Р Е Ш Е Н И Е
№………./........ 07.2017 г.
гр. В.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
петнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
при секретар Мая
Петрова,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело №
1781 по описа за 2014 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба, заведена с вх. №2080/13.02.2014г.
по описа на Софийски районен съд, подадена от „ГАЗТРЕЙД” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., район ***, представлявано от изп. директор М.И.В., с която срещу „ЕРГОС” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. В., ул. ***, представлявано от изп.
директор С.Д.Ч., са предявени следните искове:
1.
за заплащане на сумата 352 961,11 лева, претендирана като общия размер на дължими, но
незаплатени цени за закупено гориво съгласно сключен между страните договор за
покупко-продажба на горива №002 от 05.01.2012г., за които са издадени фактури №*********/14.08.2013г.;
№*********/16.08.2013г.; №*********/20.08.2013г.; №*********/26.08.2013г.;
№*********/27.08.2013г.; №*********/29.08.2013г.; №*********/03.09.2013г.;
№*********/05.09.2013г.; №*********/07.09.2013г.; №*********/09.09.2013г.;
№*********/10.09.2013г.; №*********/13.09.2013г.; №*********/16.09.2013г.;
№*********/23.09.2013г.; №*********/25.09.2013г.; №*********/27.09.2013г.;
№*********/30.09.2013г.; №*********/04.10.2013г.; №*********/07.10.2013г.;
№*********/09.10.2013г.; №*********/14.10.2013г.; №*********/17.10.2013г.;
№*********/18.10.2013г.; №*********/23.10.2013г.; №*********/24.10.2013г.;
№*********/28.10.2013г.; №*********/29.10.2013г.; №*********/30.10.2013г.;
№*********/04.11.2013г.; №*********/04.11.2013г.; №*********/06.11.2013г.;
№*********/11.11.2013г.; №*********/11.11.2013г.; №*********/13.11.2013г.;
№*********/18.11.2013г.; №*********/22.11.2013г.; №*********/25.11.2013г.;
№*********/30.11.2013г.; №*********/04.12.2013г.; №*********/05.12.2013г.;
№*********/10.12.2013г.; №*********/14.12.2013г.; №*********/19.12.2013г.;
№*********/23.12.2013г.; №*********/27.12.2013г.; №*********/30.12.2013г.;
№*********/06.01.2014г.; №*********/07.01.2014г.; №*********/10.01.2014г.;
№*********/15.01.2014г.; №*********/20.01.2014г.; №*********/23.01.2014г.;
№*********/24.01.2014г.; №*********/27.01.2014г.; №*********/04.02.2014г.; №*********/10.02.2014г.
2.
за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано
от датата на завеждане на исковата молба в съда – 13.02.2014г., до
окончателното й заплащане.
3.
за заплащане на сумата 8 361,04 лева, представляваща общия размер на дължимите
обезщетения за забава в размер на законната лихва върху неплатените задължения
за период, считано от датата на падежа на всяко едно задължение по фактури №*********/27.08.2013г.;
№*********/10.09.2013г.; №*********/14.08.2013г.; №*********/16.08.2013г.;
№*********/20.08.2013г.; №*********/26.08.2013г.; №*********/29.08.2013г.;
№*********/03.09.2013г.; №*********/05.09.2013г.; №*********/07.09.2013г.;
№*********/09.09.2013г.; №*********/13.09.2013г.; №*********/16.09.2013г.; №*********/23.09.2013г.;
№*********/25.09.2013г.; №*********/27.09.2013г.; №*********/30.09.2013г.;
№*********/04.10.2013г.; №*********/07.10.2013г.; №*********/09.10.2013г.;
№*********/14.10.2013г.; №*********/17.10.2013г.; №*********/18.10.2013г.;
№*********/23.10.2013г.; №*********/24.10.2013г.; №*********/28.10.2013г.;
№*********/29.10.2013г.; №*********/30.10.2013г.; №*********/04.11.2013г.;
№*********/04.11.2013г.; №*********/06.11.2013г.; №*********/11.11.2013г.;
№*********/11.11.2013г.; №*********/13.11.2013г.; №*********/18.11.2013г.;
№*********/22.11.2013г.; №*********/25.11.2013г.; №*********/30.11.2013г.;
№*********/04.12.2013г.; №*********/05.12.2013г.; №*********/10.12.2013г.;
№*********/14.12.2013г.; №*********/19.12.2013г.; №*********/23.12.2013г.;
№*********/27.12.2013г.; №*********/30.12.2013г.; №*********/06.01.2014г.;
№*********/07.01.2014г.; №*********/10.01.2014г.; №*********/15.01.2014г.;
№*********/20.01.2014г.; №*********/23.01.2014г.; №*********/24.01.2014г.;
№*********/27.01.2014г.; №*********/04.02.2014г.; №*********/10.02.2014г.,
до датата на подаване на исковата молба в съда - 12.02.2014г.
Така предявените
искове намират своето правно основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Наред с това ищецът
претендира осъждане на ответника да му заплати направените разноски за исковото
производството, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.
В предмета на делото са включени и заявените от ответника „ЕРГОС” АД, ЕИК *********, със седалище гр. В.,
възражения прихващане с насрещни негови
вземания спрямо ищеца „ГАЗТРЕЙД” АД, ЕИК *********,
със седалище гр. С., както следва:
1. Вземане по сключен между страните договор за наем от
09.03.2010г. за дължимата наемна цена в размер на по 10 000 лв. месечно (без
ДДС) за периода м. юни 2013г. – м. март 2015г. (вкл.) в общ размер на 252 000
лева (с ДДС);
2. Вземане за обезщетение за забава в плащането на
дължимите за периода м. юни – м. август 2013г. (вкл.) наемни цени за период,
считано от датата на падежа на отделните месечни задължения до датата на
предявяване на възражението – 06.06.2014г., в размер на 3 336,29 лева;
3. Вземане за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху дължимите за периода м. юни – м. август 2013г. (вкл.)
наемни цени за период от датата на предявяване на възражението – 06.06.2014г.
до датата на окончателното погасяване на вземането;
4. Вземане за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху дължимите за периода м. септември 2013г. – м. март 2015г.
(вкл.) наемни цени за период от датата на предявяване на възражението –
20.03.2015г. до датата на окончателното погасяване на вземането;
5. Вземане за обезщетение за вреди на собствения на
„ЕРГОС” АД недвижим имот - ПИ с № 000146 с площ от 5 000 кв.м. в землището на с. Е., обл.
В. и застроената в него складова база ГСМ (база за разтоварване, складиране и
търговска дейност с течни горива), изразяващи се в неговото реално обезценяване със стойността на
средствата, необходими за възстановяването му, причинени вследствие на взрив от 14.08.2013г. на две цистерни с гориво - собственост на
наемателя „ГАЗТРЕЙД” АД, и взривната
вълна, настъпили поради виновно и противоправно проявена от него груба
небрежност, в размер на 66 577,58 лева, предявено като частично от
общия размер на дължимото обезщетение от 1 316 930 лева.
Така приетите възражения за прихващане
се квалифицират правно по чл.232, ал.2, чл.233 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца „ГАЗТРЕЙД” АД, гр. С., че по силата на сключения на 05.01.2012г. договор за
продажба в периода август 2013г. – февруари 2014г. е доставил на ответника –
купувач „ЕРГОС” АД, гр. В. горива на
обща стойност 352 961,11 лева, като съобразно постигната между страните
договореност купувачът е следвало да заплаща отделните доставки в 15-дневен
срок след издаване на съответната фактура. За извършените доставки са били
издадени надлежно фактури и приемо-предавателни
протоколи, върху фактурираните доставки ищецът – продавач е заплатил данъци в
съответните периоди, внесъл е в бюджета и акциза върху горивата. От своя страна
ответникът – купувач е ползвал данъчен кредит и разходи.
По силата на договор за факторинг №63/30.07.2012г. ищецът „ГАЗТРЕЙД” АД прехвърлил
на „Юробанк И Еф Джи България” АД, в качеството й на
фактор, вземанията си, възникнали и възникващи по описаните фактури.
Ответникът не е плащал паричните си
задължения, нито към фактора, нито към ищцовото дружество, поради което
вземанията по процесните фактури били прехвърлени
обратно от фактора „Юробанк И Еф Джи България” АД на
ищеца „ГАЗТРЕЙД” АД, видно от писмо изх. №5300/0406/13.02.2014г., и същите били
изключени от предмета на договора за факторинг. Като
последица от прекратяването на договора за факторинг
по отношение на длъжника „ЕРГОС” АД, вземанията, произтичащи от незаплатените
сделки, били включени отново в имуществото на „ГАЗТРЕЙД” АД и понастоящем
същото се явява единствен и надлежен кредитор по тях към „ЕРГОС” АД.
Твърди се, че ответното дружество не е
изпълнило задължението си да плати дължимите продажни цени за извършените
доставки нито на падежа, нито в последващ момент, поради което дължи заплащане
и на обезщетение за забава. С оглед на това ищецът „ГАЗТРЕЙД” АД, гр. С.,
претендира осъждането на ответника да плати дължимите продажни цени, ведно с
обезщетение за допуснатата забава в размер на законната лихва върху всяка
неплатена сума, считано от момента на настъпване на изискуемост на задължението
по конкретната фактура до окончателното му погасяване, което за периода до
датата на подаване на исковата молба в съда - 13.02.2014г., се заявява в размер
на общата сума от 8 361,04 лева.
Ответникът „ЕРГОС” АД, гр. В. не оспорва твърденията за извършване на
сочените от ищеца доставки на горива, но оспорва активната му легитимация да
търси плащане на цената, основавайки се на сключения между ищеца „ГАЗТРЕЙД” АД
и трето за процеса лице договор за факторинг.
В условие на евентуалност ответникът
предявява възражение за прихващане с насрещно негово вземане за неплатена
наемна цена по сключен между страните договор за наем от 09.03.2010г. за
периода м. юни 2013г. – м. март 2015г. (вкл.) в общ размер на 252 000 лева
(без ДДС), ведно със следващите се обезщетения за забава в размер на договорна
лихва (за периода до датата на изтичане на срока на наемния договор
31.03.2015г.), съответно законната лихва за последващия период.
Твърди се, че със сключен между
страните на 09.03.2010г. наемен договор ответникът „ЕРГОС” АД отдал под наем на
ищеца „ГАЗТРЕЙД” АД собствения си недвижим имот - ПИ с № 000146, с площ от 5 000 кв.м. в землището на с. Е.,
ведно със застроената в него складова база ГСМ (база за разтоварване,
складиране и търговска дейност с течни горива). В нарушение на договорните си
задължения считано от м. юни 2013г.
ищецът преустановил заплащането на уговорената наемна цена в размер на по 10
000 лв. месечно (без ДДС), поради което дължи и обезщетяване на допуснатата
забава.
На следващо място, в условие на
евентуалност ответникът предявява и възражение за прихващане с насрещно негово
вземане за обезщетение за вреди на собствения му недвижим имот - ПИ с № 000146
с площ от 5 000 кв.м. в
землището на с. Е., обл. В. и застроената в него
складова база ГСМ (база за разтоварване, складиране и търговска дейност с течни
горива), настъпили поради виновно и
противоправно проявена от наемателя „ГАЗТРЕЙД” АД груба небрежност.
Твърди, че поради неспазването на технологичните изисквания при транспортиране
на опасни товари и необезопасяването на цистерни с гориво от страна на техния
собственик и ползвател „Газтрейд” АД - груба небрежност, на 14.08.2013г.
настъпил взрив на две цистерни с гориво, в резултат на което на отдадения под
наем с договора от 09.03.2010г. недвижим имот, собственост на ответника „ЕРГОС”
АД, били причинени големи по размер вреди, изразяващи се в неговото реално обезценяване със стойността на
средствата, необходими за възстановяването му. Сочи се в тази връзка, че
вследствие на взрива и взривната вълна на сградата в имота са нанесени щети,
изразяващи се в нарушена конструкция, пукнатини и разбита мазилка, повредени
РVC дограми, електро- и ВиК инсталации, поради което
без основен ремонт и възстановяване същата не може да бъде използвана,
компрометирани и повредени били 179,8 кв.м. настилки и 4,7 м. дъждоотвеждащи канали в стопанския двор, повреден бил и
обслужващия имота (базата) железопътен коловоз като същият бил негоден за
експлоатация.
Твърденията на страните, правната
квалификация на претендираните права, разграничаването на релевантни за спора
факти и разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с доклада
по делото, направен в открито съдебно заседание от 11.09.2015г., след
направеното уточняване на насрещните им твърдения и претендирани
права в проведеното на 16.07.2015г. подготвително заседание по чл.145 ГПК.
Спорът е разгледан в няколко открити съдебни заседания, в хода на
доказателствения процес са събрани писмени и гласни доказателства за
установяване на твърдените от страните факти, изслушани и приети са
заключенията на допуснатите съдебно–техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
В хода на устните прения страните, чрез
процесуалните си представители са заявили, че поддържат своите твърдения и
искания. Във връзка с насрещните си претенции за присъждане на разноски са
представили и списъци по чл.80 от ГПК. Ответникът е представил и писмена
защита.
За да се произнесе по същество на
предявените искове и заявените възражения за прихващане, съдът, след анализ на
събраните по делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора
правни норми, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявените от ищеца „ГАЗТРЕЙД”
АД искове.
Макар да поддържа твърдение, че оспорва
предявените искове по основание и размер, ответникът „ЕРГОС” АД не оспорва
извършените доставки на горива и уговорената цена. Този факт се установява и от
представените от ищеца, приети по делото и неоспорени писмени доказателства – договор за покупко-продажба на горива от 05.01.2012г.
(л.16-20, дело СГС); приемо-предавателни
протоколи, двустранно подписани от
представители и на двете страни – продавач и купувач (л.129-196,
дело СГС), както и от издадените фактури №*********/14.08.2013г.;
№*********/16.08.2013г.; №*********/20.08.2013г.; №*********/26.08.2013г.;
№*********/27.08.2013г.; №*********/29.08.2013г.; №*********/03.09.2013г.;
№*********/05.09.2013г.; №*********/07.09.2013г.; №*********/09.09.2013г.;
№*********/10.09.2013г.; №*********/13.09.2013г.; №*********/16.09.2013г.;
№*********/23.09.2013г.; №*********/25.09.2013г.; №*********/27.09.2013г.;
№*********/30.09.2013г.; №*********/04.10.2013г.; №*********/07.10.2013г.;
№*********/09.10.2013г.; №*********/14.10.2013г.; №*********/17.10.2013г.;
№*********/18.10.2013г.; №*********/23.10.2013г.; №*********/24.10.2013г.;
№*********/28.10.2013г.; №*********/29.10.2013г.; №*********/30.10.2013г.;
№*********/04.11.2013г.; №*********/04.11.2013г.; №*********/06.11.2013г.;
№*********/11.11.2013г.; №*********/11.11.2013г.; №*********/13.11.2013г.;
№*********/18.11.2013г.; №*********/22.11.2013г.; №*********/25.11.2013г.;
№*********/30.11.2013г.; №*********/04.12.2013г.; №*********/05.12.2013г.;
№*********/10.12.2013г.; №*********/14.12.2013г.; №*********/19.12.2013г.;
№*********/23.12.2013г.; №*********/27.12.2013г.; №*********/30.12.2013г.;
№*********/06.01.2014г.; №*********/07.01.2014г.; №*********/10.01.2014г.;
№*********/15.01.2014г.; №*********/20.01.2014г.; №*********/23.01.2014г.;
№*********/24.01.2014г.; №*********/27.01.2014г.; №*********/04.02.2014г.;
№*********/10.02.2014г., надлежно
осчетоводени и у двете страни (л.49-104, дело СГС);
разпечатка от сметка 411, аналитична ведомост за
период до 10.02.2014г. за клиент „Ергос“ АД (л.15,
дело СГС); справки-декларации по ЗДДС, ведно с дневник за продажби, подадени от
„Газтрейд“ АД и уведомления за приемане (л.105-128, дело СГС).
Съгласно рамковия договор от 05.01.2012г., страните са постигнали
принципно съгласие за покупко-продажба на горива
с определен произход и качество, предоставяни от продавача „Газтрейд“ АД франко
товарното превозно средство на купувача „Ергос“ АД
срещу цена, която се определя съгласно ценоразписа на “лукойл
Нефтохим Бургас” АД, валиден съм датата на експедиция с отстъпка или надбавка,
която се договаря ежемесечно между страните, платима по посочена в договора
банкова сметка ***о до 15 дни, считано от деня на товаренето на горивата.
От двустранно подписаните от
представители и на двете страни – продавач и купувач приемо-предавателни
протоколи се установява, че в периода август 2013г. – февруари 2014г. ищцовото
дружество „Газтрейд“ АД е
извършило доставки на горива на ответното дружество по уговорения в рамковия
договор начин.
За дължимата продажна цена доставчикът
е издал процесните фактури, надлежно осчетоводени и у
двете дружества - продавач и купувач.
От заключението на изслушаната и приета
по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) се
установява, че на 06.02.2014г.,
т.е. преди подаването на исковата молба (сторено на 13.02.2014г.)
ответното дружество е извършило частично плащане на задължението по първата
фактура №*********/14.08.2013г., като е платило сумата 3000 лв. В незначителен
период след предявяването на иска (на 24.02.2014г.) ответникът е платил и
остатъка на задължението по тази фактура в размер на 3 537,72 лева, с
оглед на което общият размер на неплатените цени по издадените
фактури е 349 424,39 лева.
Ответникът нито е противопоставил правоотблъскващи възражения за погасяване на насрещното му
задължение за плащане на продажната цена, нито е посочил и представил
доказателства в тази насока.
Въз основа на горното съдът приема за
надлежно установен факта, че между страните е съществувало валидно учредено
продажбено правоотношение, в рамките на което ищцовото дружество - продавач „Газтрейд“
АД в периода август 2013г. – февруари 2014г. е извършило доставки
на горивa, но ответникът – купувач „Ергос“ АД не
е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на договорената продажна цена
и е останал задължен и понастоящем за нейното плащане.
Размерът му от 349 424,39 лева
съдът намира за надлежно установен от обсъдените по-горе писмени доказателства,
молбата за потвърждение на салда изх. №205/14.02.2014г. (л.19, дело ВОС), както
и от заключението на ССчЕ.
Единственото възражение, което
ответникът е противопоставил на главния иск е основан на сключения от „ГАЗТРЕЙД”
АД с трето лице „Юробанк И Еф Джи България” АД
договор за факторинг №63/30.07.2012г., по силата на
който ищецът е прехвърлил на банката в качеството й на фактор, вземанията си
спрямо ответното дружество, възникнали и възникващи по посочените в исковата
молба фактури.
Клаузите на договора за факторинг и общите условия, при които същият е сключен,
ясно и точно посочват, че прекратяването му не засяга прехвърлените до този
момент вземания. Изрично са уредени и хипотезите, при които фактора „Юробанк И Еф Джи България” АД запазва регресните
си права спрямо доставчика „ГАЗТРЕЙД” АД. От съдържанието на клаузите от
договорния регламент – чл.19.2, чл.6.02 и чл.6.04 от Общите условия и чл.9.2.
от договора, ценени поотделно и в тяхната съвкупност съобразно правилото на
чл.20 от ЗЗД, се налагат следните изводи:
Процесните вземания не са от категорията, спрямо които
прекратяването на факторинга да има правопрекратяващ ефект, или такива, спрямо които факторът
да е лишен от правата и задълженията да води иск за тяхното събиране – чл.6.07,
във вр. с чл.6.04 от Общите условия. Доставчикът не
установява от фактическа и правна страна твърдяното от него възстановяване в
права по процесните вземания, настъпило в резултат на
прекратяване на договора за факторинг, поради което
тези негови твърдения следва да се оставят без уважение като неоснователни.
Всички клаузи на договора за факторинг и общите
условия се отнасят до хипотезата на едностранно прекратяване.
В настоящия случай обаче е налице
прекратяване обхвата на факторинга по отношение на процесните доставки по взаимно съгласие на доставчика и
фактора за тяхното изключване от факторинга. Също
така самото уведомление от 13.02.2014г. на фактора „Юробанк
И Еф Джи България” АД до длъжника „ЕРГОС” АД (писмо изх.№ 5300/0407 от 13.02.2014г.
– л.20, л.343), което е прието от последния (л.339-л.342) и с което длъжникът
се задължава да плаща в полза на доставчика „ГАЗТРЕЙД” АД като приобретател на процесните
вземания, има характера и последиците на цесионно
уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
При това положение легитимацията на
доставчика да води исково производство с предмет процесното
вземане не е обременно, ограничено или
възпрепятствано от договора за факторинг. Ето защо
повдигнатото от ответника оспорване по този въпрос следва да се отхвърли като
необосновано от фактическа и правна страна. Впрочем, само за пълнота следва да
се посочи, че на 06.02.2014г.
и на 24.02.2014г.
ответното дружество е извършило плащане именно на доставчика „ГАЗТРЕЙД” АД на
задължението по фактура №*********/14.08.2013г., което сочи, че за длъжника
липсва спор по легитимацията на кредитора.
В заключение съдът приема предявения от
ищеца „ГАЗТРЕЙД” АД главен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр.
с чл.327, ал.1 от ТЗ за доказан в своето основание и до размера, установен от
вещото лице по приетата ССчЕ, а именно за сумата от 349
424,39 лева, в който именно размер същият следва да бъде уважен.
Доколкото до приключване на устните
състезания не са ангажирани доказателства за плащане на задълженията, като
основателна се преценява и акцесорната претенция на
ищеца за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумите по отделните фактури, считано от датата на падежа на всяко едно
задължение (посочен във всяка една фактура) до окончателното му заплащане. За
периода до датата на подаване на исковата молба размера на същото съобразно
заключението на ССчЕ е в размер на 8 491,58 лева. Предявения от ищеца размер
на този иск (8 361,04 лв.) безспорно се обхваща в тази сума, поради което
същият следва да бъде уважен изцяло.
Този извод за основателност на
предявените главни искове до посочените размери налага разглеждане и
произнасяне по предявените от ответното дружество „ЕРГОС” АД възражения за
прихващане с насрещни негови вземания спрямо ищцовото дружество.
По насрещното вземане на ответника „ЕРГОС” АД за наемна цена и
обезщетение за забава в нейното плащане.
Между страните няма спор, установява се
и от събраните по делото писмени доказателства, че са били обвързани от валидно
облитационно правоотношение по повод сключения
помежду им договор за наем от 09.03.2010г.
(л.256-257, дело СГС). По силата на този договор ответникът „ЕРГОС”
АД отдал под наем на ищеца „ГАЗТРЕЙД” АД
свой собствен недвижим имот – производствен терен №000146, находящ се в
землището на с. Е. по план на МТ база „Трансстрой В.”АД с площ от 5000 м3,
съгласно скица №002715/19.11.2009 за 5-годишен срок на наемно ползване, считано
от 01.04.2010г. Срещу това дружеството – наемател „ГАЗТРЕЙД” АД се задължило да
плаща месечна наемна цена в размер на 10 000 лева (без ДДС) в срок до 5-то
число на текущия месец.
Не е спорен и факта, че за периода м.
юни – м. август 2013г. ищецът-наемател не е заплатил дължимата наемна цена в
общ размер на 36 000 лева (с ДДС), като насрещното вземане на ответника на това
основание и в този размер се признава. Съществуването на това задължение е
признато изрично и в молбата за потвърждение на вземания/задължения на
„ГАЗТРЕЙД” АД изх. №205/14.02.2014г. (л.19, дело ВОС).
За остатъка от претендираното
вземане в общ размер на 216 000 лева (с ДДС) ищецът противопоставя насрещно
възражение за недължимост предвид факта, че валидно е
развалил сключения между страните наемен договор, с оглед на което за периода
от м. септември 2013г. до изтичането на първоначално уговорения срок (31.03.2015г.) не дължи плащане на
претендираната наемна цена и обезщетение за забава.
За установяване на това свое твърдение
ищецът е представил писмо изх. №664 от 16.08.2013г. (л.52 от делото), като
твърди, че същото е било надлежно връчено на законния представител на ответното
дружество в периода между 16-ти - 20-ти август 2013 година.
Въз основа на приетите по делото
писмени доказателства – писма реф. №659/13.08.2013г.
и реф. №665/16.08.2013г. с адресат EKO ELDA BULGARIA,
признати като получени от дружеството – адресат „Eко
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. С. (писмо вх.
№29105/30.09.2015г. – л.435, дело ВОС), извлечение от книгата за изходящи
номера на „ГАЗТРЕЙД” АД за 2013г., съдът приема, че писмо изх. №664/16.08.2013г.
действително е било изведено като изходяща кореспонденция на ищцовото дружество
„ГАЗТРЕЙД” АД на означената в него дата.
Възражението на ответното дружество, че
е възможно дописване на конкретното съдържание на писмото „прекратяване на
наемен договор“, съдът намира за недоказано.
Не се оспорва факта, че на посочената
дата 16.08.2013г. като изходяща кореспонденция на ищеца „ГАЗТРЕЙД” АД е
изведено „уведомително писмо–Ергос” с изх. №664. От
показанията на разпитания по делото свидетел Н.Г.Ч., воден от ответника „Ергос“ АД, се установява, че в дружеството са се водили
книги за входяща и изходяща кореспонденция, водени от техническия секретар Е.П..
Като се има предвид това и обстоятелството, че ответникът не е посочил и
представил доказателства за начина на водене на тези книги и извършените в тях
вписвания в процесния период (м. август 2013г.), евентуално, че писмо изх.
№664/16.08.2013г. по описа на „ГАЗТРЕЙД” АД е с друго съдържание, то този факт
се преценява ирелевантен за спора.
За установяване на факта, че това писмо
е било връчено надлежно на законния представител на ответното дружество Свилен Ч.
по делото по почин на ищеца са разпитани свидетелите П.С.С. и М. А. С..
Свидетелят П.С. – служител на
„ГАЗТРЕЙД” АД, регионален мениджър за Североизточна България, сочи, че е бил
натоварен от изпълнителния директор на дружеството да отиде в офиса на „ЕРГОС”
АД и да вземе писмото за прекратяване на договора за наем с изходящ номер, за
което разбрал, че няколко дни след взрива е било дадено от г-н В. на г-н Ч. на
място в самата база в с. Е.. По отношение на момента, към който е сторил това,
свидетелят е неточен (противоречив) – „Видяхме се с г-н Ч. в неговия офис един
месец след като излязох от болницата”, „Писмото взех от г-н Ч. два месеца след
взрива след като излязох от болницата”. Категоричен е обаче, че е посетил офиса
на „ЕРГОС” АД, видял се е с директора Ч. и е получил от него писмото, но без входящ
номер в това дружество.
При съпоставянето му в очна ставка с
водения от ответното дружество свидетел Н.Г.Ч. свидетелят П. С. поддържа
твърдение, че е посетил офиса на фирма „Ергос“ два
месеца след взрива, за да вземе от Ч. писмото, което по-рано му е било
предадено от изпълнителния директор на „Газтрейд“.
Свидетелят М. А. С. сочи, че е стар
познат със собственика на „ГАЗТРЕЙД” АД и регионалния мениджър П.С., с когото
са и семейни приятели. Твърди, че в резултат на взрива на базата от
14.08.2013г. П.С. е пострадал тежко, още същия ден е бил приет в болница,
където останал на лечение в продължителен период („22 дни беше в реанимация,
след което още 20 дни имаше възстановяване, доколкото да се вдигне на крака”).
Поради липсата на друго лице, което да изпълнява неговите задължения, със
знанието и съгласието на М. В. свидетелят се включил в огледа на базата и
организацията по „спасяването” на останалата след взрива документация. 2-3 дни
след взрива, някъде около 17 август, в базата пристигнал и собственикът на
„Газтрейд“ АД М. В., за да види за какво става въпрос. Дошъл и П.Ч., когато
свидетелят виждал за първи път и за когото разбрал, че е собственикът на „Ергос“ АД, за да огледа какво е останало от базата. Тогава
на П.Ч. било връчено писмо за освобождаването на базата, за прекратяване на
наема. Свидетелят сочи, че това по принцип е било планирано за след 3 месеца,
„защото беше построена новата база в Б., ... но взривът ни изпревари”. В края
на месец октомври същата година (2013), след излизането от болницата на П.С.
свидетелят С. го откарал до офиса на „Ергос“. П.влязъл
в офиса, а свидетелят останал в колата. След като се върнал С. казал, че е взел
„някакъв изходящ номер, който е за освобождаването на базата”, на което
свидетелят С. се учудил, тъй като било изминало много време от връчването на
писмото и по негова преценка не било редно да се плаща допълнително наем „за
нещо, което не може да се използва изобщо от практическа гледна точка”, а
парите за този период били „страшно много”.
За опровергаване на твърдението на
ищеца „Газтрейд“ АД, че писмо изх. №664/16.08.2013г. му е било надлежно
връчено, по искане на ответника „Ергос“ АД по делото
е разпитан свидетеля Н.Г.Ч.. През периода 2010 - 2013 година същият бил
служител във фирма „Ергос“ АД, изпълняващ длъжността
ръководител транспорт и мениджър продажби, като работата му била свързана с
присъствие в офиса почти през цялото време на работния ден. Свидетелят е
категоричен, че нито знае за връчването през 2013г. на писмо от „Газтрейд“ АД
за прекратяване на наемния договор, нито е виждал такова писмо, а би трябвало
да знае, тъй като се занимавал и с търговската дейност. Според свидетеля Ч.
всички елементи по сключените от „Ергос“ АД договори
касаят входящата и изходящата документация на дружеството. Такава се водела от
техническия секретар Е.П., а при нейно отсъствие била замествана от самия
свидетел. За да се отрази във входящата кореспонденция въпросното писмо е
следвало да бъде предадено на техническия секретар Е.П..
Сочи, че местоположението на работното
му място в офиса на „Ергос“ АД е такова, че позволява
постоянно наблюдение на влизащите и излизащите. С П.С.С. се запознал няколко
месеца след взрива, но не го е виждал в офиса и не е чувал да е носил такова
писмо 2013 година.
При съпоставянето му в очна ставка с
водения от ищцовото дружество свидетел П.С.С. свидетелят Н. Ч. поддържа
твърдение, че около месец октомври 2013г. не е виждал свидетеля П. С. да влиза
в офиса на „Ергос“ АД, а работното му място е такова,
щото позволява видимост към всеки, който влиза и излиза в офиса. Наред с това служебното
му положение е било такова, че не е възможно да не знае за писмото в случай, че
такова действително е съществувало.
При съпоставянето на показанията на
двете групи свидетели, както едни спрямо други, така и с останалите събрани по
делото доказателства, и като отчита:
- възможната тяхна заинтересованост (в
по-голяма степен за свидетелите на ищеца с оглед факта, че св. П. С. е служител
на „Газтрейд“ АД, при това на ръководен пост, а св. М. С. е близък негов
приятел, познат и с бизнес отношения и със собственика и представляващ ищцовото
дружество. От друга страна, към момента на депозиране на свидетелските показания
свидетелят на ответника Н. Ч. не е служител на дружеството);
- факта, че се касае в случая за
търговски договор на значителна стойност спрямо интересите и на двете
дружества;
- сферата на дейност на двете
дружества, изискваща по-стриктна организация на търговските дела и по-голяма
грижа за собствените им интереси;
- в тази връзка, начина, по който
ищецът е организирал надлежното отразяване на писмото в собствената си изходяща
кореспонденция, но е проявил небрежност при организацията на връчването на
писмото на ответното дружество - адресат (дори при лично връчване на
представител (а не, например, по пощата с дата на изпращане и получаване) е
могъл да изиска отразяването на получаването му с дата и подпис върху втори
екземпляр например);
- липсата на логично обяснение за това,
защо след като писмото е адресирано до ответното дружество с отправено до
него изявление за прекратяване на договорната връзка между страните, се
твърди, че същото това писмо (а не втори негов екземпляр и/или писмо за
потвърждение за получаването му) следва да бъде върнато на ищцовото дружество;
- мястото и времето, когато се твърди,
че е направено връчването, ценени с оглед особеностите на ситуацията
(непосредствено след взрива, в първия ден, в който представители на страните са
били допуснати в базата, при още неизяснени обстоятелства относно състоянието
както на материалната база, така и на увредените от взрива лица),
съдът не кредитира показанията на
свидетелите на ищеца, съответно дава вяра на показанията на свидетеля Н. Ч. и
приема, че надлежното връчване на писмо изх. №664/16.08.2013г. по описа на
„ГАЗТРЕЙД” АД на ответното дружество – наемодател „Ергос“
АД не е надлежно установен по делото факт.
Дори да се приеме противното, видно от
съдържанието на самото писмо изх. №664/16.08.2013г. (л.52) ищецът „Газтрейд“
АД, чрез изпълнителния директор М. В.
уведомява лично представителя на ответното дружество „Ергос“ АД г-н Ч., че „във връзка с настъпилата авария ...
„Газтрейд” АД ще прекрати дейността
и респективно наемния договор за имота. В рамките на половин месец ще
демонтираме нашите съоръжения.”
Използваното бъдещо глаголно време сочи
на намерение за прекратяване на наемния договор, обусловено от
настъпилото вредоносно за наетия имот събитие, препятстващо използването му по
предназначение, но не и на ясно, конкретно и недвусмислено волеизявление за
прекратяването на договора. Съгласно постигнатата между страните договореност -
чл.11 от договора за наем от 09.03.2010г., преди изтичането на срока договорът
може да бъде прекратен с едностранно едномесечно предизвестие на всяка от
страните, отправено до другата страна в писмен вид.
Като се има предвид липсата на ясно
изявление за отправяне на изискваното според договора едномесечно предизвестие
и/или момент, към който договора следва да се счита прекратен, както и
посочената в писмото необходимост от време за демонтиране на съоръженията на
наемателя, обосновано може да се приеме, че с посоченото писмо наемодателят
само е уведомен за намеренията на наемателя, като конкретния момент, към който
сключения между страните наемен договор ще се счита за прекратен, е отложен за
в бъдеще. С оглед на това съдът приема, че това писмо не изпълва съдържателното
изискване на уговореното между страните в чл.11 от договора едномесечно писмено
предизвестие, съответно, че по силата на същото сключения между страните наемен
договор е бил прекратен, при това считано от м. септември 2013г. (както се
твърди от ищеца).
Косвено доказателство в тази насока
съставляват и свидетелските показания на разпитания по почин на ищеца
„ГАЗТРЕЙД” АД свидетел М. А. С., съгласно които след взрива на базата в наетия
имот са започнали по-бързото изнасяне в построената нова база на дружеството в Б.,
планирано иначе за след 3 месеца (т.е. за края на 2013 година). Съобразявайки
това както и факта, че се касае само за един ден след взрива на базата,
причинил значителни материални щети и физическо нараняване на работници, не би
могло обосновано да се приеме, че ищецът е формирал и надлежно изявил воля за
отправяне на едномесечно писмено предупреждение за прекратяване на наемния
договор.
По тези съображения и като преценява
липсата както на оспорване на твърденията на ответника за неплащане на
уговорената месечна наемна цена в размер на 10 000 лв. без ДДС (12 000 лв. с
ДДС), считано от м. юни 2013 година, така и посочени и представени
доказателства за установяване погасяването на това задължение, съдът цени
заявеното от ответника „Ергос“ АД възражение за
прихващане на задълженията му към ищеца „Газтрейд“ АД за дължимата и неплатена
продажна цена за доставените му горива по посочените в исковата молба фактури,
ведно с обезщетение за допуснатата забава с насрещните му вземания към ищеца за
дължимата му месечна наемна цена за периода м. юни 2013г. – м. март 2015г.
(вкл.), ведно със следващото се обезщетение за забава, като основателно по
същество.
Касае се за период от 22 месеца, с
оглед на което и предвид факта, че уговорената месечна наемна цена е в размер
на 12 000 лв. (с ДДС) общият размер на това вземане е 264 000 лв. Заявения от
ответника размер на претенцията му от
252 000 лв. (с ДДС) безспорно се обхваща от тази сума, поради което същата се
преценява и като основателна по размер.
Върху дължимите месечни наемни цени за
месеците юни, юли и август 2013г. за периода от датата на падежа на всяко едно
задължение (5-то число на текущия месец – чл.3 от наемния договор) до датата на
предявяване на възражението – 06.06.2014г., дължимото обезщетение за забава е в
размер на 3 336,29 лв., изчислено с оглед договорената между страните 10%
годишна лихва (чл.5 от наемния договор).
По насрещното вземане на ответника „ЕРГОС” АД за обезщетение за вредите, нанесени на отдадения под наем.
За
обосноваване на другото свое вземане спрямо ищеца, с което заявява искане за
извършване на съдебна компенсация на насрещни задължения, ответникът „ЕРГОС” АД излага твърдения, че ищцовото дружество е
допуснало груба небрежност, изразяваща се в неспазване на технологичните
изисквания при транспортиране на опасни товари и необезопасяване на
използваните за дейността му цистерни с гориво, в резултат на което е допуснал
да се получи взрив, при който отдаденото му под наем имущество, собственост на
ответното дружество, е било увредено. С това дружеството – наемател не само не
е изпълнило основно свое задължение по наемния договор - да опазва и върне в
добро състояние наетия имот, но и е причинило неговото обезценяване, съизмеримо
с причинените вследствие на взрива и взривната вълна щети.
По делото
няма спор, че на 14.08.2013г. в наетата от ищеца „ГАЗТРЕЙД” АД база за разтоварване, складиране и търговска дейност с
течни горива в землището на с. Е., е настъпил взрив на две цистерни с гориво –
собственост на дружеството – наемател, в резултат на което са настъпили значителни
материални щети, пострадали са и намиращи се в базата работници и служители.
Не се оспорват и самите повреди като
факти от действителността по построената в имота стопанска сграда, използвана
за офис, самия стопански двор и намиращия се в непосредствена близост и
осигуряващ транспорт до имота железопътен коловоз (пукнатини, разбита мазилка,
разрушени ВиК и ел. инсталации, компрометирани
настилки и канали, пътища, алеи, стоманобетонен басейн и портални врати и др.). Същите се
установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели П.С., Н.
Н., Ж.И.Ж.. От показанията на последния се установява, че в резултат на взрива
на цистерните са настъпили сериозни поражения и по други обекти, намиращи се в
района (по сградите и на Трансстрой и на МТ-база) и даже в ТЕЦ и в самото село Е..
Според
експертното мнение на вещото лице по приетата съдебно – техническа експертиза,
констатирало състоянието на имота при извършения на 18.08.2015г. оглед на имота
на място, установените разрушения биха могли да се получат
вследствие на взрив.
Ищецът не оспорва твърденията на
ответника, че взрива е настъпил в резултат на неспазването на технологичните
изисквания при транспортиране на опасни товари и необезопасяването на цистерни
с гориво от страна на техния собственик и ползвател „Газтрейд” АД, съответно не
противопоставя насрещни твърдения и не доказва, че взривяването на цистерните
се дължи на причини, стоящи извън собствените му възможности и поведение при
осъществяване на търговската му дейност.
Спорния
момент се извежда при възражението на ищеца – наемател, че по-голямата част от
повреденото имущество не е собствено на ответното дружество, а съставлява
подобрения, изградени от самия наемател (при това в предходен сключването на
процесния договор за наем период), поради което за ответника – наемодател
липсва основание да претендира обезщетение за вреди. Твърди се, че наемодателят се е съгласил, че отдава
под наем единствено и само празен терен, като изградените в имота съоръжения
касаят единствено и само уговорения начин на ползуване
и по никакъв начин не са негови приращения, които да
породят автоматично право на собственост за наемодателя. Съгласно постигнатите между страните
договорености, при липса на съгласие от страна на наемателя -„ГАЗТРЕЙД” АД,
същите не могат да бъдат прехвърлени на наемодателя и следва да бъдат изнесени
от имота, като той бъде предаден на наемодателя във вида му, с оглед неговото
основно предназначение.
За установяване на твърдението си, че
самият той е изградил част от съществуващите на терена съоръжения ищецът
„ГАЗТРЕЙД” АД е представил писмени доказателства – разрешително на Община Б. за
извършване на СМР съгласно одобрен работен проект №30/21.07.2003 г., скица
№63/22.05.2003г., писмо изх. № 437/06.04.2004г. на началника на РЗ ПАБ – В.,
становище от 16.07.2003г. на ХЕИ-В., писмо от 27.05.2004г. на Дирекция НСПАБ,
становище от 03.07.2003г. на директора на ПЕПЖИ- В., разрешение за строеж
№11/28.03.2006г., фактури №22/17.05.2007г., №8/30.05.2005г., №6/29.05.2005г.
(л.127-143).
Тези писмени доказателства всъщност не
оспорват твърдението на ответното дружество „Ергос“
АД, че в закупения от него (с НА №45/04.02.2010г., т.I, рег. №855, дело
№45/2010г. на нотариус О.Ш., рег. №147 - копие от цялото досие прието в първо осз на 11.09.2015 л.79-101) и отдаден под наем с процесния
договор за наем от 09.03.2010г. недвижим имот са съществували постройки и
съоръжения, позволяващи експлоатацията му за складиране, товаро-разтоВ. дейност и търговия с течни горива. Без значение е
факта дали същите в предходен момент са били изградени именно от ищцовото
дружество. Ищецът нито твърди, нито доказва, че е придобил собствеността върху
тях. Към момента на изграждане на част от съоръженията, за което са представени
посочените по-горе доказателства, теренът е бил собствен на предишния
собственик - праводател на ответника „Трансстрой В.”
АД, като липсват липсват твърдения и посочени и
представени доказателства за учредено в полза на ищеца (или сочения в горните
доказателства инвеститор „Газтрейд Блек Сий“ АД) право на строеж, съответно, че се касае за
преместваеми съоръжения (движими вещи). С оглед на това и доколкото се касае за
подобекти (сгради и съоръжения), изградени върху чужд терен, то обосновано може
да се приеме, че същите са били придобити от собственика на терена по приращение.
Фактът, че същите са съществували към
момента на придобиване на терена от ответното дружество и са били част от
закупения имот може да се изведе и от заключението на ССчЕ,
установяващо, че за счетоводни и данъчни цели придобитият през 2010г. имот е
бил заведен в счетоводните книги на ответното дружество като отделни активи
съобразно характеристиката на всеки един актив по вид и предназначение (основно
с оглед на това дали се касае амортиризуем или неамортиризуем ДМА). Така с мемориален ордер от
02.01.2011г. е направено отграничаване на амортиризуеми от неамортиризуеми
активи и със заден вальор са направени счетоводни
записвания като стойността на придобиване на имота по нотариалния акт с
коригиращи операции е сторнирана чрез отделяне на
стойността на част от активите (извън земята), за които се отчитат разходи за
амортизация (същите са отнесени по сметка 204 „машини и съоръжения и стопански
инвентар“).
Обстоятелството, че в придобития от „Ергос“ АД през 2010г. недвижим имот са съществували масивна
сграда и подобрения (ВиК и ел. инсталации, пътища, алеи,
стоманобетонен басейн и портални врати), изградени преди 2003
година, като същите са били част от Складова база за ГСМ на „Трансстрой - В.” АД, се
сочи и от вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебно-техническа
експертиза (СТЕ). В заключението си вещото лице посочва, че автомобилният достъп до имота е по вътрешни
пътища на „Трансстрой - В.” АД, като наред с това, успоредно на ж.п.
линията В.-С. е изградена вътрешно заводска линия, обслужваща предприятията „Леспорт“ и „Трансстрой“, като от това отклонение е отделен
маневрен глух коловоз, обслужващ процесния имот, чрез който има възможност да
се приемат по две ж.п. цистерни едновременно.
Безспорно е, че съществуването на тези
допълнителни подобекти (подобрения) увеличава атрактивността на имота и
позволява отдаването му под наем за осъществяване на специфична дейност по
съхраняване и търговия с течни горива при по-добри условия за собственика. Това
се отнася и до отклонението на жп коловоза, обслужващ имота. Независимо дали
същият е собственост на собственика на имота или не, безспорно е, че същият е
съществувал и е обслужвал имота, позволявайки осъществяване на ж.п. връзката с
републиканската ж.п. мрежа, улеснявайки по този начин използването му за
промишлени цели. (както се сочи от вещото лице по СТЕ, косвено и
от свидетеля П.Х., касае се за вътрешен имот, достъп до който се осигурява по вътрешноведомствени
пътища и жп отклонението). С оглед на това увреждането и на жп коловоза в
резултат на взрива безспорно e нанесло вреди и на самия имот предвид
затрудненото обслужване на доставки (затрудняването на транспорта), което
неминуемо води и до обезценяването на имота.
Според експертното мнение на вещото
лице по СТЕ, като се използват всички подобрения и съоръжения, които допринасят
за изпълнението на дейността, пазарната оценка на имота се определя от неговата
приходна (наемна) стойност и преди причиненото увреждане същата е била в размер
на 1 431 254 лева (1
426 254 лв. ведно с необходими ремонтни работи в размер на 5000 лв.).
Според вещото лице в резултат на причинените от
взрива на 14.08.2013г. увреждания имотът се е обезценил с 92,33% като е
определило пазарната му стойност по пазарни аналози за промишлен незастроен
терен в размер на 109 324 лева.
Въз основа на горното съдът приема, че
дължимото на ответното дружество обезщетение е в размер на 1 316 930
лева, съответстващо на разликата между пазарната стойност на имота преди и след увреждането. (в този смисъл е и
решение №132/10.04.2012г. по гр.д. №1233/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.,
постановено по реда на чл.290от ГПК и съставляващо задължителна съдебна
практика).
Търсеното с предявеното възражение за
прихващане насрещно вземане на ответника в размер на 66 577,58 лева, представляващо част от дължимото му
обезщетение, цялото в размер на 1 316 930 лева, безспорно се обхваща
от тази сума, поради което се преценява като основателно.
В заключение съдът приема, че към момента на
постановяване на решението (19.07.2017г.) страните имат следните вземания една
към друга:
1.
Вземане на
ищеца „ГАЗТРЕЙД” АД спрямо ответника „ЕРГОС” АД за сумата 349 424,39 лева,
представляващо общия размер на дължими, но незаплатени цени за закупено
гориво съгласно сключен между страните договор за покупко-продажба на
горива №002 от 05.01.2012г., за които са издадени фактури №*********/16.08.2013г.;
№*********/20.08.2013г.; №*********/26.08.2013г.; №*********/27.08.2013г.; №*********/29.08.2013г.;
№*********/03.09.2013г.; №*********/05.09.2013г.; №*********/07.09.2013г.;
№*********/09.09.2013г.; №*********/10.09.2013г.; №*********/13.09.2013г.;
№*********/16.09.2013г.; №*********/23.09.2013г.; №*********/25.09.2013г.;
№*********/27.09.2013г.; №*********/30.09.2013г.; №*********/04.10.2013г.;
№*********/07.10.2013г.; №*********/09.10.2013г.; №*********/14.10.2013г.;
№*********/17.10.2013г.; №*********/18.10.2013г.; №*********/23.10.2013г.;
№*********/24.10.2013г.; №*********/28.10.2013г.; №*********/29.10.2013г.;
№*********/30.10.2013г.; №*********/04.11.2013г.; №*********/04.11.2013г.;
№*********/06.11.2013г.; №*********/11.11.2013г.; №*********/11.11.2013г.;
№*********/13.11.2013г.; №*********/18.11.2013г.; №*********/22.11.2013г.;
№*********/25.11.2013г.; №*********/30.11.2013г.; №*********/04.12.2013г.;
№*********/05.12.2013г.; №*********/10.12.2013г.; №*********/14.12.2013г.;
№*********/19.12.2013г.; №*********/23.12.2013г.; №*********/27.12.2013г.;
№*********/30.12.2013г.; №*********/06.01.2014г.; №*********/07.01.2014г.;
№*********/10.01.2014г.; №*********/15.01.2014г.; №*********/20.01.2014г.;
№*********/23.01.2014г.; №*********/24.01.2014г.; №*********/27.01.2014г.;
№*********/04.02.2014г.; №*********/10.02.2014г.
1.1.
За разликата
до пълния размер на търсената с иска сума от 352 961,11 лв. искът е неоснователен
предвид установеното погасяване чрез плащане от 24.02.2014г. и на остатъка от
задължението по фактура №*********/14.08.2013г. (макар и сторено след
завеждането на иска).
2.
Вземане на
ищеца „ГАЗТРЕЙД” АД спрямо ответника „ЕРГОС” АД за сумата 121 770,42 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 349 424,39 лв. за
периода от 13.02.2014г. (датата на предявяване на иска) до 19.07.2017г. (датата
на постановяване на решението).
3.
Вземане на
ищеца „ГАЗТРЕЙД” АД спрямо ответника „ЕРГОС” АД за сумата 10,83 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
от 3 537,72 лв. (неплатения към датата на подаване на исковата молба в съда
остатък на задължението по фактура №*********/14.08.2013г.) за периода от
13.02.2014г. (датата на предявяване на иска) до 23.02.2014г. (дата предхождаща
деня на плащането).
4.
Вземане на
ищеца „ГАЗТРЕЙД” АД спрямо ответника „ЕРГОС” АД за сумата 8 361,04 лева, представляваща общия размер на дължимите
обезщетения за забава в размер на законната лихва върху неплатените задължения
за период, считано от датата на падежа на всяко едно задължение по фактури №*********/16.08.2013г.;
№*********/20.08.2013г.; №*********/26.08.2013г.; №*********/27.08.2013г.;
№*********/29.08.2013г.; №*********/03.09.2013г.; №*********/05.09.2013г.;
№*********/07.09.2013г.; №*********/09.09.2013г.; №*********/10.09.2013г.;
№*********/13.09.2013г.; №*********/16.09.2013г.; №*********/23.09.2013г.;
№*********/25.09.2013г.; №*********/27.09.2013г.; №*********/30.09.2013г.;
№*********/04.10.2013г.; №*********/07.10.2013г.; №*********/09.10.2013г.;
№*********/14.10.2013г.; №*********/17.10.2013г.; №*********/18.10.2013г.;
№*********/23.10.2013г.; №*********/24.10.2013г.; №*********/28.10.2013г.;
№*********/29.10.2013г.; №*********/30.10.2013г.; №*********/04.11.2013г.;
№*********/04.11.2013г.; №*********/06.11.2013г.; №*********/11.11.2013г.; №*********/11.11.2013г.;
№*********/13.11.2013г.; №*********/18.11.2013г.; №*********/22.11.2013г.;
№*********/25.11.2013г.; №*********/30.11.2013г.; №*********/04.12.2013г.;
№*********/05.12.2013г.; №*********/10.12.2013г.; №*********/14.12.2013г.;
№*********/19.12.2013г.; №*********/23.12.2013г.; №*********/27.12.2013г.;
№*********/30.12.2013г.; №*********/06.01.2014г.; №*********/07.01.2014г.;
№*********/10.01.2014г.; №*********/15.01.2014г.; №*********/20.01.2014г.;
№*********/23.01.2014г.; №*********/24.01.2014г.; №*********/27.01.2014г.;
№*********/04.02.2014г.; №*********/10.02.2014г., до датата на подаване на исковата молба в съда - 12.02.2014г.
5.
Вземане на
ответника „ЕРГОС” АД спрямо ищеца „ГАЗТРЕЙД” АД за сумата 252 000 лева (с
ДДС), представляваща дължима и неплатена наемна цена в размер на по 10 000 лв.
месечно (без ДДС) по сключен между страните договор за наем от 09.03.2010г. за
периода м. юни 2013г. – м. март 2015г. (вкл.).
6.
Вземане на
ответника „ЕРГОС” АД спрямо ищеца „ГАЗТРЕЙД” АД за сумата 3 336,29 лева (с
ДДС), представляваща дължимо обезщетение
за забава в размер на уговорената между страните с договор за наем от
09.03.2010г. договорна лихва в размер на 10% годишно върху дължимите наемни
цени за м. юни – м. август 2013г. (вкл.) за период, считано от датата на падежа
на отделните месечни задължения (5-то число на съответния месец) до датата на
предявяване на възражението – 06.06.2014г.
7.
Вземане на
ответника „ЕРГОС” АД спрямо ищеца „ГАЗТРЕЙД” АД за сумата 11 413,33 лева (с
ДДС), представляваща дължимо обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата от 36 000 лв.
(общ размер на дължимите наеми за периода м. юни – м. август 2013г. (вкл.)) за
периода от 06.06.2014г. (датата на предявяване на възражението за прихващане)
до 19.07.2017г. (датата на постановяване на решението).
8.
Вземане на
ответника „ЕРГОС” АД спрямо ищеца „ГАЗТРЕЙД” АД за сумата 51 219,18 лева (с
ДДС), представляваща дължимо обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата от 216 000 лв.
(общ размер на дължимите наеми за периода м. септември 2013г. – м. март 2015г.
(вкл.)) за периода от 20.03.2015г. (датата на предявяване на възражението за
прихващане) до 19.07.2017г. (датата на постановяване на решението).
9.
Вземане на
ответника „ЕРГОС” АД спрямо ищеца „ГАЗТРЕЙД” АД за сумата 66 577,58
лева (с ДДС), представляваща част от
дължимото обезщетение за вреди на собствения на „ЕРГОС” АД недвижим имот - ПИ с
№ 000146 с площ от 5 000
кв.м. в землището на с. Е., обл. В. и застроената в
него складова база ГСМ (база за разтоварване, складиране и търговска дейност с
течни горива), изразяващи се в неговото реално
обезценяване със стойността на средствата, необходими за
възстановяването му, причинени
вследствие на взрив от 14.08.2013г.
на две цистерни с гориво - собственост на наемателя „ГАЗТРЕЙД” АД, и взривната вълна, настъпили поради виновно и
противоправно проявена от него груба небрежност, цялото в размер на
1 316 930 лева.
Доколкото при съдебното прихващане
ликвидността на насрещните вземания се определя към датата на постановяване на
решението, съдът приема, че прихващането следва да се извърши именно към
настоящия момент. Тъй като насрещните вземания са лихвоносни, първо се извършва
компенсация на натрупаните до този момент лихви за забавено изпълнение, а след
това и на главниците на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях,
при което се получава остатък от вземането по главния иск на ищеца „ГАЗТРЕЙД”
АД за неплатени цени на извършените доставки на горива в общ размер на
95 020,30 лева.
Именно в този размер предявения иск
следва да бъде уважен, като за остатъка до пълния претендиран
размер следва да бъде отхвърлен поради извършеното съдебно прихващане с
насрещни вземания на ответника. Сумата следва да се присъди ведно със законната
лихва, считано от 20.07.2017г. (дата, следваща датата на извършената съдебна
компенсация на насрещни вземания) до окончателното й плащане.
При този изход на спора и като
съобразява преценената основателност на всички предявени претенции (по исковете
на ищеца и по възраженията за прихващане на ответника) съдът приема, че
сторените по делото разноски следва да останат в тежест на всяка една от
страните така, както са ги направили.
Въз основа на
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „ГАЗТРЕЙД” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., район ***, представлявано от изп.
директор М.И.В., срещу „ЕРГОС” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. ***,
представлявано от изп. директор С.Д.Ч., иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, за заплащане на сумата 3 536,72 лева, претендирана като
дължим остатък от неплатена продажна цена за доставени горива, за което е
издадена фактури №*********/14.08.2013г., като
неоснователен, предвид извършеното в
хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА „ЕРГОС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. ***, представлявано
от изп. директор С.Д.Ч., ДА ЗАПЛАТИ на „ГАЗТРЕЙД” АД,
ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., район ***, представлявано от изп.
директор М.И.В., сумата 95 020,30
лева (деветдесет и пет хиляди и двадесет лева и тридесет стотинки),
представляваща дължим остатък от незаплатени цени за закупено гориво съгласно сключен
между страните договор за покупко-продажба на горива №002 от 05.01.2012г., за
които са издадени фактури №*********/16.08.2013г.; №*********/20.08.2013г.;
№*********/26.08.2013г.; №*********/27.08.2013г.; №*********/29.08.2013г.;
№*********/03.09.2013г.; №*********/05.09.2013г.; №*********/07.09.2013г.;
№*********/09.09.2013г.; №*********/10.09.2013г.; №*********/13.09.2013г.;
№*********/16.09.2013г.; №*********/23.09.2013г.; №*********/25.09.2013г.;
№*********/27.09.2013г.; №*********/30.09.2013г.; №*********/04.10.2013г.;
№*********/07.10.2013г.; №*********/09.10.2013г.; №*********/14.10.2013г.;
№*********/17.10.2013г.; №*********/18.10.2013г.; №*********/23.10.2013г.;
№*********/24.10.2013г.; №*********/28.10.2013г.; №*********/29.10.2013г.;
№*********/30.10.2013г.; №*********/04.11.2013г.; №*********/04.11.2013г.;
№*********/06.11.2013г.; №*********/11.11.2013г.; №*********/11.11.2013г.;
№*********/13.11.2013г.; №*********/18.11.2013г.; №*********/22.11.2013г.;
№*********/25.11.2013г.; №*********/30.11.2013г.; №*********/04.12.2013г.;
№*********/05.12.2013г.; №*********/10.12.2013г.; №*********/14.12.2013г.;
№*********/19.12.2013г.; №*********/23.12.2013г.; №*********/27.12.2013г.;
№*********/30.12.2013г.; №*********/06.01.2014г.; №*********/07.01.2014г.;
№*********/10.01.2014г.; №*********/15.01.2014г.; №*********/20.01.2014г.;
№*********/23.01.2014г.; №*********/24.01.2014г.; №*********/27.01.2014г.;
№*********/04.02.2014г.; №*********/10.02.2014г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 20.07.2017г. (дата, следваща датата на извършената
съдебна компенсация на насрещни вземания) до окончателното й плащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „ГАЗТРЕЙД” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., район ***, представлявано от изп.
директор М.И.В., срещу „ЕРГОС” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. ***,
представлявано от изп. директор С.Д.Ч., искове с правно основание чл.79, ал.1
от ЗЗД, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.294, ал.1
от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сумата над
присъдения от съда размер от 95 020,30 лева до общия основателен размер на
претенцията от 349 424,39 лева, както и за сумата 8 361,04 лева, представляваща общия
размер на дължимите обезщетения за забава в размер на законната лихва върху
неплатените задължения за период, считано от датата на падежа на всяко едно
задължение по фактури №*********/27.08.2013г.;
№*********/10.09.2013г.; №*********/14.08.2013г.; №*********/16.08.2013г.;
№*********/20.08.2013г.; №*********/26.08.2013г.; №*********/29.08.2013г.;
№*********/03.09.2013г.; №*********/05.09.2013г.; №*********/07.09.2013г.;
№*********/09.09.2013г.; №*********/13.09.2013г.; №*********/16.09.2013г.;
№*********/23.09.2013г.; №*********/25.09.2013г.; №*********/27.09.2013г.;
№*********/30.09.2013г.; №*********/04.10.2013г.; №*********/07.10.2013г.;
№*********/09.10.2013г.; №*********/14.10.2013г.; №*********/17.10.2013г.;
№*********/18.10.2013г.; №*********/23.10.2013г.; №*********/24.10.2013г.;
№*********/28.10.2013г.; №*********/29.10.2013г.; №*********/30.10.2013г.;
№*********/04.11.2013г.; №*********/04.11.2013г.; №*********/06.11.2013г.;
№*********/11.11.2013г.; №*********/11.11.2013г.; №*********/13.11.2013г.;
№*********/18.11.2013г.; №*********/22.11.2013г.; №*********/25.11.2013г.;
№*********/30.11.2013г.; №*********/04.12.2013г.; №*********/05.12.2013г.;
№*********/10.12.2013г.; №*********/14.12.2013г.; №*********/19.12.2013г.;
№*********/23.12.2013г.; №*********/27.12.2013г.; №*********/30.12.2013г.; №*********/06.01.2014г.;
№*********/07.01.2014г.; №*********/10.01.2014г.; №*********/15.01.2014г.;
№*********/20.01.2014г.; №*********/23.01.2014г.; №*********/24.01.2014г.;
№*********/27.01.2014г.; №*********/04.02.2014г.; №*********/10.02.2014г.,
до датата на подаване на исковата молба в съда - 12.02.2014г., както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата 352 961,11 лева,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 13.02.2014г., до
19.07.2017г., включително (датата на извършената съдебна компенсация на
насрещни вземания), поради погасяването им чрез извършено съдебно прихващане на
тези вземания с насрещните вземания на ответника, описани в мотивите на
решението.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд
с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от датата на връчване
на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: