РЕШЕНИЕ
№ 1039
гр. Варна, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20253100501285 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 36586/23.04.2025г. от
Прокуратурата на Република България срещу Решение № 1231/
09.04.2025год. по гражданско дело № 20243110107655 по описа за 2024г. по
описа на Районен съд - гр. Варна, 8-ми състав, в частта, с която съдът
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище: гр. С., бул.
"В." № *, да заплати на А. О. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „П.“ №
**, ет. *, сумата 2000 лева /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
образувано ДП № ******* г. по описа на ССП – ОДМВР – гр. Варна и пр.
преписка № ******** г. по описа на Районна прокуратура – Варна за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, прекратено с
Постановление от 29.11.2023 г. на Районна прокуратура – Варна, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на исковата молба – 20.06.2024 г.
до окончателното изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ.
1
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение за поради необоснованост. Сочи се, че съдът
неправилно се е позовал на съдебна практика, която се основава на стари
редакции на НПК /Решение № 50084/30.05.2023г. по гр. д. № 1961/2022г. на
ВКС, 3-то г.о./. С действащия към настоящия момент НПК, обнародван, ДВ,
бр. 86 от 28.10.2005г., в сила от 29.04.2006г., са премахнати съществуващите
преди това процесуални фигури на „уличено лице" и „заподозрян". Към
настоящия момент съществува единствено фигурата на „обвиняем", чийто
статут е изчерпателно уреден в Част I, Глава 7 на НПК. Посоченият в
решението текст на чл. 215 от НПК урежда действията, които следва да бъдат
предприети, когато извършителят е неизвестен, а чл. 219 от НПК урежда
привличането на обвиняем и предявяването на постановлението за
привличане. В този смисъл, предвид липсата на „уличено лице" като
процесуална фигура, срещу него не могат да бъдат предприети каквито и да е
мерки за процесуална принуда. Такива могат да бъдат предприети само и
единствено срещу лице, което има качеството на обвиняем по смисъла на чл.
54 от НПК и те са изрично уредени в чл. 56 - 73А от НПК. Т.е. цитираното от
ищеца Решение № 50084/30.05.2023г. по 1 гр. д. № 1961/2022г. на ВКС, 3-то
г.о., противоречи както на действащата към момента наказателно-процесуална
нормативна уредба - НПК, така и на правната теория и практика в областта на
българското наказателно- процесуално право.
Счита, че изводите на ВРС са в противоречие, както с правната теория,
така и с решения на ЕСПЧ /от 15.07.2005г. по делото „Асенов срещу
България" § 101 и 102, образувано по жалба № 42026/98г.; от 1.12|.2005г. по
делото „П. срещу България" § 80 и 82, образувано по жалба № 48137/99г.,
Решение по делото „Симеонови срещу България" от 17.05.2017 г. § 11,0 и др./,
и по-новата практика на българския съд - Решение № 50047 от 10.03.2023г. на
ВКС по гр. д. № 3092/2022 г, IV г. о., ГК, съгласно което само привлеченото
като обвиняем лице, а не и останалите субекти на наказателно-процесуалните
отношения, може да претендира обезщетение за претърпени вреди от
незаконна дейност на правозащитните органи по см. на чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ. Началният момент, от който лицето, срещу което е образувано
наказателно производство търпи вреди, е датата на привличането му като
обвиняем и предявяване на обвинението. В настоящия случай Х. никога не е
бил привличан в качеството на обвиняем по горепосоченото досъдебно
2
производство.
Предвид факта, че наказателното производство по ДП № *******г. по
описа на Сектор „ПП" при ОД - МВР - Варна не е било водено срещу ищеца
Х., следва да се има предвид, че предприетите спрямо него мерки - съставяне
на АУАН, изземване на свидетелството за управление на МПС и контролния
талон към него, и свалянето на регистрационните табели на автомобила му, са
изцяло с административен характер. Те не представляват мерки за
неотклонение или други мерки за процесуална принуда по смисъла на чл. 56 -
чл. 73А от НПК. Наложени са от административно-наказващ орган, каквито са
служителите на Сектор „Пътна полиция" - ОДМВР Варна. Поради това,
Прокуратурата на РБ няма никакво отношение и правомощия за намеса и
контрол в тази връзка и по никакъв начин не е отговорна за действията на
полицейските органи. В случай, че в резултат от налагането на мярката по чл.
72, ал. 1, т. 1 ЗМВР или на ПАМ спрямо конкретно лице, за последното са
настъпили имуществени и/или неимуществени вреди, то евентуално може да
търси обезщетение за тях от административния орган, наложил мярката, по
ред, различен от предприетия в настоящото производство.
В хода на производството не са събрани категорични доказателства,
които да установяват, че А. О. Х. действително е претърпял неимуществени
вреди болки и страдания, като пряк и непосредствен резултат от незаконно
обвинение.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция, а в
условията на евентуалност да бъде намален размера на присъденото
обезщетение до справедлив такъв по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Сочи, че с разпореждане от 14.04.2025г. на председателя на ВКС е
образувано Тълкувателно дело № 2/2025 г. по описа на ВКС. Гражданска
колегия, за приемане на тълкувателно решение по следния материално-
правен въпрос: „Налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 13 ЗОДОВ за
ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени
вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано
срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на
обвиняем?".
На основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, моли производството по делото
3
да бъде спряно до постановяване на решение по Тълкувателно дело №
2/2025г. по описа на ВКС, Гражданска колегия.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който се излага становище за неоснователност на
въззивната жалба и правилност и законосъобразност на постановеното
решение в обжалваната част. Поддържа се, че не е налице основание за
спиране на производството, като се позовава на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
№ 8/7 май 2014 г. по ТД 8/2013г. на ВКС, ОСГТК.
За да се произнесе по подадената жалба, настоящият състав
съобрази следното:
Производството пред ВРС е било образувано по предявен от А. О. Х.
срещу Прокуратурата на Република България осъдителен иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от образувано ДП № ******* г. по описа на
ССП – ОДМВР – гр. Варна и пр. преписка № ******** г. по описа на Районна
прокуратура – Варна, прекратено с Постановление от 29.11.2023 г. на Районна
прокуратура – Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 20.06.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че на 11.05.2023 г. около 00,24 часа в гр. В.
на бул. „В. В.“ като управлявал автомобил марка „Ф. Т.“ с рег. № *****,
ищецът бил спрян за проверка от служители на Пътна полиция при ОД на
МВР – гр. Варна. При проверката му бил извършен тест с техническо средство
Drug test 5000, който отчел положителен резултат за наркотични вещества или
техни аналози. Ищецът заявил, че желае доброволно да даде кръв и урина за
изследване. Съставен му е АУАН № 988953/11.05.2023 г. по ЗДвП за
управление на МПС след употреба на наркотични вещества, като му е издаден
талон за медицинско изследване. Били снети регистрационните табели на
лекия автомобил, както и иззети СУМПС и контролния талон към него за срок
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Било образувано ДП № ******* г. по описа на ССП – ОДМВР – гр.
Варна и пр. преписка № ******** г. по описа на Районна прокуратура – Варна
за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. По собствено желание на 11.05.2023 г.
4
ищецът си направил доброволно изследване за употреба на наркотични
вещества в медицинска лаборатория „Н.“ в гр. В. и тестовете били
отрицателни, вкл. за „Бензодиазепан“. Представил резултатите от
изследванията с изрична молба до Районна прокуратура – гр. Варна на
15.05.2024 г., но наложените му принудителни административни мерки не
били прекратени. Едва след излизане на резултата от токсикохимичната
експертиза № 23/ТЛ-211 по ДП № ******* г. с Постановление от 29.11.2023 г.
Районна прокуратура – Варна прекратила наказателното производство, поради
обстоятелството, че не е открито наличие на бензодиазепини, респ. техни
метаболити.
Поддържа се, че в продължение на осем месеца ищецът търпял вреди от
неправомерното поведение на Прокуратурата, тъй като бил лишен от право да
управлява МПС. Поради това не можел да изпълнява трудовите си
задължения, състоящи се в обслужване и зареждане на вендинг-апарати на
територията на гр. В., от което бил лишен от възможността да издържа
семейството си, тъй като претърпял големи финансови загуби, както и да води
и взима от училище и различни извънучилищни занимания двете му деца.
През целия процес бил притеснен, уплашен, разстроен, в съС.ие на стрес,
тревожност, депресия, поради възможността да бъде осъден без вина. Било
накърнено социалното му общуване, било унизено човешкото му достойнство,
вследствие несправедливо повдигнатото му обвинение и множеството
обяснения, които трябвало да дава. Процесуално-следствените действия по
образуваното наказателно производство, които са били извършени с негово
участие, са проведен разпит и завеждане за даване на кръвна проба с цел
провеждане на токсилогична експертиза. Счита, че претърпените от него
неимуществени вреди поради лишаването му от възможността да управлява
личното си превозно средство, са вследствие от воденото досъдебно
производство, доколкото всички материали по делото са представени на
наблюдаващия прокурор и той е бил лицето, което е можело да разпореди
връщането на тези вещи на ищеца.
В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника Прокуратурата на Република България, в който се изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Излага се, че ищецът не е
представил доказателства, че е бил обвиняем по посоченото досъдебно
производство, поради това не е налице нито една от хипотезите на чл. 2, ал. 1
5
ЗОДОВ, вкл. по т. 3 на посочената алинея, което води до извод, че ищецът не е
претърпял никакви вреди, причинени от Прокуратурата. Сочи се, че липсват и
доказателства, че отнетото СУМПС и регистрационни табели на автомобила
на ищеца са били иззети и приобщени по делото като веществени
доказателства. Навежда се довод, че предвид изготвения АУАН и издадената
ЗППАМ, посочени от ищеца, СУМПС е било отнето, а регистрационните
табели са снети по административен ред. Поддържа се, че Прокуратурата няма
задължение, съответно няма правомощие да се произнася във връзка с тях,
тъй като не са веществени доказателства по делото. Твърди се, че всички
хипотетични вреди, заявени от ищеца, вследствие на отнемането на СУМПС,
не са резултат от действия или бездействие на Прокуратурата. Оспорва
настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди, както
претенцията на ищеца за обезщетение по размер, като прекомерно завишена.
В този смисъл се моли за отхвърляне на предявения иск, а в условията на
евентуалност се възразява срещу размера му по гореизложените съображения.
Въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
При съобразяване на наведените във въззивната жалба
съображения, съдът намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Настоящият съдебен състав намира, че фактическата обстановка е
правилно установена от ВРС, поради което не е необходимо да преповтаря
същата.
За пълнота следва да се посочи, че ДП № ******* г. е водено от ОД-
МВР – Варна от старши разследващ полицай Я.П. за извършено престъпление
по чл. 343Б ал. 3 от НК.
Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0819-000566 от 11.05.2023 г., издадена от Областна дирекция на МВР -
Варна, сектор „Пътна полиция“, на водача А. О. Х. е наложена следната
принудителна административна мярка по чл. 171 т. 2а б.Б от ЗДвП:
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, а със заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000567 от
11.05.2023 г., издадена от Областна дирекция на МВР - Варна, сектор „Пътна
полиция“, на водача А. О. Х. е наложена следната принудителна
6
административна мярка по чл. 171 т. 1 б.Б от ЗДвП: временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Издадена е и Заповед за задържане на лицето А. О. Х. за срок до 24 часа
по ЗМВР от полицейските органи. Мярката е взета в 00,24 часа на 11.05.2023
г., а лицето е освободено в 9,15 часа на същия ден.
Разпита на А. О. Х. е проведен в качеството му на свидетел от
разследващия полицай. Разследващият полицай Я. П. е извършила и
останалите следствени действия - разпити на други лица, изготвяне на
съдебно-химическа експертиза чрез извършване на химико-токсикологичен
анализ в лаборатория към МВР - София.
Участието на наблюдаващия прокурор по пр. преписка № ******** г. по
описа на Районна прокуратура – Варна се свежда до няколкократно
продължаване на срока за разследване и до прекратяване на досъдебното
производство с Постановление от 29.11.2023 г. на Районна прокуратура –
Варна, поради липсата на доказателства за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
Въз основа на приетото от фактическа страна, съдът намира
следното от правна страна:
Съгласно чл. 2 ал. 1 т. 3 Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано;
С разпореждане от 14.04.2025г. на председателя на ВКС е образувано
Тълкувателно дело № 2/2025 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, за
приемане на тълкувателно решение по следния материално-правен въпрос:
„Налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на
отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато
прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен
извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем?". По
Тълкувателно дело № 2/2025 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия към
7
настоящия момент не е постановено решение.
Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 8/7 май 2014 г. по ТД 8/2013г.
на ВКС, ОСГТК, при образувано тълкувателно дело пред Върховния
касационен съд по обуславящ правен въпрос, производството по висящо дело
може да се спира само в касационната инстанция на основание чл.292 ГПК, а
не и във въззивната и първата инстанция.
С оглед на горното настоящата съдебна инстанция следва да се
произнесе по съществото на спора като приеме за приложима една от двете
противоречиви съдебни практики.
Въззивната инстанция счита за правилна практиката, обективирана в
решение № 50047 от 10.03.2023 год. по гр. дело № 3092/2022 г., IV г. о. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. С него на поставения въпрос
следва ли да се счита в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ за
главна предпоставка, обуславяща нейната съставомерност, наличието на
образувано срещу ищеца наказателно производство, прекратено поради това,
че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, е даден положителен отговор, като е прието, че едва след
привличането на едно лице като обвиняем по отношение на него могат да се
предприемат мерки за процесуална принуда, предвидени за обвиняемия в
НПК, с които да му бъдат причинени вреди, които да бъдат поправени по реда
на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Само лице, което е привлечено в качеството на
обвиняем може да бъде оправдано, наказателното производство срещу него да
бъде прекратено, погасено по давност или амнистирано. Ето защо и само
привлеченото като обвиняем лице, а не и останалите субекти на наказателно-
процесуални отношения, може да претендира обезщетение за претърпени
вреди от незаконна дейност на правозащитните органи по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ. Предвид аналогичните процесуални качества между обвиняем /чл.
207/ и 2 уличен /чл. 409 и чл. 410/ по смисъла на НПК /отм., ДВ, бр.
86/28.10.2005 год., в сила от 29.04.2006 год./, разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ е приложима по аналогия и по отношение на уличеното лице, в
случаите, когато се провежда полицейско производство. Сега действащия
НПК /ДВ, бр. 86/28.10.2005 год., в сила от 29.04.2006 год./ обаче изоставя
фигурите на „заподозрян“ и „уличен“, като оставя само тази на обвиняемия.
Въззивната инстанция счита за правилна посочената практика по
8
следните съображения:
Смисълът на ЗОДОВ е да определи реда за реализиране на
отговорността на Държавата и общините за вреди. Законът не предвижда
ограничаване на отговорността /т.е. във всички случаи на причинени вреди
Държавата ще отговаря/, но разпределя отговорността между различни нейни
органи, които да отговарят по исковете вместо Държавата като нейни
процесуални субституенти, съответно различен се явява и редът за
реализиране на отговорността - дали същата ще бъде реализирана по реда на
АПК и ще се разглежда от административните съдилища или по ГПК от
гражданските съдилища. Поради това въпросът за евентуалното допускане на
разширително тълкуване за нуждите на специалния деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ засяга както компетентността на различните по вид съдилища, така
и отговорността на различните държавни органи.
Настоящият съдебен състав намира, че не е допустимо разширително
тълкуване що се отнася до компетентността на различните по вид съдилища.
Компетентността е стриктно определена /и разграничена/ и не може да бъде
разширявана или стеснявана. Отделно от това, макар че Държавата е основен
субект на отговорността, то различни държавни органи се явяват процесуални
субституенти в процеса по ЗОДОВ. Смисълът на посоченото разграничение на
процесуалните субституенти е да се направи евентуален анализ кои държавни
органи допускат или не причиняването на вреди на граждани и с оглед
честотата на допусканите деликти, да бъдат въведени необходимите
изменения в правните норми, които регулират дадените отношения и дават
основание за причиняване на вреди на граждани. В този смисъл не следва да
бъде допускано изместване на отговорността, т.е. прехвърлянето й от един
процесуален субституент на друг, което би се постигнало с посоченото в
решение № 50009 от 08.02.2023 год. по гр. дело № 932/2022 год., ІІІ г. о. на
ВКС разширително тълкуване на правната норма на чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ.
В конкретния случай се установява, че процесното ДП № ******* г. е
водено от полицай при ОД на МВР - Варна, че процесните ПАМ са наложени
от Областна дирекция на МВР - Варна, сектор „Пътна полиция“, а
задържането на лицето е наложено по ЗМВР отново от полицейските органи.
С оглед на горното отговорността в случая следва да бъде търсена по чл. 1 от
9
ЗОДОВ, тъй като твърдените вреди са настъпили по повод административна
/изпълнителна/ дейност. Косвено доказателство за това е и факта, че
наложените ПАМ са по чл. 171 от ЗДвП /а не по НПК/ и се обжалват по реда
на АПК /а не подлежат на контрол по съдебен ред/.
В чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ изрично се казва, че Държавата /в лицето на
Прокуратурата по конкретната точка 3/ отговаря за вредите, причинени на
граждани при обвинение в извършване на престъпление, т.е. необходимо
условие за приложение на чл. 2 ал. 1 т. 3 е да е налице повдигнато обвинение
срещу лицето, което претендира вредите. И това не е случайно, защото именно
Прокуратурата е единственият държавен орган, който има правомощието да
повдига обвинение. В случая А. О. Х. няма повдигнато обвинение, поради
което Прокуратурата не носи отговорност за вредите му.
Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции, настоящият състав
на ВОС намира, че Решение № 1231/ 09.04.2025год. по гражданско дело №
20243110107655 по описа за 2024г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 8-ми
състав, в обжалваната част следва да бъде отменено и да бъде постановено
друго, с което искът да бъде изцяло отхвърлен.
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция, съдът намира, че
решението следва да бъде отменено и в частта за разноските. Няма сторени
разноски от страна на Прокуратурата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1231/ 09.04.2025год. по гражданско дело №
20243110107655 по описа за 2024г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 8-ми
състав, в частта, с която съдът:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище: гр. С.,
бул. "В." № *, да заплати на А. О. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „П.“
№ **, ет. *, сумата 2000 лева /две хиляди лева/, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
образувано ДП № ******* г. по описа на ССП – ОДМВР – гр. Варна и пр.
преписка № ******** г. по описа на Районна прокуратура – Варна за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, прекратено с
10
Постановление от 29.11.2023 г. на Районна прокуратура – Варна, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на исковата молба – 20.06.2024 г.
до окончателното изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ,
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище: гр. С.,
бул. "В." № * да заплати на А. О. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „П.“
№ **, ет. *, сумата от 151 лева /сто петдесет и един лева/, представляваща
съдебно-деловодни разноски за настоящото производство,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. О. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „П.“
№ **, ет. *, против Прокуратурата на Република България, със седалище: гр.
С., бул. "В." № *, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от
2000 лева /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от образувано ДП
№ ******* г. по описа на ССП – ОДМВР – гр. Варна и пр. преписка №
******** г. по описа на Районна прокуратура – Варна за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, прекратено с Постановление от
29.11.2023 г. на Районна прокуратура – Варна, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на исковата молба – 20.06.2024 г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационна проверка при условията на чл.
280 от ГПК пред Върховния касационен съд с касационна жалба, подадена
чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11