№ 4396
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯ. М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110117167 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл.
186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че на 01.08.2023 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответниците Н. К. С.,
Я. К. Т., М. К. Т. и И. К. Т., за по 1/12 част, от следните суми: сумата от 10654,94 лв.,
главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г.-м.04.2022 г. в имот, находящ се на
адрес: гр. София, ж.к. ** **, аб. № **, сумата от 28,98 лв., главница за дялово разпределение
за периода м.06.2020 г.-м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от
01.08.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 1524,80 лв. мораторна лихва върху
главниците за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г.-19.07.2023 г., сумата от 6,03 лв.
мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение за периода 15.08.2021 г.-
19.07.2023 г., и разноски по делото. В тази връзка било образувано ч.гр.д. № 43219/2023 г. по
описа на СРС, 161-ви с-в, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение.
Ответницата депозирала възражение срещу заповедта, поради което на ищеца било указано
да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на
настоящата искова молба. Ищецът сочи, че ответниците били собственици на идеални части
от топлоснабдения имот и клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на по
смисъла на § 1, т. 42 ДР ЗЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Тези
Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и
един местен ежедневник и имали силата на договор. Според клаузите на тези общи условия
купувачите на топлинна енергия, каквато била и ответниците, били длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
1
който се отнасят. Ответниците използвали доставената им топлинна енергия през исковия
период, но и до момента не били погасили задълженията си. Ищецът сочи, че в изпълнение
на чл. 138б ЗЕ етажните собственици на сградата, в която се намирал и процесният имот,
били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Техем
Сървисис“ ЕООД. Сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни
сметки от фирмата за дялово разпределение на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За потреблението в имота били издадени изравнителни сметки. Ето защо
ищецът моли съда да постанови решение, с която да бъде признато за установено, че
ответниците му дължат, всеки един по 1/12 част, от процесните суми – главници и лихви,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2023 г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до окончателното им
изплащане. Претендира разноски.
Ответниците Н. К. С., Я. К. Т., М. К. Т. и И. К. Т. не изразяват становище по
предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява
становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
наведените от страните доводи съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД върху главници за топлинна енергия
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.
Разпоредбата установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост
или вещно право на ползване. Същевременно съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от
17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
имота със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и са сключили договор за продажба на топлинна енергия за този
имот при общите условия на топлопреносното предприятие.
Видно от данъчна декларация по чл. 2б ЗМДТ лицето К. Т. – наследодател на
ответниците по делото – е декларирал, че е станал собственик по наследство на 1/2 част от
процесния ап. 16. Не се спори, а и от мотивите на приложено по настоящото дело (л. 16-18)
в копие определение от 11.12.2021 г. по друго дело на друг състав на СРС, че ответниците Н.
К. С., Я. К. Т., М. К. Т. и И. К. Т. са наследници от първи ред на К. Т.. От този съдебен акт не
става ясно В. Т., която е починала на 20.07.2023 г. (вж. заповедното дело на 161 с-в), била ли
е преживяла съпруга, защо не е конституирана пред другия състав, наследник ли е. Няма и
2
удостоверение за наследници, от което да е видна датата на смъртта на К. Т..
По отношение на ответниците Н. К. С., Я. К. Т., М. К. Т. и И. К. Т. няма доказателства
те да са приели наследството на баща си К. Т..
Със смъртта на едно лице наследниците му не стават автоматично собственици на
наследствените вещи и другите активи в наследството, нито пък стават автоматично
длъжници по неговите дългове. Със смъртта на наследодателя съгласно чл. 1 ЗН единствено
се открива наследството му. То не преминава в патримониума на наследника автоматично –
арг. чл. 48 ЗН. В полза на наследника се поражда единствено право на наследяване – арг. чл.
48 ЗН. Това право (споменато изрично и в текста на закона – вж. чл. 51, ал. 1 ЗН, чл. 58 ЗН,
чл. 59, ал. 1 ЗН) е субективно непритезателно гражданско право, което включва две
правомощия – да се приеме или да се откаже едно наследство. Правото на наследяване се
упражнява с едностранно изявление на титуляря му, с което чрез формален акт (при отказа)
или чрез формален или неформален акт (при приемането) наследникът упражнява
предоставената му опция – да приеме или да се откаже от наследството. Двете правомощия
са част от едно субективно право и взаимно се изключват. Ако приеме наследството,
наследникът придобива цялото или част от наследството, а ако се откаже, наследникът губи
правото да приеме наследството.
Лицето, в чиято полза възниква право на наследяване, т.е. лицето, комуто се предлага
едно наследство, има три различни
а. да приеме наследството чисто и просто, направо (чл. 49, ал. 1 ЗН и чл. 49, ал. 2 ЗН);
б. да се откаже от наследството (чл. 52 ЗН);
в. да приеме наследството по опис (чл. 61, ал. 1 ЗН).
Трите наследственоправни опции са ясно посочени в самия закон – чл. 62 ЗН:
„Приемането по опис от един от наследниците ползува останалите, но то не лишава
последните от правото да приемат направо наследството или да се откажат от него.“.
Ако бъде прието наследството (било направо, било по опис), правото на наследяване
се погасява, а на негово място се поражда право на наследство, което включва правото на
приелия наследството да се разпореди с наследството като съвкупност – например да го
продаде – чл. 212 ЗЗД. Поражда се и наследствено правоприемство и наследникът става
собственик на вещите, включени в наследството. Наследственото правоприемство е с
обратно действие – арг. чл. 48, изр. 2 ЗН.
Презумпция за приемане на наследството има в изпълнителния процес – арг. чл. 429,
ал. 2, изр. 1 ГПК, но в исковия процес такава презумпция няма и фактът подлежи на пълно и
главно доказване.
Ищецът не доказва ответниците да са приели наследството на баща си К. Т., поради
което и той не доказва те да са станали преди исковия процес собственици на идеална част
от имота, респ. не доказва в исковия период ответниците като собственици да отговарят за
съответната част от процесните задължения. Така втори е въпросът, че наследодателят К. Т.
е декларирал, че е собственик по наследство само на 1/2 част от имота.
3
Исковете за главница за топлинна енергия и мораторна лихва върху тези главни
вземания следва да се отхвърлят.
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху вземането за услуга дялово разпределение
Тези искове са неоснователни и на самостоятелно основание.
Иищецът и собствениците на обекти в етажната собственост са обвързани от
договорно правоотношение по чл. 150 ЗЕ, като в сградата, в която се намира собственият на
ответницата имот, е въведена системата на дялово разпределение и такова се извършва от
третото лице-помагач – лицензирана субект по чл. 139а ЗЕ. Задълженията на ищеца по
договора за продажба са да доставя и продава топлинна енергия, а на собствениците да я
заплащат съобразно цените, одобрени от КЕВР, и на падежите, посочени в общите условия
на ищеца.
Съгласно чл. 186, ал. 2 ЗЗД разноските по предаването на вещта и по тегленето и
меренето й са в тежест на продавача. Предвидените в чл. 36 от общите условия на ищеца
разноски за изготвяне на изравнителна сметка и отчет на уреди за топлинно разпределение
са именно разноски, попадащи в предметния обхват на чл. 186, ал. 2 ЗЗД (с арг. чл. 110, ал. 2
ЗС). Нормата е диспозитивна, като не съществува пречка за дерогирането й както с нарочно
писмено съглашение между ищеца и ответниците, така и с клауза в общи условия, одобрени
от надлежния държавен орган. Именно това се е опитал да стори ищецът, приемайки общите
условия от 2016 г. Същевременно нищо в текста не сочи, че за купувачите на топлинна
енергия се предвижда задължение да предплащат разноски по чл. 186, ал. 2 ЗЗД на ищеца.
Такава уговорка не е включена в общите условия, поради което за основателността на
главния иск за дялово разпределение, ищецът следваше да установи, че е заплатил на
третото лице-помагач визираната сума, което той не е сторил. Дори да се приеме, че подобно
задължение за предплащане на разноски е изводимо от уреденото право на ищеца да
определя по съглашение с третото лице помагач реда и начина на заплащане на услугата, то
отново според съда в тежест на собствениците не би възникнало задължение за заплащането
на главницата. Това е така, защото клауза, предвидена в общите условия на търговец
продавач, според която той има право едностранно да определя ред и начин на плащане на
задължения за разноски в тежест на потребителя, е неравноправна по см. на чл. 143 ЗЗП. Чл.
186, ал. 2 ЗЗД е дерогируем по обща воля на страните по договора за продажба, но когато
едната страна е потребител, съглашението следва ясно да урежда правата и задълженията на
страните и предпоставките за дерогацията. В случая общите условия не отговарят на това
изискване, те дават възможност на търговеца едностранно да определя падеж на
задължението и начин на неговото възникване, поради което съдът приема, че клаузата е
нищожна и вземане за стойност на услуга „дялово разпределение“, представляваща разноски
по чл. 186, ал. 2 ЗЗД, не е валидно възникнало в полза на ищеца.
Главният иск за сумата за дялово разпределение подлежи на отхвърляне, а с него и
акцесорната претенция за мораторна лихва. Тя е неоснователна и защото в общите условия
4
не е предвиден падеж на задълженията за главница, поради което те са изискуеми след
нарочна покана до длъжника, за каквато данни по делото няма.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат ответниците, но те нямат искане и
доказателства за разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, против
И. К. Т., ЕГН **********, Н. К. С., ЕГН **********, Я. К. Т., ЕГН **********, и М. К. Т.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответниците дължат на ищеца по 1/12 част, от следните суми: сумата от
10654,94 лв., главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г.-м.04.2022 г. в имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ** **, аб. № **, сумата от 28,98 лв., главница за дялово
разпределение за периода м.06.2020 г.-м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
главниците от 01.08.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 1524,80 лв. мораторна
лихва върху главниците за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г.-19.07.2023 г., сумата от
6,03 лв. мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение за периода 15.08.2021 г.-
19.07.2023 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена на 01.09.2023 г. по ч.гр.д. № 43219/2023 г., СРС, 161-ви с-в.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като
помагач на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5