Решение по дело №276/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.145-чл.178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл.118, ал.3, във вр. с ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Г. П. Л. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]срещу Решение № *** **** от 15.04.2024 година на Директора на ТП на НОИ - [област], с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане [номер]**** /прот. № N0188/ от 06.03.2024 година на длъжностно лице по чл.98, ал.1 от КСО.

Жалбоподателят счита, че обжалваният административен акт е неправилен и незаконосъобразен. По същество излага доводи за неправилно прилагане на материалния закон, в частност относно началната дата, на която е следвало да бъде започнато изпащането на пенсията, като посочва, че според него началната дата е именно 06.03.2018 година, тъй като тогава в ТЕЛК е била получена цялата документация. С тези мотиви иска от съда да постанови съдебен акт, с който оспорения административен акт да бъде отменен.

В проведеното на 19.09.2024 година съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се явява лично и заявява, че поддържа жалбата като моли съда да постанови съдебно решение, с което същата да бъде уважена, респективно обжалвания от него административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен.

Ответникът по жалбата - директор на Териториално поделение /ТП/ на НОИ - [област], редовно призован не се явява, представлява се от юрисконсулт Й. С., която оспорва основателността на депозираната жалба и моли съда да постанови съдебно решение, с което същата да бъде отхвърлена

Административен съд - [област], като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл.168, ал.1 от АПК, въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, намира следното:

Жалбата е подадена от лице по чл.147, ал.1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административен акт, при спазване на срока по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от КСО, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С Експертно решение № *** от 3*** година, издадено от ТЕЛК II състав за общи заболявания към МБАЛ „****“ – [населено място] по повод освидетелстване по документи е определена на жалбоподателя 50% ТНР за инвалидност поради общо заболяване с дата на инвалидизиране **** година и срок до ****.2022 година /лист 347/. С Решение № **** от ***** година експертното решение на ТЕЛК е потвърдено от медицинска комисия при ТП на НОИ - [област] /лист 348/. След анализ и оценка на представените доказателства е издадено разпореждане [номер] от **** година, във връзка с прот. № **** от **** година, с което длъжностно лице по чл.98, ал.1 от КСО на основание чл.74, ал.1 от КСО, във вр. с Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004 година, считано от **** година със срок до **** година е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване /лист 385/. Видно от представената чрез административната преписка обратна разписка, разпореждането на длъжностно лице по чл.98, ал.1 от КСО е връчено на жалбоподателя на 17.01.2022 година /лист 388, гръб/.

На 18.01.2022 година срещу цитираното разпореждане е депозирана жалба с вх. № **** **** година /лист 390/, която е препратена по компетентност на РЗИ - [област] с писмо изх. № 1012-13-21#1 от 21.01.2022 година, в което се посочва, че жалбата съдържа доводи, които са изцяло насочени срещу медицинската експертиза и не са от компетентността на НОИ /лист 392/. С Акт за прекратяване на административно производство с изх. № I-3441 НЕЛК е прекратил образуваното административно производство във връзка с обжалването на Експертно решение № *** от ****година на ТЕЛК /лист 397/.

С Експертно решение № ****от **** година на ТЕЛК втори състав към МБАЛ „****“ АД- [населено място] след извършено преосвидетелстване на жалбоподателя е определена 75% ТНР /лист 401/. Това експертно решение е обжалвано пред НЕЛК, който с Експертно решение № 9****от **** година връща експертното решение на ТЕЛК за ново освидетелстване /лист 418/. Във връзка с обжарването на експертното решение на 04.01.2023 година с разпореждане [номер]****/**** година, издадено от длъжностно лице по чл.98, ал.1 от КСО е спряно административното производство по продължаване срока за изплащане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване до произнасяне на компетентните органи на медицинската експертиза /лист 424/. Срещу разпореждането е депозирана жалба с вх. № 1012-13-6/23.01.2023, по повод на която директорът на ТП на НОИ- [област] се е произнесъл с Решение № 630926**** от 22.02.2023 година /лист 426/.

С Експертно решение № **** от **** година издадено от ТЕЛК втори състав към МЛАБ „**** АД - [населено място], във връзка с преосвидетелстване на лицето е определена 97% ТНР без чужда помощ /лист 432/. Експертното решение отново е било обжалвано пред НЕЛК с жалба вх. № 012708/14.03.2023 година /лист 434/. Въз основа на така издаденото експертно решение от страна на длъжностно лице по чл.98, ал.1 от КСО е постановено разпореждане [номер] от **** година, с което е преизчислен размерът на пенсията /лист 439/. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 11.04.2023 година /лист 440/ и срещу него е депозирана жалба с вх. № 1012-13-27 от 12.04.2023 година по повод на която директорът на ТП на НОИ - [област] се е произнесъл с Решение № 630926**** от 11.05.2023 година /лист 444/. С решението директорът е отхвърлил изцяло жалбата. Срещу така постановеното решение на директора на ТП на НОИ - [област] е подадена жалба с вх. № 1438 от 18.05.2023 година пред Административен съд - [област] и е образувано административно дело, което е приключило с постановен съдебен акт, а именно Решение № *** от ****година по адм. дело № *** по описа за 2023 година /лист 469/. С постановеното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Междувременно във връзка с депозираната жалба срещу експертно решение № ****от **** година на ТЕЛК, НЕЛК се е произнесъл с Експертно решение № ****от ****година, с което отново е върнал експертно решение на ТЕЛК за ново освидетелстване /лист 449/. С оглед на това е издадено ново разпореждане [номер]**** от 25.07.2023 година на длъжностно лице по чл.98, ал.1 от КСО, с което отново е спряно изплащането на пенсията за инвалидност поради общо заболяване до произнасяне от органите на медицинската експертиза /лист 451/. Това разпореждане също е било предмет на обжалване от страна на настоящият жалбоподател, доколкото от представените чрез административната преписка доказателства се установява, че е депозирана жалба с вх. № 1012-13-27#7 от 31.07.2023 година до директора на ТП на НОИ - [област], който се е произнесъл по нея с Решение № 630926**** от 29.08.2023 година, с което я е отхвърлил /лист 453/. Срещу постановеното от страна на директора на ТП на НОИ - [област] решение е депозирана жалба с вх. № 2398 от 04.09.2023 година пред Административен съд - [област], който е постановил съдебен акт – Решение № *** от ****година, постановено по адм. дело № ****година, с което решението е отменено /лист 460/. Във връзка с така постановеното съдебно решение е издадено разпореждане [номер] от 01.11.2023 година, с което е възобновено изплащането на пенсия за инвалидност поради общо заболяване /лист 465/.

С Експертно решение № **** от **** година ТЕЛК втори състав към МБАЛ „****“ АД - [населено място] отново е преосвидетелствало лицето, като е определило 100% ТНР /лист 476/. Така издаденото експертно решение отново е обжалвано пред НЕЛК, който с Експертно решение № **** от **** година го е потвърдил /лист 478/. С Решение № **** от ****година Експертно решение № **** от ***одина е потвърдено от медицинска комисия при ТП на НОИ - [област] /лист 479/. Във връзка с това експертно решение е издадено ново разпореждане [номер] от 07.03.2024 година на длъжностно лице по чл.98, ал.1 от КСО, с което личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е определена за 100% ТНР, считано от 02.05.2022 година със срок до 01.10.2026 година. След извършеното преизчисления в съответствие с описанието в разпореждането на лицето е определена пенсия в следните размери: от 02.05.2022 година в размер на 425,50 лева; от 01.07.2022 година в размер на 537,05 лева; от 01.10.2022 година в размер на 537,05 лева и от 01.07.2023 година в размер на 601,50 лева /лист 483/. Срещу това разпореждане е подадена жалба с вх. № 1012-13-23 от 15.03.2023 година до директора на ТП на НОИ - [област], който е издал Решение № 630926**** от 15.04.2024 година, с което я е отхвърлил.

На 25.04.2024 година в Административен съд - [област] е входирана жалба с вх. № 1221/25.04.2024 година срещу Решение № 630926**** от 15.04.2024 година, по повод на която е образувано и настоящото административно дело. Предмет на настоящият съдебен контрол е именно Решение № 630926**** от 15.04.2024 година на директора на ТП на НОИ- [област].

Пред настоящата съдебна инстанция като доказателства по делото са представени и приети чрез административната преписка: Писмо с изх. № 2213-50-5200#2 от 20.12.2017 година от НОИ, Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ до ТП на НОИ - [област], с което документи, в това число Е-204 N, Е-205 N и Е-207 N и друга документация на норвежки език /лист 11- 23/; Писмо с изх. № 2213-50-5200#4 от 26.01.2018 година от Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ при НОИ до ТП на НОИ-[област], с което е изпратена медицинска документация с превод на български език /лист 24/; Писмо с изх. № 1029-50-32895#1 от 04.01.2019 година Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ до ТП на НОИ - [област] /лист 26-29/; Писмо с изх. № 2176-50-1254#2 от 22.11.2019 година от Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ до ТП на НОИ- [област], с която е изпратена нова документация /лист 30-135/; Писмо изх. № 2176-50-1254#4 от 03.01.2020 година от Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ до ТП на НОИ-[област], с което е представен Е001 N и медицинска документация преведена на български език /лист 136-140/; Писмо с изх. № 2215-50-67#1 от 28.05.2020 година от Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ до ТП на НОИ- [област], с което е представен *** **** **** и копие на испанското решение /лист 141-152/; Писмо изх. № 2213-13-70#7 от 07.02.2020 година от ТП на НОИ-[област] до РЗИ, с което е поискано установяване на обстоятелства по отношение на медицинска експертиза /лист 153-228/; Писмо с изх. № 2213-50-5200#5 от 05.02.2018 година от Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ до ТП на НОИ-[област], с която е представена допълнителна медицинска документация /лист 229-337/; Приложение с изх. № 2202-50-862#2 от 26.05.2021 година, с което от страна на Г. П. Л. са представени доказателства /лист 338-345/; Писмо с изх. № 2207-50-802#6от 10.06.2021 година от ТП на НОИ-[област] до „****“ АД, с което е поискано удостоверение обр. УП-3 – ****от **** година /лист 349-350/.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд - [област], като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба с вх. № 1012-13-23 от 15.03.2023 година по реда на чл.117, ал.1 от КСО и в сроковете за обжалване по чл.117, ал.2, т.1 от КСО.

Относно компетентността на административния орган:

Разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2 б.“а“ от КСО компетентен да се произнесе по жалби срещу разпореждания на длъжностно лице по чл.98, ал.1 от КСО с мотивирано решение е именно ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. От тази гледна точка, в настоящият случай - Решение № 630926**** от 15.04.2024 година е издадено именно от директорът на Национален осигурителен институт - [област]. Съобразно чл.9, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт /ПОДНОИ/, НОИ се състои от централно управление и териториални поделения, като териториалният обхват и седалищата на териториалните поделения са съгласно границите и административните центрове в [държава], утвърдени с указ на президента на [държава], т.е. доколкото постоянният адрес на жалбоподателя е в [населено място], то компетентен да се произнесе е именно директорът на териториалното поделение на НОИ- [област]. Потвърденото с оспореното решение разпореждане също е издадено от компетентен орган в рамките на неговата компетентност, а именно ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ- [област]. От изложеното следва, че не е налице основание за отмяна на акта по смисъла на чл.146, т.1 от АПК.

Относно формата на акта:

Решението е издадено в изискуемата от закона форма и със съдържание, което е регламентирано в чл.59, ал.2 от АПК. Отговаря на изискванията за мотивираност, съгласно чл.117, ал.3 от КСО. Означен е и органът, който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Посочена е информация относно реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. В решението е посочена датата на неговото издаване и е отразен подпис на издателя му. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган приема обжалваното разпореждане за издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура и споделя изводите на издателя му досежно прилагане на разпоредбата на чл.98, ал.7 от КСО по отношение на изложените в разпореждането на длъжностното лице факти и обстоятелства. Въз основа на това, съдът прави извод за липса на основание за отмяна на акта по чл.146, т.2 от АПК.

Относно спазването на административнопроизводствените правила:

При издаване на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да послужат като самостоятелно основание за отмяна. Доводи в тази посока не са направени и от страна на жалбоподателя, предвид което липсва основание за отмяна на административния акт по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.

Относно съответствието на акта с материалния закон и съответствието му с целта на закона:

В раздел II „Пенсии за инвалидност“ в Глава шеста „Задължително пенсионно осигуряване“ на КСО законодателят е регламентирал пенсиите за инвалидност, като е обособил два самостоятелни вида пенсии за инвалидност, а именно: пенсия за инвалидност поради общо заболяване и пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. По делото не е спорно, че на лицето Г. П. Л. е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, регламентирана в чл.71- чл.77 от КСО, чиито разпоредби предвиждат, че осигурените лица придобиват такава пенсия, ако са загубили работоспособността и имат 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане, както и ако имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, и изрично посочен като продължителност в нормата на чл.74 от КСО, като изискването за продължителността на осигурителния стаж се определя в зависимост от възрастта на лицето.

Спорното в настоящият случай се свежда до това да бъде установено, дали правилно от страна на административният орган е определен началният момент на отпускане на съответната пенсия за инвалидност поради общо заболяване - 02.05.2022 година, доколкото жалбоподателят навява доводи, че началната дата следва да бъде 06.03.2018 година.

Разпоредбата, която урежда датата на отпускане на пенсията е чл.94 от КСО, като в нея са обособени самостоятелни разпоредби. Първата от тях касае общо пенсиите и добавките към тях, като обвързва датата на отпускане на пенсията с определен срок за подаване на заявлението за пенсиониране от датата на придобиване на правото на пенсиониране. За отпускане на пенсии за инвалидност обаче е регламентиран специален ред за определяне на началната дата, установен с разпоредбата на чл.94, ал.3 от КСО. Тази разпоредба е специална по отношение на чл.94, ал.1 от КСО и като такава изключва нейното приложение и предвижда, че извън случаите по ал.1 пенсията за инвалидност и/или добавката за чужда помощ се отпускат от датата на подаване на лицето на заявление - декларация до териториалната експертна лекарска комисия /ТЕЛК/, но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно – от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ по отношение на правоимащото лице.

С особена важност относно началният момент на отпускане на пенсията е разпоредбата на чл.30, ал.3 от Наредбата за пенсиониране и осигурителния стаж /НПОС/, която прокламира, че преосвидетелстването на лицата с трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане се извършват до изтичане на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. Когато преосвидетелстването се извършва до първо число на месеца, в който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и при предсрочно преосвидетелстване по молба на пенсионира, пенсията се определя в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от първо число на месеца, следващ месеца на преосвидетелстването. Когато преосвидетелстването е извършено в месеца, през който изтича срокът за който е отпусната пенсията, както и след това, не по вина на лицето пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се или се намалява или прекратява от срока до който е била отпусната.

При така очертаната нормативна рамка, настоящият съдебен състав счита, че правилно административният орган е определели началната дата на отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, а именно 31.05.2021 година, респективно правилно впоследствие е преизчислил размерът на същата, считано от 02.05.2022 година. Аргументите за това се изразяват в следното:

От представените по делото доказателства, кредитирани изцяло от съда се установи, че с писмо с рег. № 1029-13-522 от 28.02.2018 година ТП на НОИ - [населено място], описва и изпраща получената по международна линия медицинска документация за Г. П. Л. на РЗИ- [населено място] за удостоверяване на обстоятелствата по отношение на медицинската експертиза, като е изпратено и последващо писмо с изх. № 2213-13-70-7 от 07.02.2020 година с допълнителна медицинска документация. Първоначално изпратената медицинска документация постъпва в ТЕЛК с писмо № 267 от 06.03.2018 година, изпратено от страна на РЗИ. В следствие на така получената медицинска документация, жалбоподателят е първоначално освидетелстван с Експертно решение № 0971-094 от 31.01.2021 година на ТЕЛК II състав общи заболявания към МБАЛ „****“ АД, с което му е била определена 50% трайно намалена работоспособност и дата на инвалидизиране 31.05.2021 година. В тази връзка, прилагайки разпоредбата на чл.94, ал.3 от КСО именно датата ****година следва да се счита, като начална дата за първоначално отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, а това е така защото изрично в цитираната разпоредба законодателят е предвидил, че пенсията се отпускат от датата на подаване на лицето на заявление - декларация до териториалната експертна лекарска комисия /ТЕЛК/, но не по-рано от датата на инвалидизиране. Това означава, че дори медицинската документация, заедно с подаденото заявление - декларация да е получена на 06.03.2018 година, както твърди и самият жалбоподател в депозираната пред съда жалба, то същата не може да се приеме за начална дата, доколкото законодателят изисква това да не е станало по-рано от датата на инвалидизиране, която в настоящият случай е 31.05.2021 година. Нормативната уредба, свързана с датата на инвалидизиране се съдържа в чл.70 от Наредбата за медицинската експертиза, в която са посочени различни хипотези, които предвиждат и различен момента на определяне датата на инвалидизирането. Доколкото обаче Експертно решение № **** от **** година на ТЕЛК е влязло в сила, то същото представлява стабилен административен акт, който поражда съответни правни последици, с което правните субекти, включително и съдът е длъжен да се съобрази, като една от тях е именно във връзка с определяне началната дата на инвалидизиране - 31.05.2021 година.

Наред с горното правилни са изводите, обективирани и в процесното разпореждане [номер]**** от ****година, с което е преизчислен размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, извършено въз основа на Експертно решение № **** от **** година на НЕЛК, с което е потвърдено Експертно решение № **** от **** година на ТЕЛК, по силата на което е определен размер от 100% ТНР без чужда помощ, както и срок на инвалидизиране от три години, тоест до 01.10.2026 година. Изводите са правилни доколкото преди тази дата – 02.05.2022 година е било в сила друго ЕР № ****от 3*** година, въз основа на което пенсията е била определена за 50% ТНР с дата на инвалидизиране 31.05.2021 година и срок до 01.05.2022 година. В този случай приложение намира нормата на цитираната вече разпоредба на чл.30, ал.3, пр. последно, което предвижда, че пенсията се възстановява, увеличава се, намалява или се прекратява от срока, до който е била отпусната, който в настоящият случай е 01.05.2022 година.

Ето защо доводите на жалбоподателя във връзка с определянето на началната дата, от която е трябвало да му се отпусне пенсия за инвалидност поради общо заболяване са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

С оглед на горното съдът не констатира при издаване на административният акт да са налице основания за неговата отмяна по смисъла на чл.146, т.4 от АПК.

При тези изводи на съда жалбата се явява неоснователна и като такава ще бъде отхвърлена, респективно оспореният административен акт следва да се приеме за правилен и законосъобразен.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото е основателно направеното искане на процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което жалбоподателят следва да му запрати сума в размер на 100 /сто/ лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във вр. с чл.118 от КСО настоящият съдебен състав на Административен съд - [област]

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. П. Л. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]срещу Решение № 630926**** от 15.04.2024 година на Директора на ТП на НОИ- [област], с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане [номер]**** /прот. № N0188/ от *****година на длъжностно лице по чл.98, ал.1 от КСО, като неоснователна.

ОСЪЖДА Г. П. Л. с [ЕГН], от [населено място], [улица]да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - [област] съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на [държава] в 14-дневен срок от връчването му на страните.