Р Е Ш Е Н И Е
№............ , град Шумен, 25.09.2019 г.
Шуменският административен съд, в публичното заседание на седемнадесеТ.септември две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Маргарита Стергиовска
Бистра Бойн
при секретаря В. Русева
и с участие на прокурор О. Куздов от Окръжна прокуратура - гр.Шумен, като разгледа докладваното от административния съдия Р. Цветкова КАНД №209 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.63 ал.1 изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба на „ТИ Б.А.Б.” ЕАД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *********, депозирана чрез юрисконсулт Д.р., срещу Решение №291/10.05.2019 г. постановено по ВАНД №657/2019 г. по описа на Шуменския районен съд.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон. Твърди се, че неправилно административният орган е приел, че еднократната такса за оценка на риска, която потребителят дължи на банката е такса, свързана с усвояването и управлението на кредита. Жалбоподателят твърди, че КЗП е тълкувало сключения между Б.ата и потребителката договор, въпреки, че няма такива компетенции. Въз основа на това неправилно тълкуване е прието и от решаващия съд, че е налице нарушение на чл.10а ал.2 от ЗПК, който забранява плащането на такси свързани с усвояването и управлението на кредита. По тези съображения касаторът отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и на потвърденото с него постановление.
Ответната страна КЗП - РД гр.Варна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище за законосъобразност на обжалваното решение и за неоснователност на депозираната касационна жалба.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:
С атакуваното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление №В-0047075/14.02.2019 г. на директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище - гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на касатора „Т.БИ АИ Банк” ЕАД, е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00 лева на основание чл.45 ал.2 от ЗПК, за извършено нарушение по чл.10а ал.2 от ЗПК.
За да постанови решението си въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: „Ти Б.А.Банк” ЕАД *** извършва банкова дейност, като предлага на потребителите банкови услуги, в т.ч. и отпускане на кредити. Посочената дейност в гр.Шумен дружеството осъществява в офис, находящ се на бул.„Славянски“ №5. На 19.11.2018 г. в обекта била извършена проверка от длъжностни лица на КЗП-РД, по повод потребителска жалба от А.. При проверката било установено, че посоченият потребител и дружеството сключили Договор за потребителски кредит №********** от 08.11.2018 г., като в договора било посочено, че потребителката дължи еднократна такса за оценка на риска в размер на 547.39 лв., която такса се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план. С оглед тези констатации на дружеството бил съставен АУАН №К-0047075 за извършено от дружеството нарушение на чл.10а ал.2 от ЗПК, като нарушението е извършено повторно. Актът бил подписан без възражения от упълномощеното за това лице. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН дружеството депозирало писмени възражения, но същите били приети за неоснователни и въз основа на съставения АУАН и на материалните по преписката било издадено и процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че дружеството е извършило нарушение на чл.10а ал.2 от ЗПК. За да достигне до този извод, мотивирал го да потвърди обжалваното наказателно постановление, районният съд е подложил на съвкупен анализ приобщените писмени и гласни доказателства, както и относимата правна уредба, заключавайки, че посочената такса за оценка на риска е по съществото си прикрита такса за управлението или усвояването на кредита, тъй като се начислява само и единствено при отпуснат кредит и е процент от сумата на отпуснатия кредит. Посочил е, че законът допуска събиране на такси и комисионни, които касаят само допълнителни услуги по договора, но не и такива които касаят действия по разглеждане на договора, риск и други, поради което безспорно посочената такса е във връзка с усвояването и управлението на кредита. Съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи изначално санкционната процедура и налагащи отмяната на процесното постановление. Изложил е и аргументи, че процесният случай на може да бъде квалифициран като маловажен и е потвърдил наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Не са налице сочените от страна на касатора отменителни основания. Административнонаказателното производство е протекло при стриктното спазване на процедурните правила, регламентирани в ЗАНН, в хода на което по категоричен начин е установена вменената на дружеството деятелност. Съгласно чл.10а ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая се касае до такса, наименувана в договора като такса за оценка на риска. Административният орган е установил, а това не се оспорва от дружеството, че „такса за оценка на риска“ се изисква само от потребители, които са одобрени и на които е предоставен кредит. След като тази такса не се изисква от всички потребители, а само от тези, на които е отпуснат кредит, правилно е прието, че тази такса е свързана с усвояването и управлението на кредита, а не е такса за отделна, допълнителна услуга. Още повече, че ако таксата е действително за оценка на риска, то тя трябва да се събира еднократно, от всички кандидатстващи за кредит потребители и не би следвало да е в зависимост от размера на искания кредит. При тези данни, направеният от въззивния съд извод за безспорната установеност на извършено от дружеството нарушение на чл.10а ал.2 от ЗПК се споделя напълно и от касационната инстанция. След като дружеството е изискало от потребителката такса, свързана с управлението и усвояването на кредита, е очевидно, че е осъществен състава на нарушение по чл.10а ал.2 от ЗПК, поради което правилно е ангажирана отговорността на дружеството по чл.45 ал.2 от ЗПК и то в условията на повторност – влязло в сила НП №В0043663/13.12.2017 г. за същото нарушение.
С оглед гореизложеното касационната инстанция намира, че районният съд е постановил валиден и допустим акт, съобразен изцяло с материалния закон и производствените правила, поради което не са налице сочените в депозираната жалба отменителни основания и същият следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №291/10.05.2019 г., постановено по ВАНД №657/2019 г. по
описа на Шуменския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 25.09.2019 г.