Р Р•
РЁ Р• Рќ Р Р• в„– 261542
гр. Пловдив,  04.12.2020
Рі.
Р’
РМЕТО РќРђ НАРОДА
В В В В В В В В В
ПЛОВДРР’РЎРљРРЇРў РАЙОНЕН РЎРЄР”, V-ти РіСЂ. състав, РІ публично съдебно заседание
на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
В В В В В В В В В В В В В В В
                        РАЙОНЕН
РЎРЄР”РРЇ: ДАФРРќРђ АРАБАДЖРЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. №   8931 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
РїРѕ делото Рµ образувано В РІСЉР· РѕСЃРЅРѕРІР° РЅР°В
искова молба от Я.П.Н., ЕГН **********,*** против ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД Р•РРљ *********, седалище Рё адрес РЅР° управление: РіСЂ.
Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37, с която са предявени искове с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, че ищецът не дължи на
ответника, като погасени по давност сумите, както следва: сумата от 4516,77 лв.- главница, представляваща
стойността на доставена електрическа енергия на адрес: гр. П. за периода от 01.01.2007 г. до 06.01.2010 г.,
932,20 лв.- обезщетение за забава за периода от 25.02.2007 г. до 19.04.2010 г.,
715,92 лв. – разноски в заповедното производство, съобразно изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 5061/2010 г. по описа на ПРС по
РѕРїРёСЃР° РЅР° РџР РЎ.
Рщецът твърди,
че  въз основа на гореописания
изпълнителен лист ответникът е образувал против нещо изпълнително дело № ***.
Твърди се, че вземанията за доставена електрически енергия се погасяват с
тригодишна давност. Посочва, че с налагането на запор на вземанията на ищеца по
сметка в ОББ АД на 26.08.2013 г. е прекъснат срока на погасителна давност, като
считано от това действие до 26.08.2015 г. не са извършвани, нито са поискани
действия, което обуславя прекратяване на изпълнителното производство по право
РЅР° основание чл. 433, ал.1, С‚. 8 ГПК.В
Посочва се, че новата погасителна давност е изтекла на 26.08.2016 г.,а
именно: три години след последното изпълнително действие по делото. На
основание изложеното се моли предявеният иск да се уважи. Претендират се
разноски.
Р’
законоустановения срок  е постъпил
отговор РЅР° исковата молба РѕС‚ ответника,В
който оспорва предявения иск, като неоснователен. Посочва, че по
образуваното изпълнително дело са извършвани изпълнителни действия, които са
довели до прекъсване на срока на погасителна давност, като към датата на
образуване на настоящото производство същата не е изтекла. Освен това посочва,
че цитираното в исковата молба Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. има действие занапред, като до постановяването му, действа ППВС 3/
1980 г. Оспорва се изпълнителното производство да е прекратено по право на
основание чл. 433, т.8 ГПК.  Моли искът
РґР° СЃРµ отхвърли. Претендира разноски. Прави В
възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
РЎСЉРґСЉС‚, РІСЉР· РѕСЃРЅРѕРІР° РЅР°
доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното от
фактическа и правна страна:
С изпълнителен лист от
30.03.2011 г. по ч.гр.д. № 5061/2010 г. по описа на ПРС, ищецът е осъден да
заплати на ответника сумата
от 4516,77 лв.- главница, представляваща
стойността на доставена електрическа енергия на адрес: гр. П. за периода от 01.01.2007 г. до 06.01.2010 г.,
932,20 лв.- обезщетение за забава за периода от 25.02.2007 г. до 19.04.2010 г.,
715,92 лв. – разноски в заповедното производство.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист на
11.05.2011 г. ответникът е депозирал молба за образуване на изпълнително дело,
като въз основа на нея е образувано изпълнително дело № ***. С молбата за
образуване на изпълнителното производство ответникът е възложил на основание чл.
18 ЗЧСРна съдебния изпълнител проучване на имущественото състояние на
длъжника, справки, набавяне на документи, книжа и други, както и определяне на
начина на изпълнение.
На 29.08.2011 г. на ищеца е връчена призовка за
доброволно изпълнение.
С Постановление от 12.03.2012 г. частният съдебен
изпълнител е присъединил като взискател държавата за посочените в полученото
удостоверение за наличи на задължения от ***, задължения на притежавания от ищеца едноличен търговец.
На 03.08.2012 г. до ОД на МВР- Пловдив е изпратено
запорно съобщение за налагане на запор върху притежаваните от ищеца МПС-та.
На 02.11.2012 г. на ищеца е връчена призовка за
принудително изпълнение, с която е уведомен, че е наложен запор върху
притежаваните от ищеца две МПС- та, подробно описани в призовката.
След тази дата са извършвани множество справки, които
обаче, както съгласно ТРот 2015 г., така и съгласно съдебната практика преди
постановяването му не представляват действия, обуславящи прекъсване на срока на
погасителната давност.
След извършване на справките, включително и относно
притежавани банкови сметки, съдебният изпълнител е наложил запори на банковите
сметки на ищеца, като  на 06.08.2013 г. е
връчено запорно съобщение на ***, от която е получен отговор, че ищецът има
открита банкова сметка ***. Впоследствие тази сметка е закрита. На тази дата е връчено и запорно съобщение на
ОББ АД.
На 19.11.2013 г. ищецът е подал молба за снабдяване с
удостоверение по чл. 456 ГПК за присъединяване по друго изпълнително
производство, като липсват данни и твърдения за извършване на действия относно
това присъединяване , които да са довели до прекъсване на срока на
погасителната давност.
След тази дата в период повече от две години не са
извършвани, нито е посикано от ответника – взискател предприемане на действия
по принудително изпълнение.
На 11.08.2016 г. ответникът е депозирал молба по образуваното
изпълнително производство, с която се иска проучване на имущественото състояние
и пристъпване към изпълнение върху притежаваните от длъжника недвижими имоти,
движими вещи и вземания.
На 27.04.2017 г. съдебният
изпълнител е насрочил опис на движими вещи в дома на длъжника, за който обаче
липсват данни и доказателства да е осъществен на сочената дата.
На 27.09.2017 г. ответникът е
депозирал молба по образуваното изпълнително производство, с която се иска
извършване на справки относно притежавани банкови сметки и насочване на
изпълнението върху тях чрез налагане на запор.
На 23.08.2019 г. ответникът е
депозирал молба по образуваното изпълнително производство, с която се иска извършване на справки и предприемане на
действия по принудително изпълнение чрез налагане на запори, възбрани и
насрочване на опис.
За 19.09.2019 г. е насрочен
опис на движимите вещи в дома на длъжника, който не се е състоял, като не е
връчено съобщение до длъжника.
Впоследствие е насрочен нов
опис за 04.08.2020 г., като е връчено съобщение до длъжника за така насрочения
РѕРїРёСЃ РЅР° 02.07.2020 Рі.
На 28.07.2020 г. е постъпила
молба от процесуалния представител на ищеца за отмяна на описа, като се
посочва, че находящите се в имота на ищеца движими вещи са собственост на
съпругата на ищеца, с която са във фактическа раздяла и която обитава имота към
настоящия момент. Представени са и доказателства за заведения иск, предмет на
настоящото производство.
На 14.10.2020 г. ответникът
ответникът е депозирал молба по образуваното изпълнително производство, с която
се иска извършване на справки и
предприемане на действия по принудително изпълнение чрез налагане на запори,
възбрани и насрочване на опис.
РЎСЉСЃ
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно
решение № А2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на съдебния изпълнител по възлагане на взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 Р—Р§РЎР) - насочването РЅР° изпълнението чрез налагане РЅР°
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването
на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че
не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното производство,  изпращането
и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Рскането РґР° Р±СЉРґРµ приложен определен изпълнителен СЃРїРѕСЃРѕР± прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
РќР°
следващо място в мотивите на решението е уточнено, че ищецът няма нужда да
поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на взискателя, отваряне на помещения и изнасяне на 24 вещите на
длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
РЎ
даденото по т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение е прието, че подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242
ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение
по смисъла на чл. 116, ал. 1, б. „в“ ЗЗД и не прекъсва давността за вземането.
Разяснено е, че производството за издаване на изпълнителен лист въз основа на
несъдебно изпълнително основание по ГПК от 1952 г. не е част от исковия процес,
а негова алтернатива. С него не се започва принудително изпълнение, а негов
предмет е съществуването на правото на принудително изпълнение, като с крайния
акт се признава или отрича това право. Едва след като правото на принудително
изпълнение бъде признато с издаването на изпълнителен лист, кредиторът може да
започне принудителното изпълнение. Съгласно чл. 323, ал. 2 ГПК (отм.)
принудителното изпълнение започва по молба на кредитора въз основа на
представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
Следователно
и в настоящия случай погасителната давност за вземането, предмет на издадения
изпълнителен лист, е била прекъсната едва при образуване на изпълнителното
производство, а именно на 11.05.2011
г. с депозиране на молба на взискателя за образуване на
изпълнителното производство, доколкото РІ нея В Рµ налице възлагане РїРѕ реда РЅР° чл. 18 Р—Р§РЎР. В
Последното
изпълнително действие, с което е прекъсната давността е налагане на запор на
банковата сметка в банка *** с връчване на запорно съобщение на 06.08.2013 г.
След тази дата в период от повече от 2
години не са поискани от взискателя, нито са предприети въз основа на
възлагането от взискателя изпълнителни действия, които да прекъснат срока на
погасителната давност, като на 07.08.2015 г. изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона. Тъй като обаче
това прекратяване е след приемане на ТР№ 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК и то по
отношение на погасителната давност следва са се приложи тълкуването, дадено
именно в това тълкувателно решение, а не в предшестващото ППВС № 3/1980 г.  Цитираната
от ответника съдебна практика касае случаи, при които изпълнителното
производство е прекратено преди постановяване на тълкувателното решение. В
какъвто смисъл е и Решение №
252/17.07.2020 г. по дело № 1609/2019 г. по описа на ВКС, в което се приема, че
ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили
факти, които са от значение за спорното между страните правоотношение и са
породили правните си последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с
оглед обвързващото им тълкуване, дадено и действащо към момента на настъпването
им. За заварените като висящи от ТР№ 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК
производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до
посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с
ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното
производство – от датата на образуването му, до датата на приемане на
последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците
на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е
спряла, като давността започва да тече след прекратяване на изпълнителното
производство по силата на закона т.е. след изтичане на двугодишния срок. Както
доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР№
2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т.
нар. „перемпция“ и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител
е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно
действие. Различието е относно датата, от която започва да тече новата
погасителна давност за вземането в тези случаи (според постановките по т. 10 от
ТР№ 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие). Ако е налице осъществен
състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г.,
новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата на изтичане
на (двугодишен) срок.
Р’
настоящия случай обаче към датата на постановяване на цитираното тълкувателно
решение съставът на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е бил осъществен, поради и
което съдът счита, че съгласно гореизложеното следва да се приложи
тълкувателното решение, а не ППВС№ 3 /
18.11.1980 Рі.
РљСЉРј
датата на депозиране на молба от взискателя за проучване на имуществено
състояние и предприемане на действия по принудително изпълнение – 11.08.2016 г.
е изтекъл приложимия по отношение на процесните вземания тригодишен давност
срок, поради и което молбата не е прекъснала същия. Съгласно тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк.дело № 3/2011г.
на ОСГК на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са за
периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД и за тях се прилага
кратката тригодишна давност.
Съгласно ТР№ 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да
тече РѕС‚ предприемането РЅР° последното РїРѕ време валидно изпълнително действие. Рзвършените
след прекратяването изпълнителни действия не са валидни такива и съответно не
биха могли да доведат до прекъсване на срока на погасителната давност.
РќР°
основание гореизложените доводи съдът счита, че към датата на депозиране на
исковата молба, погасителната давност по отношение на процесните вземания е
изтекла, поради и което предявените
искове следва да се уважат, като основателни и доказани.
С оглед
изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
платената държавна такса – 281 лв., както и заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 640 лв. Ответникът е
направил своевременно възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, което съдът счита за неоснователно, доколкото заплатеното
възнаграждение съответства изцяло на фактическата и правна сложност на делото и
на усилията на процесуалния представител на ищеца по осъществяване на защитата
по делото, като размерът му съответства
на минималния такъв, определен в чл.7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери РЅР° адвокатските възнаграждения.В Рщецът Рµ представил доказателства Рё Р·Р°
направени разноски в размер на 24 лв., която сума е платена в полза на съдебния
изпълнител Р·Р° РєРѕРїРёРµ РѕС‚ изпълнителното дело.В
Общият размер на разноските, които следва да се присъдят в полза на
ищеца е 945 лв.
Мотивиран РѕС‚ горното, СЃСЉРґСЉС‚В
Р Р• РЁ Р:
В РџР РР—РќРђР’Рђ Р—Рђ УСТАНОВЕНО РІ отношенията между страните, че РЇ.Рџ.Рќ., ЕГН **********,*** РЅРµ дължи РЅР°
ЕВН България Електроснабдяване ЕАД Р•РРљ *********, седалище Рё адрес РЅР°
управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37 сумите, както следва: сумата
от 4516,77 лв.- главница, представляваща
стойността на доставена електрическа енергия на адрес: гр. П. за периода от
01.01.2007 г. до 06.01.2010 г., 932,20 лв.- обезщетение за забава за периода от
25.02.2007 г. до 19.04.2010 г., 715,92 лв. – разноски в заповедното
производство, съобразно изпълнителен
лист, издаден по ч.гр.д. № 5061/2010 г.
РїРѕ РѕРїРёСЃР° РЅР° РџР РЎ РїРѕ РѕРїРёСЃР° РЅР° РџР РЎ.
 ОСЪЖДА ЕВН България Електроснабдяване ЕАД Р•РРљ *********,
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37 да заплати
на Я.П.Н., ЕГН **********,*** сумата от общо 945 лв. – разноски по делото,
включваща държавна такса, такса копие от изпълнителното дело и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен
СЃСЂРѕРє РѕС‚ връчването РјСѓ РЅР° страните.В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В
  Препис от
решението РґР° СЃРµ връчи РЅР° страните. В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В
РАЙОНЕН РЎРЄР”РРЇ: /Рї/
Вярно с оригинала.
РџРњ