Р Е Ш Е Н И Е

№

 

16.08.2018г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ЛЮДМИЛА БОЯДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №809 по описа за 2018 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №1760/07.03.2018г. на ****НА О.П. на А.Р.Т. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № 1 за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на О.П. – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.3 т.1 от същата Наредба.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка и моли за отмяна на Наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателствени материали не се установява извършено нарушение по чл.3 т.1 от Наредба № 1. Пледира за отмяна на Наказателното постановление като неправилно, а алтернативно – случаят да бъде приет като „маловажен“.

За ответната страна – ****НА О.П. се явява надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. Счита издаденото Наказателно постановление за законосъобразно и правилно, издадено при надлежно спазване на изискванията на Закона и пледира същото да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 19з/28.01.2018г. от страна на И.В.Н. – мл.инспектор при 01 РУМВР – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля П.К.И. и нарушителя А.Р.Т.. Съставен е за това, че на 28.01.2017г. около 02:15 часа в ****нарушава тишината и спокойствието на живущите в кооперацията с аудио-визуална техника - нарушение на чл.3 т.1 от Наредба № 1 за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на О.П. Нарушителят е направил възражения при съставяне на АУАН като е отбелязал, че има спор със съседа, както и че музиката е била намалена до нивото на работещ телевизор. Не е представил допълнителни възражения по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган изцяло отчасти е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. Преценил е, че нарушението е извършено на 28.01.2018г., вместо - на 28.01.2017г. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на А.Р.Т. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № 1 за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на О.П. – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.3 т.1 от същата Наредба.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.13 от делото/. В хода на административнонаказателното производство обаче е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Както беше отбелязано и по-горе, по свое усмотрение, административнонаказващият орган е изменил обстоятелствата на нарушението – досежно времето на неговото извършване. Причините за тази промяна са ирелевантни, но това, което се ползва с правно значение е резултата от същата промяна, а именно - несъответствие между обстоятелствата, за които е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя и тези, въз основа на които последният е административно наказан. Коментираната промяна ограничава правото на защита на нарушителя и по-конкретно – правото му да научи въз основа на кои факти и обстоятелства е реализирана административнонаказателната му отговорност. Нарушението на процесуалните правила се явява съществено и обуславя отмяната на Наказателното постановление като незаконосъобразно, без да бъде разглеждан по същество правният спор.

За пълнота на настоящия съдебен акт обаче, нека бъде отбелязано, че Наказателното постановление се явява и неправилно. В хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция бяха събрани гласни доказателствени средства – показания на свидетелите П.К.И., И.В.Н., ****и Д.Б.И., както и писмени доказателства – заверен препис-извлечение от Дневник за приетите сигнали в 01 РУМВР – ПЛЕВЕН за дати 27.01 и  28.01.2018г. /л.54 -57 от делото/. Досежно свидетелските показания, Съдът не намира основания да лиши от кредитиране което и да е от тях – напротив, всички те не оставят съмнение в своята истинност. Същевременно обаче, показанията на свидетелите П.И. и И.Н. – които, в качеството на полицейски служители са посетили адреса по сигнал за нарушаване на нощната тишина - са напълно абстрактни и не съдържат никаква по-конкретна информация във връзка с обстоятелствата, станали причина за съставяне на процесния АУАН. Свидетелите заявяват, че не си спомнят случая и не излагат никакви конкретни данни относно датата, мястото на нарушението и в какво се е изразило същото нарушение. От друга страна, показанията на свидетелките ****са значително по-подробни. От тях следва, че като живущи в в гр.****, имат спомен за случай, при който техният съсед А.Т. ги  е предупредил, че ще празнува същата вечер и действително, до около 22:00 часа е имало висока музика, след което обаче обстановката е била спокойна и не е смущавала живущите. На трето място, показанията на свидетеля Д.И. – приел оплаквания за нарушаване на нощната тишина от процесния адрес на 27/28.01.2018г. - са отново абстрактни и се свеждат до принципно разясняване на реда, по който се приемат подобни сигнали. Свидетелят заявява, че няма спомен за случая; след предявяване на препис-извлечение от Дневник за приетите сигнали в 01 РУМВР – ПЛЕВЕН св.И. пояснява, че на 27.01.2018г. в 23:13 часа и на 28.01.2018г. в 02:10 часа е приел сигали за нарушаване на нощната тишина на адрес ****, но не е в състояние да даде по-конкретни данни във връзка със същите сигнали. Съвкупната преценка на така събраните доказателства и доказателствени средства води до извода, че нарушението, във връзка с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не само не се явява доказано по убедителен начин, а напротив – налице са доказателства в обратния смисъл: че към 02:15 часа на 28.01.2018г. А.Р.Т. не е нарушавал тишината и спокойствието на живущите на адрес ****. Следователно, административно наказан е за деяние, което не е извършил.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №1760/07.03.2018г. на ****НА О.П. с което на А.Р.Т. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № 1 за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на О.П. – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.3 т.1 от същата Наредба.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: