Р Е Ш Е Н И Е
№ 138 22.03.2013г. град Стара Загора
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІІ ГРАЖДАНСКИ
състав
на дванадесети февруари 2013 година
в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ УРУКОВ
Секретар П.Г.
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
– ДОКЛАДЧИК УРУКОВ
Гражданско дело № 1147 по описа за 2011
година, за да се произнесе съобрази следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС, обективно съединен с искове по
чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е Искова молба от
ищеца “АМС имоти” ЕООД гр.софия,
с която моли съда да постанови решението си с което да осъди двамата ответници К.Г.Х.
и Х.А.Х. да му предадат владението върху следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ под
№ 4 с административния си адрес гр.*** със застроената си площ от 79.31 кв.м.,
подробно описан в исковата молба, заедно с МАЗЕ под № 21 с площ от 3.35
кв.метра, също подробно описано в исковата молба, заедно с 4.9405 % идеални
части от общите части на сградата и от отстъпеното право на стоежа си. В
условията на евентуалност предявяват и иск за заплащането на обезщетение за
неоснователно обогатяване, като се осъдят ответниците, които ползват имота да
им заплатят общо сумата от 4400 лева, представляваща месечния пазарен наем за
ползването на имота, считано от 12.11.2010 год. до 12.12.2011 год. ведно със законната
лихва върху нея от датата на завеждането на иска до окончателното й заплащане.
Също моли съдът да му присъди и направените по делото разноски, в това число и
юрисконсултското възнаграждение.
С исковата си молба ищецът твърди, че
ответниците владеели имота, възпрепятствайки ги по този начин да упражняват
правото си на собственост и да придобиват всички граждански плодове от него.
След като се запозна с
изложеното в Исковата молба, с писмените доказателства към нея по делото и с
допълнително изисканите и представени по делото писмени доказателства, и като
взе предвид приложимите по случая материално-правни и процесуални норми, съдът
счита за изяснено следното:
С допълнителна
молба с вх.№ 7160/07.06.2012 г. от юрисконсулт К. по гр.д.№ 1147/2011 г. по
описа на Окръжен съд-Стара Загора, с която във връзка с полученото съобщение и
определение от датата 23.05.2012 г., заявява, че исковата молба е депозирана и
срещу нов трети ответник, когото привличат като такъв: Г.Х.Х. с ЕГН **********
с постоянен
адрес - гр. ***. Със същата писмена молба прилагат и
молят съда да приеме 3 броя преписи от същата уточняваща молба за връчването й
на всички ответници по делото, заедно с 1 брой препис от исковата молба и
доказателствата към нея за връчването й на новия ответник.
Съгласно чл.228, ал.3 от ГПК ищецът може да насочи иска си срещу ответник, който
не е съгласен да встъпи в делото. Но в този случай искът срещу новия
ответник се смята за предявен от деня, в който исковата молба срещу него е
постъпила в съда. В тази връзка с определението си от датата 29.06.2012 год.
съдът е КОНСТИТУИРАЛ като нов трети ответник по делото Г.Х.Х. с ЕГН **********
с постоянен
адрес - гр. ***.
Искът се явява
процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия ОС-Ст.Загора, като
исковата молба е редовна, и отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и
чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, поради което следва да бъде разгледан в настоящото
гражданско съдопроизводство.
Ищецът “АМС имоти” ЕООД гр.софия, редовно призован по делото явява се пълномощника му адв. С.,
която моли съда да уважи изцяло така предявения иск, по съображенията
подробно изложени в съдебно заседание, както и в депозираната по делото
подробна писмена защита.
Ответниците по
делото К. Г. Х., Х.А.Х и Г.Х.Х, редовно
призовани не се явяват, вместо тях се явява адв.А., която от името на своите доверители моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани, по съображенията подробно изложени
в съдебно заседание. По делото не е постъпила писмена защита, но е постъпил
писмен отговор от ответниците с който молят
съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със
становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото
писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални
норми, ОС-Ст.Загора счита за изяснено и доказано следното :
ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА :
Безспорно
е по делото се установява от представените и приети
като доказателства по делото, че така предявения иск се явява
родово и местно подсъден на настоящия Окръжен гр. Стара Загора. Същият е
процесуално допустим, поради което следва да бъде разгледан по съществото си в
настоящото гражданско съдопроизводство.
ОТНОСНО
ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА :
Безспорно е установено, че с Постановление за възлагане на недвижим имот от датата
29.10.2010 год. на ЧСИ
Кръстьо Ангелов с рег. № 766 с район на действие ОС-Стара Загора, влязло в
законна сила на 12.11.2010 год. дружеството-ищец е придобило собствеността на
публична продан върху процесния недвижим имот - апартамент
под № 4, с административен адрес ***,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.509.3266.3.4.,
подробно описан в исковата молба и уточняващата такава.
Първият
от двата обективно съединени иска, предявени с исковата молба, е
ревандикационен иск по своя правен характер и е с правно основание чл. 108 ЗС.
За да е основателен иска, ищецът следва да
докаже следните три предпоставки, а именно: 1. че е собственик на имота предмет
на делото, 2. че ответникът владее имота, и 3. че това владение е без
правно основание. Съдът счита, че събраните по делото доказателства установяват
и трите предпоставки.
Не
бе спорно по делото, а и се установява по несъмнен начин от представеното и прието като доказателство по
делото Постановление за възлагане от 29.10.2010
год. на ЧСИ Кръстьо Ангелов с рег. № 766 с район на действие ОС-Стара Загора,
че дружеството-ищец е собственик на процесния недвижим имот -апартамент
№ 4, с административен адрес ***,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.509.3266.3.4. В тази насока
съдът намира, че е налице първата от тези три кумулативно дадени предпоставки,
а именно, че ищецът се явява безспорно собственик на претендирания от него за
ревандикация недвижим имот.
Установи
се също така по делото по един категоричен начин, че ответниците през целия
процесен период и понастоящем ползват апартамента, собственост на ищеца. Доказателство
за това е изричното признание на този факт, направено както от третия ответник Г.
Х. Х., направено в съдебното заседание на датата 11.12.2012 год., така и от
процесуалния представител на ответниците в
съдебното заседание на 12.02.2013г. В същото заседание съдът обяви на страните,
че поради неявяването на първите двама ответници без уважителни причини, за да дадат обяснения дали са ползвали през
периода и дали продължават да ползват имота може да приложи последиците на
чл.176, ал.3 от ГПК, като с Решението си съдът следва да приложи тези последици
и да приеме да доказани обстоятелствата,
за които ответниците не се явиха, за да дадат обяснения. В тази насока според приетите
като доказателства по делото
удостоверения от Община
Стара Загора, издадени на датата
18.04.2012г., и тримата ответници са с постоянен адрес - процесното жилище,
за първите двама - това е и настоящият им адрес. Според представеното писмо от ЕВН Електроснабдяване АД София, за същото жилище
е открита и съществува партидата на името на ответника Х.А.Х.
В тази насока по безспорен начин се установява, че е
налице и втората предпоставка за уважаването на иска по чл.108 от ЗС, тъй като
безспорно се установи, че ответниците ползват и владеят процесния имот.
По отношение на третата предпоставка, съдът възприе
следното:
Въпреки дадената им от съда възможност, ответниците не
представиха никакви доказателства за ползване на имота на основание,
което да може да бъде противопоставено на
собственика. Правото на ползване, учредено с нотариален акт № 49 от
04.04.2008г. не може да бъде противопоставено на ищеца - купувач на публична продан, тъй като е учредено след ипотеката на
банката по нот. акт № 108 от 24.10.2007г.,
а съгласно разпоредбата на чл. 175, ал.1 ЗЗД „с извършването на публична продан на имота всички ипотеки върху него, както и
всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват.”.
Ответниците въпреки предоставената им процесуална възможност не представиха
подписан договор за наем, с който, видно от
отговора на исковата молба, се опитваха да обосноват, че някакъв
наемател, а не те, ползва имота. Впоследствие, както съдът констатира и по-горе,
те са изоставили в хода на процеса това си
твърдение и изрично чрез процесуалния си представител са признали на практика, че владеят процесния имот. В обобщение на
изложеното, съдът намира, че нито се твърдят по делото, нито се доказват никакви обстоятелства, които да съставляват
валидно правно основание за ползването на имота от страна ответниците.
По изложените по-горе съображения първоинстанционният съд
приема иска на ищеца да бъдат осъдени
ответниците да му предадат владението на неговия собствен имот с правното си
основание по чл.108 от ЗС, който те владеят без основание, за
основателен и доказан.
Съдът счита, че следва да уважи и предявения обективно
съединен иск за присъждането на обезщетение за лишаването на
собственика от възможността да ползва имота си за посочения в исковата молба
период - от 12.11.2010г. до 12.12.2011г.
В съдебно
заседание на датата 11.12.2012г. с определението си от същата дата съдът е
допуснал поправка и конкретизиране на
петитума на исковата молба, като вместо “12.12.2012г”., да се чете правилното
“12.12.2011г.”.
Действително
при липсата на валидно правно основание за ползване на имота, ответниците, като
препятстват собственика-ищец да ползва имота си, му причиняват вреда в размер на пропуснатия пазарен наем, както и
обратното - самите те се обогатяват за негова сметка, като живеят в
чуждо жилище без да плащат наем. Според приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, пазарният наем за
процесния период от 13 месеца /така, както са претендирани от ищеца в
поправената му искова молба от 12.11.2010г. до 12.12.2011г./ е 4160 лева. В
тази насока съдът приема, че до този размер искът на ищеца е основателен
и доказан, а в останалата му част до размера на претедираните по този иск 4400
лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан в тази му част.
Представените от ответниците три броя мемориални ордери не следва да бъдат зачитани в отношенията между ищеца и
ответниците, тъй като се отнасят за
друго лице и не е установена никаква връзка на тези ордери с процесиите
отношения и страните по делото. Видно от представените три броя мемориални
ордери с № 92947/20.01.2011г., № 87369/09.02.2011г., № 67931/27.04.2011г.,
лицето А.Х.Х. в качеството си на вносител е внасяло суми чрез МКБ Юнионбанк по
сметка на “АМС ИМОТИ” ЕООД гр.София, но това лице е различно от тримата
ответници по делото. Видно от представения и неподписан договор за наем от
30.10.2010г. същото лице А.Х.Х. се явява управителя на “ВИВА МАКС АУТО” ООД,
сочено като наемател по този договор.
С оглед на гореизложените съображения съдът счита, че този
обективно съединен иск се явява частично основателен до размера на 4160 лева,
като в останалата му част до размера на
претендираните 4 400 лева следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан в тази му част.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените
от последния разноски по делото общо в
размер на 2950.30 лева, от които сумата от 743.30 лева ДТ за
завеждането на делото, както и сумата от 200 лева, представляваща възнаграждението
на вещото лице от съдебно-икономическата експертиза, както и сумата от 2007 лева,
представляващи възнаграждение за един адвокат – адв. ***.
Ето защо
предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл. чл.108 от ЗС във вр. с
чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, Окръжен съд- гр.Стара Загора
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответниците К. Г.Х. с ЕГН ********** ,
Х.А.Х с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** и Г.Х.Х. С ЕГН **********
с постоянен адрес *** да предадат владението на ищеца “АМС ИМОТИ” ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Красно село, бул. „Ген. Е.И. Тотлебен" №
30-32, представлявано от управителя С.В.К. на следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 4 с административен адрес:
***. със застроена площ от
79,31 кв. м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.509.3266.3.4 и
съседни самостоятелни обекти в сградата на същия
етаж: 68850.509.3266.3.5;
68850.509.3266.3.30; под обекта: 68850 509 3266.3.1 и над обекта: 68850.509.3266.3.7,
състоящ се от три стаи, кухня, баня с тоалетна, тоалетна, антре и две
тераси при граници: север и юг - междублокови пространства, изток: апартамент № 30 от вх.А, запад:
апартамент №5 и стълбище ЗАЕДНО с мазе № 21 с площ от 3,35 кв. м., при
граници: север: мазе № 22, юг. мазе № 20,
изток: коридор и запад: външен зид, ЗАЕДНО с 4,9405 % идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж.
ОСЪЖДА ответниците К. Г.Х. с ЕГН ********** ,
Х.А.Х с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** и Г.Х.Х. С ЕГН **********,с
постоянен адрес гр*** да ЗАПЛАТЯТ на ищеца “АМС ИМОТИ” ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Красно село, бул. „Ген. Е.И. Тотлебен" №
30-32, представлявано от управителя С.В.К. сумата от 4160 лева /четири хиляди
сто и шестдесет лева/, представляваща месечният пазарен наем за ползването на
същия недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №
4 с административен адрес: ***. със застроена площ от 79,31 кв. м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68850.509.3266.3.4 и съседни самостоятелни обекти в сградата на
същия етаж: 68850.509.3266.3.5; 68850.509.3266.3.30; под
обекта: 68850 509
3266.3.1 и над обекта: 68850.509.3266.3.7, състоящ се от три стаи, кухня, баня с тоалетна, тоалетна, антре и две
тераси при граници: север и юг - междублокови пространства, изток: апартамент № 30 от вх.А, запад:
апартамент №5 и стълбище ЗАЕДНО с мазе № 21 с площ от 3,35 кв. м., при
граници: север: мазе № 22, юг. мазе № 20,
изток: коридор и запад: външен зид, ЗАЕДНО с 4,9405 % идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, считано
от 12.11.2010г. до 12.12.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на иска в съда на 15.12.2011г. до окончателно
изплащане на дължимите суми, както и сумата от 2950.30 лева /две хиляди
деветстотин и петдесет и 30 ст./, представляваща направените от ищеца разноски
по делото.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА по чл.59 от ЗЗД в останалата
му част, до размера на претендираните 4400 лева /четири хиляди и четиристотин
лева/, като неоснователен и недоказан в тази му част.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на всяка от страните с
въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд-
гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :