Присъда по дело №468/2024 на Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 135/16.08.2024 година по НОХД № 468/2024 година по
описа на ЕРС.
Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимия М.М. (М.М.), роден на 01.01.1996. в гр. Ракаа, Сирия, гражданин
на Сирия, с адрес: гр. Ракаа, Сирия е повдигнато обвинение в извършване на престъпление
по чл.279, ал.1 от НК - за това, че на 21.07.2024 г. в района на гранична пирамида № 273,
находяща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на
страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи
на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият не е бил
намерен на известния негов адрес в Република България, променил е адреса си без да
уведоми съответния орган и местонахождението му в страната ни е неизвестно, за да бъде
призован. Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.1 от НПК,
съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би
попречило за разкриване на обективната истина по делото и правото му на защита в
настоящото производство е надлежно обезпечено, посредством участието на назначения му
служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен начин от събраните по
делото доказателства. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен и му бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание
чл. 66 от НК да бъде отложено за срок от три години и глоба в размер на 600 лева.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. Е. Т. от АК - Ямбол в хода на съдебните
прения не взема становище по доказаността на обвинението. Пледира в случай, че съдът
приеме обвинението за доказано при индивидуализация на наказанието съдът да отчете
наличието на смекчаващи вината на подзащитния й обстоятелства и му наложи наказание
при условията на чл.55 от НК, а именно пет месеца лишаване от свобода, изпълнението на
което да бъде отложено за срок от три години и глоба в размер на 500 лв. Като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства защитникът желае съдът да приеме чистото
съдебно минало на подсъдимия, сравнително младата му възраст, факта, че не владее
български език, ниската му правна култура, факта че е оказал пълно съдействие на органите
в досъдебното производство и липсата на данни за принадлежността му към системна
престъпна дейност.
Подсъдимият в хода на образуваното бързо производство е дал обяснения по делото
и се е признал за виновен по повдигнато му обвинение.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е М.М. (М.М.), роден на 01.01.1996. в гр. Ракаа, Сирия,
гражданин на Сирия, с основно образование, с адрес: гр. Ракаа, Сирия, без документи за
самоличност.
Подсъдимият М.М. (М.М.) напуснал държавата, чийто гражданин е - Сирийската
Арабска република през 2020 година и се установил в Република Турция. През първата
половина на 2024 година решил да замине и се установи в Нидерландия като достигне до
там, преминавайки през турско - българската граница и влизайки в страната ни без
разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места, заедно с
двама свои познати Я. и И.. На 21.07.2024 година подсъдимия и двамата му познати наели
такси в гр. Истанбул и се придвижили със същото в близост до турско - българската граница,
1

в околностите на с. Хамзабейли, република Турция. След това продължили движението си
към българската граница пеш. Късно вечерта на 21.07.2024 година достигнали
възпрепятстващото съоръжение на границата на република България с република Турция.
Подсъдимия и спътниците му намерили отвор във възпрепятстващото съоръжение и на
21.07.2024 г., около 23.00 часа, подсъдимия влязъл през границата на страната ни, от
република Турция в република България в района на 273 гранична пирамида, находяща се в
землището на с. Лесово, обл.Ямбол. Спътниците на подсъдимия влезли в република
България по идентичен начин, по същото време и от същото място.
При влизането си в страната ни на 21.07.2024г. подсъдимият не е носел документ за
самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в република
България.
След влизането си в страната ни подсъдимия продължил движението си към
вътрешността на страната заедно с двамата си познати. Сутринта на 22.07.2024 година
подсъдимия и спътниците му се качили в товарен автомобил марка „Волво“ с турски
регистрационен номер 34 НRF 703, управляван от турския гражданин Б.М., който се
съгласил да ги превози до гр. София.
Около 05.30 часа на 22.07.2024 г. св. П.Д., полицай в ГПУ – Златоград към РДГП –
Смолян, командирован в ГПУ – Елхово към онзи момент, при изпълнение на служебните си
задължения като гранично полицейски наряд – автопатрул КПП на път I-7, в района на
разклона за гр.Тополовград, спрял за проверка товарен автомобил марка „Волво“ с турски
регистрационен номер 34 НRF 703, движещ се по път I-7, от ГКПП - Лесово към гр.Елхово,
в който пътувал подсъдимия.
При извършената полицейска проверка на водача и преводното средство св. П.Д.
установил, че в автомобила освен водача пътуват и още три лице, мъже, единият от които
подсъдимия.
Никой от превозваните в товарния автомобил лица, вкл. и подсъдимия не представил
документи за самоличност, нито такива даващи му право да влезе в република България,
поради което същите са били задържани.
На 22.07.2024 година около 09.00 часа св. Д.Б., полицай в 01 ГОДГ при ГПУ – Елхово
по разпореждане на началникът на групата извършил проверка на линията на държавната
граница във връзка с установяване мястото на преминаване на държавната граница от
подсъдимия и другите две лица, с които последния се е придвижвал. При обход на линията
на държавната граница в района на 273 гранична пирамида, разположена недалеч от
ГКПП - Лесово, св. Б. установил признаци на нарушаване на държавната граница,
изразяващи се в срез във възпрепятстващото съоръжения и оставени следи.
При извършения полицейски обиск на подсъдимия в ГПУ – Елхово в него не са били
открити никакви документи. Намерени са били единствено мобилен телефон, сим карта и
парични средства.
Тъй като при задържането на подсъдимия, в него не са били намерени негови
национален документ за самоличност, самоличността му е била снета, по негови данни.
Лицето се е идентифицирало с имената М.М. (М.М.), роден на 01.01.1996. в гр. Ракаа,
Сирия, гражданин на Сирия, с основно образование, неженен, с адрес: гр. Ракаа, Сирия.
Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган,
при привличането и разпита му като обвиняем в хода на бързото производство. Така
установената във фазата на бързото производство самоличност се възприе и от съда в хода
на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие
документ за самоличност на подсъдимия.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
2

същият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на бързото производство в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279,
ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите П. С. Д. и Д. Г. Б., дадени в хода
на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени
към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с останалите
доказателства, поради което се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно
времето и начина на извършване на деянието, както и относно формата на вината.
Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични, последователни,
непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства, дадени са от
лица незаинтересовани от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се
кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля Д. Г. Б. факти са
пряко относими към мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние, а тези
на св. П. С. Д. към действията на подсъдимия след влизането му в република България.
Писмените доказателствени източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с
другите доказателства по делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият М.М. (М.М.) е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 21.07.2024 г. в района на
гранична пирамида № 273, находяща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол,
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият М.М. (М.М.) е осъществил фактически действия
по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, с оглед гражданството му. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване презопределени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетеля П. С. Д. и писменото доказателство – протокол за обиск на подсъдимия. Поради
изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в
страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е
осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница.
Времето на извършване на деянието се установява от обясненията на подсъдимия и
от показанията на свидетелите П. С. Д. и Д. Г. Б., съответно мястото на извършване на
деянието се установява от показанията на свидетеля Б., като същите преценени в съвкупност
с обясненията на подсъдимия сочат като място на извършване на деянието - държавната
граница в близост до 273 гранична пирамида, в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл.
Ямбол.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
3

си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са мястото и начина, по който
същият е влязъл в Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в страната ни
без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това документ за
самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира
крайната си цел - да достигне територията на трета държава – Нидерландия, преминавайки
през република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК
следва да е налице към момента на извършване на деянието. По делото липсват
доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата му произход - Сирия, както и в държавата, от където
осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница - Република Турция, е
бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати
права и свободи. Липсват каквито и да било доказателства, че влизането на подсъдимия в
република България е с цел да търси убежище или закрила.
Начинът на придвижване на подсъдимия в република България – укривайки се от
органите на власт, както и неносенето на документ за самоличност, с който да удостовери
самоличността си са индиция за липсата на намерение у подсъдимия влизането му в
страната ни да е с цел да се ползва от правото си на убежище или закрила.
Поради недоказаност на визираната от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са
налице основания за ненаказването на подсъдимия.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия М.М. (М.М.) за виновен в
престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като
смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало, направените от него самопризнания в
хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина
по делото, добросъвестното му поведение в хода на полицейската проверка и досъдебното
производство.
При тези фактически констатации и при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при
условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под
най-ниския предвиден от закона предел, а именно - шест месеца лишаване от свобода и на
основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 600.00
лева.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
4

отложи изпълнението на наказанието шест месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
По разноските: По делото са направени разноски за преводач в хода на досъдебното
производство в размер на 30.00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК разноските за преводач на
досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в
съдебното производство са за сметка на съда. Поради това, на основание посочената
законова норма от НПК, съдът постанови направените по делото разноски за преводач в
хода на досъдебното производство в размер на 30.00 лева да остават за сметка на органа,
който ги е направил – РДГП – Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
5

Номер на акта:	135
Дата:	16 август 2024 г. (в сила от 3 септември 2024 г.)
Съдия:	Доротея Петкова Янкова

Дело:	20242310200468
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 август 2024 г.

Присъда по дело №468/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите