№ 97
гр. Варна, 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора С. Д. А.
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20253000600210 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e
образувано по жалба от подс.М. С., чрез неговия процесуалния представител-
адв.А. Д. ВАК против присъда №30 от 11.04.2025г. по НОХД№1132/2024г. по
описа на Окръжен съд-Варна.
С атакувания съдебен акт подс.С. е признат за виновен в това, че на
07.06.2024г., в гр.Варна, дал подкуп- дар сумата от 50.00 лева в 1 бр. банкнота
с номинал 50 лева, със серия БС и номер 3867852 на полицейски орган: Х.Г.Г.
- младши автоконтрольор I степен при сектор „Охранителна полиция" при ОД
на МВР - Варна и В.А.А. младши автоконтрольор I степен при сектор „Пътна
полиция" към отдел „Охранителна полиция" при ОД на МВР - Варна, за да не
извършат действие по служба— да не съставят АУАН серия GA
№1310565/07.06.2024г. срещу него за извършено административно нарушение
по смисъла на чл.137а ал.1 от Закона за движение по пътищата, поради което и
на основание чл.304а от НК, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.„б“, предл. първо от НК му е
наложено наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: на
основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес
с периодичност 2 пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и на основание
1
чл.42а, ал.2, т.2 от НК- задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. На основание чл.307а от НК съдът е
отнел в полза на държавата 1 бр. банкнота с номинал 50 лева, със серия и
номер БС 3867852. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 37.14 лева в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР
– Варна.
Считайки присъдата за неправилна, въззивникът моли за нейната отмяна
и постановяване на нова присъда, с която подс.С. бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение. Като аргумент се сочи
обстоятелството, че съдът не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, поради което крайния извод за
виновността на подсъдимия е неправилен и незаконосъобразен.
В допълнителното писмено изложение към жалбата се доразвиват
изложените основания. Счита се, че деянието е несъставомерно от обективна
и субективна страна, т.к. процесния акт вече е бил съставен, а полицейските
служители не са разбрали целта на предоставените парични средства.
В съдебно заседание подсъдимия и неговият защитник поддържат
жалбата на изложените основания.
Представителят на апелативна прокуратура счита жалбата за
неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна.
В личната си защита и последна дума подсъдимия заявява, че парите са
паднали „по някакъв начин“ и моли да бъде оправдан.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на
цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314 от
НПК, съдът намира за установено следното:
Полицейските служители: св.Х.Г.Г.- младши автоконтрольор I степен
при сектор „Охранителна полиция" при ОД на МВР - Варна и св. В.А.А.-
младши автоконтрольор I степен при сектор „Пътна полиция" към отдел
„Охранителна полиция" при ОД на МВР - Варна били наряд и осъществявали
функциите си на автопатрул с позивна „654" със служебен автомобил „Дачия
Сандеро" с peг. №В 05 82 ВТ в района на бул. „Васил Левски" в гр.Варна за
периода от 19.00 ч. на 07.06.2024 г. до 07.00 ч. на 08.06.2024г..
Около 20.15 часа на 07.06.2024г. двамата полицейски служители се
намирали на помощното платно на бул.„Васил Левски", на кръстовището с ул.
„Поп Харитон" в гр.Варна. По същото време подс.М. С. управлявал лек
автомобил „БМВ 325" с peг. № В 73 08 ВТ по бул. „Васил Левски" в посока
бул. „Вл. Варненчик". Последният бил спрян за проверка от св. В.А.. При
спирането на автомобила на подсъдимия, двамата свидетели възприели, че
същия управлява МПС без поставен обезопасителен колан. Полицейските
2
служители поискали документите на подс.С. за проверка и го поканили да се
приближи до служебния автомобил. След като изрично го уведомили, че
действията му се заснемат с боди камера, полицаите тествали с техническо
средство подс.С. за употреба на алкохол. Уредът отчел концентрация на
алкохол под 0.5 промила. В последствие, св.Г. се качил на шофьорското място
на служебния автомобил, където на служебния таблет проверил документите
на подсъдимия и започнал да изготвя срещу него Акт за установяване на
административно нарушение серия GA №1310565/07.06.2024г. за
управлението на л.а. без обезопасителен колан-нарушение по чл.137а, ал.1 от
ЗДвП. В това време подс.С. се намирал на около 1,5 м от шофьорската врата на
полицейския автомобил, чийто прозорец бил отворен. Св.А. се намирал извън
автомобила- до прозореца на предна дясна врата, като се бил навел за да
разговаря с колегата си.
Докато св.Г. съставял АУАН, подсъдимият се приближил до автомобила,
вкарал ръката си през отворения прозорец на шофьорската врата и без да каже
нищо пуснал покрай вътрешната страна на вратата банкнота с номинал 50
лева, със серия и номер БС 3867852, която паднала на пода на автомобила. На
въпрос на полицейските служители „Какво е това?“, подс.С. не отговорил.
Св.Г. веднага напуснал автомобила, затворил шофьорската врата и разпоредил
на подс.С. да се обърне, като му поставил белезници. Непосредствено след
това полицейските служители докладвали за случилото се в ОДЧ към ОД на
МВР Варна. На място пристигнала дежурната разследваща група при Първо
РУ ОД на МВР Варна и бил извършен оглед на местопроизшествие.
На 26.07.2024г. М. С. бил привлечен като обвиняем за престъпление по
чл.304а от НК.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските
показания, протокол за оглед на местопроизшествието, фотоалбум,
веществени доказателства и останалите приобщени писмени доказателства и
доказателствени средства.
Съдът подробно е анализирал обясненията на подсъдимия, отчитайки
тяхната двойнствена природа и е дал обоснован отговор в кои части кредитира
същите. Правилно обясненията не са кредитирани в частта, досежно
„случайното“ попадане на банкнота от 50лв. в полицейската кола докато
полагал подпис, т.к. същите са опровергани от показанията на двамата
полицейски служители /вж показания на св.Г. на л.31 и на св.А. на л.33 от
делото/. И двамата свидетели са категорични, че подсъдимия се е намирал на
разстояние от служебния автомобил и актът е бил в процес на изготвяне.
Полицейските служители подробно описват поведението на подсъдимия,
който самоволно се е приближил до служебния автомобил, без да бъде
поканен за това, проврял ръката си през отворения прозорец на шофьорската
3
врата и пуснал вътре банкнота от 50лв. Техните показания се подкрепят и от
протокола за оглед на местопроизшествието в който е отразено, че на пода
пред седалката на водача е установена една банкнота с номинал 50лв., сер.
№БС3867852.
По отношение начина на приобщаване на процесната банкнота,
намерена при оглед на местопроизшествието в служебния автомобил на
полицейските служители, настоящия състав съобрази следното.
Първоинстанционният съд е приел, че протоколът за оглед в частта,
досежно изземване на процесната банкнота следва да бъде изключен от
доказателствения материал, доколкото не е подкрепен със съдебна санкция, с
което настоящият състав изразява несъгласие.
От разпоредбата на чл.155 от НПК се извежда основната цел, с която
се извършва оглед на местности, помещения, предмети и лица– да се разкрият,
непосредствено да се изследват и запазят по реда на НПК следи от
престъплението или други данни, необходими за изясняване на
обстоятелствата по делото. Стриктното тълкуване на посочената норма сочи
на извода, че оглед се извършва на място, на което е осъществено
престъпление, или на такова, на което има следи от него, които е необходимо
да се изземат, закрепят и запазят, поради което законодателят не е предвидил
изискване за даване на предварително разрешение за извършване на оглед,
или последващо негово одобрение от съдия. Съгласно разпоредбата на чл.160
от НПК, когато е налице достатъчно основание да се предполага, че в някое
помещение или лице се намират предмети, книжа, компютърни
информационни системи, които могат да съдържат информация, или да имат
значение за делото, се извършва претърсване за откриването и изземването
им. Доколкото с претърсването на помещението, ползвано от дадено лице, или
на самото лице се засягат конституционно установени и гарантирани права,
законодателят е въвел с нормата на чл.161 от НПК изискването за даване на
предварително разрешение, или последващо одобрение от съответния
първоинстанционен съд.
Въпросът относно приобщаването на вещи с протокол за оглед на
местопроизшествие е широко дискутиран от съдебната практика, като са
налице различни становища. Настоящият състав споделя разрешението, че
протоколи за оглед, които инкорпорират на практика и друго следствено
действие, а именно претърсване и изземване, би следвало да получат съдебна
санкция по реда на чл.161,ал.2 от НПК. Последната не е самоцел, а е гаранция
за законосъобразно осъществяване на действието в случаите, когато същото
засяга чужда правна сфера, накърнявайки неприкосновеността на жилището,
превозното средство, или кореспонденцията и изисква преценката на съда
дали са налице законовите изисквания за предприемане на това действие.
4
В обобщение, преценката относно необходимостта от съдебен контрол
на протокола за оглед следва да бъде направена в зависимост от мястото на
извършване на следственото действие. Ако то е осъществено на място с
обществено предназначение /място, свързано с обществения ред и сигурност,
какъвто е конкретният случай/, липсва необходимост протоколът да бъде
одобрен от съда, тъй като с изземването не се засяга гарантираната от ЕКПЧ и
Конституцията неприкосновеност на определена личност, или на жилището на
конкретен правен субект. В настоящият случай, няма необходимост този
протокол за бъде одобряван, защото не е осъществено засягане на чужда лична
сфера и не е необходима съдебна защита на евентуално нарушени лични
права.
Няма съмнение, че в конкретния случай действията, осъществени на
07.06.2024г. и закрепени в протокол за оглед/л.4 и сл. от ДП/, по естеството си
са били насочени към оглед на местопроизшествието, при който е открита и
процесната банкнота. Същият е бил извършен по правилата на НПК от
разследващ полицай, в присъствието на поемни лица и технически сътрудник,
подписали без възражения протокола. В него изрично е отразена намерената
банкнота, надлежно идентифицирана и мястото, където е била установена. В
този смисъл, протоколът за оглед не е процесуално недопустим, поражда
предвидените в закона правни последици и не следва да бъде изключен от
доказателствения материал, както е счел първоинстанционния съд.
Дори да се приеме, че процесния протокол не може да бъде ценен
като годно доказателствено средство, обстоятелствата на намиране на вещта,
мястото на установяването й, нейните характеристики следва и могат да бъдат
установени чрез други доказателствени средства, доколкото доказателствата и
средствата за тяхното установяване нямат предварително определена
доказателствена сила. Откритите и иззети при извършване на тези действия
вещи, носещи следи от извършено престъпление, могат да бъдат приобщени
към доказателствения материал с други, допустими от НПК доказателствени
средства/в този смисъл вж Решение №162/2010г. на първо н.о. на ВКС,
Решение №345/2015г. по н.д.1069/2015г. на трето н.о на ВКС, Решение
№60125/2022г. на трето н.о. на ВКС и др./.
В конкретния случай, за намирането на въпросната банкнота и
нейното приобщаване към делото, освен процесуалнозаконосъобразния
протокол за оглед, са налични и гласни доказателствени средства-показанията
на полицейските служители, както и обясненията на самия подсъдим, който
не отрича обстоятелството, че откритата банкнота е негова и се е намирала в
служебния автомобил.
По изложените съображения настоящия състав не намира основания да
не сподели крайния извод на първоинстанционния съд, че предметът на
5
престъплението е безспорно установен и надлежно приобщен.
Правилно съдът не е кредитирал с доверие показания на св.Бадалян,
доколкото като производни /възпроизвежда разказаното от подсъдимия/ се
опровергават от останалия доказателствен материал.
По изложените съображения, настоящия състав намира за
законосъобразен извода на проверявания съд, че обективно подсъдимия е
осъществил посочения престъпен състав на чл.304а,ал.1 от НК, като е
предоставил дар-банкнота от 50лв. на полицейските служители, която не им
се следва, за не да извършат действие по служба, в кръга на тяхната
компетентност-да не му съставят акт за административно нарушение на
разпоредба на ЗДвП.
В тази връзка, следва да се отбележи, че с ТР №1/12.03.2021г. по т.д.
№ 1/2019 г. на ОСНК е прието, че активният подкуп по чл.304,ал.1 и чл.304а
от НК при формата на изпълнителното деяние "даде дар или каквато и да било
облага" на длъжностно лице е довършен с прекъсването на фактическата
власт на дееца върху облагата и предоставянето й на длъжностното лице по
начин, който му позволява безпрепятствено да изрази отношението си към нея
чрез приемането й, респ. чрез отказ да я приеме, като субектът на активния
подкуп изрично, или мълчаливо иска /или преди това вече е поискал/ от това
лице да извърши конкретно действие или бездействие по служба, или загдето
то вече е извършило такова действие или бездействие.
Установените факти по делото сочат, че извършеното от подсъдимия
престъпление е довършено, тъй като пускайки банкнотата в служебния
автомобил, той е прекъснал своята фактическа власт върху нея, като същата е
преминала във фактическа власт на длъжностните лица. С предаването по този
начин на дара, пускайки го в лекия автомобил на двамата полицейски
служители, същите са получили фактическата власт върху него, т.е.
възможността да се разпореждат съвместно. Не е необходимо действително да
се е стигнало до мотивиране на длъжностното лице да действа или бездейства
по служба. Достатъчно е само да са били създадени условия за това.
Деецът, който е дал облагата, носи наказателна отговорност по чл.304
от НК, въпреки липсата на съгласие на длъжностното лице да я приеме.
Наказателноправната квалификация на активния подкуп в този случай не се
влияе и не се предопределя нито от волята, нито от поведението на
получаващия облагата. Начинът на квалифициране на престъплението също
навежда на този извод — в зависимост единствено и само от осъщественото
деяние и личността на дееца, а не от чуждо поведение/пак там/.
Правилно съдът не е възприел версията на подсъдимия, че банкнотата от
50лв. „случайно“ е попаднала в служебния автомобил. На първо място,
6
същото е в противоречие с изяснените факти-лицето се е намирало на
разстояние от служебния автомобил, не е било поканено от полицейските
служители да представя книжа, или да полага подпис на съставен акт, а на
следващо е формално и житейски нелогично /вж в този смисъл Решение №78
от 15.04.2019г. на ВКС по н.д. № 178/2019г., II н.о., НК, докладчик
председателят Елена Авдева/.
Неоснователно е твърдението на защитата, че актът към момента на
действията на подсъдимия по предоставяне на банкнотата вече е бил съставен
и „принтиран“. Видно от показанията на св.Х. Г.: „Аз бях в ляво на
шофьорската врата, почти вече бях написал акта, който пишем на таблет,
същият влезе с главата си в автомобила и с лява или дясна ръка, не помня
пусна нещо в ръката ми“/вж показания на л.31 от делото/. Св. В.А.
потвърждава, че актът не е бил „принтиран“/вж показания на л.34 от делото/.
На следващо място, подсъдимия към този момент не е имал такава
информация, доколкото същия не е бил поканен да го подпише.
Като неоснователен се преценява и аргумента на защитника, че
подсъдимият не е имал мотив да предложи подкуп, след като е разбрал, че ще
му бъде съставен акт за извършено нарушение-шофиране без поставен
обезопасителен колан. Мотивът му произтича именно от процедурата по
неговото санкциониране, т.к. при съставяне на акт за административно
нарушение, същата протича по реда на ЗАНН. В тези случаи, на нарушителя
се налага глоба и биха могли да настъпят и други неблагоприятни последици.
Настоящата инстанция преценява като неоснователно и възражението,
че полицейските служители не са разбрали защо са дадени парите, поради
което деянието е несъставомерно. На първо място обстоятелството, че
подсъдимия изрично не е заявил целта за предоставения подкуп не се оспорва.
Същата обаче може да бъде извлечена от неговите действия. На подсъдимото
лице е било разяснено, че ще му бъде съставен акт за допуснато нарушение по
ЗДвП- шофиране без поставен предпазен колан; актът е бил в процес на
изготвяне; подсъдимия не е бил поканен да се приближи до служебния
автомобил, нито са му били изисквани документи, въпреки това същия сам се
е приближил към автомобила и е подхвърлил банкнота от 50лв. След това
полицейските служители незабавно са предприели действия по задържането
на подсъдимия и обезопасяване на местопроизшествието, като са уведомили и
дознател досежно извършено престъпление. Т.е. същите са възприели
деянието на подсъдимия именно като подкуп. Досежно целта на
предоставения подкуп, полицейските служители са предполагали, видно от
показанията на св.А., доколкото подсъдимия изрично не я е заявил.
Съгласно цитираното ТР, осъзнаването на придобитото владение върху
дара, неговото приемане, респ. съгласието да извърши исканото
7
действие/бездействие по служба, или отказът да приеме дара са
обстоятелства, „стоящи извън състава на чл.-304 от НК, които не влияят на
довършеността на престъплението“. Последното е налице, щом дарът се
намира във фактическата власт на длъжностното лице и е прекъсната тази на
даващия.
Субективно деецът е съзнавал, че действията му са противоправни и че
предназначението на пуснатата от него банкнота в автомобила на
полицейските служители е да мотивира полицейския орган да не му състави
акт за административно нарушение.
Безспорно е, че подсъдимия е бил наясно с факта, че е допуснал
нарушение на ЗдвП, управлявайки лекия автомобил без поставен предпазен
колан. Същият е бил уведомен от полицейските служители, че за извършеното
от него нарушение ще му бъде съставен акт. Тези факти, наред с
обстоятелствата, че в колата пътували неговите деца и извършената проверка,
са го мотивирали да вземе решение, да предостави подкуп на полицейските
служители, целейки благоприятен за него резултат– неиздаване на акт.
Подсъдимият е съзнавал длъжностното качество на лицата, към които са били
насочени неговите действия, както и че предоставената от него банкнота, не се
полага на полицейските служители като възнаграждение. Подсъдимият е
съзнавал, че предоставянето на парите в разположение на полицаите, ще се
изтълкува от свидетелите като даване на подкуп, доколкото в предходен на
предаването на банкнотата момент, е бил предупреден от полицейските
служители че ще му бъде съставен акт, а също и че в автомобила им е
разположена видео и аудио записваща техника. Въпреки това, подсъдимият
решил да предостави банкнотата, целейки да мотивира длъжностните лица -
полицейски органи, да не изпълнят своите служебни задължения- да съставят
акт за извършеното от него нарушение. Всички тези обстоятелства несъмнено
сочат, че той е съзнавал действията си, техният общественоопасен характер,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните им последици.
В заключение, при проверката за обоснованост на присъдата, въззивният
състав приема, че е неоснователно сезиран в тази насока с въззивната жалба.
Възприетите от окръжния съд фактически положения на деянието и
авторството са в пълно съответствие с данните по делото, които са оценени
при спазване на чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Въззивният състав се
солидаризира и с оценката за достатъчност на доказателствата и източниците
им, чрез които обективната истина по делото е разкрита в съответствие с чл.13
от НПК- по реда и със средствата на процесуалния кодекс, респективно
присъдата не почива на предположения. В рамките на фактическите
положения материалният закон е приложен правилно с осъждането на
подсъдимия за престъпление по чл.304а,ал.1 от НК.
8
По наказанието.
Правилно съдът е ценил всички обстоятелства, от значение за
индивидуализацията на наказанието.
Като смекчаващи са отчетени чисто съдебно минало, липса на
противообществени прояви, добри характеристични данни и ниската стойност
на подкупа. Изложеното е дало основание на проверявания съд да приложи
разпоредбата на чл.55,ал.1,т.2, б.“б“ от НК и да замени предвиденото
наказание „лишаване от свобода“ с „пробация“, с двете задължителни
пробационни мерки в минималния срок, като не е наложил кумулативно
предвиденото наказание „глоба“.
Настоящият състав намира, че наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства не са нито многобройни, нито са налице изключителни такива,
което да налага приложението на чл.55 от НК. Не е налице и втората
предпоставка- предвиденото наказание да е несъразмерно тежко, при липса на
минимум в санкционната част на чл.304а от НК. Неподаването обаче на
протест, препятства настоящата инстанция да ревизира присъдата в тежест на
подсъдимото лице.
Законосъобразно, на основание чл.307а от НК, съдът е отнел в полза на
държавата предмета на престъплението – банкнота от 50лв.
Следствие от признаването на подсъдимия за виновен, на основание
чл.189,ал.3 от НПК в негова тежест правилно са възложени и направените
разноски.
След така извършената цялостна проверка на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не намери основания за отмяна или изменение на
съдебния акт, тъй като при разглеждане на делото не са допуснати съществени
процесуални нарушения и материалния закон е приложен правилно, както по
отношение квалификацията на извършеното деяние, така и по отношение на
определеното наказание. Въззивната жалба с изложените в нея и писменото
допълнение оплаквания е неоснователна и не може да доведе до
претендираните правни последици, а атакуваната присъда, като
законосъобразна, обоснована и правилна, следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №30 от 11.04.2025г. по НОХД№1132/2024г.
по описа на Окръжен съд-Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Върховния
касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10