ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260151
гр. Пловдив,
30.11.2020
г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, в закрито съдебно заседание на тридесети ноември през две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ВЕЛИНА
АНТОНОВА
след
като разгледа докладваното от съдия Антонова ВЧНД № 565 по описа на ПАС за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 270, ал. 4 от НПК.
Образувано е по жалба на адв. Г.К. – служебен защитник
на подс. Д.Д. срещу протоколно определение от 13.11.2020 г. на състава на
окръжния съд, разглеждащ НОХД № 2163/2020 г. по описа на ПОС. Със същото е било
оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на
подсъдимия от задържане под стража в по-лека.
В жалбата на адв. К. се релевират доводи за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на определението на първия
съд. Акцентира се върху продължителния срок на задържането и превръщането му в
неоправдана репресия. Изтъкват се добрите характеристични данни на подсъдимия и
изрядното му процесуално поведение.
Цитираното дело от общ характер е било образувано пред
ПОС по внесен срещу Д.Д. обвинителен акт за две деяния с правна квалификация по
чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, предл. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.
С протоколното си определение, първият съд е приел, че
липсват нови обстоятелства, които да налагат изменение на взетата мярка за
неотклонение към настоящия процесуален момент, тъй като единствено най-тежката
от тях - задържане под стража, съответства на всички обстоятелствата по чл. 56,
ал. 3 от НПК и целите по чл. 57 от НПК.
Въззивният съд намира, че първият съд коректно е приел,
че обстоятелствата, при които е била взета и изпълнявана мярката за
неотклонение задържане под стража спрямо подс. Д.Д. са останали непроменени.
Тежестта на деянието, описано в обвинителния акт, начина на извършването
му, каузалните особености на същото и
обремененото съдебно минало на дееца със сходна престъпна дейност, го
характеризират като лице с висока степен на обществена опасност. Последното не позволява
да бъде прието, така както се предлага в жалбата, че
и с по-лека мярка за неотклонение, спрямо подсъдимия могат да се постигнат
целите, визирани в разпоредбата на чл. 57 от НПК.
Не намират опора в приложените материали и в съдебната
практика доводите на жалбоподателите, че продължителността на задържането му
покрива критериите за неразумност на срока на задържане. Според стандартите,
изведени от практиката на ЕСПЧ, преценката за неразумна продължителност на
задържането се извършва съобразно сложността на делото, фазата в която се
намира производството и поведението на съответните органи. Касае се за обвинения
за държане с цел разпространение на наркотични вещества, във връзка с които
прокурорът е привлякъл със съответни обвинения две лица. При навлизане на
делото в съдебната му фаза няма предвидена максимална продължителност на
мярката за неотклонение в рамките на този етап на производството, включително и
като се изхожда от стандартите на ЕКПЧ по чл. 5, т. 3 за продължителността на
задържането под стража. Делото се намира в съдебна фаза и предстои провеждане
на разпоредително заседание, като компетентните органи на съдебното и
досъдебното производство не могат да бъдат упрекнати в липса на достатъчно
усърдие при водене на производството. Първият съд е насрочвал разглеждането на
делото при стриктно спазване на процесуалните срокове, уредени в НПК, при все
делото да е било връщано за доразследване.
Не могат да бъдат споделени доводите в жалбата, че с
връщане на делото за доразследване и навлизането му в съдебна фаза отпадали и
предпоставките за изпълнение на най-тежката мярка за неотклонение, както и
опасността от повлияване на нормалния ход на производството по делото. Подобна
теза не държи сметка за обстоятелството,
че само по себе си приключването на разследването и внасянето на материалите от
същото с обвинителен акт в съда и то за деяния с предвидени от законодателя
тежки санкции, не води до отпадане на опасността от повлияване по неправомерен
начин на нормалния ход на производството. В принципен план, с приключване на
досъдебното производство и внасяне на обвинителен акт в съда, обвинението е
постигнало и определена концентрация на инкриминиращи данни, съобразно тезата
си, която предстои да защитава пред независимия и безпристрастен арбитър,
поради което не може да се приеме, че е отпадала опасността от укриване и
рецидивираща дейност, тъй като пропорционално на постиганата концентрация на
данни и навлизането на делото от досъдебната в съдебната му фаза, самите
опасности също придобиват по-интензивни измерения. Делото се намира в съдебна
фаза, при която предстои провеждане на разпоредително заседание от първата
инстанция, като данните че е налице опасност от укриване и неправомерна
деятелност не са били базирани само на тежестта на повдигнатите обвинения, а и на
етапа на разглеждане на делото и особеностите на вменената престъпна дейност, претенциите
на обвинението за нейния усложнен характер, конспиративност и ниво на
организираност, както и обремененото съдебно минало на дееца, които също така
индикират възможността за опити да се повлияе по неправомерен начин на
нормалния ход на делото и неговото своевременно приключване.
Във връзка с посоченото, обжалваното определение се
явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд,
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно
определение от 13.11.2020 г. по НОХД № 2163/2020 г. на ПОС, с което е било оставено без
уважение искането да бъде изменена мярката за неотклонение на подсъдимия Д.К.Д.
от задържане под стража в по-лека такава.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :