. С. К., С. Т. И., Г. Т. Г., В. Г. Х., А. П. Х., Т. Д. С., Г. И. Г., Ж. Г. В., А. Г. М., В. В. А., Д. Г. А., Е. Г. Д., М. П. Г., Ц. Т. Г., Д. Б. Д., В. А. Б.-К., Г. Г. К., И. Б. А., П. Р. И., Л. К. И., Т. Г. Ч., Р. П. П., В. Г. И., Р. Г. И., Р. А. Д., Д. Т. Д., Г. Й. П., Т. С. Д., П. Ж. Д., Д. Ж. Т., Б. С. П., С. К. Д., А. К. Д., Р. Г. Р., Р. Р. М., Т. Р. Р., К. А. Ц., Б. П. Г., Н. Й. Р., Й. С. И., Г. П. Н., В. Ц. Г., Д. Й. Г., Т. С. Т., С. Н. Т., С. К. К., Д. А. И., К. С. К., И. Й. И., Ж. Й. А., С. С. В., З. Д. В., И. Г. И., М. В. И., Г. Ц. А., А. Д. А., Б. С. П., П. А. П., И. П. Д., И. П. И., Н. Д. К., Й. П. Ц., З. Щ. Г.-Ц., К. Н. К., А. Т. А., Т. Т. Д., А. П. Т., С. М. А., Й. Я. М., К. Д. А., С.З. И., И. П. И., Н. Н. Д., Ж. Ж. Д., М. С. П., Г. Д. П., В. Д. П., Е. С. А., А. П. К., К. А. К., М. Н. К., М. Д. Я., Р. Б. М., М. П. М., Ж. М. Ж., Д. П. А., В. А. Г., Г. Н. Н., А. А. М., А. А. М., М. С. Т., М. А. П., В. П. С., Г. П. Н., И. Д. П., К. Н. К., П. К. Д., П. П. Н., Л. А. К., М. П. К., чрез общ процесуален представител – заинтересована страна Ж. Г. В., определен в съдебно заседание на 12.11.2024 г. /л. 981/ не са изразили становище по жалбата.

Заинтересована страна Т. Д. М. в писмено становище поддържа жалбата /л. 717 – 719/.

Заинтересована страна Д. Д. Й., чрез адв. К. /пълномощно л. 164/, в писмено становище /л.704-705/ счита жалбата за основателна и са изложени доводи за основателността й, идентични с тези на жалбоподателите.

Заинтересована страна ОБЩИНА ВАРНА не е изразила становище по жалбата.

Заинтересована страна „КАРКОМ“ ООД, ЕИК ********* с управители и представляващи Н. Д. Л. и М. С. Л. /заедно и поотделно/, не е изразила становище по жалбата.

Съдът приема за установено следно следното от фактическа страна:

От Х. С. Х. е подадено Заявление за допускане изработване на ПУП – ПРЗ за имот с ид. 10135.2553.15. Съгласно н.а. № 27, том ХХІІІ, дело № 4811/08.04.2019 г. е бил собственик на имот с ид. 10135.2553.15, като такъв е бил вписан и в КККР видно от скица за имота № 15-344737/17.04.2019 г. /л. 3-8 адм. пр./. Съгласно н.а. №173, том LХХХVІ, дело № 19147/2020 г., вх. рег. № 32485/14.12.2020 г. Х. С. С. е продал на „БАЛГЕРИАН ДАЙВИНГ СЪРВИЗ“ ЕООД с управител К. Н. Н., ПИ с ид. 10135.2553.15, с площ 1687 кв. м /л.107-110 адм. пр./. „БАЛГЕРИАН ДАЙВИНГ СЪРВИЗ“ ЕООД е продал ПИ с ид. 10135.2553.15, с площ 1687 кв. м на „Карком“ ООД съгласно н.а. № 100, том LІХ, дело № 14037/14.07.2024 г. / л.1224-1225/.

Със Заповед № 307/07.07.2020 г. на гл. арх. на Община Варна на основание чл. 135, ал.3 вр. чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ, чл.22 ЗУТ и представена скица по чл.135, ал.2 ЗУТ е разрешено изработване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ І „за жилищно строителство“ /[ПИ]/, кв. 30 по РП на 26 м.р. [населено място], ободрен със Заповед № Г-237/11.07.1994 г. на кмет на Община Варна /л. 33 адм. пр./.

Подадено е Заявление рег. № АУО24568ПР_008ПР/21.09.2020 г. от Х. С. С. за одобряване на проект за ПУП – ПРЗ за УПИ № ІІІ-15, кв. №30, 26 м.р. [населено място] /л. 37 адм. пр./.

Подадено е Заявление рег. № АУО24568ПР_008ПР_002ПР/05.10.2020 г. от Х. С. С., в което е посочил, че освен ПУП – ПРЗ за УПИ ІІІ 15 /[ПИ]/ прави искане и за изменение на уличната регулация между о.т. 3752 и о.т. 3756 [населено място] /л. 55 адм. пр./.

Със Заповед № 555/01.12.2021 г. на гл. арх. на Община Варна на основание чл. 62, ал.2 от АПК е поправена очевидна фактическа грешка в негова Заповед № 307/07.07.2020 г., както следва: на ред 7 вместо „ … на основание чл.135, ал.3, вр. чл. 134, ал.2, т.2 ЗУТ, чл.22 ЗУТ …“ да се чете“…..на основание чл.135, ал.3, вр. чл.134, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ, вр. чл. 134, ал.2 ЗУТ…“, на ред 17 и 18 вместо: „ за УПИ І „за жил. стр.“ /[ПИ]/ кв. 30…“ да се чете „…за изменение на УПИ І „за жил. стр.“ кв. 30 в граници на [ПИ] по КККР на [населено място] и изменение на улична регулация в обхват на част от [ПИ], [ПИ], [ПИ] до [ПИ]…“. Посочено е, че заповедта е неразделна част от Заповед № 307/07.07.2020 г. на гл. арх. на Община Варна /л.105-106 адм. пр./.

Съставен е констативен протокол на 02.12.2021 г. от арх. З. И. – гл. експерт „Градоустройство“ в Община Варна и Ж. Ж. – деловодител изпълнител, в който е посочено, че на основание чл.124б, ал.2 от ЗУТ вр. чл. 135, ал.7 от ЗУТ е залепен на подходящо място на съответната територия /на адрес на [ПИ], [населено място], южно от бул. Хр. Смирненски до резервоари на ВиК – Варна/ обявление за издадена Заповед № 555/01.12.2021 г. на гл. арх. на Община Варна. В същия протокол е посочено, че обявлението е публикувано на електронната страница на Община Варна на 02.12.2021 г. Указано е, че в 14 – дневен срок заповедта може да се обжалва пред Адм. съд – Варна.

Съобщения за изработен ПУП са изпратени до Директора на Дирекция „ОСИСД“ в Община Варна относно имоти 10135.2553.17, 10135.2553.1875, [ПИ] за улична регулация и до „БЪЛГЕРИАН ДАЙВИНГ СЪРВИЗ“ ЕООД на основание чл.128, ал.3 от ЗУТ за изработения ПУП, като е указано, че на основание чл.128, ал.5 ЗУТ може да се подаде възражение в 14 – дневен срок от получаване на съобщението /л.112-113/.

От директор на РИОСВ – Варна е издадено становище № 26-004644/11.22.05.2022 г., в което е посочено, че на основание чл.2, ал.2 от Наредба за ОС за заявения проект не е необходимо провеждане на процедура по реда на глава Втора от Наредба за ОС /л.117-118 адм. пр./.

Издадено е Приложение към удостоверение за приет проект за изменение на КККР за ПИ с ид. 10135.2553.1875, 10135.2552.22 и 10135.2553.17 от СГКК – Варна относно заявление от 04.08.2022 г. /л.121-122 адм. пр./.

Издадено е Удостоверение за приемане на приет проект за изменение на КККР за ПИ с ид. 10135.2553.1875, 10135.2552.22 и 10135.2553.17 от СГКК – Варна, в което е посочено, че на основание ч. 65, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., СГКК – Варна съгласува проекта за ПУП /л.124-123 адм. пр./.

С решение по т.5 от Протокол №32/20.09.2022 г. на ЕСУТ в Община Варна е отложено приемането на представения ПУП – ПРЗ за УПИ ІІ-15 „за жилищно строителство“ /[ПИ]/, кв. 30 и въвеждане на улична регулация о.т. 3794 до о.т.3800 по плана на 26 – ти м.р. район „Приморски“, [населено място] до окончателно приключване на процедурата по съобщаване на плана на заинтересованите лица по реда на чл.128, ал.3 и ал.5 ЗУТ. /л.125 адм. пр./.

Проведено е съобщаване на заинтересованите лица, за изработения проект за ПУП – ПРЗ, като относно собствениците на обекти в имот с ид. 10135.2553.22.3 е осъществено, чрез връчване на домоуправителя на етажна собственост на адрес [населено място], [жк], бл.11 вх. А – чрез Г. Т. Т. на 11.01.2023 г., за вх. В, чрез домоуправителя М. К. на 29.12.2022 г., за домоуправителя на вх. Б – Г. Г. К. писмото се е върнало с отбелязване „непознат“. Съставен е Констативен протокол на 10.01.2023 г. от двама гл. експерти „Градоустройство“, в който е посочено, че на основание чл.18а, ал.10 от АПК са залепени на таблата за обявление на 5 етаж и партерен етаж в Община Варна съобщения за изработения ПУП /л. 178 адм. пр./. Обявления са залепени на адрес [населено място], [жк], за което са направени снимки на съобщението и мястото на залепването му. /л. 180-185/. Обявление е направено и в сайта на Община Варна на 10.01.2023 г. /л.186 адм. пр./.

Подадено е възражение на 23.01.2023 г. от етажни съсобственици в [населено място], [жк], [адрес], Б, и В /л.187-194/. С решение по т.13 от Протокол №06/07.02.2023 . на ЕСУТ в Община Варна е прието, че възраженията са неоснователни, изложени са мотиви /л.196-197 адм. пр./.

Проекта за ПУП, съдържа обяснителна записка, извадка от действащата кадастрална карта, извадка от ОУП.

Издадена е оспорената Заповед № Г-178/24.03.2023 г. от гл. арх. на Община Варна, и графична част към нея /л. 31-32 от делото/.

От СГКК – Варна са представени скици на ПИ с ид. 10135.2553.15, 10135.2553.22, 10135.2553.17, 10135.2553.1875, 10135.2553.1, 10135.2553.3, и извадка от кадастралния регистър за посочените имоти /л.90-98/. Съдът е направил справка относно ПИ с ид. 10135.2553.12, установено е, че имотът е собственост на „Карком“ ООД, съгласно н.а. № 173/2007 г., № 146/2019 г. и 64/2018 г.

С Удостоверение рег. № АУ115945ВН_007ВН/08.01.2019 г. от зам.- кмет на Община Варна е посочено, че за ПИ с ид. 10135.2553.15 е открита процедура по съставяне на АОС /л. 824/. От зам. - кмет на Община Варна във връзка с подаден сигнал от С. С., последният е уведомен, че за ПИ с ид. 10135.2553.15 не е издаден акт за общинска собственост с писма № АГУП23000524ВН_013ВН/09.10.2023 г. от зам. – кмет на Община Варна /л.482/.

Жалбоподателите са легитимират като собственици или носители на вещно право на ползване на обекти в сграда с ид. 10135.2553.22.3. както следва:

Г. Т. Т. и В. Ж. Т., [нот. акт], том 1, рег.№ 1940, дело № 109/12.05.2022 г. на нотариус И. О. с рег.№ 561 на НК-София, вписан в СВ-Варна под № 154, том XXXVII, дело № 8334, вх.рег.№ 14298 от 12.05.2022 г. за учредено право на ползване на жалбоподателите В. Ж. Т. и Г. Т. Т.. Имотът е с идентификатор № 10135.2553.22.3.25 /л. 568/.

С. Н. Г., нот. акт за собственост на жилище върху държавно дворно място на отстъпено право на строеж на ЖСК № 45, том XIV, дело № 6327 от 28.12.1984 г. на СВ при ВРС на С. Н. Г.. Имотът е с идентификатор № 10135.2553.22.3.20 /л.490 и л. 569/.

Г. Г. С., нот. акт за собственост на жилище върху държавно дворно място на отстъпено право на строеж на ЖСК № 50, том XIV, дело № 6332 от 28.12.1984 г. на СВ при ВРС на Д. А. Я., наследодател на жалбоподателя Г. Г. С.. Имотът е с идентификатор № 10135.2553.22.3.2 /л.488/. Удостоверение за наследници от 06.11.2023 г. установява, че Г. Г. С. е наследник на Д. А. Я. /л.535/.

С. А. М., нот. акт за собственост на жилище върху държавно дворно място на отстъпено право на строеж на ЖСК № 36, том XIV, дело № 6318 от 28.12.1984 г. на СВ при ВРС на С. А. М.. Имотът е с идентификатор № 10135.2553.22.3.10 /л.571-572/.

С. Д. Й. и Н. Х. Й., нот. акт за продажба на [имот номер], том XIX, дело № 6098 от 08.07.1996 г. на СВ-Варна на С. Д. Й. и Н. Х. Й.. Имотът е с идентификатор № 10135.2553.22.3.15 /л.572-573/.

К. А. С., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер] от 17.07.2019 г., том III, рег.№ 4891, дело № 340 на Н. П. П. с рег.№ 224 на НК-София, вписан в СВ-Варна под № 69, том V, дело № 10881, вх.рег.№ 18149 от 17.07.2019 г. на К. А. С.. Имотът е с идентификатор № 10135.2553.22.3.9 /л.573-574/ .

М. Б. Б., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер] от 18.09.2003 г„ том III, рег.№ 4369, дело № 259 на Н. Е. Д. с рег.№ 190 на НК-София, вписан в СВ-Варна под № 85, том XLIX, дело № 11119, вх. рег.№ 15921 от 18.09.2003 г. на . Имотът е с идентификатор № 10135.2553.22.3.13 /л.575/.

М. П. П., нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер] от 02.12.2005 г., том III, рег.№ 3744, дело № 506 на Н. Д. В. с рег.№ 480 на НК-София, вписан в СВ-Варна под № 10, том CII, дело № 23973, вх.рег.№ 31784 от 05.12.2005 г. на М. П. П.. Имотът е с идентификатор № 10135.2553.22.3.21 /л.576/.

Д. Ц. К., Нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер] от 27.12.2001 г„ том III, рег.№ 3972, дело № 274 на Н. П. Д. с рег.№ 332 на НК-София, вписан в СВ-Варна под № 9, том LVI, дело № 12427, вх.рег.№ 18402 от 27.12.2001 г. на Д. Ц. К.. Имотът е с идентификатор № 10135.2553.22.3.18 /л.577/ .

Т. Р. Б. и Р. Б. Б., нот. акт за собственост на жилище върху държавно дворно място на отстъпено право на строеж на ЖСК продажба на [имот номер], том XIV, дело № 6314 от 28.121984 г. на СВ-Варна на Б. Т. Б. /л.578/, наследодател на жалбоподателя Р. Б. Б., удостоверение за наследници от 06.11.2023 г. /л.531/. Т. Р. Б. е била съпруга на Б. Т. Б., не са налице доказателства, че след развода имотът е поделен. Имотът е с идентификатор № 10135.2553.22.3.5.

П. Е. С. и Д. В. Д., нот. акт за продажба на [имот номер], том XXXVI, дело № 10895/18.10.1995 г. на СВ-Варна на П. Е. С.. Имотът е придобит по време на брака й с Д. В. Д.. Имотът е с идентификатор № 10135.2553.22.3.8 /л.487 и л. 579/.

С. Н. Г., нот. акт за собственост на жилище върху държавно дворно място на отстъпено право на строеж на ЖСК продажба на [имот номер], том XIV, дело № 6315 от 28.121984 г. на СВ-Варна на Н. С. Г., наследодател на жалбоподателя С. Н. Г.. Имотът е с идентификатор № 10135.2553.22.3.7 /л.581-582/ .Удостоверение за наследници от 06.11.2023 г. /л. 550/.

Й. К. А. нот. акт за собственост на жилище върху държавно дворно място на отстъпено право на строеж на ЖСК продажба на [имот номер], том XIV, дело № 6311 от 28.12.1984 г. на СВ-Варна на Й. К. А.. Имотът е с идентификатор № 10135.2553.22.3.2 /л.567/.

С определение от открито съдебно заседание на 16.04.2024 г. по адм. дело № 1170/2023 г. на Адм. съд – Варна е оставена без разглеждане жалбата на С. К. С. [ЕГН] срещу Заповед № Г-178/24.04.2023 г. издадена от главен архитект на Община Варна, тъй като е починал и неговия наследник М. С. С., въпреки предоставената възможност не е направила изявление, че поддържа на жалбата. Определението е връчено на неговия наследник М. С. С. на 10.06.2024 г. /л.520 – удостоверение за наследници, л.815 - съобщение/, не е обжалвано и е влязло в сила на 18.06.2024 г.

По делото са приети следните съдебно – технически експертизи /СТЕ/:

СТЕ вх. № 13414/25.09.2023 г. /л. 69 – 78/, по нататък ще бъде посочена „СТЕ 1“ и допълнителна СТЕ № 8343/11.06.2024 г. /л.1008 – 1023/, по нататък ще бъде посочена „СТЕ 2“. Установяванията на експертизите съдът ще обсъди в мотивите на решението.

Съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е съобщена на домоуправителите Г. Т. на 10.04.2024 г. и на Г. К. на 12.04.2023 г. Обявление в сайта на Община Варна е публикувано на 04.04.2023 г., поставено в сградата на Община Варна на 04.04.2023 г. и бл. 11, [жк], [населено място], с указание, че в 7 – дневен срок от обявлението, започва да тече 14 - дневен срок за оспорване. Жалбата е подадена на 21.04.2023 г. в 14 – дневния срок по чл.215, ал.4 ЗУТ.

Чрез СТЕ 1, отг.1 е установено, че жалбоподателите са собственици на обекти или право на ползване на обекти в бл.11 с ид. 10135.2553.22.3, находящ се в имот с ид. 10135.2553.22. Тези имоти попадат в УПИ І „за жил. строителство“, кв. 30, 26 м.р. по ЗРП съгласно Заповед № Г- 237/11.07.1994 г. на кмет на Община Варна, частично изменена със Заповед № Г-280/31.08.2018 г. на зам. – кмет на Община Варна. Видно от процесната Заповед № Г-178/24.03.2023 г. на гл. арх. на Община Варна, предмет на същата е одобряване на ПУП – ПРЗ само за УПИ ІІ-15 „за жил. стр.“ /[ПИ]/ и улична регулация от о.т. 3794 до о.т. 3800.

[ПИ], в който попадат обектите на жалбоподателите не е посочен като имот, с които се изменя ПУП и [ПИ] продължава да е с номер на УПИ І – „за жилищно стр.“ по действащия от 1994 г. /с трансформирани граници по Заповед от 2018 г./, графично е представено в Приложение №2 към СТЕ 1. Чрез отговор 2.1 от СТЕ 1 е установено, че предмет на Заповед № Г-178/24.03.2023 г. на гл. арх. на Община Варна е [ПИ], урегулиран в УПИ ІІ-15 и улична регулация от о.т. 3794 до о.т. 3800. УПИ ІІ – 15 попада върху [ПИ], част от [ПИ], [ПИ] и [ПИ], видно от Приложение №2 към СТЕ1.

С оспорената заповед поради това, че се урегулира УПИ ІІ-15, което е част от УПИ І, се урегулира и УПИ І, в което попада и [ПИ]. Регулационните граници на УПИ І се променят както от регулационните граници на УПИ ІІ -15, така и от уличната регулация с предвидената задънена улица. Тези установявания обуславят и правния интерес на жалбоподателите да оспорят процесната заповед за изменение на действащия регулационен план и изменение на уличната регулация, тъй като са собственици или носители на вещно право на ползване на обекти в УПИ І и според документите за собственост имат отстъпено право на строеж, съответно са лица по чл.131, ал.2, т.1 ЗУТ /имотите - предмет на самия план/, защото се променя регулационните граници на УПИ І в частта за [ПИ]. В този смисъл Определение № 10712/21.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9199/2021 г., Определение № 15372/13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11956/2019 г., Определение № 9708/20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. №6403/2017 г.

Чрез СТЕ 1, отг. 1 е установено, че Заповед № Г-237/11.07.1994 г. на кмет на Община Варна е одобрен ЗРП [населено място], на 26 м.р. в граници: ул. Хр. Смирненски, ул. Прилеп, ул. Кестен и бул. Ц. О. /л.24 адм. пр. и л. 632 от делото/, съгласно който имотите на жалбоподателят попадат в УПИ І „за жилищно строителство“, свободно застрояване. Установено е, че с процесния ПРЗ за УПИ ІІ – 15 е предвидено, че е за жилищно застрояване, свободно застрояване отг. 2.2, СТЕ1. Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗУТ - Начинът на застрояване в съседни урегулирани поземлени имоти е свободно или свързано застрояване. Следва, че за жалбоподателите не е налице хипотезата на чл.131, ал.2, т.2 ЗУТ - съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях.

Съгласно §5, т.26 ДР ЗУТ, "вътрешна линия на застрояване" е линията на застрояване към съседни урегулирани поземлени имоти или към съседни сгради. Вътрешните линии на застрояване са странични и към дъното на урегулирания поземлен имот. От посоченото определение се установява, че за [ПИ] и УПИ ІІ-15 вътрешните линии на застрояване са: на запад с [ПИ] /част от УПИ І/, на север: новопроектирана улица с тупик, на изток [ПИ] /част от УПИ І/ и [ПИ]. Това установяване води до извод, че северната граница на [ПИ] /УПИ ІІ-15/ е дъното на този имот и в тази част граничи с [ПИ] и [ПИ].

Към настоящия момент собственик на [ПИ] /УПИ ІІ-15/ - възложителя на ПУП и [ПИ] е „Карком“ ЕООД. Собственик на 10135.2553.1875 е Община Варна, съгласно АОС № №1/2011 г. /л.94/.

Установено е, че с процесния ПУП – ПРЗ е определено линията на застрояване да е на 3 метра от дъното на УПИ ІІ – 15 и е посочено „1/3 Н“, което означава, че се предвижда застрояването да е най-малко на 3 метра от границата към дъното на имота, но не по-малко от 1/3 от височината на застрояването, тоест при строеж с височина 15 м, каквото е предвиждането с ПУП – ПРЗ, следва застрояването да е на 5 м от дъното. Поради това, че с плана е предвидено средноетажно свободно застрояване до 15 метра, съгласно чл. 32, ал.2, т.2 ЗУТ е следвало да се предвиди линията на застрояването да е на 6 метра от границата с [ПИ] и 10135.2553.1875. Следва, че относно [ПИ] и [ПИ] е допуснато намалено разстояние и собствениците на тези имоти са имали право да оспорят процесния ПУП – ПРЗ в частта за застрояването. Жалба от „Карком“ ООД и Община Варна не е подадена против заповедта за одобряване на процесния ПУП – ПРЗ.

Не е спорно, че в УПИ І попадат към момента няколко ПИ и те са установени чрез отг.2 от СТЕ 1, а именно 10135.2553.13, 1875, 12, 15, 22 и 14. На основание чл.17, ал.1 от ЗУТ - Извън случаите по чл. 16 с подробен устройствен план за населено място или за част от него се урегулират неурегулирани дотогава поземлени имоти, като вътрешните им регулационни линии съвпадат с имотните граници. В случая регулационната граница на УПИ ІІ-15, съответно допуснатото намалено разстояние е относно [ПИ] и 10135.2553.1875, поради което само собствениците на тези имоти са заинтересовани лица по смисъла на чл.131, ал.2, т.3 ЗУТ. От това се налага изводи, че жалбоподателите не са сред лицата, които имат правен интерес да оспорят процесната заповед в частта, с която е одобрен подробен устройствен план за застрояване поради допуснато намалено разстояние, защото не са съседен имот, относно който е допуснато намаленото разстояние. В частта с която се оспорва плана за застрояване жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Чрез отг. 2.4 СТЕ 1 е установено, че с процесния ПУП не се променя предназначението за УПИ І „за жилищно строителство“ по ЗРП 1994 г. Предвидено е за УПИ ІІ – 15 да е за „жилищно строителство“ по Заповед № Г-178/24.03.2023 г. на гл. арх. на Община Варна. С процесната заповед е приет ПРЗ, който по арг. на чл.110, ал.1, т.1 е план за регулация на улици и поземлени имоти и за режим на застрояване. За застрояването на УПИ ІІ-15 е предвидено „за жилищно строителство“, съобразно чл.8, т.1 ЗУТ. По предходния план от 1994 г. УПИ І е бил „за жилищно строителство и гаражи“, съобразно чл. 106, ал.2, т.1 ППЗТСУ /отм./. Поради това, че гаражите както в ЗУТ, така и в ППЗТСУ не са били нормативноустановени да определят предназначението на УПИ, следва, че предназначението на УПИ І е било за жилищно строителство /според терминологията на чл196, ал.2, т.1 ППЗТСУ /отм./ и към момента е за жилищни функции, според терминологията на чл.8,т.1 от ЗУТ. Следва, че предназначението на УПИ І и УПИ ІІ – 15 не е променено и то е за жилищни функции /жилищно строителство/. Установено е с отг. 4, СТЕ 2, че ПУП – ПРЗ/1994 г. за УПИ І е предвидено застрояване на четири сгради дву и три секционни със 6 до 9 етажа. Към момента е предвидено застрояване до 15 м. Характерът на застрояването /чл. 23, ал.1 ЗУТ/, т.е. височината не е от значение за определяне предназначението на имота /чл. 8, ал.1 ЗУТ/, но за пълнота на изложението съдът отбелязва, че и в тази насока не е установена разлика между УПИ І и УПИ ІІ-15, тъй като са за средно застрояване - с височина до 15 м.

Съгласно чл. 22, ал.1 ЗУТ, в квартали и в големи урегулирани поземлени имоти застрояването може да бъде комплексно с разполагане на групи от сгради с различно предназначение, свободно стоящи или свързани. С ПУП – ПРЗ/1994 г., изменен частично с ПУП /2018 г. не е предвидено комплексно застрояване и това е установено, чрез СТЕ1, отг. 9. Видно от отбелязването върху графичната част на Заповед № Г-237/11.07.1994 г. на кмет на Община Варна УПИ І е за „жилищно строителство и гаражи“, поради което липсват доказателства да е съществувало предвиждане за комплексно застрояване, което води до извод, че не е налице промяна предназначението на УПИ ІІ-15 и УПИ І по смисъла на чл.8, ал.1 ЗУТ.

Предназначението на имот /чл.8, ал.1 ЗУТ/ и начин на трайно ползване /Приложение №3 към чл.14, т.1 Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри/ са с различен характер и това се установява от чл.115, ал.2 ЗУТ. Начина на трайно ползване на [ПИ] е „за друг обществен обект, комплекс“ и на [ПИ] е „за ниско застрояване /до 10 м/“ според данните на одобрената КККР 2008 г. и изменена 2019 г./л.91-92/. С одобряване на КККР не може да се променя предназначението на имот, поради което вписването за [ПИ], че е с начин на трайно ползване – „за друг обществен обект, комплекс“, не означава, че е изменен ПУП – ПРЗ 1994 г. и 2018 г. за имота.

Съгласно чл.103а, ал.1 ЗУТ с проекта на ОУП, се съобразяват предвижданията на заварените подробни устройствени планове, одобрени до датата на издаването на разрешенията по чл. 124. В случая ОУП предвижда за територията на 26 м.р. [населено място] устройствена зона „Жс“ - жилищна устройствена зона с преобладаващо средно застрояване, /отг.14 от СТЕ 2/, поради което и ОУП не предвижда комплексно застрояване.

Предназначението и на двата имота е за жилищно застрояване съобразно ПУП - ПРЗ/1994 г., изменен частично с ПУП /2018 г., видно от отбелязването върху графичната част на Заповед № Г-237/11.07.1994 г. на кмет на Община Варна, УПИ І - за „жилищно строителство и гаражи“, поради което не е налице промяна предназначението на УПИ ІІ-15 и УПИ І. Следва, че жалбоподателите не са заинтересовани лица в хипотезата чл.131, ал.2, т.4 ЗУТ /съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана/.

В Заповед № 307/07.07.2020 г. на гл. арх. на Община Варна за разрешаване изработване на проект за ПУП е посочено, че се издава и на основание чл.22 от ЗУТ, но тази заповед е поправена със Заповед № 555/01.12.2021 г. на гл. арх. на Община Варна и основанието чл.22 ЗУТ е отпаднало. Следва, че ответникът както при разрешаване изработване проект за изменение на ПУП, така и при одобряването изменението на ПУП не е приел, че е било налице комплексно застрояване.

Чрез СТЕ 1, отг.2.5 е установено, че относно [ПИ] с процесния ПУП не са предвидени намалени отстояния и е за жилищно строителство, поради което същия не въвежда ограничения в режима на застрояване и ползване на съседни имоти. Това води до извод, че жалбоподателите не са сред лицата по чл.131, ал.2, т.5 ЗУТ - имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване.

С процесната заповед не се изменя плана за застрояване на УПИ І, защото се изменя само регулацията му. След като за УПИ І, на се налице хипотезите на чл.131, ал.2, т.2, 3, 4 и 5 ЗУТ следва, че жалбоподателите имат правен интерес да оспорят процесната заповед само в частта, с която е одобрено изменение на плана за регулация за УПИ ІІ-15 и за улична регулация, защото така се изменя регулацията и на УПИ І, в частта за [ПИ]. В останалата част, с която е одобрен план за застрояване жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 159, т.4 АПК. В този смисъл: Решение № 9977 от 7.11.2003 г. на ВАС по адм. д. № 6463/2003 г., Определение № 1421 от 7.02.2008 г. на ВАС по адм. д. № 10302/2007 г., Решение № 8999 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11949/2018 г., Решение № 6876/05.06.2024 г. по адм. дело № 3048/2024 г. на ВАС, Решение № 10455 от 17.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5509/2022 г., Решение № 6880 от 8.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12169/2021 г. Решение № 9977 от 7.11.2003 г. на ВАС по адм. д. № 6463/2003 г.

Със Заповед № 3016/23.09.2021 г. издадена от кмет на Община Варна, на основание §1, ал.3 ДР ЗУТ вр. чл.44, ал.1, т.13 и ал.2 ЗМСМА е предоставил на главен архитект на Община Варна „да одобрява или отказва със заповед подробни устройствени планове и техните изменения с оглед предоставените съгласно чл.129, ал.2 ЗУТ компетентност на кметовете на общини“. На основание чл.135, ал.1 от ЗУТ, лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината. Заповед № Г-178/24.03.2023 г. на гл. арх. на Община Варна е издадена от компетентен орган, съгласно чл.135, ал.1 от ЗУТ, съобразно делегираните правомощия от кмет на Община Варна.

Със Заповед № 307/07.07.2020 г. на гл. арх. на Община Варна, на основание чл. 135, ал.3 от ЗУТ е разрешено изработване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ І „за жил. стр.“ /[ПИ]/ кв. 30 по РД на 26-ти м.р., одобрен със Заповед Г-237/11.07.1994 г. Заповедта е съобщена само на заявителя, чрез В. С. на 14.07.2020 г. Съдът е указал да ответника да представи доказателства за съобщаване на заповедта. В писмо от 11.12.2023 г. /л. 631/ ответникът е завил, че заповедта е връчена на пълномощник на заявителя и няма данни за постъпили жалби. На основание чл. 135, ал.3 ЗУТ, кмет на Община Варна е бил компетентен орган да издаде заповед за допускане изменение на ПУП. Със Заповед № 5512/31.12.2019 г. на кмет на Община Варна е предоставил на гл. арх. на Община Варна правомощията си по чл. 135, ал.3 и 5 ЗУТ, поради което Заповед № 307/07.07.2020 г. издадена от главния архитект на Община Варна е от компетентен орган.

Заповед № 307/07.07.2020 г. на гл. арх. на Община Варна подлежи на обжалване и по арг. на чл. чл.135, ал.6 от ЗУТ, тъй като с нея се спира прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнася. Тази заповед на основание чл.135, ал.7 ЗУТ е следвало да се съобщи по реда на чл. 124б, ал. 2 и да се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а, на заинтересованите лица по чл.131, ал.1 и 2 ЗУТ. Това не е сторено, поради което не е влязла в сила. Подадено е заявление на 21.09.2020 г. /л.37 адм. пр./ за изменение на ПУП, въпреки че заповедта за разрешаване изработване на проект за ПУП не е била влязла в сила. Заявлението е разгледано на заседание на ЕСУТ в Община Варна /л.51/ и с решение по т.14 от Протокол № 27/29.09.2020 г. е прието проекта да се обяви по реда на чл.135, ал.7 ЗУТ, както и да се представят варианти за достъп от пътен инженер по отношение на връзка с кръговото кръстовище по бул. Хр. Смирненски. Следва че ЕСУТ е установил пропуски в процедурата.

С. З. № АО024568ПР_008ПР_002ПР/05.10.2020 г. от Х. С., чрез пълномощник /л.36-55/ посочва „бих искал да добавя Подробен устройствен план за регулация и застрояване за УПИ ІІІ 15 /[ПИ]/ по КК на [населено място] в кв. 30 по регулационния план на 26 – ти м.р. и изменение на УПИ между о.т. 3752 и о.т.3756 [населено място]“. Към заявлението е представен проект за изменението и обяснителна записка. Същите са разгледани от ЕСУТ и с решение по т.8 от Протокол № 29/13.10.2020 г. на ЕСУТ в Община Варна е потвърдил свое решение по т.14 от Протокол № 27/29.09.2020 г.

С. З. № АО024568ПР_008ПР_006ПР/18.01.2021 г. от Х. С., представя обяснителна записка и проект за изменение на ПУП – ПРЗ с транспортно – комуникационна схема /л. 60-64 адм. пр./. Същите са разгледани от ЕСУТ и с решение по т.21 от Протокол № 29/13.10.2020 г. на ЕСУТ в Община Варна е потвърдил свое решение по т.14 от Протокол № 24/29.09.2020 г.

С. З. № АО024568ПР_008ПР/12.03.2021 г. от Х. С. е представил писмени доказателства към заявлението от 05.10.2020 г. /л. 76 адм. пр./. С решение по т.21 от Протокол № 13/06.04.2021 г. е прието да се измени Заповед № 307/07.07.2020 г. на гл. арх. на Община Варна /л.77 адм. пр./.

Със Заповед № 555/01.12.2021 г. на главен архитект на Община Варна е допуснато поправяне на очевидна фактическа грешка в негова Заповед № 307/07.07.2020 г. като е променено основанието за изменение на ПУП – ПРЗ и предмета на изменението, както следва „ на ред 7 вместо на „… на основание чл. 135, ал.3, вр. чл. 134, ал.2, т.2 ЗУТ, чл. 22 ЗУТ“ да се чете „… на основание чл. 135, ал.3 вр. чл. 134, ал.2, т.1 и 2 ЗУТ и чл. 134, ал.1, т.1 ЗУТ, вр. чл. 134, ал.2 ЗУТ“. На ред 17 и 18 вместо „…за УПИ І „за жил. стр.“ /[ПИ]/ кв. 30..“ да се чете „… за изменение на УПИ І „за жил. стр.“, регулация в обхвата на част от [ПИ], [рег. номер].2553.22, [ПИ] и [ПИ]…“. Заповед № 555/01.12.2021 г. е издадена от гл. арх. на Община Варна, съгласно делегирани правомощия с т.2.4 от Заповед № 5512/31.12.2019 г. на кмет на Община Варна / л.636/ и съгласно Заповед № ДС-0186/23.11.2021 г. на кмет на Община Варна /л.635/.

Заповед № 555/01.12.2021 г. издадена от гл. арх. на Община Варна, след като изменя основанието и предмета на даденото разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ, следва да се възприема, не като заповед за поправка на очевидна фактическа грешка, а като заповед за допускане на ПУП – ПРЗ, поради което законосъобразно е разгласена по реда на чл. 135, ал.7 вр. чл.124б, ал.2 ЗУТ, а не по реда на АПК. Съставен е констативен протокол на 02.12.2021 г. от арх. З. И. – гл. експерт „Градоустройство“ в Община Варна и Ж. Ж. – деловодител изпълнител, в който е посочено, че на основание чл.124б, ал.2 от ЗУТ вр. чл. 135, ал.7 от ЗУТ е залепено на подходящо място на съответната територия /на адрес на [ПИ], [населено място], южно от бул. Хр. Смирненски“ до резервоари на ВиК – Варна/ обявление за издадена Заповед № 555/01.12.2021 г. на гл. арх. на Община Варна. В същия протокол е посочено, че обявлението е публикувано на електронната страница на Община Варна на 02.12.2021 г. Указано е, че в 14 – дневен срок заповедта може да се обжалва пред Адм. съд – Варна. Обявление за заповедта е направено на 02.12.2021 г. в сайта на Община Варна /л.98 адм. пр./, като в обявлението е посочен диспозитива на Заповед № 555/01.12.2021 г. на гл. арх. на Община Варна и че подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщаването й пред Адм. съд – Варна. От Констативен протокол от 02.12.2021 г. /л.100 адм. пр./ се установява, че обявлението е залепено и на таблата за обявления на ет.5 и на партерния етаж в Община Варна, отново със цялото съдържание на диспозитива на Заповед № 555/01.12.2021 г. на гл. арх. на Община Варна, посочен е срока за оспорване и пред кой съд. От установеното следва, че заповедта е съобщена по реда на чл. 135, ал.7 вр. чл.124б, ал.2 от ЗУТ, поради което считано от 02.12.2021 г. срока за оспорване е бил до 16.12.2021 г. Не са постъпили жалби и е влязла в сила на 17.12.2021 г.

В изпълнение на решение по т.8 от Протокол №20/17.05.2022 г. на ЕСУТ, от заявителя „БЪЛГАРИАН ДАЙВИНГ СЪРВИЗ“ ЕООД предвид закупуване на имот на 14.12.2020 г. е представено становище на директора на РИОСВ – Варна, че не е необходимо провеждане на процедура по реда на глава втора от Наредба за ОС. С решение по т. 18 на ЕСУТ от Протокол № 21/31.05.2022 г. е съгласуван проекта за ПУП – ПРЗ /л. 119 адм. пр./.

В съответствие с чл. 135, ал.7 ЗУТ е внесен през м.08.2022 г. проект за изменение на ПУП – ПРЗ.

При спазване на чл.128, ал.3 от ЗУТ е съобщено на заинтересованите лица, че е изработен ПУП – ПРЗ, чрез залепване на обявление на адреса на част от заинтересованите лица в [населено място], [жк], в който кръг попадат жалбоподателите, чрез залепване на обявление на таблата в Община Варна и е публикувано в сайта на Община Варна, като е указано във всяко от обявлението, че в 7 – дневен срок може да се подаде възражение. Също така на част от заинтересованите лица е връчено съобщение, чрез домоуправителите на вх. А и вх. В на посочения адрес /л. 186 – 170/.

В резултат на обявлението за започналото административно производство е подадено възражение на 23.01.2023 г. от част от собственици на обекти в УПИ І, в частта за [ПИ] / л.194- 187/ и становище на „ЕРП С.“ от 16.01.2023 г. /л.168/.

С решение по т.13 от Протокол № 06/07.02.2023 г. на ЕСУТ в Община Варна е прието, че с проекта за ПУП – ПРЗ не се предвижда промяна и/или изместване на съществуваща ел. мрежа. В последващ етап от реализиране на инвестиционното намерение ще се извършат съответните дейности по съгласуване на проектната документация от и за сметка на възложителя. Възраженията на собствениците на обекти са приети за неоснователни, с подробни мотиви /л. 196-197 адм. пр./ на ЕСУТ, в резултат на което ЕСУТ е приел представения проект за изменение на ПУП – ПРЗ с решение по т.13 от Протокол № 06/07.02.2023 г. съобразно чл.128, ал.8 ЗУТ.

Предвид установеното съдът приема, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения, защото на всички заинтересовани лица е съобщено за издаденото разрешение да се изработи проект за изменение на ПУП – ПРЗ, след което им е съобщено и за започналото производство по издаване на заповед за изменение на ПУП – ПРЗ. Несъобщаване на Заповед № 307/07.07.2020 г. на гл. арх. на Община Варна на всички заинтересовани лица, сред които са жалбоподателите не е съществено процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на оспорената Заповед № Г- 178/24.03.2023 г. на гл. арх. на община Варна, защото в настоящото производство те имат право да оборят всички факти и обстоятелства, на които се основава оспорения административен акт. Същото е относимо и за Заповед № 555/01.12.2021 г. на гл. арх. на Община Варна.

Оспорената заповед е издадена основание чл. 134, ал.2, т.1 и 2 ЗУТ и чл. 134, ал.1, т.1 ЗУТ вр. чл. 134, ал.2 ЗУТ. В мотивите на заповедта са изложени фактически основания за издаването и, чрез препращане към документите, на които се основава, поради което е издадена при спазване на чл. 59, ал.2, т.4 АПК. Волята на административния орган е ясна и не е нарушено правото на защита на жалбоподателите.

Съгласно чл.134, ал.2, т. 1 и 2 ЗУТ, влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато: 1. в съответния срок по чл. 208 не е започнала процедурата за отчуждаване; 2. при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план.

Съгласно чл. 134, ал.1, т.1 ЗУТ, влезлите в сила общи устройствени планове могат да се изменят, когато: 1. настъпят съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен планът.

В оспорената заповед липсват мотиви за всяко едно от посочените основания. От представените обяснителни записки, проекти за изменение и решения на ЕСУТ не е установено наличие на предпоставките по чл. 134, ал.1, т.1 вр. чл. 134, ал.2 и чл. 134, ал.2, т.1 ЗУТ, защото не е установено да са настъпили съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен планът и не е установено, че в съответния срок по чл. 208 не е започнала процедурата за отчуждаване.

Както беше отбелязано вече, с процесния ПУП – ПРЗ не се променят предвижданията за урегулираните имоти, защото са за жилищно застрояване, поради което не се установяват предпоставките по 134, ал.1, т.1 вр. чл. 134, ал.2 ЗУТ.

С отг.5 СТЕ2, л.1011, вещото лице е дало становище, че поради това, че отчуждителите производство са преди 1994 г. приема, че отчуждителната процедура за ПУП 1994 г., изменен с ПУП 2018 г. не е извършена. Също така уличната регулация и изградените гаражи са по предходен ПУП.

От ответника са представени отчуждители преписки за имоти, сред които и за ПИ с ид. 10135.2553.22 по КП 1956 г. /л. 1027 – 1168/. Не са представени доказателства, че ПУП 1994 г. и ПУП 2018 г. предвижда отчуждаване, което не е извършено. В молба № 5956/23.04.2024 г. от ответника е изложено, че отчуждителната процедура по Заповед № Г-237/11.07.1994 г. изменена със Заповед № Г-280/11.07.2018 г. на кмет на Община Варна е извършена преди посочените заповеди и представя доказателства за проведените отчуждители производства /л.821- 843/. В молба № 2160/06.02.2025 г. от ответника е посочено, че не оспорва, че по отношение на включените в УПИ І поземлени имоти е извършено отчуждаване, като е уточнено, че изявлението е съобразено с представените от ответника писмени доказателства /л.1229/. С оглед изричното изявление на ответника за наличие на приложение на плана за УПИ І и липсата на доказателства, че е предвидено с ПУП 2014 г. и ПУП 2018 г. отчуждаване, се налага извода, че изменението на процесния ПУП не е в хипотезата на чл. 134, ал.2, т.1 ЗУТ.

Съгласно н.а. № 27, том ХХІІІ, дело № 4811/08.04.2019 г. Х. С. С. е признат за собственик на имот с ид. 10135.2553.15. Имотът е нанесен в КККР – Варна одобрена със Заповед № РД-18-92/24.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. /л. 3-8 адм. пр./ с площ 1687 кв. м. За ПИ с ид. 10135.2553.15 не е обособен УПИ, което е обосновано и в обяснителната записка към проекта. Следва, че е налице предпоставката по чл.135, ал.2, т.2 ЗУТ, а именно налице е одобряване на кадастрална карта в урегулирана територия и имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните. Тези установявания се потвърждават и от отг. 11, СТЕ 2, чрез която е установено, че за [ПИ], находящ се [населено място], бул. Х. С., частна собственост, урбанизирана територия, с площ 1687 кв. м, стар номер 46, е одобрена КККР със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. Извадка от одобрената КККР – Варна в частта за [ПИ] е Приложение №2 към оспорената заповед. Към момента на подаване на заявлението за допускане, а след това и за одобряване изменение на ПУП собствеността относно имота е била на Х. С. С., съгласно н.а. № 27/2019 г., след това имота е придобит „БАЛГЕРИАН ДАЙВИНГ СЪРВИЗ“ съгласно н.а. №173/2020 г., вх. рег. № 32485/14.12.2020 г., след което е придобит от „Карком“ ООД с н.а. 100/2024 г. Правото на собственост на Х. С. С. е било вписано в КККР – Варна, поради което той е бил лице по чл.135, ал.1 вр. чл. 131, ал.2, т.2 от ЗУТ с право да иска изменение на ПУП. В настоящото производство съдът няма компетентност да установява действителността на сделките по придобиване на имота. След като посочените собственици се легитимират с нотариални актове за покупко - продажба, вписани в СВ – Варна, съобразно чл. 77 и чл.112, б.“а“ ЗС, съдът приема, че те се легитимират като собственици на имота през съответния период, съответно към момента собственик е „Карком“ ООД. В този смисъл е неоснователен довода на жалбоподателите, че евентуално незаконосъобразно придобиване на имота от Х. С. С. е основание за отмяна на оспорената заповед.

За [ПИ], с площ 34018 кв. м, стар номер 5530022, собственост на Община Варна е одобрена КККР със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК и последно изменение 05.03.2019 г. От гореизложеното и от Приложение №1 и Приложение №3 към СТЕ2 е видно че [ПИ] е попълнен в КК през 2008 г., а [ПИ] през 2008 г., изменена през 2019 г. Границите на двете ПИ-та не съвпадат с регулационните граници по ПУП/1994г. и ПУП/2018, а границите на [ПИ] съвпадат с регулационните граници по процесния ПУП/2023 г.

Съгласно чл. 17, ал.1 ЗУТ, извън случаите по чл. 16 с подробен устройствен план за населено място или за част от него се урегулират неурегулирани дотогава поземлени имоти, като вътрешните им регулационни линии съвпадат с имотните граници. Предвидено е с чл. 17, ал.2, т.1 ЗУТ, че с плана по ал. 1, при спазване на правилата и нормативите, определени в този закон, могат да се урегулират налични неурегулирани поземлени имоти с цел образуване на повече на брой самостоятелни урегулирани поземлени имоти. След като в УПИ І са налице повече от един поземлени имоти не съществува пречка за тях да се обособи самостоятелен УПИ ІІ-15, по арг. на чл. 19, ал.5 ЗУТ. В съответствие с чл. 134, ал.2, т.2 и чл.115, ал.1 от ЗУТ, процесния ПУП относно УПИ ІІ – 15 е изработен върху актуална КК видно от Приложение №1 и 3 от СТЕ 2. Налице е съответствие между имотните граници на [ПИ] и регулационните граници на УПИ ІІ – 15, видно от Приложение № 4, към отг.16 на СТЕ2, от което следва, че е спазен чл.117а, ал.1 от ЗУТ. Това се установява и от Удостоверение за приемане на проект № 25-272752/30.08.2022 г. за [ПИ], 10135.2553.22 и 10135.2553.1875 издадено от СГКК – Варна, на основание чл. 65, ал.5 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г.

Чрез отг. 1, СТЕ2 е установено, че за УПИ I „за жил. стр.“ е одобрен ПУП – ПРЗ със Заповед №Г-237/11.07.1994 г. на кмета на Община Варна в кв.30, частично изменена със Заповед №Г-280/31.08.2018 г. на зам. - кмета на Община Варна, отнасяща се за част от кв.34 и [улица]. Изменението 2018 г. е относно УПИ І 1607, с което е променена регулационната граница на УПИ І в северната част /л.632-633/, което се потвърждава и от отговора на вещото лице по въпрос 12 от СТЕ 2. Частта от [ПИ], попадаща в УПИ I „за жил. стр.“ в кв.30 [рег. номер]. м (със зелен цвят), попадаща в улична регулация е 484 кв. м (с жълт цвят) и попадаща в кв.28 е 170 кв. м (с лилав цвят), общо 1687 кв. м, колкото е площта на имота по КККР, което е графично изобразено в Приложение №1. За УПИ І е изменен ЗРП със Заповед № 237/11.07.1994 г. на кмет на Община Варна, частично изменена със Заповед № Г-280/31.08.2018 г. на зам. – кмета на Община Варна относно регулацията в северната част, видно от графичната част към последната заповед /л. 633 - 634/, от което следва, че законосъобразно е прието с оспорената заповед , че се изменя ПУП – ПРЗ одобрен с посочените заповеди.

В резултат на изменение на ПУП, УПИ І в частта на [ПИ] се обособява с нови регулационни граници, в частта на обособения УПИ ІІ – 15 и уличната регулация от о.т. 3974 до о.т.3800. Чрез отговор 6, СТЕ2, е установено, че оспореният план не се променя отрежданията за двете остатъчни части на УПИ I „за жил. стр.“ (северна и южна). Северната част от УПИ I „за жил. стр.“ по ЗРП/1994 г. не е реализирана и при изработване на нов ПУП по ОУП/2012 г. ще се спазват новите устройствени показатели. Южната част от УПИ I „за жил. стр.“ по ЗРП/1994 г. е реализирана по предходен план, /видно от отговора на Въпрос №5 СТЕ 2/ и в тази част попада [ПИ].

Анализът на застрояването в южната част на УПИ I и запазените паркоместа в уличната регулация и гаражни клетки в прилежащата територия северно, установява следните факти: Открити паркоместа: 15 броя, Гаражни клетки: 34 броя съществуващи + 9 броя по ПУП/1994 г. (проектни), общ брой 58, общ брой апартаменти около 81 броя. Предвид факта, че при изработването на ЗРП/1994г. в южната част са били изградени, както трите жилищни секции, така и открити паркинги и всички гаражни клетки северно, в кв.28 (по предходен план), се налага извода, че са спазени условията на чл.120, ал.1 от Наредба №5/17.05.1995 г. /отм./, гаражите и паркингите (открити или покрити) се изграждат към всеки жилищен, обществен или производствен обект и се предвиждат с подробен градоустройствен план или при условията на чл. 116, ал. 2 ППЗТСУ /отм./. Не е установено разрешено застрояване на жалбоподателите, което да не е реализирано или да е засегнато от УПИ ІІ – 15 или уличната регулация с процесния план.

Чрез отговор 7, СТЕ 2 посочва че, на предвидената зона „Жс“ (смесена жилищна), съгласно чл.15 от ППЗТСУ /отм./ и устройствените показатели на остатъчната южна част от УПИ I „за жил. стр.“ във връзка с чл.16, Таблица, ред 3 от Наредба №5/17.05.1995 г. /отм./, са установени: Плътност на застрояване 21,4% при норма до 60%, К инт. 1.93 при норма до 3.5, Свободна дворна площ 1 422 кв. м = 43% ( при норма мин. 40%), Свободно озеленена площ – 688 кв. м = 21% (при норма минимум 20%). Следва, че не се нарушават нормите за плътност, интензивност на застрояване и озеленяване, в остатъчната южна част на кв.30 по ЗРП/1994г. по нормите в периода 1995 г.-1996 г.

С процесния ПУП по Заповед №Г-178/24.03.2023 г. на гл. арх. на Община Варна за [УПИ], в кв.30 е въведена устройствена зона „Жс“ съгласно ОУП/2012 г. на Община Варна, с устройствени показатели, както следва: Макс. Плътност:50%; макс.К инт:2.0; мин. Озеленяване: 40%; средноетажно свободно застрояване, Н максимум 15 м, видно от Приложение №3 СТЕ2. Горецитираните устройствени показатели са задължителни в следващата фаза на проектиране за [УПИ] по оспорената заповед. Същите са в съответствие с ОУП и чл.19 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

Процесната заповед не се отнася за двете части на УПИ I „за жил. стр.“ по предходната Заповед за ПРЗ от 1994 г. Северната част от УПИ I „за жил. стр.“ по ЗРП/1994 г. не е реализирана и при изработване на нов ПУП по ОУП/2012 г. ще се спазват новите устройствени показатели. Южната част от УПИ I „за жил. стр.“ по ЗРП/1994г. е реализирана, в частта за застрояване, гариране и паркиране и улична регулация по предходен план.

От извършения оглед на място от вещото лице е установено чрез отг.8, СТЕ 2, че в [УПИ] „за жил. стр.“ съгласно Заповед №Г-178/24.03.2023 г. на гл. арх. на Община Варна, не съществува на място едроразмерна ценна растителност, поради което при реализирането на предвиденото строителство в ограничителните линии на застрояване няма да бъде засегната такава. В триметровия участък по южната граница на [УПИ] съществува храстовидна растителност. От извършеното проучване е установено, чрез СТЕ 2, отг. 8, че към процесния ПУП, не е представен план за растителността, а съгласно тахиметричната снимка на имота към ПУП няма ценна едроразмерна растителност.

Процесния ПУП съдържа актуална кадастрална карта с нанесен специализиран кадастър; план за регулация и план за застрояване.

Съгласно чл. 49, ал.1, т.1-4 от Наредба №8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, към ПУП съдържа актуална кадастрална карта с нанесен специализиран регистър, план за регулация план за застрояване, обяснителна записка и становище от директора на РИОСВ. Предвид факта, че разработката касае само един имот допълнителни схеми предвидени с чл.48, ал.2, т.4 от Наредба №8/14.06.2001 г. не е следвало да се представят.

Чрез отг. 14, СТЕ 2 е установено, че не се променя предназначението на УПИ І „за жил. стр.“ по ЗРП/1994 г. (частично изменен 2018 г.), и до него е осигурен достъп чрез влязла в сила улична регулация. Това становище е потвърдено в съдебно заседание и е видно от Приложение 3 на СТЕ 2. Достъпа до УПИ ІІ – 15 се осъществява от проектираната [улица]. Тази новопроектирана улица осъществява достъп до южната част на УПИ І. Също така достъпа до северната и южна част на УПИ І се осъществява от съществуващите до момента улици /бул. Ц. О. и ул. Х. С./, които не са променени, от което следва, че в тази част не са влошени условията за достъп до УПИ І като това обуславя съответствие на плана с чл. 108, ал.5 ЗУТ - предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите.

ОУП на Община Варна е одобрен със Заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012 г. (за ОУП и Правила към него) и Заповед №РД-14-2197/03.09.2012 г. (за специфични правила към ОУП) на МРРБ и обявен в ДВ бр.70/14.09.2012 г. Същият предвижда за процесната територията на 26 м.р., [населено място], устройствена зона „Жс“ (Жилищна устройствена зона с преобладаващо средно застрояване) с устройствени показатели, съгласно Приложение №1 към „Правилата и нормативите за прилагане на ОУП на Община Варна“, както следва: Макс. плътност на застрояване : 50%; Макс. К инт. : 2.0; мин. Озеленяване : 40%; средноетажно застрояване макс. Н-15 м. Видно от Приложение №3 към СТЕ 2, процесния ПУП е спазил, както устройствената зона, така и устройствените показатели по ОУП/2012 г. на Община Варна, поради което липсва нарушение на чл. 104, ал.1 от ЗУТ, тъй като процесния ПУП е в съответствие с ОУП.

От извършения анализ на процесния ПУП, илюстриран на Приложение№3 към СТЕ 2 е установено, че същият не противоречи на чл.19 от ЗУТ, за площ и лице към улица, т.к. съгласно чл.19, ал.5 те се определят със самия ПУП. Предвидените ограничителни линии на застрояване отговарят на изискванията на чл.31, ал.2 от ЗУТ по отношение на предвидените разстояния до регулационните граници на имота, на юг, изток и запад, но не и по отношение на дъното на имота на север. Следвало е, съгласно чл. 31, ал.2, т.2 ЗУТ да е 6 м, а е определено 3 м. Тъй като жалбата е допустима само в частта на ПУП за регулация и улична регулация, но не е допустима относно плана за застрояване, следва че жалбоподателите като собственици и носители на вещни права на обекти, находящи се в [ПИ] не са сред лицата по чл.131, ал.2, т. 3 ЗУТ, което води до извод, че нарушението на чл.31, ал.2, т.2 ЗУТ не е основание за отмяната на заповедта, защото касае плана за застрояване, а не за регулация. Както беше вече отбелязано собствениците на имоти с ид. 10135.2553.12 – „Карком“ ООД и с ид. 10135.2553.1875 – Община Варна са имали правен интерес да оспорят плана за застрояване, поради допуснато намалено разстояние, но не са го сторили.

Относно съществуващото застрояване в УПИ І видно от графичната част на процесния ПУП са спазени изискванията за чл. 31, ал.1, т.1 и 2 ЗУТ, тъй като бл.11 в [жк], [населено място] е със следните отстояния от север 5 м, на запад най- малко 8,1-11,9 м, на юг 8-11 м 1,2 и изток 6-22 м.

Чрез отг.2, СТЕ 2 е установено, че през южната част на УПИ ІІ-15 /[ПИ]/ преминава подземна инфраструктура – водопровод Ф546Е със сервитут съгласно Наредба №8/28.07.1999 г, Приложение №1 към чл. 6, ал.1 и чл. 8, т.1 ред ІІ – сервитут на водопровод Ф546Е – 5 метра. Видно от Приложение № 3 СТЕ, ограничителната линии на застрояване по процесния ПУП е съобразена със сервитута и е предвидена на 5 м от регулационната граница на УПИ ІІ – 15.

Установено е чрез отг. 18, СТЕ 2, че е направен оглед на място от вещото лице и всички 15 броя открити паркоместа, както и 34 броя гаражи означени, като съществуващи и попълнени в КК не се засягат от уличната регулация по процесния ПУП. Засягат се предвидените по ПУП/1994г., но не реализирани “G-3” и “G-6” – общо 9 броя гаражи, означени със зелен цвят към Приложение №4 към СТЕ2. Констатирано е от вещото лице, че 3 броя метални и 16 броя стоманобетонни гаражни клетки в дъното на тупика, непопълнени в кадастрална карта, неотразени в никакъв ПУП и без строителни книжа приложени към делото, се засягат изцяло от предвидения обръщач на тупика в северния край. Жалбоподателите не се легитимират като собственици на 3 броя метални и 16 броя стоманобетонни гаражни клетки и не са представили доказателства за законността на същите, поради което установеното засягане не е основание за отмяна на процесния ПУП в частта за регулация.

Проектираната улици от о.т. 3794 до о.т.3800 е с параметри: широчина между регулационните линии - 9,00 м и 10 м, съответно широчина на уличното платно - 6 м /2 ленти х 3 м/, и 7 м /два ленти по 3,5 м/, тротоари едностранно по 3 м, и двустранно по 1,5 м. Улицата е обслужваща VІ клас, съгласно чл. 77, ал.1, т.2 ЗУТ. Параметрите на улицата съответстват на: чл.77, ал.1, т.2 от ЗУТ по отношение на класа, чл.80, ал.1 и ал.5, т.1 от ЗУТ по отношение на габарит и широчина на тротоарите, Таблица 1.3 от Наредба №2/2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно – транспортните системи на урбанизираните територии, брой на пътните ленти за движение – 2 бр., широчина на една пътна лента – 3 м и чл.115, ал.3, т.5 от Наредба №2/2004 г. по отношение на тротоарите. Съгласно чл. 81, ал.1 ЗУТ, задънени улици за осигуряване на достъп до ограничен брой урегулирани поземлени имоти трябва да имат широчина най-малко 3,5 м, а в градовете, когато задънената [улица] урегулирани поземлени имота - най-малко 6 м. Задънени улици, по-дълги от 100 м, завършват накрая с уширение, осигуряващо обръщането на автомобилите в обратна посока. В случая задънената [улица] м на уличното платно и завършва с уширение, което осигурява обръщането на автомобилите. От изложеното следва, че улицата съответства на нормативноустановените изисквания.

Проектираната задънена улица, попада в трасето на предходна такава от ПУП 1994 г. и жалбоподателите изтъкват, че се променя цялото трасе на тази улица. Чрез СТЕ 2, отг.1, Приложение №1 /л.1019/ е установено, че [ПИ] попада в тази улична регулация с 484 кв. м, от което следва, че с обособяването на този имот и нанасянето му в КККР2008 г. е преустановена възможността за изграждане и/или ползване на тази улица в нейната цялост, така както е била предвидена с ПУП 1994 г.

С процесния ПУП не е установено да са влошени условията за целесъобразно застрояване поради и в това отношение е в съответствие с чл. 108, ал.3 ЗУТ, вр.чл.6 АПК.

Не са налице основания по чл. 146, т.1-5 АПК за отмяна на оспорената заповед, в частта за регулацията и уличната регулация. Жалбата в допустимата част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на спора искането на жалбоподателите за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат е неоснователно и съдът го оставя без уважение по арг. на противното на чл. 143, ал.1 АПК.

Ответникът, чрез процесуален представител е направил искане за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за юрисконсулт с писмена защита № 3649/28.02.2025 г. Претенцията на ответника е направена след приключване на съдебното дирене на 18.02.2025 г. Съобразно чл.80 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл.144 от АПК искането е направено извън срока предвиден за това – до приключване на последното заседание по делото. Съдът се произнася с решението си в рамките на петитума, поради което всички искания, включително и за разноските следва да бъдат направени до последното заседание по делото. След като съдът обяви, че счита делото за изяснено и ще се произнесе със съдебен акт по него, не могат да се предявяват никакви нови искания и да се представят нови доказателства. Поради това съдът оставя без уважение направеното искане за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, тъй като е направено след съдебното заседание, в което е приключило съдебното дирене.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК и чл. 159, т.4 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от Г. Т. Т. [ЕГН], В. Ж. Т. [ЕГН], С. Н. Г. [ЕГН], Г. Г. С. [ЕГН], С. А. МЕРКУЛОВ [ЕГН], С. Д. Й. [ЕГН], Н. Х. Й. [ЕГН], К. А. С. [ЕГН], М. Б. Б. [ЕГН], М. П. П. [ЕГН], Д. Ц. К. [ЕГН], ТИНА Р. Б. [ЕГН], РУСИЛЕН Б. Б. [ЕГН], П. Е. С. [ЕГН], Д. В. Д. [ЕГН], С. Н. Г. [ЕГН] и Й. К. А. [ЕГН] против Заповед № Г-178/24.03.2023 г. на главен архитект на Община Варна В ЧАСТТА, с която е одобрен Подробен устройствен план /ПУП/ - план за застрояване за УПИ ІІ – 15 „за жилищно строителство“ /[ПИ]/ в кв. 30 по плана на 26 м.р., район „Приморски“, [населено място], общ. Варна.

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Г. Т. Т. [ЕГН], В. Ж. Т. [ЕГН], С. Н. Г. [ЕГН], Г. Г. С. [ЕГН], С. А. МЕРКУЛОВ [ЕГН], С. Д. Й. [ЕГН], Н. Х. Й. [ЕГН], К. А. С. [ЕГН], М. Б. Б. [ЕГН], М. П. П. [ЕГН], Д. Ц. К. [ЕГН], ТИНА Р. Б. [ЕГН], РУСИЛЕН Б. Б. [ЕГН], П. Е. С. [ЕГН], Д. В. Д. [ЕГН], С. Н. Г. [ЕГН] и Й. К. А. [ЕГН] против Заповед № Г-178/24.02.2023 г. на главен архитект на Община Варна В ЧАСТТА, с която е одобрен Подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация за УПИ ІІ – 15 „за жилищно строителство“ /[ПИ]/ в кв. 30 и улична регулация от о.т. 3794 до о.т. 3800 по плана на 26 м.р., район „Приморски“, [населено място], общ. Варна.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването на страните в частта, с която е отхвърлена жалбата и в 7 – дневен срок от съобщаването на страните в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане.