Р Е Ш
Е Н И Е № 1047
гр.Бургас, 09.05.2019г.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на осем-надесети април през две
хиляди и деветнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретар Станка Атанасова, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 8711 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.79, ал.1, вр. с чл.240,
чл.86
и чл.99 от ЗЗД, предявени от “Кредитреформ България“ ЕООД, гр.София, против М.Г.Р. ***.
От Съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
на ище-ца сумата от общо 427.42 лв., дължима по Договор за
кредит с № **********/28.10.2015г., сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР между Р. и
“4финанс“ ЕООД, вземанията по който, а именно – за
350 лв. главница и 77.42 лв. наказателна лихва за периода от 28.11.2015г. до
31.01.2018г., са били прехвърлени от последното на дружеството с Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ с № BGF-2018-005/01.02.2018г., ведно със законната лихва върху глав-ницата.
Претендират се деловодните разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. Х., оспорва
претенциите, излагайки съображения, че между страните не е възникнало
твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение, и иска от Съда да ги
отхвърли.
Съдът, като
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, на-мира за
установено следното:
Въз основа на
представените по делото разпечатка от Договор за кредит №
********** от 28.10.2015г., сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР /л.6/, Общи
условия към него /л.7-19/ и Преводно нареждане от същата дата /л.61/, може да
се направи обоснован извод, че между “4финанс“ ЕООД и Р. е възникнало
твърдяното в исковата молба заемно правоотношение, по силата на което
дружеството му е предоставило сумата от 350 лв., а той се е задължил да я върне
в срок до 27.11.2015г.
С
Договор за цесия № BGF-2018-005 от 01.02.2018г. /л.20-21/ “4финанс“ ЕООД е пре-хвърлило вземанията си по процесния
договор за кредит, а именно: 350 лв. – главница, на-казателни лихви към горната
дата – 390.53 лв. и 30 лв. – такси за събиране, съобразно При-ложение № 1 към
него /л.22/, на “Кредитреформ България“
ЕООД.
Договорът е валиден и е породил правно
действие между сключилите го страни.
Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, обаче, той
има действие за длъжника от деня, в който пре-хвърлянето на вземането му е
съобщено от предишния кредитор.
Безспорно е обстоятелството, че до подаването
на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, цесията не е била съобщена от “4финанс“ ЕООД на Р., съобразно чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи действие спрямо него – ал.4. Уведомлението за прехвърляне на
вземането /л.26/ не е получено от ответника, видно от обратната разписка, в която
е отразено, че пратката не е потърсена от адресата /л.27/.
С
исковата молба ищцовото дружество е представило писмено потвърждение за извър-шената
цесия от прехвърлителя /л.24/, както и пълномощно, с което последният го е упъл-номощил да уведоми от негово име длъжника за нея /л.25/.
Предвид горното, следва да се приеме, че с получаването на преписи от
книжата по де-лото ответникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия,
съобразно разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД – обстоятелство, което
следва да бъде зачетено при постановя-ване на решението съгласно чл.235, ал.3 от ГПК и към настоящия момент ищецът се
явява негов кредитор.
При доказателствена тежест за Р., същият не е ангажирал доказателства да е изпълнил
задължението си по договора за заем в уговорения срок, респективно – да е платил
на “Кредитреформ България“ ЕООД дължимата главница от 350 лв.
Искът
за тази сума е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Основателна
е и претенцията за заплащане на мораторна лихва, която за периода от 28. 11.2015г.
до 31.01.2018г. е в размер на 77.42 лв., изчислена с онлайн калкулатор.
Върху главницата се дължи законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени напра-вените по делото разноски – 100 лв. платена ДТ и 200
лв. за особен представител, както и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Г.Р., ЕГН: **********,***,
да заплати на “Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Шандор Петьофи“ № 10, сумата от общо 427.42 лв., дължима по
Договор за кредит № ********** / 28.10.2015г., сключен по
реда на чл.6 от ЗПФУР с “4финанс“ ЕООД, вземанията по който, а именно – за 350 лв. главница и 77.42 лв. наказателна лихва за периода от
28.11.2015г. до 31.01.2018г., са били прехвърлени от
последното на дружеството с Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005 / 01.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.11.2018г. до окончателното плащане; направените по делото разноски – 300 лв. за ДТ и особен представител,
както и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/
Вярно с оригинала:
СА