№ 408
гр. Пазарджик, 07.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на седми ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело №
20245200900144 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Делото пред настоящата инстанция е приключило с Решение № 118/08.10.2025
г., с което осъдителните искове на „АВДЕЯ“ ООД против „СЕЗАРИА“ ООД, са
уважени изцяло.
С молба вх. № 1067/15.10.2025 г. ищецът „АВДЕЯ“ ООД, е поискал изменение
на постановеният съдебен акт в частта за разноските, чрез присъждане на сумата от
9000 лв. – сторени разноски за адв. възнаграждение в обезпечителното производство
по ч.т.д. № 131/2024 г. по описа на ОС-Плевен . Изложени са съображения, че за да
откаже присъждането им в мотивите си, съдът е приел, че доколкото към молбата за
допускане на обезпечението няма депозиран договор за правна помощ, то не се
установява, че такъв хонорар, действително е бил заплатен. В тази връзка е посочено,
че по настоящото дело с молба от 09.09.2025 г. е бил представен договор за правна
помощ и съдействие от 09.08.2024 г., сключен между „АВДЕЯ“ ООД и адв. Н. П. с
предмет „оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в образуване и
водене на производство по обезпечение на бъдещи осъдителни искове за заплащане на
продажна цена по неформален договор за продажба на комбиниран фураж срещу
„СЕЗАРИА“ ООД, с ЕИК *********“. Твърди се, че в чл. III страните договорили
възнаграждение в размер на 9 000 лв., което било платено на адвоката в брой при
подписването му и същият служел като разписка. Позовава се на т.5 от ТР №
6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според която направените от
страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното
съдебно решение по спора, с оглед крайният му изход.
В предоставения срок по чл.248, ал.2 ГПК не е изразено становище по тази
молба от насрещната страна.
Съдът намира, че искането по чл. 248, ал.1 ГПК е подадено в законния срок от
легитимирана страна, поради което като процесуално допустимо следва да бъде
разгледано.
Молбата се явява неоснователна.
В мотивите на съдебното решение действително е прието, че по отношение на
поисканият адв.хонорар от 9000 лева за обезпечителното производство, съдът
1
констатира, че към депозираната молба за допускане на обезпечението няма
представен договор, от който да се установи, че е бил заплатен такъв адв.хонорар в
производството пред ОС Плевен.
Следва в допълнение и по повод съображенията в молбата да се посочи, че
представеният в кориците на настоящото дело договор за правна защита и съдействие
(на стр.209), на който се позовава молителя, всъщност представлява незаверено копие
на такъв документ и поради тази причина същото не представлява годно доказателство
по смисъла на т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че
въпросният разход реално е бил сторен от страната и то към момента на депозиране на
молбата за обезпечение.
Както е посочено в мотивите на крайния акт, доколкото липсват доказателства
този договор за правна помощ и съдействие да е бил представен при разглеждане на
искането за допускане на обезпечението от ОС-Плевен по ч.т.д. № 131/2024 г. по
описа на ОС-Плевен, следва де се приеме, че този въпрос е получил адекватен
отговор още с постановеното решение по делото.
Поради изложените съображения съдът приема, че не са налице предпоставките
за изменение на съдебното решение в частта му за разноските и искането следва да се
остави без уважение, като неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.248 ГПК, Пазарджишкият окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 1067/15.10.2025 г.,
депозирана от ищеца „АВДЕЯ“ ООД за изменение на Решение №
118/08.10.2025 г., постановено по т.д. № 144/2024 г. по описа на ПзОС, в частта
за разноските, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен
съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
2