О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №574
13.04.2020г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
като
разгледа докладваното от младши съдия Иванов в.ч.гр.дело №506 по описа за 2020г. на ПдОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на Х.Н.Х., ЕГН **********. срещу разпореждане от 12.06.2019 г. по ч. гр. д. № 6257/2019 г. на Пловдивски районен съд,с което е върнато възражение, депозирано от жалбоподателя против против издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3719/07.05.2019 г. по настоящото ч.гр.д., поради подаването му извън срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановеното от първоинстанционния съд разпореждане. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт.
Постъпил е отговор на частната жалба от А.Ч. и А.Ч.. В нея се посочва, че постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен и се моли частната жалба да бъде оставена без уважение.
Пловдивски окръжен съд при извършена служебна проверка за допустимостта на производството намира, че частната жалба е подадена от процесуално легитимиран субект, но същата е насоченa срещу акт, който не подлежи на обжалване.
С обжалваното разпореждане Пловдивски районен съд е върнал постъпилото възражение от длъжника Х.Н.Х., ЕГН ********** против издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3719/07.05.2019 г. по настоящото по ч. гр. д. № 6257/2019., поради подаването му извън срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
От доказателствата по делото се установява, че производството по по ч. гр. д. № 6257/2019 на Пловдивски районен съд, е образувано по подадено заявление по чл. 410 ГПК от А.Ч. и А.Ч.. По основателността на същото сезираният първоинстанционен съд се е произнесъл със заповед № 3719/07.05.2019 г за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По отношение на разпореждането на първоинстанционния съд, с което е постановено връщане на възражението на длъжника по чл. 414 ГПК, подадената частна жалба се явява недопустима. Тази хипотеза е разгледана в т. 5а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, като е прието, че следва да бъде направено разграничаване на хипотезите на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. И в двете хипотези длъжникът има право на защита срещу констатацията на заповедния съд, че възражението е недопустимо като подадено след срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, но редът за това е различен. На самостоятелно обжалване с частна жалба подлежи само разпореждането за връщане като просрочено на възражението срещу издадена заповед за незабавно изпълнение, тъй като в тази хипотеза длъжникът няма друг път за защита срещу неправилната преценка на съда за пропускането на срока по чл. 414, ал. 2 във връзка с чл. 418, ал. 5 ГПК. Липсва интерес от такова обжалване при издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, какъвто е и настоящият случай, тъй като в тази хипотеза законът е предвидил друг ред за защита - обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение - чл. 407 ГПК.
На основание изложеното частната жалба
срещу разпореждането за връщане на възражението по чл. 414 ГПК, следва да бъде
оставена без разглеждане, като недопустима.
Така мотивиран съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба
на Х.Н.Х., ЕГН **********. срещу разпореждане от 12.06.2019 г. с което е върнато
възражение, депозирано от жалбоподателя против против издадената Заповед
за изпълнение на парично задължение№ 3719/07.05.2019 по чл. 410 ГПК г по
ч. гр. д. № 6257/2019 г. на Пловдивски районен съд.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: