№ 12324
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. Г.
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110146111 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. №
178005/26.08.2022 г., с която „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД е предявило
срещу СО, обективно кумулативно съединени осъдителни: 1/ иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от
287,51 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка "Каско" за увреден лек автомобил "Тойота
Версо", рег. № ******** от застрахователно събитие, реализирано на
18.09.2020 г., в гр. София, при движение по бул. „Константин Величков“ с
посока на движение към бул. „Сливница“ и при завиване надясно по ул.
„Доктор Калинков“, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 26.08.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 35,78 лева, представляваща лихва за
забава за периода 04.06.2021 г. – 25.08.2022 г.
Ищецът твърди, че на 18.09.2020 г., в гр. София, при движение по бул.
„Константин Величков“, с посока на движение към бул. „Сливница“ и при
завиване надясно по ул. „Доктор Калинков“,, водачът на лек автомобил
"Тойота Версо", рег. № ********, реализирал ПТП в необезопасена дупка на
платното за движение. Поддържа, че пътното платно, където е реализирано
процесното събитие е публична общинска собственост, от което следва, че
1
поддържането, ремонта и обезопасяването на същото е задължение на
ответника. Твърди, че процесното събитие е настъпило в срока на
застрахователното покритие по договор за застраховка „Каско ” на МПС,
съгласно полица № 440119211031571, със срок на застрахователно покритие
от 29.11.2019 г. до 28.11.2020 г. Поддържа, че след настъпване на
застрахователното събитие в „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД е подадено
уведомление за щета, във връзка с която е образувана щета №
44012132025267, във връзка с което е извършен оглед и опис на причинените
щети. Поддържа, че увреденият автомобил бил отремонтиран, като в полза на
дружеството, което е извършило ремонта, била заплатена сума в размер на
272,51 лева. Ликвидационните разноски били в размер на 15,00 лева.
Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за доброволно
заплащане на претендираната в настоящото производство сума, но
задължението не е изпълнено.
Моли се за постановяване на решение, с което ответникът СО да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД суми,
както следва: 1/ сумата от 287,51 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско" за увреден
лек автомобил "Тойота Версо", рег. № ******** от застрахователно събитие,
реализирано на 18.09.2020 г., в гр. София, при движение по бул. „Константин
Величков“ с посока на движение към бул. „Сливница“ и при завиване надясно
по ул. „Доктор Калинков“, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 26.08.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 35,78
лева, представляваща лихва за забава за периода 04.06.2021 г. – 25.08.2022 г.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният иск.
Излагат се съображения, че с исковата молба не се обосновава механизма на
ПТП и причинната връзка между щетите по лек автомобил "Тойота Версо",
рег. № ******** и наличие на необезопасена дупка на пътното платно.
Посочва се, че механизмът на реализиране на ПТП е възприет от
застрахователят единствено въз основа на данни от водача на твърдения в
исковата молба увреден автомобил, който е заинтересовано лице относно
настъпилото ПТП. Оспорва се твърдения в исковата молба механизъм на
2
реализиране на процесното застрахователно събитие. Оспорва се иска и по
размер. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на лек автомобил "Тойота Версо", рег. № ********, като се
поддържа, че същият не е управлявал горепосочения автомобил със
съобразена спрямо пътните условия скорост, с което е допринесъл за
реализиране на вредоносния резултат.
Моли се за отхвърляне на предявения иск. Алтернативно, в случай, че
съдът намери предявения иск за основателен, да присъди обезщетение в по-
нисък от претендирания размер. Прави се възражение с правно основание чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищцовото дружество
адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр.
чл. 45 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и собственика на увреденото имущество, в срока на застрахователното
покритие на който да е настъпило събитие, което е довело до увреждането на
имуществото на застрахованото при ищеца лице, вследствие виновно и
противоправно поведение на лица, комуто ответникът е възложил конкретна
работа, при или по повод изпълнението на която, да е настъпило твърдяното в
исковата молба събитие и причиненото увреждане на имуществото на
застрахованото при ищеца лице, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
3
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти, включително и
релевираното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил "Тойота Версо",
рег. № ********.
От представената и приобщена към доказателствения материал по
делото застрахователна полица № 440119211031571 от 29.11.2019 г. по
застраховка „Каско+“, със срок на валидност 29.11.2019 г. – 28.11.2020 г., с
предмет процесния лек автомобил "Тойота Версо", рег. № ********, се
установява по делото, че към датата на реализиране на процесното събитие
/18.09.2020 г./ между ищеца и собственика на МПС – лек автомобил "Тойота
Версо", рег. № ******** е съществувало валидно правоотношение по
застраховка „Каско” на МПС.
От събраните по делото писмени доказателства се установява също, че
в изпълнение на договорното си задължение, ищецът е определил
застрахователно обезщетение в размер на 272,51 лв. за щети от ПТП по щета
№ 44012132025267, заведена във връзка със застрахователно събитие,
настъпило на 18.09.2020 г.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
в производството, че на 18.09.2020 г. е било реализирано ПТП,
представляващо покрит риск по застрахователното правоотношение. Във
връзка с възраженията на ответника в отговора на исковата молба, следва да
се отбележи, че застрахователният договор е сключен при условията на
клауза „Пълно Каско”, която включва като покрит риск именно случаите на
пътно-транспортно произшествие – събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало повреда на ППС
(видно от представените по делото общи условия на застрахователното
дружество). Събитието е настъпило на територията на СО, като
застрахованият при ищеца автомобил се е движил в гр. София, по бул.
Константин Величков и при извършване на маневра десен завой по ул.
Доктор Калинков, е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на
платното за движение.
Описаният механизъм на ПТП се установява от заключението на
4
САТЕ, свидетелските показания на свидетеля Т. С. П. и представеното по
делото уведомление за щета от 18.09.2020 г. Описаният механизъм на ПТП се
установява от гласните доказателства и представената декларация на водача
на МПС, която представлява частен свидетелстващ документ, изготвен от
трето за процеса лице. От показанията на свидетеля Т. С. П. /водач на
процесния лек автомобил "Тойота Версо", рег. № ******** към момента на
реализиране на процесното ПТП/ се установява по делото, че ПТП е
настъпило поради наличие на дупка на пътя. Свидетелят разказва, че е
попаднал в дупка, намираща се на платното за движение, в резултат на което
били причинени щети по автомобила. Действително в показанията си пред
съда свидетелят П. заяви, че се движел по бул. Константин Величков в гр.
София, като следвало да завие наляво, но за да избегне натоварения трафик
решил да предприеме маневра за десен завой, като завил по улица, чието име
свидетелят не успя да си спомни, където попаднал в необезопасена и
несигнализирана дупка на платното за движение. Обстоятелството, че в
показанията си пред съда свидетелят П. не можа конкретно да посочи името
на улицата, по която е завил надясно и на която е попаднал в необезопасена и
несигнализирана дупка на платното за движение, по никакъв начин не
дискредитира показанията на този свидетел, още повече, че показанията му се
подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал.
Изложеното от свидетеля П. се потвърждава от останалите събрани по делото
доказателства, в това число заключението на вещото лице по допуснатата,
приета и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза и
представеното по делото уведомление за щета от 18.09.2020 г. Като
допълнение следва да се посочи, че в показанията си свидетелят П. изрично
посочи, че на процесната дата /18.09.2020 г./ е управлявал процесния лек
автомобил – Тойота Версо, рег. № ******** по бул. Константин Величков в
гр. София, че е завил надясно по улица, която е пресечна на бул. Константин
Величков, където попаднал в несигнализирана и необозначена дупка на
платното за движение. Посочва и изрично какви били уврежданията по
процесния лек автомобил, причинени в резултат от настъпилото
застрахователно събитие, а именно: увреден тас и вентил на дясна гума. С
оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да кредитира
показанията на свидетеля П. и да ползва същите при формиране на правните
си изводи по съществото на спора.
5
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от
страните, отразените в протокола за ПТП щети на застрахования при ищеца
автомобил съответстват на описания механизъм на ПТП и са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Ето
защо, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, следва да
се приеме, че процесните вреди са настъпили именно при описания в
исковата молба механизъм на ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, във вр. с чл.
48, т. 2, б. „в“ от Правилника за прилагане на закона за пътищата,
поддържането на републиканските пътища в границите на градовете е
задължение на съответната община. Следователно, несъмнено е, че ПТП е
настъпило в рамките на урбанизираната територия на гр. София, поради което
отговорност за поддържането му в изправно състояние носи СО. Лицата,
които стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във
възможно най-кратък срок, като в рамките на населените места служби за
контрол, определени от кметовете на общините, контролират изправността и
състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка
– арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. В настоящия случай с оглед
установената фактическа обстановка несъмнено е, че ПТП е настъпило
поради наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно, съществуването на която се дължи на противоправното и виновно
(съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД)
бездействие на служител на ответника, който в нарушение на горепосочените
законови разпоредби не е изпълнил възложеното му задължение да
стопанисва надлежно пътното платно и да го поддържа в изправно състояние,
а при наличие на препятствие на него – да го обозначи. Следователно,
ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените щети в пълен
размер.
От представените по делото писмени доказателства (заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение, опис на претенция, възлагателно
писмо, опис - заключение, доклад по щета) се установява, че при описаното
застрахователно събитие са настъпили вреди на застрахования при ищеца
автомобил, които съгласно експертните изводи на вещото лице по САТЕ са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие.
6
Вещото лице установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП
за отстраняването на причинените вреди на база пазарни цени са били
необходими 275,80 лева. Заключението на вещото лице не е оспорено от
страните, като съдът не намира основания да не го кредитира. Към тази сума
следва да се прибавят обичайните ликвидационни разноски за определяне на
обезщетението в размер на 15,00 лева. От името на ищеца се претендира сума
в по-нисък размер, а именно 287,51 лева, поради което предявеният иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД се явява
основателен и доказан до пълния предявен размер от 287,51 лева.
Предвид доказаната основателност на предявения иск, настоящият
съдебен състав намира, че следва да разгледа направеното при условията на
евентуалност възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на лек автомобил Тойота Версо, рег. № ********.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си
практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на
чл. 290 ГПК практика (решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на
ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение
№ 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение №
58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г.
по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. №
971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о.,
решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.)
Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2
ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от
пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е.
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за
7
причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента)
до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от
деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за
съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички случаи
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
правоимащото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че по делото не се установява водачът на лек
автомобил Тойота Версо, рег. № ******** да е допринесъл с поведението си
за настъпване на вредоносния резултат от реализираното на 18.09.2020 г.
събитие. В отговора на исковата молба е изложено общо, че водачът на лек
автомобил Тойота Версо, рег. № ******** е допринесъл за реализиране на
вредоносния резултат, доколкото същият не е управлявал горепосочения
автомобил със съобразена спрямо пътните условия скорост, с което е
допринесъл за реализиране на вредоносния резултат. По делото не са
ангажирани доказателства и не са релевирани доказателствени искания за
събиране на доказателства, посредством които да се приеме, че е проведено
пълно и главно доказване на обстоятелството, че водачът на лек автомобил
Тойота Версо, рег. № ******** е допринесъл за реализиране на вредоносния
резултат, доколкото същият не е управлявал горепосочения автомобил със
съобразена спрямо пътните условия скорост, с което е допринесъл за
реализиране на вредоносния резултат. Същевременно от показанията на
свидетеля П. се установеи, че препятствието на платното за движение не е
било обозначено и сигнализирано по начин, че да може да бъде възприето от
водачите на моторни превозни средства и да бъде избегнато от същите.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че водачът на лек
автомобил Тойота Версо, рег. № ******** се е движил със съобразена с
пътните условия скорост. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП не предвижда
задължение за водачите на пътни превозни средства да познават и
съществуващите по пътищата от пътната мрежа препятствия, неравности и
8
дупки по платното за движение. Задължение на ответника е да поддържа
стопанисваните от него участъци от пътищата, като не може последиците от
неизпълнението на това задължение да се възложат в тежест на водачите на
пътни превозни средства, посредством вменяване на задължение да следят и
за съществуващи на пътното платно препятствия, неравности и дупки
/наличието на която на частта от пътното платно, където е реализиран
процесния пътен инцидент, безспорно се установи в производството от
събраните по делото доказателства/.
Следователно, съдът приема, че направеното с отговора на исковата
молба от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на лек автомобил Тойота Версо, рег. № ******** е
неоснователно и не следва да бъде уважено.
Предвид гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД се явява основателен и доказан до
пълния предявен размер от 287,51 лева, респективно следва да бъде уважен,
като ответникът бъде осъден да заплати в полза на ищеца горепосочената
сума, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението на делинквента към застрахователя по имуществената
застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед
регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД. В случая моментът на извършеното плащане има значение само
за възникване на регресното право, а длъжникът изпада в забава след покана
(арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД). По делото е представена покана за изпълнение на
паричното задължение, получена от СО на 19.05.2021 г. (видно от разписката,
удостоверяваща извършеното връчване – л. 30 от делото), като при
неизпълнение на задължението от следващия ден ответникът е изпаднал в
забава. Допълнително следва да се посочи, че видно от представеното и
приобщено към доказателствения материал по делото писмо изх. № СОА21-
ТД26-5759-(1)/24.05.2021 г. от СО до ДЕ /получено от ищцовото дружество на
28.05.2022 г./ ответника е отказал плащане по отправената му регресна
покана, който отказ е получен от ищеца на 28.05.2021 г., респективно и на
това основание следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава най-
9
късно считано от 29.05.2022 г. Следователно, за заявения от ищеца период
04.06.2021 г. – 25.08.2022 г. ответникът дължи мораторно обезщетение в
размер на 35,78 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК посредством лихвен
калкулатор на НАП/. Следователно акцесорният иск е основателен и следва
да бъде уважен за пълния предявен размер, а именно за сумата от 35,78 лева.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора, право на разноски в настоящото производство
има ищецът.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в
настоящото производство за заплатена държавна такса в размер на 100,00
лева, за заплатен депозит за вещо лице по изготвената в производството
съдебна автотехническа експертиза в размер на 300,00 лева, за заплатен
депозит за разпит на свидетел при режим на призоваване в размер на 70,00
лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 168,00 лева, като са
представени и доказателства за извършване на претендираните разноски.
От името на ответника своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищцовото
дружество адвокатско възнаграждение в настоящото производство, което
съдът намира за неоснователно. От ищеца се претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 168,00 лева, което е в размер по-нисък от
минималния предвиден такъв за съответния вид работа, съгласно Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът СО,
БУЛСТАТ ********, адрес гр. София, ******** следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца ДЕ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ************** сумата от 638,00 лева, представляваща разноски
в исковото производство по гр. д. № 46111/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, БУЛСТАТ ********, адрес гр. София, ******** ДА
10
ЗАПЛАТИ в полза на ДЕ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление **************, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД
вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 287,51 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско" за увреден
лек автомобил "Тойота Версо", рег. № ******** от застрахователно събитие,
реализирано на 18.09.2020 г., в гр. София, при движение по бул. „Константин
Величков“ с посока на движение към бул. „Сливница“ и при завиване надясно
по ул. „Доктор Калинков“, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 26.08.2022 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА СО, БУЛСТАТ ********, адрес гр. София, ******** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на ДЕ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление **************, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 35,78
лева, представляваща лихва за забава за периода 04.06.2021 г. – 25.08.2022 г.
ОСЪЖДА СО, БУЛСТАТ ********, адрес гр. София, ******** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на ДЕ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление **************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 638,00
лева, представляваща разноски в исковото производство по гр. д. №
46111/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11