Решение по дело №8931/2020 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 261542

 

гр. Пловдив,  04.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №   8931 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано  въз основа на  искова молба от Я.П.Н., ЕГН **********,*** против ЕВН България Електроснабдяване ЕАД ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37, с която са предявени искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника, като погасени по давност сумите, както следва: сумата от  4516,77 лв.- главница, представляваща стойността на доставена електрическа енергия на адрес: гр. П.  за периода от 01.01.2007 г. до 06.01.2010 г., 932,20 лв.- обезщетение за забава за периода от 25.02.2007 г. до 19.04.2010 г., 715,92 лв. – разноски в заповедното производство,  съобразно изпълнителен лист, издаден  по ч.гр.д. № 5061/2010 г. по описа на ПРС по описа на ПРС.

Ищецът твърди, че   въз основа на гореописания изпълнителен лист ответникът е образувал против нещо изпълнително дело № ***. Твърди се, че вземанията за доставена електрически енергия се погасяват с тригодишна давност. Посочва, че с налагането на запор на вземанията на ищеца по сметка в ОББ АД на 26.08.2013 г. е прекъснат срока на погасителна давност, като считано от това действие до 26.08.2015 г. не са извършвани, нито са поискани действия, което обуславя прекратяване на изпълнителното производство по право на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.  Посочва се, че новата погасителна давност е изтекла на 26.08.2016 г.,а именно: три години след последното изпълнително действие по делото. На основание изложеното се моли предявеният иск да се уважи. Претендират се разноски.

В законоустановения срок   е постъпил отговор на исковата молба от ответника,  който оспорва предявения иск, като неоснователен. Посочва, че по образуваното изпълнително дело са извършвани изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на срока на погасителна давност, като към датата на образуване на настоящото производство същата не е изтекла. Освен това посочва, че цитираното в исковата молба Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. има действие занапред, като до постановяването му, действа ППВС 3/ 1980 г. Оспорва се изпълнителното производство да е прекратено по право на основание чл. 433, т.8 ГПК.   Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски. Прави   възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното от фактическа и правна страна:

 

С изпълнителен лист от 30.03.2011 г. по ч.гр.д. № 5061/2010 г. по описа на ПРС, ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от  4516,77 лв.- главница, представляваща стойността на доставена електрическа енергия на адрес: гр. П.  за периода от 01.01.2007 г. до 06.01.2010 г., 932,20 лв.- обезщетение за забава за периода от 25.02.2007 г. до 19.04.2010 г., 715,92 лв. – разноски в заповедното производство.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист на 11.05.2011 г. ответникът е депозирал молба за образуване на изпълнително дело, като въз основа на нея е образувано изпълнително дело № ***. С молбата за образуване на изпълнителното производство ответникът е възложил на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител проучване на имущественото състояние на длъжника, справки, набавяне на документи, книжа и други, както и определяне на начина на изпълнение.

На 29.08.2011 г. на ищеца е връчена призовка за доброволно изпълнение.

С Постановление от 12.03.2012 г. частният съдебен изпълнител е присъединил като взискател държавата за посочените в полученото удостоверение за наличи на задължения от ***, задължения  на притежавания от ищеца едноличен търговец.

На 03.08.2012 г. до ОД на МВР- Пловдив е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху притежаваните от ищеца МПС-та.

На 02.11.2012 г. на ищеца е връчена призовка за принудително изпълнение, с която е уведомен, че е наложен запор върху притежаваните от ищеца две МПС- та, подробно описани в призовката.

След тази дата са извършвани множество справки, които обаче, както съгласно ТР от 2015 г., така и съгласно съдебната практика преди постановяването му не представляват действия, обуславящи прекъсване на срока на погасителната давност.

След извършване на справките, включително и относно притежавани банкови сметки, съдебният изпълнител е наложил запори на банковите сметки на ищеца, като  на 06.08.2013 г. е връчено запорно съобщение на ***, от която е получен отговор, че ищецът има открита банкова сметка ***. Впоследствие тази сметка е закрита.  На тази дата е връчено и запорно съобщение на ОББ АД.

На 19.11.2013 г. ищецът е подал молба за снабдяване с удостоверение по чл. 456 ГПК за присъединяване по друго изпълнително производство, като липсват данни и твърдения за извършване на действия относно това присъединяване , които да са довели до прекъсване на срока на погасителната давност.

След тази дата в период повече от две години не са извършвани, нито е посикано от ответника – взискател предприемане на действия по принудително изпълнение.

На 11.08.2016 г.  ответникът е депозирал молба по образуваното изпълнително производство, с която се иска проучване на имущественото състояние и пристъпване към изпълнение върху притежаваните от длъжника недвижими имоти, движими вещи и вземания.

На 27.04.2017 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи в дома на длъжника, за който обаче липсват данни и доказателства да е осъществен на сочената дата.

На 27.09.2017 г. ответникът е депозирал молба по образуваното изпълнително производство, с която се иска извършване на справки относно притежавани банкови сметки и насочване на изпълнението върху тях чрез налагане на запор.

На 23.08.2019 г. ответникът е депозирал молба по образуваното изпълнително производство, с която се иска  извършване на справки и предприемане на действия по принудително изпълнение чрез налагане на запори, възбрани и насрочване на опис.

За 19.09.2019 г. е насрочен опис на движимите вещи в дома на длъжника, който не се е състоял, като не е връчено съобщение до длъжника.

Впоследствие е насрочен нов опис за 04.08.2020 г., като е връчено съобщение до длъжника за така насрочения опис на 02.07.2020 г.

На 28.07.2020 г. е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца за отмяна на описа, като се посочва, че находящите се в имота на ищеца движими вещи са собственост на съпругата на ищеца, с която са във фактическа раздяла и която обитава имота към настоящия момент. Представени са и доказателства за заведения иск, предмет на настоящото производство.

На 14.10.2020 г. ответникът ответникът е депозирал молба по образуваното изпълнително производство, с която се иска  извършване на справки и предприемане на действия по принудително изпълнение чрез налагане на запори, възбрани и насрочване на опис.

РЎСЉСЃ задължителните Р·Р° съдилищата разяснения, дадени СЃ С‚. 10 РѕС‚ РўСЉР»РєСѓРІР°С‚елно решение в„– Рђ2 РѕС‚ 26.06.2015 Рі. РЅР° Р’РљРЎ РїРѕ тълк. Рґ. в„– 2/2013 Рі. РЅР° ОСГТК РЅР° Р’РљРЎ Рµ прието, че прекъсва давността предприемането РЅР° РєРѕРµ РґР° Рµ изпълнително действие РІ рамките РЅР° определен изпълнителен СЃРїРѕСЃРѕР± (независимо РѕС‚ това дали прилагането РјСѓ Рµ поискано РѕС‚ взискателя Рё или Рµ предприето РїРѕ инициатива на  съдебния изпълнител РїРѕ възлагане РЅР° взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването РЅР° изпълнението чрез налагане РЅР° запор или възбрана, присъединяването РЅР° кредитора, възлагането РЅР° вземане Р·Р° събиране или вместо плащане, извършване РЅР° РѕРїРёСЃ Рё оценка РЅР° вещ, назначаването РЅР° пазач, насрочването Рё извършването РЅР° продан Рё С‚.РЅ. РґРѕ постъпването РЅР° парични СЃСѓРјРё РѕС‚ проданта или РЅР° плащания РѕС‚ трети задължени лица. Прието Рµ, че РЅРµ СЃР° изпълнителни действия Рё РЅРµ прекъсват давността образуването РЅР° изпълнителното производство,  изпращането Рё връчването РЅР° покана Р·Р° доброволно изпълнение, проучването РЅР° имущественото състояние РЅР° длъжника, извършването РЅР° справки, набавянето РЅР° документи, книжа Рё РґСЂ., назначаването РЅР° експертиза Р·Р° определяне непогасения остатък РѕС‚ дълга, извършването РЅР° разпределение, плащането РІСЉР· РѕСЃРЅРѕРІР° РЅР° влязлото РІ сила разпределение Рё РґСЂ. Посочено Рµ, че РїСЂРё изпълнителния процес давността СЃРµ прекъсва многократно – СЃ предприемането РЅР° всеки отделен изпълнителен СЃРїРѕСЃРѕР± Рё СЃ извършването РЅР° РІСЃСЏРєРѕ изпълнително действие, изграждащо съответния СЃРїРѕСЃРѕР±. Искането РґР° Р±СЉРґРµ приложен определен изпълнителен СЃРїРѕСЃРѕР± прекъсва давността, защото съдебният изпълнител Рµ длъжен РґР° РіРѕ приложи, РЅРѕ РїРѕ изричната разпоредба РЅР° закона давността СЃРµ прекъсва СЃ предприемането РЅР° РІСЃСЏРєРѕ действие Р·Р° принудително изпълнение. Прието Рµ, че РЅРѕРІР° давност започва РґР° тече СЃ предприемането РЅР° РІСЃСЏРєРѕ действие Р·Р° принудително изпълнение.

На следващо място в мотивите на решението е уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на взискателя, отваряне на помещения и изнасяне на 24 вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

С даденото по т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение е прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, ал. 1, б. „в“ ЗЗД и не прекъсва давността за вземането. Разяснено е, че производството за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по ГПК от 1952 г. не е част от исковия процес, а негова алтернатива. С него не се започва принудително изпълнение, а негов предмет е съществуването на правото на принудително изпълнение, като с крайния акт се признава или отрича това право. Едва след като правото на принудително изпълнение бъде признато с издаването на изпълнителен лист, кредиторът може да започне принудителното изпълнение. Съгласно чл. 323, ал. 2 ГПК (отм.) принудителното изпълнение започва по молба на кредитора въз основа на представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.

Следователно Рё РІ настоящия случай погасителната давност Р·Р° вземането, предмет РЅР° издадения изпълнителен лист, Рµ била прекъсната едва РїСЂРё образуване РЅР° изпълнителното производство, Р° именно РЅР° 11.05.2011 Рі. СЃ депозиране РЅР° молба РЅР° взискателя Р·Р° образуване РЅР° изпълнителното производство, доколкото РІ нея В Рµ налице възлагане РїРѕ реда РЅР° чл. 18 ЗЧСИ. В 

Последното изпълнително действие, СЃ което Рµ прекъсната давността Рµ налагане РЅР° запор РЅР° банковата сметка РІ банка *** СЃ връчване РЅР° запорно съобщение РЅР° 06.08.2013 Рі. След тази дата  РІ период РѕС‚ повече РѕС‚ 2 РіРѕРґРёРЅРё РЅРµ СЃР° поискани РѕС‚ взискателя, нито СЃР° предприети РІСЉР· РѕСЃРЅРѕРІР° РЅР° възлагането РѕС‚ взискателя изпълнителни действия, които РґР° прекъснат СЃСЂРѕРєР° РЅР° погасителната давност, като РЅР° 07.08.2015 Рі. изпълнителното производство Рµ прекратено РїРѕ силата РЅР° закона. РўСЉР№ като обаче това прекратяване Рµ след приемане РЅР° РўР  в„– 2/26.06.2015 Рі. РЅР° Р’РљРЎ, ОСГТК Рё то РїРѕ отношение РЅР° погасителната давност следва СЃР° СЃРµ приложи тълкуването, дадено именно РІ това тълкувателно решение, Р° РЅРµ РІ предшестващото РџРџР’РЎ в„– 3/1980 Рі.  Цитираната РѕС‚ ответника съдебна практика касае случаи, РїСЂРё които изпълнителното производство Рµ прекратено преди постановяване РЅР° тълкувателното решение. Р’ какъвто СЃРјРёСЃСЉР» Рµ Рё Решение  в„– 252/17.07.2020 Рі. РїРѕ дело в„– 1609/2019 Рі. РїРѕ РѕРїРёСЃР° РЅР° Р’РљРЎ, РІ което СЃРµ приема, че  Р°РєРѕ преди постановяване РЅР° новото тълкувателно решение СЃР° СЃРµ осъществили факти, които СЃР° РѕС‚ значение Р·Р° спорното между страните правоотношение Рё СЃР° породили правните СЃРё последици, то тези последици следва РґР° бъдат преценявани СЃ оглед обвързващото РёРј тълкуване, дадено Рё действащо РєСЉРј момента РЅР° настъпването РёРј. Р—Р° заварените като висящи РѕС‚ РўР  в„– 2/26.06.2015 Рі. РЅР° Р’РљРЎ, ОСГТК производства РїРѕ принудително изпълнение Рё СЃРїСЂСЏРјРѕ осъществените РїРѕ тях факти РґРѕ посочената дата следва РґР° намери приложимост задължителното тълкуване, дадено СЃ РџРџР’РЎ в„– 3/18.11.1980 Рі., според което през времетраенето РЅР° изпълнителното производство – РѕС‚ датата РЅР° образуването РјСѓ, РґРѕ датата РЅР° приемане РЅР° последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване РЅР° последиците РЅР° давността РїСЂРё висящност РЅР° изпълнителния процес), погасителната давност Рµ спряла, като давността започва РґР° тече след прекратяване РЅР° изпълнителното производство РїРѕ силата РЅР° закона С‚.Рµ. след изтичане РЅР° двугодишния СЃСЂРѕРє. Както доктрината, така Рё съдебната практика несъмнено СЃР° приемали, РІРєР». Рё преди РўР  в„– 2/2015 Рі. РЅР° Р’РљРЎ, ОСГТК, че РІ случаите, когато взискателят РЅРµ Рµ поискал извършването РЅР° изпълнителни действия РІ продължение РЅР° 2 РіРѕРґРёРЅРё, изпълнителното производство СЃРµ прекратява РЅР° основание чл. 433, ал. 1, С‚. 8 ГПК, поради С‚. нар. „перемпция“ Рё то РїРѕ силата РЅР° закона, независимо дали съдебният изпълнител Рµ издал постановление РІ този СЃРјРёСЃСЉР», имащо декларативно, Р° РЅРµ конститутивно действие. Различието Рµ относно датата, РѕС‚ която започва РґР° тече новата погасителна давност Р·Р° вземането РІ тези случаи (според постановките РїРѕ С‚. 10 РѕС‚ РўР  в„– 2/26.06.2015 Рі. РЅР° Р’РљРЎ, ОСГТК това Рµ датата, РЅР° която Рµ поискано или Рµ предприето последното валидно изпълнително действие). РђРєРѕ Рµ налице осъществен състав РїРѕ чл. 433, ал. 1, С‚. 8 ГПК РєСЉРј дата, предхождаща датата 26.06.2015 Рі., новата погасителна давност Р·Р° вземането започва РґР° тече РѕС‚ датата РЅР° изтичане на  (двугодишен) СЃСЂРѕРє.

В настоящия случай обаче към датата на постановяване на цитираното тълкувателно решение съставът на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е бил осъществен, поради и което съдът счита, че съгласно гореизложеното следва да се приложи тълкувателното решение, а не ППВС№  3 / 18.11.1980 г.

Към датата на депозиране на молба от взискателя за проучване на имуществено състояние и предприемане на действия по принудително изпълнение – 11.08.2016 г. е изтекъл приложимия по отношение на процесните вземания тригодишен давност срок, поради и което молбата не е прекъснала същия. Съгласно тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк.дело № 3/2011г. на ОСГК на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД и за тях се прилага кратката тригодишна давност.

Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Извършените след прекратяването изпълнителни действия не са валидни такива и съответно не биха могли да доведат до прекъсване на срока на погасителната давност.

На основание гореизложените доводи съдът счита, че към датата на депозиране на исковата молба, погасителната давност по отношение на процесните вземания е изтекла, поради и което  предявените искове следва да се уважат, като основателни и доказани.

С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на платената държавна такса – 281 лв., както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 640 лв.  Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът счита за неоснователно, доколкото заплатеното възнаграждение съответства изцяло на фактическата и правна сложност на делото и на усилията на процесуалния представител на ищеца по осъществяване на защитата по делото, като размерът му  съответства на минималния такъв, определен в чл.7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  Ищецът е представил доказателства и за направени разноски в размер на 24 лв., която сума е платена в полза на съдебния изпълнител за копие от изпълнителното дело.  Общият размер на разноските, които следва да се присъдят в полза на ищеца е 945 лв.

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Я.П.Н., ЕГН **********,*** не дължи на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37 сумите, както следва: сумата от  4516,77 лв.- главница, представляваща стойността на доставена електрическа енергия на адрес: гр. П. за периода от 01.01.2007 г. до 06.01.2010 г., 932,20 лв.- обезщетение за забава за периода от 25.02.2007 г. до 19.04.2010 г., 715,92 лв. – разноски в заповедното производство,  съобразно изпълнителен лист, издаден  по ч.гр.д. № 5061/2010 г. по описа на ПРС по описа на ПРС.

 ОСЪЖДА ЕВН България Електроснабдяване ЕАД ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37 да заплати на Я.П.Н., ЕГН **********,*** сумата от общо 945 лв. – разноски по делото, включваща държавна такса, такса копие от изпълнителното дело и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                      

   Препис от решението да се връчи на страните.                                                            

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

РџРњ