№ 3659
гр. Варна, 19.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Диана Н. Найденова
като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело №
20253110102925 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление в град С., бул „Б.“ №**, блок ***, вход *, срещу Е. А. Х.,
ЕГН: **********, с адрес в град В., ул. „Б.“ № **, ет. *, искове с правно основание 415, ал. 1,
т. 3 от ГПК, за осъждане на ответника да плати на ищеца следните суми по Договор за
потребителски кредит **********/27.12.2018г., както следва:
346,41 лева – представляваща стойност на дължима главница по кредита, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на отхвърленото заявление по чл.410 ГПК
/30.12.2024г./ до окончателно плащане на главницата;
239,21 лева – представляваща стойност на непогасено падежирало договорно
възнаграждение за периода от 03.08.2019 г. до 11.08.2020 г.;
810,36 лева – представляваща стойност на възнаграждение за пакет от услуги, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на отхвърленото заявление по чл.410
ГПК /30.12.2024г./ до окончателно плащане на главницата;
138.14 лева – представляваща стойност на непогасена лихва за забава от 04.03.2019 г.-
дата на изпадане на длъжника в забава до 11.08.2020 г.- дата на предсрочната изискуемост;
900,34 лв., представляваща стойност на лихва за забава за периода от 11.08.2020 г. до
29.12.2024 г.
Ищецът сочи, че между него в качеството му на кредитор и ответника в качеството му
на длъжник е бил сключен договор за потребителски кредит **********/27.12.2018г., по
силата на който страните се договорили кредиторът да отпусне в заем на длъжника сумата от
900,00 лв., за което последният се съгласил да заплати договорна лихва в размер на 435,36
лв. Заемната сума следвало да бъде върната ведно с договорната лихва на равни 24 месечни
вноски с падеж на първата вноска 03.02.2019 г., съгласно приложен погасител план към
договора. Кредитополучателят избрал да ползва допълнителен пакет услуги, съгласно който
получава приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за
1
отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски, възможност за смяна на падеж, улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства, на стойност от 1080,48 лв. Цената на допълнителните
услуги следвало да бъде заплатена на равни вноски от по 45,02 лв. на датите на
погасителния план. Годишният процент на разходите по кредита е в размер на 49,90 %, а
годишният лихвен процент е в размер на 41,17 %.
Сочи, че ответникът е заплатил сумата в общ размер от 610,36 лв. по кредита. Поради
неизпълнението на задължението на ответника за плащане по кредита, на осн. чл.12.3 от ОУ
приложими към договора за кредит, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на
29.10.2024г., за което на ответника било изпратено уведомление.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, което
било уважено само за сумата в размер на 496,70 лева, представляваща неплатена главница
по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда 31.12.2024 г. до окончателното заплащане.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. 16513/2024
г. по описа на РС- Варна е било отхвърлено за всички процесни суми. По същество моли да
бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати същите.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Книжата са
редовно връчени на ответника, чрез работодателя му.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ишецът „П.К.Б.“ ЕООД, редовно
призован, не се явява, не се представлява. Постъпила е молба вх. № 72665/22.08.2025 г.,
подадена от „П.К.Б.“ ЕООД чрез процесуалния му представител юриск. И.Т., с която моли
делото да се гледа в тяхно отсъствие, като сочи, че поддържа исковата молба. Претендират
се разноски.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ответникът Е. А. Х., редовно призован,
не се явява, не изпраща представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Гражданско дело № 16513/2024 г. по описа на РС-Варна е образувано по заявление,
подадено от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Б.
**, бл. ***, вх. *, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу длъжника
Е. А. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Б.“ №**, ет.*, за сумите, както следва: сумата
от 743,11 лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит №
********** от 27.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението – 30.12.2024 г. до окончателното заплащане; сумата от 239,21
лв. Представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода от
03.08.2019 г. до 11.08.2020 г.; сумата от 810,36 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за закупени допълнителни услуги; сумата от 400 лв., представляваща
неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90
дни; сумата то 30,00 лева, представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането при забава, сумата от 900,34 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 11.08.2020 г. до 29.12.2024 г.
С определение № 19/02.01.2025 г. постановено по гражданско дело № 16513/2024 г. по
описа на РС-Варна, съдът е определил да се издаде заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК: ***, срещу Е. А.
Х., ЕГН **********, за сумата от 396,70 лв., представляваща неплатена главница по
Договор за потребителски кредит № ********** от 27.12.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 30.12.2024 г. до
окончателното заплащане, като е отхвърлил заявлението, подадено от “П.К.Б.“ ЕООД, в
частта му, с която се иска издаване на заповед за изпълнение срещу Е. А. Х., за следните
суми: за разликата над сумата от 396,70 лв. до предявените сумата от 743,11 лв.,
2
представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
27.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението – 30.12.2024 г. до окончателното заплащане, сумата 239,21 лв.
представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода от 03.08.2019
г. до 11.08.2020 г.; сумата 810,36 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупени
допълнителни услуги; сумата от 400 лв., представляваща неплатени такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 дни; сумата то 30,00 лева,
представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при
забава, сумата от 900,34 лв., представляваща лихва за забава за периода от 11.08.2020 г. до
29.12.2024 г, както и сумата от 138,14 лева, представляваща непогасена лихва за забава от
04.03.2019 г. – датата на изпадане на длъжника в забава до 11.08.2020 г. датата на
предсрочната изискуемост.
По делото е представен договор за потребителски кредит № ********** от 27.12.2018
г., сключен между Е. А. Х. и „П.К.Б.“ ООД, по силата на който страните се договорили
кредиторът да отпусне в заем на длъжника сумата от 900,00 лв., за което последният се
съгласил да заплати договорна лихва в размер на 435,36 лв. Заемната сума следвало да бъде
върната ведно с договорната лихва на равни 24 месечни вноски с падеж на първата вноска
03.02.2019 г., съгласно приложен погасител план към договора. Кредитополучателят избрал
да ползва допълнителен пакет услуги, съгласно който получава приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства, за което уговори цена от 1080,48 лв. Цената на допълнителните услуги следвало да
бъде заплатена на равни вноски от по 45,02 лв. на датите на погасителния план. Годишният
процент на разходите по кредита е в размер на 49,90 %. Годишният лихвен процент по
кредита е 41,17 %.
От представения Договор за потребителски кредит става видно, че възнаграждението
за допълнителните услуги в размер на 1080.48 лева, надвишава предоставената в заем сума
от 900 лв.
От извлечение към сметка става видно, че общата платена от портребителя сума по
потребителския кредит е в размер на 610,36 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Процесният договор за кредит е потребителски, поради което същият попада в обхвата
на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Сключен е при действието на ЗПК, с оглед на
което нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. Разпоредбите на ЗЗП,
уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в потребителските кредити, са
повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи служебно. В този смисъл са и
постановките на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС.
На основание чл. 10а от Закона за потребителските кредити, кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба, кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита.
Допълнителните услуги също следва да бъдат включени при формиране на процента
на ГПР, тъй като представляват общ разход по кредита, още повече, че изрично са включени
от самия кредитор в общия дълг и месечните вноски по погасителния план. Действията,
предвидени в пакета с допълнителни услуги /приритетно разглеждане и изплащане на
кредита; отлагане на погасителни вноски; намаляване на погасителни вноски смяна на
падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства/, са свързани -
пряко или косвено с кредитното правоотношение и затова следва да се разглеждат заедно.
Всички те са свързани с отпускането и предоговарянето на параметри от конкретния договор
3
за кредит, а не с реално предоставяни допълнителни услуги. Така тези суми попадат в
категорията "Общ разход по кредита за потребителя" по смисъла на § 1, т.1 от ЗПК като
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати. Непосочването на тези разходи за допълнителни
услуги в ГПР има за последица скрито оскъпяване на кредита, като по този начин се
заобикаля нормата на чл.19, ал.4 ЗПК.
В заключение, при съвкупна преценка на всяка от уговорките, съдът констатира, че
макар формално договорът за кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал.1 ЗПК,
вписаните параметри не кореспондират на изискуемо съдържане по т.10 (годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя). Тази част от
съдържанието на сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
въз основа на предварителната стандартизирана информация за тези реквизити
кредитополучателите следва да могат да съпоставят наличните пазарни предложения и да
упражнят избора си съответно на индивидуалния си интерес. Затова и неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо с
императивна норма съдържание, законодателят урежда като порок от толкова висока степен,
че изключва валидността на договарянето (чл. 22 от ЗПК). Като не е оповестил действителен
ГПР в самия договор за кредит, доставчикът на услугата е нарушил изисквания на закона и
не може да се ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза потребителят следва да върне
само чистата стойност на ползваната сума, без да се отчитат начислените въз основа на
договора лихва, такси и премии (чл. 23 ЗПК). Последното сочи, че за ищеца не е възникнало
вземане към ответника за всички останали компоненти извън главницата по договор за
потребителски кредит № **********/27.12.2018г., а именно за договорна лихва,
възнаграждение за допълнителни услуги и мораторни лихви, поради което предявените
искове за заплащане на тези суми се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
На основание чл. 23, изр. второ от ГПК извършените плащания извън тези за главница
следва да се отнесат към погасяване само на действително възникналото задължение за
връщане на усвоената сума. С издадената заповед за изпълнение съдът е присъдил на ищеца
сумата от 396,70 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски
кредит № ********** от 27.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението – 30.12.2024 г. до окончателното заплащане
Не е спорно, че ответникът е заплатил по кредита сумата от 503,30 лева лева, поради
което и искът за заплащане на остатъчна главница в размер на 346,41 лева също следва да
бъде отхвърлен. Крайният извод на съда е за неоснователност на предявените искове.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответникът. Ответникът не е претендирал разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне по въпроса за разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление в град С., бул „Б.“ №**, блок ***, вход *, срещу Е. А. Х., ЕГН: **********, с
адрес в град В., ул. „Б.“ № **, ет. *, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми по Договор за потребителски кредит **********/27.12.2018г., сключен между
страните: 346,41 лева /триста четиридесет и шест лева и четиридесет и една стотинки/,
представляваща стойност на дължима главница по кредита, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на отхвърленото заявление по чл.410 ГПК /30.12.2024г./ до
окончателно плащане на главницата; 239,21 лева /двеста тридесет и девет лева и двадесет
и една стотинки/, представляваща стойност на непогасено падежирало договорно
4
възнаграждение за периода от 03.08.2019 г. до 11.08.2020 г.; 810,36 лева /осемстотин и десет
лева и тридесет и шест стотинки/ представляваща стойност на възнаграждение за пакет от
услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на отхвърленото
заявление по чл.410 ГПК /30.12.2024г./ до окончателно плащане на главницата; 138.14 лева
/сто тридесет и осем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща стойност на
непогасена лихва за забава от 04.03.2019 г.- дата на изпадане на длъжника в забава до
11.08.2020 г.- дата на предсрочната изискуемост; 900,34 лева /деветстотин лева и тридесет
и четири стотинки/, представляваща стойност на лихва за забава за периода от 11.08.2020 г.
до 29.12.2024 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5