№ 5299
гр. София, 27.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20221110214223 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 42-
0002798 от 05.09.2022г. издадено от Директор на РД „АА“ София, определен
от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от
ЗАвПр. вр. чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.67, ал.2 от ЗАНН, с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на Д. П. П. с ЕГН:********** му е наложено
административно наказание парична глоба в размер на 500.00 лева за
извършено административно нарушение по чл. 34, § 1, изр.1, предл. 2 от
Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на ЕП и Съвета 04.02.2014 г. относно
тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) №
3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за
движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт във връзка с чл.93в, ал.2 от ЗАвПр.
В жалбата на жалбоподателя срещу процесното НП се излагат подробни
съображения против атакувания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни
доводи и съображения за липсата на административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не
изпраща представител. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, изпраща процесуален
1
представител в съдебно заседание, който с подробни доводи оспорва
депозираната жалба. Не претендира разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от
родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от
ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите
по закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
На 05.07.2022 г., около 20.30 часа в гр.София, бул. „Гоце Делчев“ срещу
№ 5 с посока на движение по бул. „България“ жалбоподателят Д. П. П., като
водач на ППС, управлявал товарен автомобил „ХХХХХХХХХХ“ с рег. №
ХХХХХХХ с обща маса 32 000.00 кг., собственост на „ХХХХХХХ“ ЕООД,
като извършвал обществен превоз на товари от бул. „България“ до кв.
„Суходол“ и обратно, съгласно товарителница № ХХХХ от 05.07.2022 г.
Превозното средство на жалбоподателя П. било оборудвано с дигитален
тахограф с № ХХХХХ от 25.05.2017 г., с което попадал в обхвата на
Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на ЕП и Съвета 04.02.2014 г. относно
тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) №
3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за
движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт. Жалбоподателят П., обаче, не използвал картата си дигитален
тахограф на инкриминираната дата и място в рамките на проверката,
извършена му от актосъставителя Г. Г. Д. на длъжност инспектор в ИА
АА София.
Въз основа на АУАН серия А – 2012 с № 326553 от 05.07.2022 г. срещу
жалбоподателя П. е постановено от АНО и НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 42-0002798 от 05.09.2022г. издадено от
Директор на РД „АА“ София, определен от Министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвПр. вр. чл.189, ал.12 от ЗДвП и
чл.67, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Д. П. П. с
ЕГН:********** му е наложено административно наказание парична глоба в
размер на 500.00 лева за извършено административно нарушение по чл. 34, §
1, изр.1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на ЕП и Съвета 04.02.2014
г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на
данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на
2
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани
с автомобилния транспорт във връзка с чл.93в, ал.2 от ЗАвПр.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се допълва и от
показанията на свидетеля от Г. Г. Д. – инспектор в ИА АА , въз основа на
които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло, като
корелиращи на изложената фактическа обстановка и на останалия
доказателствен материал като предвид липсата на противоречия в тях, както и
поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не
следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед
непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната
личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от
събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това
обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-
късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са
пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които
първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В
тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г.,
III н. о., НК, докладчик съдията Ц.П., според което установяването на
обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект.
Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст,
наблюдателност, особености и специфика на умението за точно
възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място
волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и
възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна
ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Т.е. като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на
изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, при спазване на сроковете по
чл.34 ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите
3
пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно описано в акта
за установяване на административно нарушение, по идентичен начин –
описано и в наказателното постановление, подведено е правилно под
съответната норма на материалния закон, надлежно връчени на нарушителя с
оглед гарантиране на неговите права. Поради тези причини съдът намира, че
административнонаказващият орган не е извършил нарушения при
провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно
постановление.
Според чл.34, § 1, изр.1, предл.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на ЕП и
Съвета 04.02.2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди
за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за
изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на
Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт Водачите използват
тахографски листове или карти на водача всеки ден, през който управляват
превозно средство, считано от момента на поемането му.
Съгласно чл.93в, ал.2 от ЗАвПр. Водач, който управлява
моторно превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, и не спазва
изискванията относно правилното използване на картата на водача,
определени в Регламент (ЕС) № 165/2014 или в AETR, се наказва с глоба
500.00 лева.
На инкриминираната дата и място на 05.07.2022 г., около 20.30 часа в
гр.София, бул. „Гоце Делчев“ срещу № 5 с посока на движение по бул.
„България“ жалбоподателят Д. П. П., като водач на ППС, управлявал товарен
автомобил „ХХХХХХХХХХ“ с рег. № ХХХХХХХ с обща маса 32 000.00 кг.,
собственост на „ХХХХХХХ“ ЕООД, като извършвал обществен превоз на
товари от бул. „България“ до кв. „Суходол“ и обратно, съгласно
товарителница № ХХХХ от 05.07.2022 г., без да използва картата си за
дигитален тахограф с № ХХХХХ от 25.05.2017 г., с какъвто тахограф било
оборудвано превозното средство.
Съдът намира, че АНО и актосъставителят правилно са приложи
материалния закон за установеното административно нарушение по чл. 34, §
1, изр.1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на ЕП и Съвета 04.02.2014
г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на
данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани
с автомобилния транспорт във връзка с чл.93в, ал.2 от ЗАвПр, за което
законосъобразно е наложена на жалбоподателя П. административно
наказание глоба в абсолютен законодателен размер на 500.00 лева.
Фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните
по делото гласни и писмени доказателства. Жалбоподателят не е ангажирал
никакви доказателства, обосноваващи извода, че отразената в акта
4
фактическа обстановка не отговаря на действителната, а напротив – същата се
подкрепя от показанията на разпитания по делото свидетел и от приложената
преписка. Съдът счита, че хипотезата и диспозицията на визираната като
нарушена разпоредба на посочения материален закон предопределящ рамката
на конкретния състав на административното нарушение като нарушен модел
на дължимо поведение са доказани и са изпълнени.
От субективна страна нарушаването на правилата на Регламента е
извършено от жалбоподателя Й. при форма на вината непредпазливост -
жалбоподателят не е предвиждал общественоопасните последици, които
могат да настъпят от деянието му, но е бил длъжен и е могъл да го стори.
Съдът намира, че размерът на наложеното наказание на жалбоподателя е
максималният по закон, като същото съответства на целите на
административно наказание, съобразено е с обществена опасност на дееца и
извършеното деяние. Доколкото наложената на жалбоподателя П. глоба е в
абсолютен размер, то за съда липсват законови основания да я отмени или
измени.
В заключение, съдът счита, че по отношение на процесното нарушение
не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като и деянето е с нормалната
обществена опасност за вида си и с нищо не разкрива по-маловажна същност.
С оглед изложеното настоящият състав прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при
правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила. Поради това следва да бъде потвърдено.
Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
В заключение съдът не споделя изводите на въззивният жалбоподател от
жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота обслужват
упражняваната защитна функция в процеса и като най-заинтересована страна
да избегне инициираното срещу него административено – наказателно
обвинение, като счита, че с приемане на неоснователността на тезите от
въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и правна страна
се опровергават обратните по съображения доводи на жалбоподателя от
жалбата му, поради което съдът приема, че на същите е отговорено и не
следва отново да им се противопоставят аргументи за тяхната
неоснователност, с цел процесуална икономия.
От страните разноски не са претендирани и такива не следва да се
присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 42-0002798 от
05.09.2022г. издадено от Директор на РД „АА“ София, определен от
Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвПр.
5
вр. чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.67, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл. 53
от ЗАНН на Д. П. П. с ЕГН:********** му е наложено административно
наказание парична глоба в размер на 500.00 лева за извършено
административно нарушение по чл. 34, § 1, изр.1, предл. 2 от Регламент (ЕС)
№ 165/2014 г. на ЕП и Съвета 04.02.2014 г. относно тахографите в
автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета
относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби
от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт във
връзка с чл.93в, ал.2 от ЗАвПр..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6