№ 8309
гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110113583 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ***********,
представлявано от АА - Изпълнителен директор срещу К. Д. СТ. с ЕГН:********** и СТ. Д.
СТ. с ЕГН: ********** и двамата с постоянен адрес: АДРЕС, с която се иска да бъде прието
за установено спрямо ответниците, че дължат разделно на ищеца сумата от 4351,76 лева, от
които 3507,75 лева- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 26.08.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, и 829,57 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2018г. до 16.08.2021г., както и суми за дялово разпределение 11,50 лева - главница за
периода от м.07.2018г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 26.08.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, и 2,94 лева - лихва за периода от 31.08.2018г. до
16.08.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
49821/2021 г. на СРС.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: гАДРЕС Аб. №: ********, ID номер:
*********
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150,
1
ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от
10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на
ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, като е приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че
клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана
законна лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не са погасили задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР“
ЕООД.
Прилагат се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват като неоснователни и недоказани. Твърди се, че от 02.10.2002 г.
всички радиатори в помещенията на процесния апартамент 54 са изключени от
отоплителната мрежа, а свързващите тръби са затапени. По този начин не съществува
техническа възможност в процесния апартамент да се предоставя услуга по Общите условия
за подаване на топлинна енергия за отопление на претендираната в ИМ стойност. Прави се
възражение за погасяване по давност на вземанията за главницата за периода от м. 05.2017
до м.08.2018 г., вкл. начислените върху тях лихви.
Претендират се разноски.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 26.08.2021 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К. Д. СТ. и СТ. Д. СТ. за сумите: главница от
01.05.2017г. до 30.04.2019 г. в размер на 3 507,75 BGN /три хиляди петстотин и седем лева и
75 стотинки/ цена на доставена от дружеството топлинна енергия , ведно със законна лихва
от 26.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2018г. до 16.08.2021 г.
в размер на 829,57 BGN /осемстотин двадесет и девет лева и 57 стотинки/, главница от
01.07.2018г. до 30.04.2019 г. в размер на 11,50 BGN /единадесет лева и 50 стотинки/ цена на
извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 26.08.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.08.2018г. до 16.08.2021 г. в размер на 2,94
BGN /два лева и 94 стотинки/ - Задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и
дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕС аб.№********.
С разпореждане от 09.10.2021 г. по ч. гр. д. № 49821/2021 г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
2
заповедното производство разноски в размер на 43.52 лв. за заплатена държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжниците, с което са
оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията
си по исков ред.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответниците
са били съсобственици на топлоснабдения обект през процесния период.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на
етажна собственост, находяща се в гр. София, АДРЕС етажните собственици са взели
решение да се сключи договор с „ФДР“ ООД, което дружество да извършва индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Представен е договор между „ФДР“ ООД и етажната собственост с адрес: гр. София,
АДРЕС, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите
уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и
предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия.
Пред СРС е ангажиран договор , сключен между „„ФИРМА“ ЕАД – възложител и
„ФДР“ ООД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по
което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че Процесния
имот е обслужван от две абонатни станции за два кръга /долен и горен/ с общ топломер.
Същият е отчитан по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал” се снема показанието на ТЕ в 00.00 часа на първо число от месеца. От
отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители: за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Констатирано е , че в
топлоснабдения имот през процесния период не е осигурен достъп за отчет за което са
изготвени констативни протоколи от 24.04.2018г., 29.04.2018г., 23.05.2019г. и 29.05.2019г.
Въпреки неосигуреният достъп за процесния период няма служебно изчисление за
радиатори по проект, има служебно изчисление само за отоплително тяло в банята с
инсталирана мощност 477.120W, умножена по МСРС. През процесния период сградната
инсталация е изчислявана по формула приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007г. върху
пълната отопляема кубатура 151куб.м., съгл. акт за разпределение на кубатурата, представен
на в.л. В процесния имот през процесния период не е имало монтиран водомер за топла
вода. За двата отчетни периода 17/18г. и 18/19г. не е осигурен достъп до имота, за което са
изготвени констативни протоколи от 24.04.2018г., 29.04.2018г., 23.05.2019г. и 29.05.2019г.
За процесния период има служебно изчислена ТЕ за БГВ на база 4 броя потребители, при
служебно определен разход 140л. на денонощие за един потребител /съгл. чл.69, ал.2 от
Наредба №16-334/06.04.2007г../. Броя на потребителите - 4 броя е посочен в „молба-
декларация“ от Димитър Стефанов С. за откриване на партида от 18.01.1988г., приложен в
делото на стр.19, както и отчетен формуляр от 18.05.2016г. с подпис на потребител, в който
3
са отбелязани 4 бр. лица. Не е представен документ за смяна на титуляр и смяна на брой
потребители. През процесния период във фактурите изготвени от „ФИРМА” ЕАД няма
начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г. СТЕ счита, че
изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба№16-334
изменение от 01.06.2014г.Вещото лице е посочило, че при изчисленията на технологичните
разходи има програмна грешка, като са въведени по-големи стойности на qзимен режим и
qБГВ за долна зона и съответно приспаднатите технологични разходи за процесния период
са завишени, т.е. грешката е във вреда на „ФИРМА“ ЕАД и в полза на потребителите.
Вещото лице е заключило, че топломерите са преминали на метрологична проверка през 2
годишен период и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите
стойности.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за процесния период за
отопление на сградна инсталация и БГВ е 3507.73 лева.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че съгласно
счетоводните записвания на ищеца не са извършени плащания от страна от ответника за
процесния период по издадените фактури за топлинна енергия, както и по фактурите за
дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
От качеството на ответниците на собственици на топлоснабден имот, произтича и
качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
4
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ФИРМА“ ЕАД и ответника за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между главните страни е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „ФДР“ ООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице е дало заключение относно потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния
период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на
доставената топлинна енергия за целия топлоснабден имот е 3507.73 лева.
Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са
използвали документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
5
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./
От страна на ответниците своевременно е направено възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК/ чл. 422, ал. 1 ГПК/ – 26.08.2021 г., към този момент би била изтекла
погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 26.08.2018 г.
По този начин погасени по давност са вземанията за периода от м май 2017 г. до месец
юни 2018 г. по фактурираните по прогнозни данни суми/ с приспадне на изравняването с
отрицателен знак, доколкото за този период няма суми за надплащане с общата фактура,
съответно няма суми, която изискуемост да настъпва с общата фактура/ или тези в общ
размер на 1709.11 лева. Дължими са сумите за ТЕ за сградна инсталация и имот и БГВ за
периода от м. 7 2018 г. до м.04.2019 г. или сумата от 1798.62
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
периода на своята забава длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Ищецът има вземане срещу ответника за мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до
16.08.2021 г. в размер на 350.73 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК със
калкулатор на НАП.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано
в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
6
услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на
чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени
от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „ФИРМА” ЕАД – в
качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Констатира се, че неизплатеният размер на претенцията за дялово разпределение е
правилно определена, не е погасена по давност и е на обща стойност от 11.50 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответника на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на „ФИРМА” ЕАД
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 2.94 лева- лихва за периода 31.08.2018 г.-
16.08.2021 г.
35На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ФИРМА” ЕАД съобразно уважената част от
исковете се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза
на 341.15 лв., от общо дължим размер от 687.04 лева/ в т.ч. държавна такса-87.04 лева,
депозит за вещи лица-5000 лева, и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците също имат право на разноски съобразно
отхвърлената част от исковете за адвокатско възнаграждение в размер на 302.07 лева.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -68.05 лева от пълен размер от
137.04 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Д. СТ. с ЕГН:********** и СТ. Д. СТ. с ЕГН:
********** и двамата с постоянен адрес: АДРЕС, дължат разделно на „ФИРМА” ЕАД,
ЕИК ***********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във
връзка с чл. 422 ГПК сумата от 1798.62 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС аб.
№********,за периода м.07.2018 г. до м.04.2019 г. , ведно със законната лихва от
7
26.08.2021 г. до изплащане на вземането, 350.73 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2019 г. до 16.08.2021 г, както и сума за дялово разпределение в размер на 11.50 лева
- главница за периода 07.2018 г. до 04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 26.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 49821/2021 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за сумите за стойност на незаплатената топлинна енергия над
уважения размер от 1798.62 лева до пълния претендиран размер от 3507.75 лева и за периода
от м.04.2018 г. до м. 6.2019 г., за мораторна лихва за забава над уважения размер от 350.73
лева до пълния претендиран размер от 829.57 лева и за периода от 15.09.2018 г. до
15.09.2019 г., претенцията за законна лихва върху неоснователния размер на главницата и за
сумата от 2.94 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга
дялово разпределение, за периода от 31.08.2018 г. до 16.08.2021г.
ОСЪЖДА К. Д. СТ. с ЕГН:********** и СТ. Д. СТ. с ЕГН: **********, да заплатят
на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ***********, съдебно-деловодни разноски за производството по
ч.гр.д. № 49821/2021 г. на СРС в размер на 68.05 лв., както и за настоящото производство, в
размер на 341.15 лв.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ***********, да заплати на К. Д. СТ. с
ЕГН:********** и СТ. Д. СТ. с ЕГН: ********** съдебно-деловодни разноски за
настоящото производство, в размер на 302.07 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ФДР“
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8