Решение по НАХД №553/2025 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 182
Дата: 9 октомври 2025 г.
Съдия: Румяна Михайлова
Дело: 20251630200553
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. М., 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М., ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20251630200553 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 007626 от 15.05.2025г. на Началник на
Териториален отдел (ТО) за областите Видин, М. и Враца към ГД „Контрол на
пазара“ към Комисията за защита на потребителите /КЗП/, на „Й.Б. ЕАД ЕИК:
ХХХХХХХ, град С., район М., бизнес парк С., сграда 6, на основание член
210в от Закона за защита на потребителите е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 6 000.00 лв. (шест хиляди) лева,
за нарушение на чл.68в, във връзка с чл.68г, ал.4, по см. на чл.68д, ал.1,
предл.1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) от
Закона за защита на потребителите.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление „Й.Б. ЕАД,
обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Поддържа за допуснато
нарушение на чл.47 и чл.57 ЗАНН, неспазване на сроковете по чл.52, ал.1
ЗАНН, нарушение на материалния закон. Предвид на това моли съда да го
отмени, като незаконосъобразно и да присъди разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание представител не се явява и не взема
становище.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от старши юрисконсулт П.. По делото е представено и писмено
становище, в което моли съда да постанови решение, с което да потвърди
изцяло издаденото НП, като правилно и законосъобразно, тъй като от
събраните по делото доказателства административното нарушение е доказано
1
по безспорен и категоричен начин, като претендира и разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на
страните, намира за установено следното:
На 12.02.2025 година, служителите на Регионалната дирекция на
комисията за защита на потребителите в град М. – Р. П. И. и И.Л., извършили
проверка в офис на Й.Б. ЕАД в гр.М., улГ.И. №4 ет.1, констатациите от която
са закрепени в Констативен протокол № К-2772630. С извършването на
проверката служителите на КЗП са изискали от дружеството да им бъде
предоставена информация във връзка с постъпила жалба от наследници на
починал потребител.
На 19.02.2025г. на имейла на КЗП М. е постъпило становище от
дружеството, както и са приложени документи във връзка със сключени
договори за мобилни услуги, допълнителни споразумения, договори за
лизинг, фактури и др. от починалия титуляр. Представено е и заявление за
отказ от услуги № *********/04.02.2025г., което е било представено за подпис
на наследниците на починалия титуляр от служители на търговеца, след като
са заплатили сумата от 312.43 лева. В заявлението е отразено, че „неплатени
задължения за всички посочени в Заявлението номера /в лева/ евро: 312.43
лв./159.74 евро, към дата 04.02.2025г. час 09:08“, а в т.4 Условия е посочено:
„уведомен съм и съм съгласен да заплатя дължимите суми за минал период,
непостъпили към момента на подаване на заявлението…“.
Търговецът е изискал съгласието на наследниците на починалия титуляр
да заплатят задължение на последния в размер на 312.43 лева, като е
посочено, че е за минал период.
От приложената фактура №********** от 05.02.2025г. (л.93 от делото)
се установява, че са начислени следните суми: разговори, данни, съобщения и
други таксувани услуги – (3.00 лева); месечни и еднократни такси
(абонаменти, доп.пакети) – (-3.32лв.); отстъпки – (0.88лв.); неустойки
предсрочно прекратяване – (207.86лв.); данъчна основа – (208.42лв.); ДДС
20% - (41.68лв.); обща сума с ДДС – 250.10 лева; вноска за лизинг – 59.40лв.;
задължения от предходен период с ДДС – 107.10 лева; внесени плащания – (-
419.53 лева), баланс от предходен период с ДДС – (-312.43 лв.) или обща сума
за плащане с ДДС – (-2.93 лева).
Видно от отразените по –горе суми е, че изисканата от наследниците на
титуляра сума в размер на 312.43 лева, която е посочена в заявлението за отказ
от 04.02.2025г., като задължение за минал период, е начислена във фактурата
от 05.02.2025г. със знак минус в баланса от предходен период, което води на
извод, че не е била дължима към момента на подаване на заявлението от
наследниците. По този начин последните са заплатили на търговеца Й.Б. въз
основа на информацията, която им е предоставена от негови служители сума,
2
която всъщност неправомерно им е изискана. Нещо повече, дори са
надплатили задължението по фактурата с 2.93 лева, т.к. сумата е отразена със
знак минус в общата сума за плащане.
При извършената проверка на документите, предоставени от търговеца
и становището му до КЗП, също така е установено, че при деактивацията на
един от номерата на името на титуляра (номер +359*********) е допусната
техническа грешка от страна на негов служител, поради което по абонатния му
номер са начислени във фактурата неустойки за услуга в размер на 207.86 лева
без ДДС, която сума реално не е дължима.
Търговецът съответно е предприел мерки за корекция, като същата ще
бъде извършена в издадената следваща фактура на 05.03.2025г., като по
абонатния номер на абоната ще е наличен отрицателен баланс в общ размер от
252.36 лева с ДДС, формиран от недължимата сума за неустойка от 207.86 лв.
и надвнесената сума от 2.93 лева. Обяснено е на наследниците, че следва да
посетят магазин на търговеца и да попълнят писмено искане за
възстановяване на сумата и съответно да посочат банкова сметка или друг
начин за получаването й.
Извършилите проверка служители на КЗП установяват, че на
04.02.2025г., когато е подадено заявлението за отказ, търговецът е предоставил
невярна информация на наследниците на починалия титуляр, за дължимата
сума на абонатния номер по сключените от наследодателя им договори, която
информация е повлияла на решението им да я заплатят. Сумата от 312.43 лева,
отразена като неплатено задължение към 04.02.2025г. не съответства на
начислената сума в издадената на 05.02.2025г. фактура, според която
задължението на абоната е 309.50 лева, т.е. с 2.93 лева по-малко и съответно
надвнесено с последната сума. Крайното задължение реално е по-малко с
207.86 лева без ДДС, поради неправомерно начислени неустойки.
По този начин всички тези действия на кредитора противоречат на
изискванията за добросъвестност и професионална компетентност, в
качеството му на по-силна страна в договорните отношения по сключените
договори за мобилни услуги. С поведението си кредиторът уврежда
икономическите интереси на потребителите, като използва нелоялна
заблуждаваща търговска практика.
За констатираните несъответствия въз основа на издадения КП и
извършени проверки по изискани документи и предоставени такива от
дружеството, бил съставен АУАН № 007626 от 11.04.2025 година, в
присъствие на упълномощено от дружеството лице и съответно връчен препис
от същия на 17.04.2025г. на упълномощено от търговеца лице, Иванка
Якимова.
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 007626 от
15.05.2025 г. на Началник ТО за областите, Видин,
М. и Враца към ГД, „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на
потребителите /КЗП/, с което на основание член 210в от Закона за защита на
3
потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лв. на „Й.Б.
ЕАД, за нарушение на чл.68в, във връзка с чл.68г, ал. 4 по см. на чл.68д, ал.1,
предл.1 от ЗЗП.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите Р. П. И.,
актосъставител, В. Б. Ц., служители на КЗП М.. По делото са приети и редица
писмени доказателства, в т. ч. съставени констативни протоколи; копия от
договори за мобилни услуги, допълнителни споразумения, общи условия по
договорите, фактури. По делото са приложени писмени документи, доказващи
процесуалното представителство на дружеството жалбоподател, както и
заповеди, оправомощаващи съответно актосъставителя за съставяне на АУАН
по ЗЗП и на Началника на Териториалния отдел за издаване на наказателни
постановления.
При горната фактическа обстановка съдът извежда следните правни
изводи:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения 14-
дневен срок от връчването, от лице имащо право да обжалва и същата е
процесуално ДОПУСТИМА.
Обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на
процесуалния закон. От приложената по делото Заповед на
Председателя на КЗП се установява, че актосъставителят по делото е
оправомощен със Заповед № 167ЧР/05.11.2018 година (л.17), да съставя
актове за установяване на административни нарушения по
ЗЗП. НП също е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено
по реда на чл. 233, ал. 2 ЗЗП от Председателя на КЗП с приложената по делото
заповед № 1138/29.01.2025 година (л.15 от делото).
Спазен е предвидения в ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение, за съставяне на АУАН. От своя страна, обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са съобразени
императивните процесуални правила при издаването и на двата
административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно
съвпадение между приетите за установени от органите фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Описанието на релевантните към фактическия състав на нарушението
факти е изчерпателно, отразява надлежно всички признаци на ангажираната
като нарушена правна норма, като удовлетворява напълно изискванията за
пълнота на обвинителната теза и позволява адекватното упражняване на
реципрочното й право на защита. Изразената в санкционния акт властническа
воля е логически и достъпно структурирана.
При разглеждане на делото по същество съдът намира, че въззивната
жалба се явява частично НЕОСНОВАТЕЛНА. Нарушението, за което е
4
съставен акта е, че търговецът „Й.Б. ЕАД при прекратяване на договор на
починал титуляр предоставя на наследниците му невярна и подвеждаща
информация относно размера на задълженията му за минал период, посочени
в заявление за отказ от услуги и по този начин при осъществяване на
дейността си уврежда икономическите интереси на потребителите, като
използва нелоялна, заблуждаваща търговска практика.
Въпросното нарушение е квалифицирано като „заблуждаваща търговска
практика“, тъй като съдържа невярна информация и с поведението си
търговеца уврежда икономическите интереси на потребителите.
Легална дефиниция на понятието „заблуждаваща търговска практика“ и
критериите за преценка дали една практика е такава, се съдържат в чл. 68д, ал.
1, предл.1 от ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на горната разпоредба
„Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и
следователно е подвеждаща“.
В конкретния случай безспорно е установено, че търговецът при
прекратяване на договори за мобилни услуги и за лизинг, е предоставил на
наследниците, които са посетили магазин на търговеца в гр.М., в заявление за
отказ от услуги невярна и подвеждаща информация относно размера на
задълженията на техния наследодател, титуляр по договорите, за минал
период, посочени като обща сума. В момента на плащане не е издадена
фактура, последната е издадена на следващия ден, 05.02.2025г., и от която се
установява, че са начислени и неустойки, които реално не са дължими. Видно
е от приложената фактура, че общата сума за плащане е със знак минус 2.93
лева, т.е. задълженията по фактурата са надплатени.
По този начин, търговецът с поведението си, предоставяйки невярна
информация, подвежда наследниците на починалия титуляр, следователно е
налице заблуждаваща търговска практика. Същият уврежда правата и
икономическите интереси на потребителите, правото им точно и вярно
информирани, за да вземат правилно решение при избора си на възможности
при прекратяване на договорите и по този начин се прилага заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал. 1, предл.1 от ЗЗП.
В конкретния случай нарушението е безспорно установено, като
настоящият съдебен състав не намира основание за приложение на
разпоредбата на 28 от ЗАНН, тъй като се засягат обществените отношения,
които гарантират правата на потребителите. Процесното нарушение не
покрива един от най-важните критерии при определяне на нарушението като
маловажно, а именно незначителността или липсата на вредни последици.
Също така не се установиха обстоятелства, от които да се направи извод, че
извършеното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
Наказващият орган неправилно обаче е приложил посочената
санкционна норма на чл. 210в от ЗЗП, съгласно която „Който не изпълни
заповед по чл. 68л, ал. 1 или разпореждане по чл. 68л, ал. 3 се наказва с глоба в
5
размер от 2000 до 50 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица
се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 70 000 лв.“.
Очевидно не се касае за такова по вид нарушение, неизпълнение на
заповед или разпореждане, а за нарушение по см. на чл.68в вр. с чл.68г, ал.4
по см. на чл.68д, ал.1, предл.1 ЗЗП, съответно на което е санкционната
разпоредба на чл.210а от ЗЗП.
Допуснатото от наказващия орган съдът приема за несъществено, т.к. се
касае за техническа грешка, която не може да се счита за съществена и оттук
законно основание за отмяна на издаденото НП.
Съгласно измененията в ЗАНН, чл.63, ал.7, т.1 от с.з. съдът изменя акта,
когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
В случая нарушението е описано пълно и точно, правилно е
квалифицирано, доказано по несъмнен начин, поради което съдът може да
измени допуснатата техническа грешка в санкционната разпоредба и да
приложи съответната на нарушението, а именно по чл.210а ЗЗП.
Съгласно горната разпоредба „За нарушение на чл. 68в, чл. 68г, чл. 68ж,
т. 1 – 11, 13, 15, 18 – 27 и чл. 68к, т. 3 – 6 на виновните лица се налага глоба в
размер от 1000 до 30 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица
– имуществена санкция в размер от 2000 до 50 000 лв.“.
Съдът намира, съобразявайки обстоятелствата, че нарушението е за
първи път, по преписката не се съдържат данни за наложени наказания за
нарушения от същия вид или пък трайно продължаващо неправомерно
поведение на дружеството, предвид и тежестта на нарушението, поправянето
на настъпилите вредни последици, с оглед и разпоредбата на чл. 27, ал.2 от
ЗАНН, намира, че следва да бъде определено наказание към минимума, а
именно в размер на 3 000 (три хиляди) лева.
С оглед изхода на делото и претендираните в производството
разноски такива следва да се присъдят на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН, чл.37
от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, както и че
същото приключи в едно съдебно заседание, съдът намира, че на КЗП за
процесуално представителство в размер на 100,00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 7, т.1 и т.2 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно Постановление № 007626 от 15.05.2025г. на
Началник на Териториален отдел (ТО) за областите Видин, М. и Враца към ГД
„Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което
на „Й.Б. ЕАД ЕИК: ХХХХХХХ, град С., район М., бизнес парк С., сграда 6, на
6
основание член 210в от Закона за защита на потребителите е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 6 000.00 лв.
(шест хиляди) лева, като НАЛАГА административно наказание имуществена
санкция в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева на основание чл.210а от ЗЗП.
ОСЪЖДА „Й.Б. ЕАД ЕИК: ХХХХХХХ ДА ЗАПЛАТИ на Началник на
Териториален отдел (ТО) за областите Видин, М. и Враца към ГД „Контрол на
пазара“ към Комисията за защита на потребителите /КЗП/ сумата от 100.00
(сто) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред АС гр.М., по реда на гл. 12 АПК
и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – М.: _______________________
7