№ 1729
гр. Плевен, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Силвия Г. Иванова
при участието на секретаря Наталия Ст. Николова
като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело №
20244430102886 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на молба от „А1
България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
„***“ №1, представлявано от *** - *** и ***-***, чрез адв. Л. М. от АК-
Велико Търново, против М. К. Б., ЕГН ********** от гр.Плевен, обл.Плевен,
ул. „***“ № ***, за признаване за установено спрямо ответника на основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от
644,75 лева – общ сбор от мораторна лихва от датата, представляваща първи
ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата,
предхождаща дата на депозиране на заявлението, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в Съда до
окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 5432/2023 г. по описа на РС-Плевен.
Сочи се в исковата молба, че вземането произтича от следните
обстоятелства:
Твърди се, че ч.гр.д.№ 5432/2023 г. по описа на РС-Плевен е образувано
по искане да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
М. К. Б. за сумите както следва:
1
- 4742,06 лева- задължения по общ рамков Договор №***, от които
592,64 лева неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги,
2812,42 лева - неплатени суми за устройство по договор за продажба на
изплащане, 1337,00 лева - неустойка съгласно чл. 54.12 от ОУ на заявителя във
връзка с цитирания договор;
644,75 лева — общ сбор от мораторна лихва от датата, представляваща
първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата,
предхождаща дата на депозиране на заявлението,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението.
Сочи се, че със Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5432/2023 г. по описа
на РС-Плевен е разпоредено длъжникът М. К. Б. да заплати на „А1 България
ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***’ № 1,
представлявано от *** и *** сумата от 4742,06 лева- задължения по общ
рамков Договор №***, от които 592,64 лева неплатени суми за предоставени
електронни съобщителни услуги, 2812,42 лева - неплатени суми за устройство
по договор за продажба на изплащане, 1337,00 лева - неустойка съгласно чл.
54.12 от ОУ на заявителя във връзка с цитирания договор.
Сочи се, че във връзка с горното е издаден изпълнителен лист №
***/30.01.2024г. за претендираните в Заявлението по чл. 410 от ГПК суми за
главница, законна лихва и разноски.
Изложени са доводи, че с гореописаната заповед и изпълнителен лист
PC Плевен е пропуснал да се произнесе по искането на заявителя за
присъждане на мораторна лихва в общ размер на 644,75 лева.
Сочи се, че на 14.03.2024г. заявителят е подал молба с правно основание
чл.247 от ГПК, с която се иска допълване на изпълнителен лист
№***/30.01.2024г., предвид липсата на произнасяне по заявеното искане за
мораторна лихва.
На основание горното се сочи, че е издадена заповед за изпълнение за
мораторната лихва, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК, като заповедният съд е дал указания „А1 България” ЕАД да предяви иск
по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си за мораторна лихва.
Претендират се разноски. С исковата молба са направени
2
доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен чрез
назначения *** адв. Х. Т. от АК-Плевен, депозира писмен отговор. Изложени
са съображения, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Изложени са доводи, че претенцията на ищеца за заплащане от
ответника на мораторна лихва върху всяка една от главниците, е
неоснователни, като *** оспорва претенцията по размер.
В открито съдебно заседание, ищецът не изпраща представител. С молба
Вх. №31271/03.10.2025г., чрез адв. Л. М. от АК-Велико Търново, взема
становище по същество, като поддържа изцяло исковата молба. Претендират
се разноски.
В открито съдебно заседание, ответникът се представлява от
назначения *** адв. Х. Т. от АК-Плевен. *** поддържа отговора на искова
молба. Моли да бъде постановено решение съобразно приетите по делото
доказателства и заключението на вещото лице.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна следното:
По делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е
издадена заповед за изпълнение №***/19.03.2024г. по ч.гр.д.№5432/2023г. по
описа на РС-Плевен, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. В
указания от Съда едномесечен срок, по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, е
предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.
По ч.гр.д.№5432/2023г. по описа на РС-Плевен, въз основа на заповед за
изпълнение №3013/28.09.2023г., е издаден изпълнителен лист
№***/30.01.2024г., по отношение на същия длъжник, но за други суми. Със
заповед за изпълнение №***/19.03.2024г. заповедният съд се е произнесъл по
претендирано присъждане на мораторна лихва в размер на 644,75 лева, което
е пропуснато във влязлата в сила заповед за изпълнение №3013/28.09.2023г.,
като е допълнил горецитираната заповед за изпълнение.
По делото се установява, от приложените писмени доказателства, и
приложените писмени доказателства по изисканото по ч.гр.д.№5432/2023г. по
описа на РС-Плевен, че между ищеца- като доставчик и ответника- като
потребител, са сключени описаните в исковата молба Договор №*** от
3
21.05.2020г. за продажба на изплащане, Приемо-предавателен протокол за
закупено крайно устройство. Представени са заверени копия на подписани от
абоната М. Б. Приложение №1 към Договор №*** и Допълнително
приложение към Договор №***; Приложение №3 към Договор №***;
Допълнение към Приложение №1 към Договор №*** по отношение
запознаването на абоната с политиката за защита на личните данни; Анекс
към Договор №***; Допълнение към Анекс към Договор №***; Приемо-
предавателен протокол за предоставено крайно устройство от дата
01.09.2021г.; Договор №*** от дата 01.09.2021г. за продажба на изплащане;
представени са два броя копия на гаранционни карти / на л. 29 и л. 33 от
делото/; Приложение №1 към Договор №*** от 01.09.2021г. / л. 36 – л. 38 от
делото/; Анекс към Договор №***; Допълнение към Анекс към Договор
№***; Приложение №1 към Договор №*** от 15.11.2021г.; Приложение №1
към Договор №*** от 15.11.2021г.; Договор за продажба на изплащане №***
от 15.11.2021г. ; гаранционна карта / л. 50 от делото/; Приемо-предавателен
протокол за предоставено крайно устройство от дата 15.11.2021г.; три броя
тарифни планове л.53-л. 55 от делото.
По делото е изслушано заключението по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което Съдът възприема като обективно, обосновано, компетентно
и безпристрастно. Вещото лице е отговорило на всички въпроси на страните,
поставени във въпросни листове. Съдът намира, че не следва да обсъжда
сумите, за които вече е издаден изпълнителен лист №***/30.01.2024г., по
отношение на същия длъжник доколкото вече издадената заповед за
изпълнение №3013/28.09.2023г., е влязла в сила по отношение на тези суми.
Съдът калкулира общия размер на лихвата за забава, както е посочен от
вещото лице на л. 32-л. 43 от делото, по въпросите на ответника от т. 1 до
т.26, като сумарно общия размер на дължимата мораторна лихва е 686, 83
лева.
В заповед за изпълнение №***/19.03.2024г. заповедният съд се е произнесъл
по претендирано присъждане на мораторна лихва в размер на 644,75 лева,
като с исковата молба ищецът е претендирал именно този размер. Предвид
гореизложеното, въпреки установеното със съдебно- счетоводна експертиза,
че сумата за мораторна лихва е в по-висок размер – 686, 83 лева, Съдът не е
възможно да присъди по-висока сума от тази, за която е издадена заповедта за
изпълнение. Ищецът и не претендира тази по-висока сума, а единствено
4
акцентира в становището си Вх. №31271/03.10.2025г., чрез адв. Л. М. от АК-
Велико Търново, че реално ответникът има по- високи задължения от
претендираните.
Съдът намира, че предвид наличието на валидни договори, ответникът
дължи заплащане на договорените месечни абонаментни такси по договорите,
независимо от потреблението на услуги през съответния период. Породилите
действие договори създават задължение на абоната да заплаща ежемесечни
такси, съобразно избраните абонаментни планове. Съдът намира, че сумите се
дължат от ответника, доколкото дължимостта им не е обвързана от реалното
ползване на услуги. Операторът е задължен да предостави достъп до мобилна
мрежа/до уговорените в съответния договор услуги, като задължението за
заплащане на месечна такса не е обвързано от потреблението.Предвид
обстоятелството, че ответникът не е заплатил дължимите суми, е начислена и
мораторна лихва.
Не са представени доказателства, че ответникът е оспорил фактурите.
Ответната страна също така не представя доказателства за изпълнение на
задължението си за заплащане по стойност и за съответните периоди на
дължимите суми така, както са посочени в издадените фактури. Във връзка с
гореизложеното, Съдът приема, че е налице виновно неизпълнение на
договорно задължение от страна на ответника, поради което претенцията на
ищеца е основателна.
На основание гореизложеното, Съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски: 50 лева държавна такса; 480 лева за
адвокатско възнаграждение, 400 лева за депозит за ***; 250 лева депозит за
съдебно –счетоводна експертиза.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, Съдът следва
да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Ответникът вече е осъден да заплати на ищеца и разноските от
заповедното производство, съгласно издаден изпълнителен лист
№***/30.01.2024г., поради което не следва да бъдат присъждани отново тези
разноски.
5
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати по сметката на
РС-Плевен сумата от 353,20 лева / от които 150 лева първоначално определен
депозит и 203, 20 лева допълнителен депозит/ за депозит на вещо лице по
съдебно –счетоводна експертиза.
По изложените съображения Районен съд-Плевен
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл. чл.422
вр.чл.415 от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, че М. К. Б., ЕГН ********** от гр.Плевен,
обл.Плевен, ул. „***“ № ***, ДЪЛЖИ на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „***“ №1, представлявано от
*** - *** и ***-***, сумата от 644,75 лева – общ сбор от мораторна лихва
от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен
документ до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
в Съда – 27.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за които е
издадена Заповед за изпълнение №***/19.03.2024г. по ч.гр.д.№ 5432/2023 г.
по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. К. Б., ЕГН **********
от гр.Плевен, обл.Плевен, ул. „***“ № ***, ДА ЗАПЛАТИ на А1 България“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „***“ №1,
представлявано от *** - *** и ***-***, направените разноски в исковото
производство: 50 лева държавна такса; 480 лева за адвокатско
възнаграждение, 400 лева за депозит за ***; 250 лева депозит за съдебно –
счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.6 ГПК М. К. Б., ЕГН ********** от
гр.Плевен, обл.Плевен, ул. „***“ № ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на РС-
Плевен сумата от 353,20 лева / от които 150 лева първоначално определен
депозит и 203, 20 лева допълнителен депозит/ за депозит на вещо лице по
съдебно –счетоводна експертиза.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-Плевен.
6
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7