Номер 8024.08.2020 г.Град В.Т.
Окръжен съд – В.Т.
На 24.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Колева
Членове:Ивелина Солакова
Георги Драгoстинов
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно частно гражданско дело №
20204100500525 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.420 ал.3 вр. ал.5 ГПК вр. чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „....“ АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление град С., район И, бул.“Д.Ц.“ № ...., чрез пълномощник юрисконсулт Д.Б., срещу
Определение № 1135/18.06.2020г., постановено по гр.дело № 1171/2018г. по описа на
Районен съд-В.Т., с което е спряно принудителното изпълнение на заповед за незабавно
изпълнение № 1657/27.12.2019г. по описа на ВТРС по отношение на длъжника А. Н. Л. с
ЕГН **********, предприето по изп.дело № 31/2020г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова с
район на действие ВТОС, на основание чл.420 ал.5 вр. чл.420 ал.2 т.1 от ГПК.
Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на обжалваното определение и
несъобразяването му с фактическата обстановка и нормативната уредба, поради което моли
за неговата отмяна и постановяване на ново такова, с което бъде отхвърлено искането за
спиране на принудителното изпълнение по соченото по-горе изпълнително производство по
отношение на длъжника А. Н. Л. . Излага, че изводът на съда относно изискуемостта на
кредитното задължение е неправилен и не кореспондира с действителната фактическа
обстановка, като твърди, че екземпляр от представеното от поръчителя уведомление с дата
13.04.2016г. не се съдържа в кредитното досие на банката и че същото не е основание за
настъпване предсрочна изискуемост на кредита. Претендира разноски за заплатена
държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – А. Н. Л. , чрез пълномощника си – адвокат Р.В. представя
писмен отговор по реда и в срока по чл.276 ал.1 ГПК, в който е заел становище за
неоснователност на същата и наведените в нея оплаквания. Моли за отхвърлянето й.
Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за въззивното
производство.
Съдът, след като съобрази доводите, изложени в частната жалба, становището на
ответната страна, доказателствата по делото и нормативните разпоредби, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
1
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Производството по гр.дело № 1171/2020г. по описа на Районен съд-В.Т. е било
образувано по искова молба на „....“ АД срещу С.К.Б. и А. Н. Л. с искане да бъде прието за
установено, че последните дължат на ищеца парични суми по Договор № 096LD-R-
001719/10.12.2012г. за банков кредит, за които суми била издадена заповед №
1657/27.12.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
т.2 ГПК по ч.гр.дело № 3832/2019г. по описа на Районен съд-В.Т.. Изложено е, че
задължението, произтичащо от договора за кредит, е било обезпечено с поръчителството на
втората ответница - А. Н. Л. , съгласно договор за поръчителство от 10.12.2012г. Посочено е,
че кредитът е в просрочие от 10.01.2014г. Ищецът се е позовал на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита по т.10.1.2 б.“а“ от ОУ на „....“ АД за кредити на физически лица,
обявена на кредитополучателите на 17.09.2019г. и 18.09.2019г., а на поръчителя – на
24.09.2019г. За събиране на сумите по издадената заповед било образувано изп.дело №
31/2020г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова, с район на действие ВТОС.
С вх. № 9106/16.06.2020г. по делото е постъпила молба от ответницата А. Н. Л. с
искане за спиране на принудителното изпълнение на издадената заповед за незабавно
изпълнение по отношение на нея поради това, че към момента на подаване на заявлението
по чл.417 ГПК, въз основа на което е било образувано посоченото по-горе ч.гр.дело, е бил
изтекъл 6-месечният преклузивен срок по чл.147 ал.1 ЗЗД, пропускането на който е довело
до прекратяване на поръчителството. Приложила е получено от нея уведомително писмо с
изх. № 10-4305/13.04.2016г., изхождащо от ищеца, установяващо друг по-ранен момент от
твърдения в ИМ за обявяване волята на банката – кредитор да направи кредита предсрочно
изискуем.
С обжалваното определение районният съд е уважил направеното искане за спиране на
принудителното изпълнение по реда на чл.420 ал.5 от ГПК, като е приел, че приложеното
към молбата на ответницата Левска уведомление установява с нужната в това производство
вероятност, че кредиторът се е възползвал от правото си да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем още през 2016г., поради което към датата на подаване на заявлението
по чл.417 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 3832/2019г. по описа на
Районен съд-В.Т., 6-месечният срок по чл.147 ЗЗД е изтекъл. Тези факти давали на съда
възможност да допусне с висока степен на вероятност погасяването на правото на
принудително събиране на вземането, т.е. неговата евентуална недължимост поради
прекратяване на поръчителството.
Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е основателна, по следните
съображения:
По смисъла на чл.420 ГПК защитата срещу материалноправната незаконосъобразност
на изпълнението се осъществява посредством възможността да бъде спряно изпълнението.
Предвидените в закона предпоставки за допускане на спирането са предоставяне на
обезпечение от длъжника, което когато длъжникът е потребител следва да бъде в размер до
една трета от вземането /чл.420 ал.1 ГПК/ или представянето на писмени доказателства за
недължимост на вземането, когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор
с потребител или неправилно е изчислен размерът на вземането по такъв договор /чл.420
ал.2 ГПК/. В случая искането за спиране е направено на основание чл.420 ал.2 т.1 от ГПК,
подкрепено с писмено доказателство - уведомително писмо с изх. № 10-4305/13.04.2016г.
Предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката,
че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и
2
ако са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока. От
този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем, както по отношение на
кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на
течението на 6-месечния срок по чл.147 ал.1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би
отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
срокът е изтекъл. В настоящия случай към искането за спиране е представено единствено
уведомление до поръчителя, а уведомяването на поръчителя е без значение за падежа на
целия непогасен остатък от кредита и съответно за отговорността на кредитополучателите и
тази на поръчителя.
Съдържащите се в молбата за спиране твърдения, че уведомления за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита са достигнали и до кредитополучателите през 2016г.,
както и до тях и поръчителя през 2018г., не са подкрепени с писмени доказателства. В
случай, че такива бъдат установени и събрани, детайлна преценка на същите следва да бъде
направена в хода на исковия състезателен процес.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че приложеното към
искането за спиране писмено доказателство не би могло да създаде съмнение в
съществуването на претендираното вземане, поради което не са налице предпоставките на
чл.420 ал.2 т.1 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение на издадената заповед.
Постановеният в обратния смисъл съдебен акт следва да бъде отменен, като неправилен и
искането за спиране – оставено без уважение.
В тежест на ответника по частната жалба следва да бъдат възложени сторените от
жалбоподателя разноски за заплатена държавна такса в размер на 15.00 лв., както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв., определено на основание чл.78 ал.8
ГПК вр. чл.25а ал.2 от Наредбата за заплащане на правна помощ.
Водим от горното, Великотърновски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1135/18.06.2020г., постановено по гр.дело № 1171/2018г. по
описа на Районен съд-В.Т., с което е спряно принудителното изпълнение на заповед за
незабавно изпълнение № 1657/27.12.2019г., издадена по ч.гр.дело № 3832/2019г. по описа на
ВТРС по отношение на длъжника А. Н. Л. с ЕГН **********, предприето по изп.дело №
31/2020г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова, с район на действие ВТОС, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на А. Н. Л. , ЕГН **********, с адрес град В.Т., ул......, за
спиране на принудителното изпълнение на заповед за незабавно изпълнение №
1657/27.12.2019г., издадена по ч.гр.дело № 3832/2019г. по описа на ВТРС по отношение на
същата, предприето по изп.дело № 31/2020г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова, с район на
действие ВТОС, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА А. Н. Л. , ЕГН **********, с адрес град В.Т., ул...... ДА ЗАПЛАТИ на „....“
АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление град С., район И, бул.“Д.Ц.“ № ....,
направените в настоящото производство разноски – в размер на 15.00 /петнадесет/ лв. за
заплатена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00
/петдесет/ лв.
Препис от определението да се изпрати на ЧСИ Ивелина Цанкова за прилагане по
3
изп.дело № 31/2020г. по неин опис.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4