№ 68347
гр. София, 27.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20221110130654 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано от АНТ. АН. П., ЕГН **********, с адрес в
(АДРЕС), чрез пълномощника му адв. И.В. Е., АК – М.., със съдебен адрес в (АДРЕС).
Процесуалният представител на заявителя моли да бъде издадена заповед за изпълнение
против АЛ. Р. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в (АДРЕС) и с настоящ адрес в
(АДРЕС), за сумата от 1 140,27 лв. (хиляда сто и четиридесет лева и двадесет и седем
стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на
заявлението в съда – 08.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за
сумата от 325 лв. (триста двадесет и пет лева), представляваща направени от заявителя
разноски за заплащането на държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане представлява дължима от А.Д. сума за
заплатена топлинна енергия, ползвана в недвижим имот, на който заявителя и длъжника са
били съсобственици. А.П. е заплатил дължимото от А.Д. задължение, съответстващо на
притежаваната от него 1/3 идеална част от имота.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на адв. Е., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на А.П. попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Заявлението се разглежда местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл. 411 ал. 1
от ГПК – постоянният адрес на лицето, срещу което се иска издаване на заповед за
1
изпълнение, според справка от НБД „Население“ е в гр. София, т.е. на територията на
съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса
и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на адв. Е., от когото изхожда
искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното
в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно местопребиваване
на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде
частично, като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на А.П.
против А.Д.. На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за заплащане на
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на АНТ. АН. П., ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС), за
издаване на заповед за изпълнение за парично задължение против АЛ. Р. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес в (АДРЕС) и с настоящ адрес в (АДРЕС), за сумата от
1 140,27 лв. (хиляда сто и четиридесет лева и двадесет и седем стотинки) – главница,
представляваща задължение за една трета от стойността на топлинна енергия по
изравнителни сметки от месеците август 2020 и юли 2021 г. за недвижим имот, находящ се
на адрес в (АДРЕС), ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда – 08.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за
сумата от 325 лв. (триста двадесет и пет лева), представляваща направени от заявителя
разноски за заплащането на държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в
сроковете и по начините, указани в същата.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3