РЕШЕНИЕ
№ 2297
гр. Бургас, 18.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20252120101483 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила искова молба от А. И. Б. с
ЕГН **********, гр. П***, бул. ***, чрез пълномощника си адв. Б. К., против
„Интерконсулт - В“ ЕООД с ЕИК ****, с адрес гр. С***, местност „***“,
апартаментен комплекс ****.
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на недвижим имот,
находящ се в жилищна сграда „*“, представляваща част от к-с. *** в гр. С***,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, с
предназначение на обекта - жилище, апартамент, на първи етаж, с площ по
документ от 28,23 кв.м., ведно с прилежащи части от 4,24 кв.м. По силата на
писмен договор за поддръжка на недвижим имот, сключен на 17.02.2021г.,
ищцата е възложила, а „Интерконсулт - В“ ЕООД е приело срещу
възнаграждение да поддържа и осъществява техническо и административно
управлениен на к-с. **** в гр. С***, м. ****. Конкретно поетите от
дружеството изпълнител дейности били подробно разписани в чл. 2 от
процесния договор за поддръжка. В изпълнение на поетите от ищцата
задължения, произтичащи от процесния договор, ищцата своевременно
заплащала на ответника уговорената със същия договор годишна такса,
дължима авансово до края на м. март на текущата година, индексирана,
съобразно чл. 6, ал. 2 от договора, както следва:
1
-692.18 лв. такса поддръжка за периода от м. март 2021г. до м. март
2022г. по приходен касов ордер № 95;
-830.64 лв. с ДДС такса поддръжка за периода от м. март 2022г. до м.
март 2023г. по фактура № 182/04.03.2022г.;
-1084.66 лв. с ДДС такса поддръжка за периода от м. март 2023г. до м.
март 2024г. по фактура № 289/03.04.2023г.;
-666.81 лв. с ДДС такса поддръжка за периода от м. март 2024г. до 01.
октомври 2024г. по фактура № 45/26.02.2024г.
Ищцата излага, че процесният договор за поддръжка и управление е
нищожен. Счита, че със същия страните по него са иззели правомощията на
собствениците в комплекса, защото всичко свързано с общите части в
комплекса се решавало от общото събрание на собствениците, включително и
избора на търговско дружество, което да осъществява самата поддръжка.
Предвид това намира, че процесният договор е изцяло нищожен поради
противоречието му със закона и като такъв той не е породил правно действие.
Твърди се още, че не е било налице взето решение на ОС на ЕС на комплекса
относно управлението на общите части, респ. за възлагането управлението и
поддръжката им на трето лице.
Ищцата намира, клаузата на чл.6, ал.1 от договора противоречи на
закона, тъй като определя начина, по който се формирали разходите по
управление и поддръжката на общите части на процесната сграда. Според нея
такава уговорка противоречи на императивната уредба на чл. 51 от ЗУЕС във
вр. чл. 11, т. 5 от ЗУЕС.
Излагат се подробни съображения, че комплексът не се характеризира
като „комплекс от затворен тип“, тъй като липсва един от зъдължителните
признаци, изисквани от закона - не е налице контролиран достъп на външни
лица. Сочи, че по отношение на управлението на общите части на процесната
сграда е приложил общият режим на управление на етажната собственост по
чл.1 от ЗУЕС. Въз основа на това ищцата намира, че процесният договор е
нищожен поради противоречието му с разпоредбата на чл. 2 от ЗУЕС, която
предвижда особена форма на управление на общите части на комплексите от
затворен тип, като тя е специална по отношение на останалите норми от
закона и се отнася само до управлението на комплексите от затворен тип и
само до управлението на общите части на същите.
Сочи, че не е спазена предвидената от закона форма при сключването на
договора, а именно нотариална заверка на подписите. Също така намира, че
клаузите на чл.6, ал.1 и чл.6, ал.2 от процесния договор са неравноправни, а
оттам и нищожни, независимо дали договорът урежда въпроси, извън
изключителната компетентност на ОС на ЕС. Излага подробни съображения и
2
в тази насока.
В условията на евентуалност, ищцата претендира исковата сума на
отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД - по
развален договор за поддръжка на недвижим имот. В тази връзка твърди, че
считано още от подписване на процесния договор, дружеството е в пълно
неизпълнение на своите задължения, което фактическо положение продължава
и към настоящия момент. Сочи, че неизпълнението на договора се изразява в
периодичната липса на охрана в комплекса, липсата на пропускателен режим,
липсата на осигурени места за паркиране, липсата на целогодишно почистване
на общите части на комплекса, липсата на професионално поддържане на
басейна, алеите и зелените площи в комплекса. За тези нарушения ищцата,
наред с други собственици в комплекса, отправила писмено уведомление до
дружеството изпълнител, с имейл изпратен на 26.09.2023 г. Въпреки това,
нарушенията не били отстранени. Дружеството било уведомено и с нарочна
покана, изпратена чрез ЧСИ Д. Н.. Освен това, дружеството се задължило да
заплаща и тока и водата на общите части и басейна. Това задължение обаче по
отношение на консумацията на вода за басейна и общите части на сградите все
още не се изпълнявало като консумацията на вода по общия водомер на
комплекса се начислявала и продължава да се начислява по индивидуалната
партида на ищцата. Предвид това, ищцата уведомила ответното дружество, че
развяла договора, считано от 01.10.2024 г. Уведомлението било изпратено на
31.05.2024г. до посочените на официалната страница на дружеството
изпълнител имейл адреси.
Ищцата сочи, че поетите от дружеството дейности се характеризирали
като такива с продължително и периодично изпълнение, тъй като са свързани
с непрекъснатата целогодишна поддръжка и управление на комплекса,
развалянето на процесния договор нямало действия занапред. Поради това
счита, че за да се приложи изключението по чл. 88, ал.1 от ЗЗД следва и двете
насрещния престации да са такива с продължително или периодично
изпълнение. Като последица от пълното си неизпълнение на задълженията си,
ответното дружество следвало да върне всичко, което получило по разваления
договор с оглед недопускане на неоснователно обогатяване.
Предвид изложеното ищцата предявява своите искови претенции, като
моли те да бъдат уважени. Претендира и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срокът по чл. 131 от ГПК , по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Оспорва твърденията, че сумите по процесния договор са дължими за
посочените в исковата молба периоди. Оспорва твърденята на ищцата, че
басейнът е прилежаща площ към сградата ЕС. Намира, че след като басейнът,
3
зелените площи, зоните за отдих и др., тоест дворът като цяло, не са
прилежаща площ към сградата, както и не са обща част на сградата, в която се
намира имотът на ищцата, то със сключения с него договор се оказва, че не са
иззети правомощията на ОС. Предвид това и към датата на сключване на
договора не е било необходимо вземане на решение на ОС на ЕС относно
управлението на общите части. Към датата на сключване на договора с
ищцата в комплекса действал договорен режим на управление, като не било
проведено ОС, не били вземани решения от ОС.
Ответникът намира, че за сключването на индивидуални договори за
поддръжка на общите части на общи за ползване територии и съоръжения, не
е необходимо решение на общото събрание на етажните собственици, за
разлика от случаите, когато ОСЕС е взело решение по чл. 11, ал.1, т.11 от
ЗУЕС.
Счита, че за индивидуалните договори между съответния собственик и
търговеца, който извършва дейности по управление и поддръжка на общите
части, ЗУЕС не поставя изискване за тяхното съдържание, защото
съществените елементи на договора не се уреждат с този закон, а за тях важи
свободата на договарянето, респективно страните не са обвързани от чл. 51,
ал. 1 от ЗУЕС, за определяне размерите на таксите за управление и поддръжка
и няма нормативно изискване уговорената такса по индивидуалните договори
да бъде еднаква за всички етажни собственици по всеки отделен договор.
Според ответника извън изключителната компетентност на ОС са
възлаганите с договора услуги по поддържане на обектите в незастроената
част на имота, които по силата на договора са достъпни и предназначени за
ползване от всички собственици на имоти в комплекса. Извън
компетентността на ОС са и услугите по стопанисването на обекта,
оргарнизирането на реда в комплекса, денонощната охрана на обекта,
пропускателния режим, поддържането на дворните комуникации,
техническата поддръжка и чистота на басейна, зелените площи, алеите,
паркоместата, подмяната на шезлонги и чедъри, услугите, свързани с
индивидуалния обект на собственост, осигуряване на ТВ и интернет,
ремонтни дейности вътре в имота на възложителя, съхраняване на документи
и резервен ключ за имота на възложителя, действия при извънредни ситуации
и др. Счита, че разходите за тези дейности не може да се определят като
разходи за общите части на сградата и решението за тях да се вмени в
компетентност на ОСЕС. Затова комплексно уговорената цена не противоречи
на закона, в това число и на чл.51 от ЗУЕС.
Ответникът оспорва твърдението, че в комплекса не е имало
контролиран достъп. Също така посочва, че процесният договор не е такъв по
чл. 2 от ЗУЕС, за да се претендира недействителността му. Процесният
4
договор има характеристиките на договор за изработка, валидно обвързвал
страните, като ищцата заплаща уговореното възнаграждение на ответника за
насрещно престираните дейности по обслужване и управление на комплекса.
Сочи, че в ЗУЕС няма забрана етажните собственици да сключват договори,
като всички етажни собственици са сключили договори с ответното дружество
на етап предварителен договор или с придобиването на правото на
собственост с нотариален акт. Позовава се на разпоредбата на чл.293, ал.3 от
ТЗ. Оспорва и доводите за нищожност на договора, поради липсата на
спазване на предвидената в закона форма, както и твърдението, че клаузите на
чл.6, ал.1 и чл.6, ал.2 от договора били неравноправни, а оттам и нищожни,
като излага подробни доводи в тази насока.
Оспорва твърдението, направено в исковата молба, за наличие на пълно
неизпълнение на задълженията на ответното дружество по процесния
договор. Сочи, че ответното дружество е имало правото да спре изпълнението
по договора при неплащане на такси по договора, но същото е изпълнявало
добросъвестно и в срок, точно и качествено, задълженията си по договора.
Навежда твърдения, като описва изпълнението, което е правено от ответното
дружество във връзка със сключения между страните договор.
Сочи, че за да се претендира връщане на даденото поради разваляне на
договора при неизпълнение, е необходимо ищецът да установи надлежно
упражнено право на разваляне на договора. Намира, че в случая не са налице
предпоставиките по чл.87, ал.1 от ЗЗД, а именно не е налице неизпълнение от
страна на ответното дружество, затова и не е бил даден подходящ срок за
изпълнение, не е направено предупреждение, че след изтичане на срока,
договорът ще се счита за развален. Предвид това твърди, договорът не е
развален поради неизпълнение и предявения иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл. трето ЗЗД е неоснователен.
Ответникът излага, че доколкото ищцата е неизправна страна по
процесния договор, то тя няма правото да прави изявление за разваляне на
същия, доколкото разваляне на двустранен договор може да иска само
изправната страна.
Предвид всичко изложеното ответникът моли предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане
на сторените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
5
доказване, че ищцата е собственик на недвижим имот, находящ се в жилищна
сграда „*“, представляваща част от к-с. *** в гр. С***, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с предназначение на
обекта - жилище, апартамент, на първи етаж, с площ по документ от 28,23
кв.м., ведно с прилежащи части от 4,24 кв.м. В тази насока е представен и
нотариален акт, установяващ собствеността на ищцата.
По делото е представен Договор за поддръжка на недвижим имот,
сключен между страните на 17.02.2021г., като по същия ищцата има
качеството на възложител, а ответникът на изпълнител.
В чл. 1 от договора страните са приели, че възложителят възлага, а
изпълнителят приема срещу възнаграждение да поддържа и организира
технически и административно управлението и предоставя на собственика
допълнителни услуги на ваканционно селище “****” („****”), в недвижим
имот с идентификатор ****, по плана на град С****, целият урегулиран с
обща площ от 6158 кв.м.
Съгласно договора изпълнителят е бил длъжен да изпълнява
задълженията си по чл. 2, а именно да извършва цялостното стопанисване на
обекта; да организира реда на територията на ваканционно селище “***”; да
охранява денонощно обекта и организира необходимия пропускателен режим,
през цялата година; да поддържа дворните /външни/ комуникации /ел. и ВиК/
й отстраняване на евентуални повреди по тях; да осъществява техническа
поддръжка на общите инсталации, оборудване, уредби или други общи части
на сградите, в т.ч. на асансьорите в сградите; да осъществява техническа
поддържа на външните водни съоръжения /басейни и др./, дворното
пространство, зелените площи, паркоместата; да поддържа чистотата на
територията на ваканционното селище: стълбищата във входовете, басейни, .
зелените площи, алеи и т.н.; да уведомява незабавно възложителя при
възникване на авария в апартамента му /като наводнения й др. подобни/.
Страните изрично са уточнили, че под поддръжка следва да се разбира
почистване, поливане, косене, смяна на консумативи, заплащане на тока и
водата на басейна и общите части, както и подмяна на шезлонги и чадъри.
Ремонтите на сградата и двора на комплекса вследствие обикновено
износване или произшествия не се включват в настоящия договор.
В чл. 6, ал. 1 от договора страните са предвидили, че възложителят
плаща на изпълнителя годишна такса за покриване на разходите за управление
и поддръжка на комплекса в размер на € 10,00 евро на кв.м. на година.
Предвидили са и такса TV и Интернет 100 /сто/ Евро на година.
По делото са представени издадени фактури от ответното дружество,
както и платежни нареждания, удостоверяващи, че ищцата е заплатила
6
процесните суми по сметка на Интерконсулт – В ЕООД.
От представената обяснителна записка за обект – комплекс от сгради за
сезонно ползване в ПИ *** в местност „**** “ е видно, че в комплекса са
предвидени три отделни сгради, като сграда 3 за сезонно ползване се състои от
39 бр. жилища, рецепция офис на комплекса, ресторант, магазини и детски
клуб.
По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза,
както и допълнителна такава. Вещото лице е депозирало заключение, съгласно
което в периода от 2021г. до 2024 г. комплексът е бил охраняван целогодишно
от наети на трудов договор служители. През 2021г. и 2022г. е имало назначени
3-ма служители за тази цел. През 2023г. през зимния период има назначени 2-
ма, а през летния период 3-ма. От 2024г. в комплекса има 1 служител назначен
като портиер, който работи на смени. За същия период е имало монтирано
видеонаблюдение в комплекса, като камера е имота на входа на всяка сграда.
Камери имало и над барбекюто и външния бар. Вещото лице е констатирало,
че в комплекса има закупени и монтирани две бариери през 2021г. за двата
паркинга, с които разполага комплексът. Пропускателният режим се
осъществявал с чипове или дистанционни устройва за бариерите.
Вещото лице е установило още, че в периода от 2021г. до 2024г. е била
извършвана техническа поддръжка на външните/дворните/ комуникации /ел. и
ВиК/, на външните водни съоръжения /басейн, обслужващи инсталации и др./,
на дворно пространство, зелените площи, паркоместа, общи инсталации,
оборудване, уредби или други общи части на сградите, в това число на
асансьорите в тях. За тази цел имало назначен работник на трудов договор,
който се е грижел за цялостната поддръжка. За аварии извън компетентността
на този служител са ползвани външни за комплекса търговски дружества.
В заключението е посочено, че в периода от 2021г. до 2024г. територията
на комплекса - входове, стълбища, двор, басейн, шезлонги, маси, зелени
площи, алеи и други общи части е била поддържана. За целта са били
назначавани по трудов договор работници на длъжност „***“ и „****“. За
поддръжката и почистването на басейна се е грижела външна фирма
„ИВПУУЛС“ ЕООД през 2021г. и „МЕЛИЯ СПА“ООД от 2022г. до 2024г.
Закупувани са били материали, консумативи, препарати и химикали за
почистване и дезинфекция на общите части, стълбища, входове, за поддръжка
на басейна, за почистване на двора, за почистване и дезинфекция на
разположените около басейна съоръжения - маси, шезлонги и други в размер
на 42 573.99 лева.
Установено е още, че в периода от 2021г. до 2024г. зелените площи на
територията на комплекса са били поддържани от назначени на трудов договор
работници на длъжност „***“, „****“ и „*****“. Поддръжката на зелените
7
площи се е осъществява и от наети външни фирми. Закупени са били нови
растения, торове, препарати, както и са били предоставени услуги по
поддръжка на зелените площи в размер на 7 968.14 лева. В процесния период
са били закупени храсторезачка и косачка.
Вещото лице е констатирало, че в комплекса има общо три паркинга,
като достъпа до два от тях се осъществява с бариери. Големият паркинг с 35
места е предоставен изцяло за ползване от собствениците и/ или техните
гости, като достъпът се осъществява с чип. Малкият паркинг пред рецепция е
с 6 места и се използва основно от администрацията и работещите в комплекса
и от някои от собствениците в сграда *, като достъпът се осъществява с чип.
Третият паркинг с 4 места е към ресторанта в комплекса. В комплекса е
изградена детска площадка, като съоръженията за нея са закупени от
ответното дружество.
Вещото лице е установило още, че за периода от 2021г. до 2024г.
консумираното електричество в общите части на сградата, басейна и други
части е заплащало дружеството „ИНТЕРКОНСУЛТ-В“ ЕООД. За процесния
период „ИНТЕРКОНСУЛТ-В „ ЕООД е заплатило сумата от 109 991.03 лева за
изразходвана електрическа енергия, от които 49 760.08 лева са за
консумираното електричество в общите части на сградата, двора, басейна и
други части. За същия период ответното дружество е заплатило и потребената
вода в общите части на сградата, двора и басейна.
За процесния период за поддръжка, ремонт, почистване, охраната и
нормалното функциониране на работата в комплекса, в дружеството са били
назначени двама портиери, три камериерки, четири чистачки, един работник
поддръжка и един управител.
По делото е изготвено и заключение по допуснатата допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза. Видно от същото, за проверявания период
ответното дружество е осъществявало и друга, различна от поддръжката на
процесния комплекс дейност. За периода от 2021г. до 2024г.
„ИНТЕРКОНСУЛТ-В“ ЕООД, е осъществявало дейност и реализирало
приходи от хотелиерство-отдаване под наем на апартаменти и студия,
собственост на дружеството и продажба на имоти/ апартаменти и студия
собственост на дружеството/. За периода от 2022 до 2023г.
„ИНТЕРКОНСУЛТ-В“ ЕООД е осъществявало дейност и реализирало
приходи от ресторант. Вещото лице е установило, че за процесния период
дружеството е направило разходи по осъществяваната от дружеството
хотелиерска и ресторантьорска дейност в комплекса в размер на 826 064.59
лева, в които са включени разходи за ток, за вода, за персонал, както и за
интернет и телевизия.
От заключението на вещото лице е видно, че част от служителите,
8
назначени при ответното дружество, са изпълнявали дейности не само по
поддръжка на общите части на трите сгради, т.е. такива, които имат
отношение към дейностите по поддръжка, съобразно сключените
индивидуални договори, но и по дейността хотелиерство и в по-малка степен
ресторантьорство.
Вещото лице е констатирало, че сумите за разходи за техническа
поддръжка, почистване, за консумативни материали,зелени площи, ремонтни
дейности, детска площадка, паркинги, консумирано електричество и вода,
работна ръка, не са включени разходите за ресторанта. Констатирало е също,
че суми за разходи за техническа поддръжка, почистване, за консумативни
материали, зелени площи, ремонтни дейност, детска площадка, паркинги,
консумирано електричество и вода, работна ръка, са включени част от
разходите касаещи дейността хотелиерство.
По делото е разпитан един свидетел при режим на довеждане в полза
на ищцовата страна. В показанията си свидетелят К. И. Г. излага, че притежава
имоти в процесния комплекс. Излага, че е закупил от ответното дружество и
трите си имота в комплекса, като всеки от тях е подписал и договор за
поддръжка. В първия договор от 2021г. ответникът се задължил да осигури и
паркомясто, а подписаните два договора от 2023г. не предвиждали такова
задължение за ответника. Впоследствие бил подновен и първият договор, като
съгласно новите уговорки ответникът нямал ангажимент за предоставяне на
паркоместа. Свидетелят сочи, че в комплекса е следвало да има 24-часова
охрана според договора, която 2023 г. вече не съществувала. Имало един човек
есента на 2023 г., който давал само нощни смени през два дни. През 2021 г.
имало камериерки, които основно сутрин почиствали около басейна,
впоследствие започнали да чистят апартаменти на „Интерконсулт“, които те
отдават под наем. След обяд ако останело време чистели и общите части на
сградите. Имало дни, в които видимо не били почистени, поради което той и
други собственици сигнализирали управителя, като някой път техните
забележки били вземани предвид, но по-често не. Георгиев излага още, че от
2022г. според него паднало качеството на поддръжката. Растенията започнали
да вехнат, нямало осветление по фасадите, в басейна. Свидетелят сочи, че е
виждал същите лица, които са чистили апартаментите на ответното дружество
да почистват и около басейна. На зададени въпроси свидетелят отговаря, че
през 2021г. басейнът е бил годен, през 2022г. осветлението в него не е
работело нощно време, а през 2023г. водата е била замътена от средата на
сезона. През месеците юли и август имало затруднения с паркирането. Сочи
още, че в периода от 2021г. до 2024г. е имал интернет и телевизия, които е
заплащал съгласно договора, но е решил да се откаже от тази услуга и да
сключи договор с друг доставчик. Излага, че съгласно договора, ключовете за
9
апартаментите му са в ответника, който осигурява и извозването на мръсната
вода от комплекса.
В полза на ответната страна е допуснат разпитът на свидетелката Р. Г.
П.. Същата сочи, че от 2013г. е назначена при ответното дружество и
изпълнява длъжността комплексен управител и се занимава с поддръжката.
Твърди, че комплексът е охраняван целогодишно в процесния период, като
през 2021 г. и 2022 г. имало трима назначени служители целогодишно, през
2023 г. през летния период трима - през деня двама, а от 2024 г. имало
назначено само едно лице на длъжност портиер. За почистването на
собствените на дружеството жилища, понякога ангажирали жените, които са
назначени от фирмата за поддръжка на комплекса, а понякога ползвали
външно почистване. Понякога се налага, тъй като извършваме нещата
комплексно. Минимумът за поддръжката на комплекса е двама до трима
души. Свидетелката сочи, че винаги комплексът се е поддържат, в това число
сградите, зелените площи и басейна. В комплекса бил предоставен паркинг,
който да се ползва само от собственици, като достъпът до него бил с чип.
Излага, че винаги са успявали да съберат всички коли. По отношение на
интернета и телевизията сочи, че дружеството има сключен договор с
доставчик за целия комплекс и във всеки обект е предоставена услугата. В
комплекса обаче нямало канализация, поради което дружеството имало
ангажимент да я почиства и да извозва водата. Петкова излага, че до 2023г. са
имали партиди за поливни площи и за басейна, но от тогава наредбата била
изменена и такива обекти не можело да имат самостоятелни партиди. За това
водата вече се разпределяла между партидите на самостоятелните обекти.
При така събраните доказателства по делото, съдът намира
следното от правна страна:
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД. За да бъде основателен същия, в тежест на ищцата беше да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че е заплатила процесните суми на
ответника, без за това е имало законово основание.
От събраните по делото доказателства се установи, че плащане в брой от
17.02.2021г. и преводни нареждания от 09.03.2022г., 03.04.2023г. и 11.06.2024г.
(лист от 18 до 24) ищцата е заплатила на ответното дружество всяка от
процесните суми. Ответното дружество от своя страна не оспорва тези
обстоятелства.
Спорни между страните са въпросите свързани с подписания между тях
договор за поддръжка на недвижим имот от 17.02.2021г., и по-конкретно дали
същият представлява договор за управление по смисъла на чл. 2 от ЗУЕС или
10
дали със същия се изземват правомощия, с които законът предвижда да
разполага единствено общото събрание на етажните собственици.
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че от
твърденията на страните и събраните в производството писмени и гласни
доказателства се установи, че комплекс **** представлява комплекс от три
сгради, които са за сезонно ползване. Същият няма качеството на жилищен
комплекс от затворен тип, по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС. Това е така,
тъй като комплексът на първо място не е контролиран достъп за външни лица.
От събраните доказателства се установи, че и външни за комплекса лица имат
достъп до същия, особено предвид факта, че на територията е имало
разположен ресторант, както и магазини, а също така и фитнес. Не се събраха
данни, въз основа на които да се приеме, че достъпът до комплекса е
ограничен за външни лица, в това число и чрез портиери и жива охрана.
Също така следва да се държи сметка, че процесният комплекс не се
управлява съобразно нормата на чл. 2 от ЗУЕС, а всяка от изградените в него
сгради има регистрирана самостоятелна етажна собственост по общите
правила на закона.
Предвид изложеното съдът намира, че договор за поддръжка на
недвижим имот от 17.02.2021г. сключен между страните, не представлява
договор за управление по смисъла на чл. 2 от ЗУЕС, респективно не е
нищожен поради неспазване на изискванията, предвидени в посочената
правна норма.
Като съобрази представените доказателства по делото и като взе
предвид уговорките, постигнати между страните в процесния договор, съдът
счита, че посоченият договор представлява годна облигационна връзка,
възникнала между страните по делото. В тази връзка следва да се обърне
внимание, че не съществува предвидено в закона ограничение, при спазване на
принципите за свобода на договаряне, отделните собственици да сключват
договори за поддръжка и управление на целия комплекс, които договори не се
влияят от правилата на ЗУЕС. В тази насока е и практиката на ВКС –
Определение № 37 от 20.01.2021 г. по т. д. № 606/2020 г. по описа на I търг.
отделение на ВКС, в което е прието, че няма забрана за етажните собственици
да сключват договори относно финансиране управлението на общи части,
когато жилищният комплекс не е от затворен тип, а е налице обикновена ЕС,
доколкото с такава правна сделка не се създават други, непосочени в закона
органи на ЕС и не се създават права за трети лица, извън посочените в чл. 12,
ал. 1 от ЗУЕС. Още повече това е така, тъй като в процесният договор не се
съдържат уговорки само относно управлението на общите части. Същият има
комплексен характер, като в него са включени елементи на договор за поръчка
(организация на вътрешния ред, санитарно-хигиенните услуги и др.) и на
11
договор за изработка (техническа поддръжка). Посочените задължения на
изпълнителя по договора са насочени както към общите части, така и към
други съоръжения в имота – басейн, зелени площи, алеи. Както е прието и в
цитираното определение на ВКС посредством всеки от тези договори не се
реализира забранен от закона резултат. Договореното общо възнаграждение
инкорпорира както възнаграждение за различните услуги, така и
предварително определените разходи за изпълнение на възложената поръчка.
В случая ответникът, в унисон със свободата на договаряне, е процедирал
именно по-горния начин и е сключил с ищеца договор за управление и
поддръжка на комплекса. Както се посочи става въпрос за управлението и
поддръжката на целия комплекс, а не само на общите части в сградата,
обитавана от ответника.
При анализа на постигнатите между страните уговорки при сключване
на процесния договор съдът намира, че същият има за предмет поддръжка и
управление на целия комплекс, а не на общите части на етажната собственост
на сградата, в която ищцата притежава индивидуален обект. Предвид това с
индивидуален договор може да се уговарят от отделен етажен собственик
клаузи за поддръжка на общи части, ако той поема и възнаграждението за
това. Такова договаряне следва да се възприеме като отделна дейност от
управлението, „насочена към запазване на общите части в добро състояние“ /
по смисъла на § 1, т. 13 ЗУЕС/. С такъв договор не може да се уговарят
задължения на трети лица и да се обвързват останалите етажни собственици,
както е и в настоящия случай. Такъв индивидуален договор обаче може да
включва и други дейности, които са извън изключителната компетентност на
общото събрание, като се уговарят клаузи за възмездно ползване на
съоръжения, които не са обща част, възмездно поддържане на съоръжения,
зелени площи и алеи, детски площадки, които са или не са общи части,
осигуряване на услуги, като например обща рецепция, охраняем паркинг.
Подобни клаузи, които не създават задължения за трето лице и не изземват
правомощия на общото събрание на етажната собственост не са забранени от
ЗУЕС и сочат на договор с комплексен предмет, включващ клаузи за наемно
правоотношение, за изработка, за мандат и т.н. Такива клаузи в индивидуален
договор между етажен собственик и изпълнител, осигуряващи поддържане на
общите части в добро състояние или в по-луксозен вид за сметка на отделен
етажен собственик или осигуряващи възмездно за него услуги от изпълнителя
или възможност за възмездно ползване на съоръжения и площи, които не са
обща част, не сочат на забранен от законите резултат и не са нищожни.
От договора, а и от събраните по делото доказателства се установи, че
въз основа на процесния договор, а и на останалите сключени такива договори
с други собственици в комплекса, дружеството ответник е направило
12
множество разходи за стопанисване на комплекса, за охрана на същия, за
поддържане на чистотата на двора и съоръженията в него, за доставка на
интернет и телевизия. Също така договорът предвижда и услуги, които
възложителят може да поиска да му бъдат предоставени от изпълнителя, а
именно ремонтни дейности в собствения му недвижим имот, както и за
съхранение на резервен ключ и други. Всички тези дейности, които са
предвидени в договора, не са част от дейностите, компетентност за които има
изключително общото събрание на ЕС, съобразно нормата на чл. 51 от ЗУЕС.
Предвид това и не би могло да се приеме, че с договора с изземват
правомощията на общото събрание.
Съдът не споделя твърдението на ищеца, че басейнът и съоръженията в
комплекса са прилежащи площи към сградата. Това е така, тъй като при
сгради в режим на етажна собственост, общи на всички собственици са
земята, върху която е построена сградата, и всички части от нея, без които
съществуването й е немислимо – например основите, външните стени,
вътрешните разпределителни стени между отделните части, вътрешните
носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите,
площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на
отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и
вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички
видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните
тръби и други, и това са общите части на сградата по естество. Освен тях,
общи на всички собственици са и тези части, без които сградата може да
съществува, но са предназначени за общо ползване – общи части по
предназначение (напр. перални, сушилни, портиерско жилище и други).
Общите части по естеството никога не могат да променят вида си и да се
превърнат в индивидуална собственост на отделния етажен собственик,
докато общите части по предназначение могат по общо съгласие на етажните
собственици да променят предназначението си и да се превърнат в обекти –
индивидуална собственост, ако съсобствениците преценят, че сградата може
да съществува и без някои от тях (ТР № 34/15.08.1983 г. по гр. д. № 11/83
ОСГК ВС). Според Решение № 259 от 01.04.2010 г. по гр. д. № 773/2009 г. на
ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, за това съгласие не е
необходима специална форма, съгласието може да се изрази писмено, устно
или да следва поведението на етажните собственици – например ако
помещението не се включи в ценообразуването като обща част.
Дворът извън застроеното има различен статут според това дали
принадлежи на всички етажни собственици или на трето лице, чуждо на
етажната собственост. Само когато има пълна идентичност между
собствениците на самостоятелни обекти и собствениците на терена и е налице
13
съответното съгласие у тях, дворът е обща част за сградата по предназначение
(Решение № 124/20.10.2014 г. по гр. д. № 2054/2014 г. на ВКС, II г. о.). Когато
обаче собственикът на терена е продал само сградата, респ. обектите в нея, на
трети лица ведно с правото на строеж, а си е запазил правото на собственост
върху земята, т. е. налице е суперфициарна собственост, дворът извън
застроеното остава негова индивидуална собственост, а не обща част на
сградата (арг. от Решение № 234 от 03.07.2014 г. по гр. д. № 7607/2013 г. на
ВКС, IV г. о.). Застроеното върху собствения терен по аргумент от чл. 92 от ЗС
също ще се придобие от собственика на земята, дори и в терена да е учредена
суперфициарна собственост на постройката и отделните обекти в нея, щом
това застрояване няма функционална връзка със сградата в етажната
собственост. В този случай като суперфициарни собственици на обекти в
сградата в режим на етажна собственост, етажните собственици са придобили
правата по чл. 64 от ЗС, а именно, да ползват дворното място (земята)
доколкото това е необходимо за ползването на постройката според нейното
предназначение. Това право на суперфициарните собственици включва и
правото да ползват елементите и съоръженията, които са принадлежност по
смисъла на чл. 97 от ЗС към сградите – етажна собственост, в който се намира
обекта, а принадлежността следва главната вещ.
Анализът на разпоредбата на чл. 64 от ЗС, заедно с разпоредбата на чл.
38, ал. 1 от ЗС (в частта за дворовете) разкрива, че правната фигура
„прилежаща площ“ към сградата възниква и е мислима само в един случай –
когато е налице разделност между правото на собственост върху сградата и
земята, върху която е изградена сградата. Необходимо е собствеността върху
земята да е в патримониума на едно лице, а собствеността на върху сградата
да е в патримониума на друго лице. В случаите обаче, в които само някои от
етажните собственици притежават и собствеността върху земята, докато други
етажни собственици притежават единствено самостоятелни обекти в сградата,
не може да се приеме, че е налице прилежаща площ от гледна точка на
суперфициарите. Нормата на § 1, т. 2 от ЗУЕС определя като „прилежаща
площ“ към сградата в режим на етажна собственост частта от територията на
поземлен имот с комплексно застрояване, в който е построена сградата в
режим на етажна собственост и която включва заедно или поотделно обекти
като озеленени площи, площадки за игра, места за паркиране и други.
Изброяването не е изчерпателно, но безспорно включва зелените площи, алеи
и зона за отдих. Прилежащата площ следва да се отличава от вещното право
на собственост върху урегулирания поземлен имот. Обикновено прилежащата
площ се отнася към заварени сгради в режим на етажна собственост (почти
винаги жилищни сгради) и тя е по-скоро характеристика на самата сграда, а не
на правото на собственост на лицата, като нейният териториален обхват
(размера на площта) зависи изцяло от големината на сградата (височина,
14
дължина и ширина), а не от броя на собствениците, нито от разгънатата
застроена площ на всеки обект. Когато в дворното място е построена такава
сграда, т. е. в режим на етажна собственост, но не всички собственици на
самостоятелни обекти притежават идеални части от дворното място, а наред с
това право на собственост върху идеални части от дворното място притежава
и трето лице, което не притежава самостоятелен обект в сградата (етажна
собственост), дворното място няма статут на обща част по смисъла на чл. 38
от ЗС. Неговото ползване следва да бъде разпределено по реда на чл. 32, ал. 2
от ЗС, тъй като е налице обикновена съсобственост. Така земята, върху която е
построена сградата, винаги е обща част, тъй като без нея сградата не може да
съществува, за разлика от двора, чийто статут може да бъде различен. Когато
има пълно съвпадение между етажните собственици и собствениците на
дворното място, дворът е обща част. Когато обаче дворното място, в което е
построена сградата – етажна собственост, не принадлежи на всички етажни
собственици, той няма да е обща част.
В настоящият случай, доколкото ищцата твърди, че дворът на комплекса
и всички изградени в него съоръжения (включително басейна) са обща
прилежаща част към сградите в режим на етажна собственост, то в нейна
тежест бе да докаже това си твърдение. По делото не са събрани
доказателства, въз основа на които да се приеме, че е налице пълен идентитет
между притежателите на право на собственост на обекти в сградите в
комплекса, и притежаваните идеални части от земята, върху която той е
построен.
В допълнение следва да се посочи, че изграденият в комплекса басейн
представлява обект на правото на собственост, доколкото законодателят е
регламентирал правила за постояването му като допълващо застрояване. В
конкретния случай басейнът представлява строително-техническо съоръжение
в поземления имот. Доколкото той не е прилежаща площ към сградите в
режим на етажна собственост, то за него следва да се приложат правилата за
приращение върху терена, и да се приеме, че той е придобит от лицата,
притежаващи идеални части от земята. Дори и в строителната документация
да бе посочено, че басейнът обслужва отделните обекти в сградата и служи за
отдих на собствениците, с каквато действителна цел той е изграден от
собственика на земята, това пак не би било достатъчно да се приеме, че
представлява обща част на етажната собственост, тъй като от една страна
технически и функционално басейнът не е свързан с жилищната сграда, може
да съществува и да се ползва съвсем самостоятелно, изграден е отделно и въз
основа на еднолично решение на собственика на земята, а от друга страна
поради факта, че е приращение върху терена и не е оборена презумпцията на
чл. 92 от ЗС.
15
Поради изложеното съдът приема, че басейнът и съоръженията в
комплекса не са прилежащи площи към сградите в режим на етажна
собственост, респективно тяхното управление не може да се регулира
съобразно режимът, предвиден в ЗУЕС. От това заключение следва и изводът,
че със сключване на процесния договор страните не са иззели правомощия на
общото събрание на етажната собственост, тоест договорът не е нищожен на
това основание.
По изложените съображения съдът намира, че главния предявен иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска, предявен в условията на евентуалност:
Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
За да бъде основателен същият, ищцата следваше да установи при условията
на пълно и главно доказване, че е дала процесните суми на ответника в
изпълнение на задължение по вече отпаднало основание /прекратен, респ.
развален с обратно действие договор/.
Както вече бе посочено и по-горе, по делото се установи по безспорен
начин, че ищцата е заплатила на ответника процесните суми. Плащанията са
извършени във връзка със сключения между страните договор за поддръжка
на недвижим имот и са съобразени със задълженията на Б. по същия.
Спорен между страните е въпросът дали ищцата е развалила договора,
както и от кой момент развалянето поражда ефект между страните.
По делото е представено Уведомление за разваляне на договор за
поддръжка на недвижим имот, подписано на 11.06.2024г. от А. Б. и адресирано
до Интерконсулт – В ЕООД. По твърдения от исковата молба, това
уведомление е изпратено на електронната поща на ответника, която е
посочена на официалната му интернет страница. В уведомление ищцата
изрично е заявила, че разваля едностранно договора между страните, поради
неговото пълно неизпълнение, считано от 01.10.2024г. Освен представеното
уведомление, е приложена и разпечатка от електронната поща на ищцата,
видно от която на същата дата – 11.06.2024г. Б. е изпратила електронно
съобщение до ответника, към което е приложено горепосоченото
уведомление, както и доказателства за заплатена такса за поддръжка за 2024г.
Съобщението е изпратено на електронна поща на ответното дружество –
***@gmail.com.
При така представените по делото доказателства съдът намира, че
ищцата не е развалила надлежно сключеният между страните договор. На
първо място това е така, тъй като страните изрично са посочили адресите си за
кореспонденция помежду им досежно процесния Договор за поддръжка на
16
недвижим имот. Именно в него като електронна поща, на която възложителят
следва да изпраща кореспонденция на изпълнителя е посочена
****@gmal.com, а не имъйлът, на който ищцата е изпратила уведомлението за
прекратяване.
Дори да се приеме, че все пак волята на ищцата, в качеството й на
възложител по договора, е достигнала до знанието на ответника, то от
събраните по делото доказателства не се установи пълно неизпълнение на
задълженията на изпълнителя. В тази връзка по делото бе приобщено
заключение по допуснатата и изготвена СТЕ, видно от което за процесния
период ответното дружество от 2021г. до 2024 г. е осигурило целогодишна
охрана на комплекса, чрез наети на трудов договор служители. През 2021г. и
2022г. е имало назначени 3-ма служители за тази цел. През 2023г. през зимния
период има назначени 2-ма, а през летния период 3-ма. От 2024г. в комплекса
имало 1 служител назначен като портиер, който работи на смени. За същия
период е имало монторано видеонаблюдение в комплекса, имало е закупени и
монтирани две бариери през 2021г. за двата паркинга, с които разполага
комплексът. Пропускателният режим се осъществявал с чипове или
дистанционни устройва за бариерите. За периода е била извършвана
техническа поддръжка на външните/дворните/ комуникации /ел. и ВиК/, на
външните водни съоръжения /басейн, обслужващи инсталации и др./, на
дворно пространство, зелените площи, паркоместа, общи инсталации,
оборудване, уредби или други общи части на сградите, в това число на
асансьорите в тях. За тази цел имало назначен работник на трудов договор,
който се е грижел за цялостната поддръжка, а аз аварии извън компетентността
на този служител са ползвани външни за комплекса търговски дружества. За
поддръжката на входове, стълбища, двор, басейн, шезлонги, маси, зелени
площи, алеи и други общи части са били назначавани по трудов договор
работници на длъжност „****“ и „****“. За поддръжката и почистването на
басейна се е грижела външна фирма „ИВПУУЛС“ ЕООД през 2021г. и
„МЕЛИЯ СПА“ООД от 2022г. до 2024г.
В заключението е посочено, че в периода от 2021г. до 2024г. територията
на комплекса - входове, стълбища, двор, басейн, шезлонги, маси, зелени
площи, алеи и други общи части е била поддържана. За целта са били
назначавани по трудов договор работници на длъжност „****“ и „****“. За
поддръжката и почистването на басейна се е грижела външна фирма
„ИВПУУЛС“ ЕООД през 2021г. и „МЕЛИЯ СПА“ООД от 2022г. до 2024г.
Закупувани са били материали, консумативи, препарати и химикали за
почистване и дезинфекция на общите части, стълбища, входове, за поддръжка
на басейна, за почистване на двора, за почистване и дезинфекция на
разположените около басейна съоръжения - маси, шезлонги и други в размер
17
на 42 573.99 лева.
Установено е още, че в периода от 2021г. до 2024г. зелените площи на
територията на комплекса са били поддържани от назначени на трудов договор
работници на длъжност „****“, „****“ и „*****“. Поддръжката на зелените
площи се е осъществява и от наети външни фирми. Закупени са били нови
растения, торове, препарати, както и са били предоставени услуги по
поддръжка на зелените площи в размер на 7 968.14 лева. В процесния период
са били закупени храсторезачка и косачка.
Установи се още, че на територията на комплекса е имало три паркинга,
като най-големият от тях с места за 35 автомобила е бил предоставен за
ползване на собствениците на обекти в сградите. Установи се още от
заключението, че за процесния период консумираното електричество в общите
части на сградите, басейна и други части, се е заплащало от
„ИНТЕРКОНСУЛТ-В“ ЕООД.
При така изготвеното и прието заключение съдът намира, че не се
доказва твърдението на ищцата, че ответното дружество е било в пълно
неизпълнение на задълженията си по процесния договор.
В показанията си свидетелят Г. посочи, че през 2023 г. вече нямало
постоянно охрана в комплекса. Имало един човек есента на 2023 г., който
давал само нощни смени през два дни. По отношение на грижите за двора на
комплекса и за басейна изложи, че е имало камериерки, които основно сутрин
почиствали около басейна, впоследствие започнали да чистят апартаменти на
„Интерконсулт“, които те отдават под наем. След обяд ако останело време
чистели и общите части на сградите. Свидетелят сочи, че е виждал същите
лица, които са чистили апартаментите на ответното дружество да почистват и
около басейна. На зададени въпроси свидетелят отговаря, че през 2021г.
басейнът е бил годен, през 2022г. осветлението в него не е работело нощно
време, а през 2023г. водата е била замътена от средата на сезона. През
месеците юли и август имало затруднения с паркирането. Сочи още, че в
периода от 2021г. до 2024г. е имал интернет и телевизия, които е заплащал
съгласно договора, но е решил да се откаже от тази услуга и да сключи
договор с друг доставчик. Излага, че съгласно договора, ключовете за
апартаментите му са в ответника, който осигурява и извозването на мръсната
вода от комплекса. При така изложеното от свидетеля, разпитан в полза на
ищцата, съдът намира, че по никакъв начин не се установява пълно
неизпълнение на задълженията на ответника, в качеството му на изпълнител
по процесния договор. Това е така, тъй като самият свидетел посочи, че
служители на Интерконсулт – В ЕООД са почиствали басейна, след което са
изпълнявали други задължения, несвързани с поддръжка на комплекса.
Чистенето на собствени на ответника обекти от неговите служители не
18
означава, че отново тези служители не са изпълнили и задълженията си да
поддържат чистотата в комплекса. Твърденията на свидетеля за затруднение с
паркирането през летните месеци, също не могат да се възприемат като пълно
неизпълнение на задължението за предоставяне на паркоместа за ползване.
Напротив, изпълнителят е предоставил паркинг за ползване от собствениците
на апартаменти, но напълно разбираемо през пиковите моменти на летния
сезон тези места не са стигали напълно. От представените доказателства обаче
се установи, че не всички собственици на самостоятелни обекти са имали
право да паркират в комплекса, респективно ответникът не е имал ангажимент
да предостави място за паркиране на всички. В показанията на си свидетеля
сам сподели, че в неговите договори не е имало такова задължение от страна
на изпълнителя. Свидетелят не изложи и никакви твърдения, че ищцата не е
можела да паркира в обекта, а именно това би следвало да се установи по
делото, защото договорите на всеки собственик с ответното дружество са
били индивидуални. Тоест, не се доказа от показанията на свидетеля, че
дружеството ответник не е изпълнило задължението си по отношение на Б..
Освен горното съдът намира, че не би могъл в пълнота да кредитира
показанията на свидетеля Г., тъй като е служебно известно, че същият е страна
и води дела срещу ответника в настоящия процес. Това обстоятелство
неминуемо разколебава съда при преценката му за достоверност на
изложените от свидетеля показания.
Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че не се
установиха твърденията на ищцата за пълно неизпълнение на процесния
договор от страна на ответното дружество. Поради това и следва да се приеме,
че договорът не е надлежно развален, а предявеният иск за връщане на
заплатените по него суми е неоснователен.
Нещо повече, дори да се бе установило неизпълнение на задълженията
по договора, съдът счита, че развалянето на същия следва да бъде проведено
по реда на чл. 88 от ЗЗД, който предвижда, че развалянето има обратно
действие освен при договорите за продължително или периодично
изпълнение. Настоящият договор следва да бъде възприет именно като такъв,
който предвижда продължително и периодично изпълнение на задълженията
на страните по него. В тази насока съдът съобрази и разрешението, дадено с
ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
19
еднакви.
Именно такъв е настоящия случай. Процесният договор недвусмислено
предвижда продължително изпълнение на задълженията на страна на
ответното дружество, което следва в продължение на цяла календарна година
да изпълнява поетите си задължения. Периодични пък са плащанията, които
ищцата е дължала по договора, тъй като същите имат общ правопораждащ
факт – договорът, задължението е за предаване на пари всяка година на
определен падеж, а размерът на плащанията е предварително определен.
Поради изложеното съдът не споделя твърдението на ищцата, че договорът
между страните не е такъв с продължително или периодично изпълнение.
Предвид това следва да се приеме, че процесният договор, дори да бъде
надлежно развален, то действието на това разваляне ще е занапред, съобразно
разпоредбата на чл. 88 от ЗЗД.
Дори да бъде прието обратното становище, каквото всъщност е
твърдението на ищцата, следва да се държи сметка на волята, която самата тя
лично е обективирала в уведомлението си, изпратено на ответника по
електронната поща. В същото Б. дори е подчертала, че разваля договора,
считано от 01.10.2024г., а не е посочила, че го счита за развален с обратно
действие от датата на неговото сключване. Едва с исковата си молба ищцата е
посочила, че счита договора за развален с обратно действие.
Предвид всичко изложено по-горе съдът намира, че и предявеният иск в
условията на евентуалност, е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от спора, в полза на ответника следва да бъдат
присъдени сторените от него в процеса съдебно деловодни разноски.
Процесуалният представител на „Интерконсулт – В“ ЕООД е представил
списък на разноските по чл. 80 от ГПК, видно от който дружеството
претендира присъждане на сумата от 750 лв., представляващо заплатено
адвокатско възнаграждение, както и сумата от 500 лв. за възнаграждение на
вещо лице. Представени са и доказателства за действителното извършване на
посочените разходи. Доколкото ищцата не е възразила срещу така посочените
размери на разноските от ответника, то същите следва да бъдат присъдени в
цялост.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
20
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А. И. Б. с ЕГН **********, с адрес гр.
П***, бул. ****, против „Интерконсулт - В“ ЕООД с ЕИК ****, с адрес гр.
С***, местност „****“, апартаментен комплекс ****, за осъждане на
ответника да заплати на ищцата суми в общ размер на 3 274,29 лв.,
платените от нея при начална липса на основание – нищожен договор за
поддръжка на недвижим имот, сключен на 17.02.2021г., на основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А. И. Б. с ЕГН **********, с адрес гр.
П***, бул. *** против „Интерконсулт - В“ ЕООД с ЕИК ****, с адрес гр.
С***, местност „****“, апартаментен комплекс ****-, за осъждане на
ответника да заплати на ищцата суми в общ размер на 3 274,29 лв.,
платените от нея при отпаднало основание – развален договор за поддръжка
на недвижим имот, сключен на 17.02.2021г., на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД,
ОСЪЖДА А. И. Б. с ЕГН **********, с адрес гр. П***, бул. ****, да
заплати на „Интерконсулт - В“ ЕООД с ЕИК ****, с адрес гр. С***,
местност ****, апартаментен комплекс ****, сумата от 1 250 лв. (хиляда
двеста и петдесет лева), представляваща сторените от ответника разноски в
процеса, от които 750 лв. за адвокатско възнаграждение и 500 лв. за депозит за
вещо лице, на основание чл. 78, ал. 3 от ПГК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
21