Решение по дело №785/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 375
Дата: 12 септември 2022 г.
Съдия: Красимир Лесенски
Дело: 20225220200785
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 375
гр. Пазарджик, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20225220200785 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № ...-F... от 16.05.2022 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ към НАП на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 600 лева на „С. 3-2017“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ЖК „С.“, ул. „Б.“
№ ..., за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/... г. на МФ, във връзка с
чл.118 от ЗДДС.
Срещу НП е подадена в срок жалба от „С. 3-2017“ ЕООД, в която се
навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението и се моли да
бъде отменено.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не
изпраща законен или процесуален представител.
Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, застъпва
становище, с което се иска потвърждаване на постановлението.

1
Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на
ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
При извършена проверка от инспектори по приходите, между които и
свидетелят Л.П., на ... г. в ... ч. на обект - щанд за парфюмерия, находящ се гр.
П. ул. „Д.Д.“ № 3, стопанисван от „С. 3-2017“ ЕООД с ЕИК: *********, се
констатирало, че лицето работещата на обекта Л.С.С. в качеството на
задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18/... г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект
чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за
обекта фискално устройство, както и от заверен ръчен кочан касови бележки,
отговарящ на разпоредбите на Наредба Н-18/2006 г. на МФ, с което е
допуснато нарушение на разпоредбите на същата, като не е издаден фискален
касов бон от въведеното в обекта и функциониращо фискално устройство
модел „Daisy Perfect SOI KL“ c ИН на ФУ DY557799 и ИН на ФП 36716272,
както и ръчна касова бележка от кочан-прошнурован и прономерован за
извършени покупки от клиенти. Проверката е документирана с протокол за
извършена проверка № .../... г. По време на провеждането е извършено
скрито наблюдение на обекта, като се установили клиенти, закупили 4 бр.
парфюми на обща стойност 80 лв., за която продажба не е издадена фискална
касова бележка от работещото и въведено в експлоатация ФУ. След
легитимация на проверяващите, е изведен дневен X отчет с № .../... в ... часа и
е извършено преброяване на паричните средства в касата на обекта, за което е
съставен опис на паричните средства от Л.С.С. – продавач-консултант, като е
установена положителна касова разлика в размер на 80 лв. Изведеният дневен
X отчет с № .../... в ... часа е следвало да бъде номера на неиздадения касов
бон. В потвърждение на горното е изведен и КЛЕН за посочената дата ... г.
Нарушението е извършено на ... г., документирано с ПИП № ... /... г.
Извършеното нарушение е довело до неотразяване на приходи. За установено
нарушение свидетелката П. съставила АУАН на жалбоподателя. Актът е
надлежно предявен, постъпили са възражения в срок, които не са уважени и
въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление.
2

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на всички
събрани в хода му доказателства - гласни - показанията актосъставителя Л.П.
и писмените доказателства приложени по делото. Показанията на свидетеля
П. съдът кредитира като ясни, категорични и безпротиворечиви, както
вътрешно, така и по отношение на останалите доказателства по делото.

При така установеното е видно, че жалбата против атакуваното НП е
процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес
от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:

Категорично се установи, че дружеството-жалбоподател е извършило
вмененото му нарушение. В тази насока са всички събрани по делото
доказателства – и гласни и писмени. Следва да се отбележи и, че в така
подадената жалба също липсва изрично оспорване на това обстоятелство. Не
се спори по делото, че дружеството-жалбоподател е задължено лице по чл.3
от Наредба Н-18/... г. на МФ, съгласно който всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД. Установи се и не се спори, че дружеството-
жалбоподател стопанисва търговски обект - щанд за парфюмерия, находящ се
гр. П. ул. „Д.Д.“ № 3. В търговския обект било въведено в експлоатация
работещо фискално устройство „Daisy Perfect SOI KL“ c ИН на ФУ DY557799
и ИН на ФП 36716272, което също е безспорно. Безспорно е установено в
деня на проверката, че за извършена продажба на парфюми на стойност 80
лв., за която не е бил издаден фискален бон от ФУ, нито касова бележка от
прономерован и прошнурован кочан съгласно изискванията на Наредба № Н-
18/... г. на МФ.
При тези данни от правна страна съдът приема, че нарушението е
несъмнено установено въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. Следва да се приеме, че извършеното деяние изпълва
признаците на нарушението по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/... г. на МФ, във
3
връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18
от ... г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства задължава всяко лице да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва по банков
път, като за целите на тази наредба „фискално устройство“, „търговски
обекти“ и „фискална касова бележка (фискален бон)“ са тези по § 1, т.40 и
т.41 от ДР и чл.118, ал.2 от ЗДДС, съгласно чл.2, ал.1 от същата. Текстът на
тази норма е възпроизведен и доразвит в чл.25, ал.1 от Наредбата, който
гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова
бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен
счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по
банков път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се
издава при извършване на плащането. За да е осъществен съставът на
нарушението по чл.3, ал.1 от Наредбата, следва в обекта да има въведено в
експлоатация ФУ, но от същото да не е издадена касова бележка за получено
плащане в брой. Основателно органите по приходите са приели, че при
получаване на плащане, търговецът е длъжен да издаде фискален фон.
Съгласно предвиденото в чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006 г.,
независимо от документирането с първичен счетоводен документ,
задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на
лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Съгласно Решение №
13021/ 09.10.2013 г. на ВАС по адм. дело № 4263/2013 г.: „Задължително се
издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за
всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод. Анализът на цитираната разпоредба показва, че
законодателят не обвързва издаването на касова бележка с окончателното
плащане, а точно обратното – касова бележка следва да бъде издавана при
всяко едно плащане. Наредбата е издадена на основание чл.118, ал.2 и 4 от
ЗДДС. В ал.1 на чл.118 ЗДДС, възпроизведена частично в чл.3, ал.1 от
Наредбата, се определя, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този
4
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен
документ. От редакцията и тълкуването на цитираните разпоредби следва
изводът, че издаването на фискална касова бележка от фискално устройство
се свързва с плащането, направено във връзка с извършена в търговски обект
доставка/продажба“.
Нормата на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда наказание за всяко
нарушение свързано с неиздаване на документ по чл.118, ал.1 ЗДДС, между
които е и фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон).
При извършената проверка е констатирано именно такова нарушение и
правилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на
търговеца по посочената разпоредба. Възражението в жалбата, че
нарушението е извършено от работещата в обета и не следва да се ангажира
отговорността на търговеца, е неоснователно. Съгласно чл.145, ал.1 от ЗДДС:
„В случаите по ал. 1 физическото лице, което фактически е било длъжно да
издаде документ по чл. 118, ал. 1 и е приело плащане, без да издаде такъв
документ, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.“, т.е. за това лице е предвидена
самостоятелна отговорност, която не освобождава от отговорност самия
търговец, който стопанисва обекта. Регулираните с Наредба № Н-18/... г. на
МФ обществени отношения са в обхвата на чл. 1 от нея: 1. условията, редът и
начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на
документи, издавани от/във връзка с фискално устройство /ФУ/ и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/ИАСУТД/; 2. сервизното обслужване, експертизите и контролът на ФУ и
ИАСУТД, техническите и функционалните изисквания към тях; 3.
изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и
подаването на данни към Националната агенция за приходите; 4. издаването
на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат; 5. видът на подаваните
данни, формата и сроковете на подаването им. Според чл.1, ал.2 – „Наредбата
регламентира задължението на всяко лице да регистрира и отчита
извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от ФУ (фискален бон) или касова бележка от ИАСУТД
5
(системен бон), независимо дали е поискан друг данъчен документ“. Тоест
пряката регулация е по отношение регистрация и отчетност на извършените
продажби в търговски обект. Следва да се има предвид, че издаването на ФБ с
посочените в чл.26, ал.1, т.7 от Наредбата реквизити и връзката му с
конкретно фискално устройство гарантира осъществяване на контрол върху
търговската дейност. Законодателят не допуска изключения от изискването за
издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) при плащане в
брой.
Обстоятелството, че нарушението е първо по ред само по себе си не
обуславя маловажност на случая в каквато насока има възражения в жалбата.
Конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи от същия вид. Нарушението практически
лишава приходната администрация от възможността на установи определени
обстоятелства, както и дали жалбоподателят коректно се разчита с държавния
бюджет и фиска. Всъщност всяко отклонение от изпълнение на вменените от
закона задължения води до негативни последици – ангажиране на служители
на приходната администрация с проверки на място и по документи, съставяне
на АУАН и започването на административнонаказателно производство,
завършващо с издаването в случая на атакуваното НП. Всички тези действия
са в отклонение от нормално предвиденото от законодателя развитие на
обществените отношения в тази област, водещи до ангажирането на
служители на приходната администрация с извършването им. Дори само това
е достатъчно, за да се приеме, че са налице вредни последици.
Гореизложеното е основание да се заключи, че нарушението не се явява с
оглед обстоятелствата значително по-леко от други подобни такива. Съвсем
правилно в случая наказващият орган е издал атакуваното наказателно
постановление. Следователно в конкретния случай не се касае за маловажен
случай съгласно чл. 28 от ЗАНН. Единствените смекчаващи обстоятелства,
констатирани в хода на делото, се явява, че нарушението е за първи път и че е
отстранено след приключването на проверката.
При извършената служебна проверка на НП и АУАН в обхвата и
пределите, посочени в нормата на чл. 314, ал.1 от НПК съдът констатира, че
същите са съставени при спазване на процесуалните правила, както и от
компетентни лица в кръга на предоставените им властнически правомощия.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са
6
спазени всички срокове и процедури, изискуеми от разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. Административното нарушение е конкретизирано, позволява
на субекта на нарушението да разбере за какво е обвинен. Конкретно е
посочена и нарушената материалноправна норма, датата и мястото на
извършване и установяване на нарушението. Изложените правни
съображения налагат еднозначен извод, че при издаване на НП наказващият
орган не е допуснал съществени нарушения на материалния закон и такива от
процесуално естество, които да водят до ограничаване правото на защита на
санкционирания субект.
При определяне на наказанието административно-наказващият орган
обаче не се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, поради което
наложеното наказание се явява неоснователно завишено. За неизпълнение на
горепосочените разпоредби на Наредба № Н-18/ ... г. на МФ санкционната
разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда имуществена санкция за
едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 2000 лева.
Съдът намира, че по отношение на това деяние административнонаказващият
орган правилно е издирил приложимия материален закон, като правилно е
квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната
норма на чл.185, ал.1 от ЗДДС. В същото време обаче липсват каквито и да е
мотиви от страна на АНО по отношение на определения размер на санкцията
от 600 лева. В НП е посочено, че установеното административно нарушение е
за първи път, при което може да се заключи, че нарушителят не е системен
такъв. Освен това се установи, че нарушението е отстранено непосредствено
след извършването му и приключване на проверката. Не са посочени каквито
и да е утежняващи отговорността обстоятелства, които да обуславят
определяне размера на санкцията над минималния такъв. С оглед на това
съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде
изменено, като размерът на имуществената санкция следва да бъде намален
до минималния, предвиден в закона, а именно от 500 (петстотин) лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.2, т.4, вр. ал.7, т.4 от
ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № ...-F... от 16.05.2022 г. на
7
Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към НАП, с което на основание чл.185,
ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева на „С. 3-
2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ЖК
„С.“, ул. „Б.“ № ..., за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/... г. на МФ,
във връзка с чл.118 от ЗДДС, като
НАМАЛЯВА размера на наложена имуществена санкция от 600
(шестстотин) лв. на 500 (петстотин) лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните чрез Районен съд Пазарджик пред Административен съд
Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8