№ 482
гр. *****, 08.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20243001000371 по описа за 2024 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалби на „ДЗИ – Общо
Застраховане“ ЕАД със седалище гр.София срещу решение № 35 от
21.01.2024г. по търг.дело № 1373/23г. по описа на Окръжен съд *****, с което
застрахователното дружество е осъдено да заплати на Н. Н. К. от гр.*****
сумата 25 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдание от смъртта на брат и В.Н.Б.,
починал на 30.08.2020г. следствие от ПТП от 22.08.2020г., причинено виновно
от водача на лек автомобил с рег.№ **********, застрахован в дружеството по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
ведно със законна лихва и разноски и по насрещна въззивна жалба на Н. Н. К.
от гр.***** срещу същото решение, но в частта му, с която е отхвърлени
предявения от нея срещу „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД със седалище
гр.София иск за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат и
В.Н.Б. за разликата над 25 000лв. до 50 000лв.
Във въззивната жалба на застрахователя се твърди, че решението в
обжалваната от него осъдителна част е неправилно, необосновано,
несправедливо и постановено в противоречие със задължителната практика на
ВКС за присъждане на застрахователно обезщетение при смърт на близък.
Твърди че макар и позовавайки се на тълкувателно решение № 1 от
28.06.2018г., първоинстанционният съд е постановил решението си в
1
противоречие с установените от ВКС критерии за присъждане на обезщетение
при смърт на близък. Сочи че съобразно разрешението на ВКС за лицата,
извън посочените в двете постановления на ВС е необходимо наличие на
изключителни и особено специални основания за присъждане на обезщетение,
само ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбоко емоционална
връзка и само в случаи на особена близост между починалия и преживелия.
Твърди че в настоящия случай ищцата и брат и са били в родствена връзка,
която предполага близост и отношения на привързаност и обич, но по делото
не е установено изключителност на връзката, която да излиза извън рамките
на обичайните, нормални и естествени взаимоотношения между сестра и брат,
отгледани в семейна среда и общо домакинство, заедно с родителите си и
другия брат. Сочи че са налице хармонични отношения, близост и взаимно
уважение и подкрепа, обичайни между братя и сестри. Сочи че няма
установени конкретни житейски обстоятелства, които да правят връзката по
между им изключителна. Твърди че внезапната смърт на В.Б., представлява
тежка морална загуба за ищцата, но не удовлетворява критериите на
задължителната за съдилищата практика за възмездяване.
Моли съда да отмени решението в осъдителната му част и да постанови
друго, с което искът на Н. Н. К. за обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на брат и да бъде отхвърлен изцяло. Претендира направените по
делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата Н. Н. К.
от гр.***** е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в
обжалваната от застрахователя осъдителна част, претендира направените по
делото разноски.
В насрещната въззивна жалба на Н. Н. К. се твърди че решението в
обжалваната от нея отхвърлителна част е неправилно и необосновано.
Приема за правилен определения от съда размер на обезщетението –
50 000лв., но оспорва приетото от съда наличие на съпричиняване, определен
в размер на 50 %.
Оспорва извода на съда, че починалият Б. е допринесъл за настъпването
на вредоносния за самия него резултат, поради липса на предпазен
обезопасителен колан. Не спори че пострадалият Б. е пътувал на задната
2
седалка на автомобила, без поставен обезопасителен колан. Позовава се на
заключението на приетата по делото експертиза, неоспорена от страната, че
независимо дали е поставен или непоставен предпазен колан реално по
описания механизъм на ПТП пострадалият Б. би могъл да получи други
травматични увреждания, които да доведат до смъртен изход, както и на
обясненията на експерта в съдебно заседание, че и при правилно поставен
обезопасителен колан би могла да настъпи тежка черепно-мозъчна травма,
разкъсване на далак, разкъсване на тънки черва, коремна травма, които да
доведат до смърт. Твърди че с оглед даденото в заключението предположение,
че пострадалият би могъл да получи други травматични увреждания, които да
доведат до настъпване на смъртен изход, не може да се направи категоричен и
обоснован извод, че поставянето на предпазен колан, би довело до избягване
на тези увреждания. Твърди че при липса на категорични доказателства за
наличието на причинно-следствена връзка между поведението на
пострадалия, изразяващо се в непоставяне на колан и вредоносния резултат, не
би следвало да се намалява застрахователното обезщетение.
В условие на евентуалност оспорва приетия от съда принос на
пострадалия, като твърди че същият следва да бъде определен най-много в
размер на 10 %. Твърди че приетият от съда принос на пострадалия е равен на
приноса на виновния водач, чиято тежест следва да е много по-голяма от тази
на пострадалия.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната от нея отхвърлителна част и да уважи предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер, ведно със законна
лихва, считано от 24.02.2021г. Претендира направените по делото разноски и
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата „ДЗИ –
Общо Застраховане“ ЕАД със седалище гр.София е депозиран писмен
отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената жалба
и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част, претендира
направените по делото разноски.
Няма оплаквания в жалбите за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд.
Няма доказателствени искания.
3
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА съдебно заседание на 23.10.2024г. от 13.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4