Р
Е Ш Е Н И Е
20.11.2020 год.
Номер 260025 Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи
състав
На 03 (трети) септември Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар Женя
Проданова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Петрова
АНД дело номер 322
по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба от „П.Д.“ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от управителите
Ж.С.Ж.и Х.Р.М., чрез пълномощник адв.Т.Д. от ШАК срещу
НП №27-0000872/24.10.2019 г. издадено от директора на Дирекция“Инспекция по
труда“-гр.Шумен.
В жалбата се
излага, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно,
издадено в нарушение на материалноправните и
процесуални норми и следва да бъде отменено. Жалбоподателят изцяло оспорва
констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление. Отрича се извършването на нарушението. Предвид
изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде наказателното
постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят
не изпраща представител. В молба за събиране на доказателства, н която се
съдържа писмено становище по същество от пълномощника адв.Т.Д.
от ШАК, се поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено изцяло алтернативно да бъде намален размера на наказанието до предвидения
в закона минимум.
Процесуалният представител на въззиваемата страна
–Дирекция ”ИТ”-Шумен счита, че атакуваното наказателно постановление е
законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди
материалите по приложената административнонаказателна
преписка и събраните по тях, и в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от
фактическа страна следното:
При извършена проверка на 17.09.2019
г. от служители на Дирекция “ИТ” – Шумен в лозов масив в землището на с.Сушина,
общ.В.Преслав, обл.Шумен на жалбоподателя, свидетелите
С.Т. и П.С., установили че лицето В.Я.К.предоставя работна сила. К.беряла
грозде в посочения лозов масив. В хода на проверката било установено и че жалбоподателя,
като работодател не е сключил с В.К.трудов договор в писмена форма и независимо
от това я е допуснал до работа, като гроздоберач. За проверката е съставен
протокол №ПР1931128. К.обяснила в писмена декларация, че се е задължила да бере
грозде в с.Суха река, за което ще й бъде заплатена сума от по 30.00 лв. на ден.
Р.М.потвърждава наемането на работници за гроздобер на инкриминираната дата за
осем часа на ден и от именно от жалбоподателя.
Предвид установеното административно нарушение на жалбоподателя бил
съставен АУАН за извършено нарушение по чл.62, ал.1 вр.
с чл.1, ал.2 от КТ, връчен на
нарушителя. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно
постановление.
Изложеното се установи от
показанията на свидетеля С.Т., които съдът кредитира изцяло, като
последователни, логични и непротиворечиви, същите се подкрепят от писмените
доказателства, като няма индиция за тяхната
заинтересованост.
При така установените
фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата е подадена от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в
установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.
Ето защо, същата е допустима.
Относно основателността на
жалбата:
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното: Въз основа
на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно
постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна
на последното. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни
органи по смисъла на чл.
416 от КТ. При съставянето на акта
и издаването на наказателното
постановление са спазени сроковете
по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати
съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила,
които да налагат отмяна на последните.
Наказващият орган е спазил задължението си по чл.
52 , ал. 4 от ЗАНН за преценка на
възраженията и представените
по тях доказателства.
Съдът като взе предвид становищата
на страните и събраните по делото
доказателства, счита, че жалбата е неоснователна,
поради следното: Изпълнителното деяние на нарушението по чл.62, ал.1 от КТ, е неизпълнение на императивното задължение при
съществуване на трудово правоотношение между работодател и работник, същото да
бъде оформено в писмен трудов договор. Видно от събраните в хода на административнонаказателното
производство доказателства, включително и декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от К., обяснения от Р.М.,
присъствен списък, се установи, че на посочената
в акта за установяване на нарушение
и обжалваното
наказателно постановление дата в землището на с.Суха
река, общ.В.Преслав, обл.Шумен,
в качеството му на работодател не е изпълнил задължението си при престиране на работна сила от лицето В. К., да сключи с
него в трудов договор в писмена форма. При проверката на дружеството е установено, че дружеството-работодател
не е уредило отношенията си с работещата като гроздоберач К. на 17.09.2019 г., в лозов масив,
стопанисван от жалбоподателя, с
определено работно време и работно място, чрез сключване на трудов договор в писмена форма. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ задължава страните да уредят отношенията
по повод предоставянето на работна сила като трудови. Цитираната правна норма
има императивен характер и като такава е абсолютно задължителна и води до
изключване на договорната свобода, когато се касае за предоставянето на работна
сила, какъвто е процесния случай. Видно от
материалите по делото и от разпита на свидетелите-служители в Д“ИТ“-Шумен в
деня на проверката В. К. е била в лозовия масив, стопанисван от жалбоподателя и
е престирала труд. Поради изложеното съдът намира, че
в конкретния случай жалбоподателят, като е допуснал на работа работника В. К. без
да е сключил с него трудов договор в писмена форма, действително е осъществил
от обективна и субективна страна състава на визираното в чл.62, ал.1 от КТ, във
вр. с чл.1 ал.2 от КТ нарушение.
Отговорността на юридическото лице е обективна, т.е
за съставомерността на деянието не се изследва
субективната страна, не е необходимо установяване на вина на определено
длъжностно лице. От обективна страна са доказани съставомерните
признаци на нарушението, а именно допускане до работа на работник, с определено
работно време и място, без да е сключен трудов договор в писмена форма, в
нарушение на императивното изискване на чл. 1, ал.2, във вр.
с чл. 62, ал.1 от КТ, отношенията при предоставяне на работна сила да
се уреждат само като трудови правоотношения с трудов договор в писмена форма.
Не се събраха доказателства в подкрепа на тезата изложена
в жалбата и поддържана в съдебно
заседание, че на процесната дата заварените от
служителите на Д“ИТ“-Шумен лица, включително и В. К., не са полагали труд в
полза на жалбоподателя, като работодател, а са помагали на св.Р.М.да набере
грозде за собствена употреба от посочения масив. Твърденията в тази насока не се
подкрепят от събраните доказателства по делото.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ. Същата предвижда за работодател, който
наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от КТ имуществена санкция или глоба в размер
от 1500 до 15 000 лв. При определяне
размера на имуществената санкция административно-наказващият орган е съобразил
всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което
наложил наказание в размер от 1800 лв. При проверката, са установени и други
нарушения на КТ от жалбоподателя в качеството му на работодател и то във вреда
на работници, което е отегчаващо отговорността му обстоятелство. Не се
установиха смекчаващи такива. С оглед на което съдът счита преценката на
административно-наказващият орган за справедлива. Наложеното наказание е
съответно на извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на
наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
По изложените
съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено изцяло.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от жалбоподателя
за присъждани на разноски за адвокатско възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143,
ал.1 от АПК жалбоподателя няма право на разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №27-0000872/24.10.2019
г. издадено от Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен, с което на „П.Д.“ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано по закон от управителите Ж.С.Ж.и Х.Р.М.,
за нарушение по чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ и
на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание ”Имуществена
санкция” в размер на 1800.00 лева.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд
гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Районен
съдия: