РЕШЕНИЕ
№ 510
гр. Ямбол, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20252330102861 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.8 и сл. от Закона за защита от домашно насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба от П. Е. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к.“***, с
искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие против В. Р. Р. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Я., ж.к.“***.
С молбата молителката твърди, че ответника е неин бивш приятел, с когото имала
връзка в периода от края на м.януари 2025 год. до м.август 2025 год., през време на която
периодично била подложена на тормоз и ответника не и позволявал да прекрати
отношенията си с него. Упражнил през м.юни и физическа агресия спрямо нея когато я
ударил силно през гърлото. Последния сочен в молбата случай на домашно насилие от
страна на ответника спрямо молителката бил на 28.09.2025 год. когато молителката разбрала
от приятелка на ответника, че същият идва до дома и за да я убие с брадва. Ответника
наистина дошъл, започнал да блъска и да крещи да му отвори. Съседите го видели че е с
брадва. Молителката се обадила на тел.112 около 20.30 часа и бил изпратен патрул. На
29.09.2025 год. ответника ходил и до работното място на молителката да я търси.
Молителката сочи че е в голяма опасност и иска издаване на заповед за незабавна
защита.
С молбата се представя декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
В съдебно заседание молителката се явява лично и с процесуален представител по
1
пълномощия адв. В.С. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество се поддържа
искането като се издаде заповед за защита в най-дългия определен от закона срок. Сочи се че
и след издаване на заповедта за незабавна защита ответникът продължава да осъществява
тормоз над молителката.
Ответникът макар и със закъснение се явява в съдебно заседание като заявява, че
някои работи в молбата не били верни, като хронология. Случвали им се били някакви
работи, случвало се е нямало да лъже. Всеки се опитвал да звъни в полицията, да му прави
някакви капани. Той нямал проблеми искал ограничителната заповед да остане завинаги.
Отрича да е имал брадва. Не бил в апартамента, а в градинката отсреща. Дошли две
патрулки и влезли в хода. Полицаите си тръгнали след около 15 минути. Когато дошли
полицаите той бил на около 100 метра отстрани на входа. Два – три пъти ходил при нея и на
работа. И този път отишъл да я търси защото не му вдигала телефона повече от 5 дни. Искал
завинаги да има ограничителна заповед. Това искал да каже, след което заявява че иска да си
тръгне и напуска съдебната зала като хвърля в посока стоящата в залата молителка
връчените му по-рано съдебни книжа.
От фактическа страна:
По делото са събрани писмени доказателства: Декларация по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН от
29.09.2025 г.; справка за съдимост на страните по делото; разпечатки от интернет
кореспонденция между страните; справка от Дирекция „***, ведно с приложен към нея
компакт диск изписан цифрово *** г.; Преписка рег. № *** г. по описа на РУ – гр. Я.; зав.
копие на Решение №*** г., постановено по гр.д. № *** г. по описа на ***РС, зав. копие на
удостоверение за раждане на С.П.К., издадено въз основа на акт за раждане № *** г. на
Община С., зав. копие на удостоверение за раждане на Г.Д.Д., издадено въз основа на акт за
раждане № *** г. на Община С., зав. копие на договор за наем от *** г., зав.копие на
епикриза на С.П.К., ведно със зав. копие на амб. лист № *** г. и зав. копие на амб. лист №
*** г.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели,
лицето П.С.К., видно от които същият познава молителката и с нея имат общо дете.
Поддържали добри отношения и заедно се грижили за детето. Тази година през м.март тя се
запознала с ответника, разделили се по нейно искане. За ответника споделила, че е вулгарен,
ругаел, бил агресивен. На 28-и вечерта около 20.30 часа изпратила на свидетеля съобщение
– ако можеш ела, помогни ми. Имало заплахи за живота и, В. бил пред блока. Тя живеела на
близко и свидетелят отишъл. Когато отишъл пред блока видял, че той е там. Бил побеснял,
викал, крещял. Молителката му казала, че се обадила на полицията и свидетелят изчакал.
Дошла полиция, а ответника се оттеглил и избягал. По-късно свидетелят се качил при П. и
общото им дете. П. била разстроена. Слязла да даде показания, а той останал при детето.
Свидетелят не бил видял в него брадва, но пред блока имало деца, които казали, че този
човек викал, крещял и имал брадва. При отиването свидетелят чул удар на метал в метал. И
след излизането на заповедта той продължил да и звъни, да и пише от непознати номера. На
29-ти на свидетеля написал „...“. Свидетелят се опитал да му обясни, че не е нужно да
2
отнема човешки живот, но той бил много настоятелен и казал, че няма да се разминат тези
неща, че тя ще си понесе наказанието по един или друг начин Доколкото свидетелят знаел и
че през м.август той ходил до работата и, до магазина. Свидетелят бил казал на молителката
да подаде жалба срещу него, но тя се страхувала, че ако подаде жалба нещата ще станат по-
сериозни.
С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в
производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна
страна следното:
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен срок
по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от процесуално легитимирано лице – чл.3, т.2 ЗЗДН, разгледана по
същество искането на молителката се явява основателно, на следните съображения:
Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на
физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.
От своя страна в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито
действия се санкционират от този закон. Така е несъмнено, че страните по делото попадат в
обхвата на регулация по ЗЗДН при условията на чл.3, т.2 – тъй като ответника е лице, с което
молителката е имала интимна връзка.
Събраните писмени и гласни доказателства разгледани в тяхната съвкупност
обосновават извод за основателност на подадената молба.
Молителката представя Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която се ползва с
предвидената в чл.13, ал.3 ЗЗДН формална доказателствена сила, и която съдът кредитира
доколкото макар и косвено, коредпондира както със събраните писмени, така и със
събраните гласни доказателства.
Установените по делото фактически данни обосновават извод, че извършеното от
ответника В. Р. Р. следва да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на
закона, поради което и са налице условията за постановяване на мерките, предвидени за
защита от домашно насилие предвидени в разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗЗДН по отношение на
пострадалото лице – молителката П. Е. Х..
По отношение на извършителя на домашно насилие В. Р. Р., следва да бъдат наложени
следните мерки: чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН – задължаване на ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие; по т.3 – забрана за извършителя да приближава
пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
пострадалото лице, на разстояние по-малко от 100 метра за срок от осемнадесет месеца и по
т.4 – забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е
форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
3
всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от осемнадесет месеца.
Видът, условията и срокът на продължителността на мярката по чл.5, ал.1, т.1, 3 и 4,
съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответника акт на
домашно насилие и след оценка на риска – чл.15, ал.4 ЗЗДН. Съдът като извърши оценка на
риска като при задени степен на риска по методика определена в ППЗЗДН, съответно -
„нисък риск“, „среден риск“ и „висок риск“, в конкретния случай съдът установи „висок
риск“, т.е. налице са идентифициращи рискови фактори, които са индикации за наличие на
висока вероятност за бъдещо насилие над пострадалото лице със сериозни последици /вкл.
заплаха за живота на пострадалото лице/, независимо от промяната на обстоятелствата /по
всяко време/. Пострадалото лице няма ресурси или има ограничени такива да се справи с
насилието. Също така съдът съобрази, че въпреки издадената заповед за незабавна защита,
както и в нарушение на постановеното с нея, ответникът продължава да отправя закани
както посредством трети лица насочени към живота и телесния интегритет на молителката,
така и на закани чрез контакти пряко с нея посредством електронна поща, и в нарушение на
издадената заповед за незабавна защита.
Ето защо като съобрази характера и интензитета на извършеното от ответника
насилие, начина и времето на извършване, вероятността от бъдещо посегателство, с оглед
агресивния профил на извършителя установяващ се при извършената оценка на риска и
събраните гласни доказателства, а писмени такива, съдът намери, че така определени като
вид и обем мерки са нужни в максимално предвидения от закона срок за да изпълнят целите
си, а имено защита на пострадалото лице.
В тази връзка, следва да се посочи, че мерките по чл.5, ал.1 ЗЗДН представляват не
наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по
смисъла на чл.22 ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане
възможността за извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия и
мотивиране на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и
ограничаване на последиците за последното от акта на насилие.
С оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗЗДН, следва да бъде приспаднат срока на
действие на мерките по издадената в производството заповед за незабавна защита № ***
год., като се постанови, че срока на постановените от съда мерки е осемнадесет месеца
считано от 29.09.2025 год.
На основание чл.15, ал.8 ЗЗДН на пострадалото лице следва да бъде издадена заповед
за защита въз основа на настоящото решение, която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да
съдържа предупреждение за последиците за ответника от неизпълнението и.
При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответника следва да бъде
осъден да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол
дължимата държавна такса в размер на 25 лева.
При този изход на делото молителката има право на разноски, като ответника и на
основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78, ал.1 ГПК, следва да
4
бъде осъден да заплати на молителката сторените от последната разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева.
На основание изложените мотиви, Районен съд Ямбол,
РЕШИ:
УВАЖАВА молбата на П. Е. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к.“*** и на
основание чл.15, ал.8 ЗЗДН ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА за извършен спрямо нея на
28.09.2025 год. в гр.Я., акт на домашно насилие срещу В. Р. Р. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Я., ж.к.“***, като налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, В. Р. Р. с ЕГН ********** ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо П. Е. Х. с ЕГН
**********.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, на В. Р. Р. с ЕГН ********** ДА
ПРИБЛИЖАВА П. Е. Х. с ЕГН **********, ОБИТАВАНОТО ОТ НЕЯ ЖИЛИЩЕ: в
гр.Я., ж.к.“***, МЕСТОРАБОТА, ПОСЕЩАВАНИТЕ ОТ НЕЯ МЕСТА ЗА СОЦИАЛНИ
КОНТАКТИ И ОТДИХ НА РАЗСТОЯНИЕ ПО-МАЛКО ОТ 100 МЕТРА, за срок от 18
/осемнадесет/ месеца, считано от 29.09.2025 год.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН, на В. Р. Р. с ЕГН ********** ДА
ОСЪЩЕСТВЯВА КОНТАКТ с П. Е. Х. с ЕГН ********** под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца,
считано от 29.09.2025 год.
Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.8 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде
заповед за защита на пострадалото лице, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се
предупреди за последиците по чл.21, ал.4 ЗЗДН В. Р. Р. с ЕГН **********, в случай на
неизпълнението и.
ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, В. Р. Р. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
в полза бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 25,00 лева – държавна такса
по делото.
ОСЪЖДА, на основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78,
ал.1 ГПК, В. Р. Р. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на П. Е. Х. с ЕГН ********** сумата от
500 лева – разноски по делото.
Решението и Заповедта да се връчат на страните по делото.
КОПИЕ от Решението и Заповедта да се изпратят на РУ Я.
Решението подлежи на обжалване от страните в 7-дневен срок считано от 04.11.2025
год. пред Окръжен съд Ямбол.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
5
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6